Решение по дело №1/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 368
Дата: 16 март 2022 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20227040700001
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер            368                                   16.03.2022г.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд– Бургас, XVI-ти състав, на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                       Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

         ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладването от съдията Д.Гальов КАНД № 1 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.К.С. ***, чрез упълномощен представител- адвокат П.В. от САК, против Решение № 795 от 11.11.2021г., постановено по НАХД № 3257 от 2021г. по описа на Районен съд – град Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0346-000078 от 05.04.2021г., издадено от Началника на група към ОД на МВР – Бургас, РУ-Созопол, с което на касатора, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. С решението на БРС лицето  еосъдено да заплати и сумата от 20 лева – разноски по делото, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд е постановил незаконо-съобразен съдебен акт, противоречащ на процесуалните правила и на материално-правните норми. Не се оспорва, че на посочената дата и място касаторът е управлявал МПС, както и че е извършена проверка в качеството му на водач на МПС относно употреба на алкохол, извършена на място с техническо средство. Според касационния жалбоподател, в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на правилата ограничили правото у на защита, конкретно от страна на полицейският служител, който определил недостатъчен срок за явяване на водача в ЦСМП-Созопол. Показанията на св.С. Р. били вътрешно противоречиви. Описва се заявеното от свидетеля относно приключване на проверката, времето на пътуване от Атия до гр.Созопол, което според него е било 20 минути и времето, през което полицейският екип изчакал на място пред ЦСМП водача С. /20 минути/. При това положение, достоверността на показанията на свидетеля е сериозно разколебана според касатора, доколкото заявил, че проверяваното лице е пристигнало на място пред мед. център 7-8 минути преди да изтече времето. В този смисъл, според тезата на касатора той е пристигнал на място след изтичане на определеният срок от 40 минути, поради обективни причини, а именно късният час /след полунощ/, както и обективната невъзможност да се придвижи без автомобил до гр.Созопол, за което е необходимо време, поради което така определеният от служителя на полицията период обективно му попречил да даде кръвна проба за анализ. В случаят, най-обективно било посочено времето на пристигането му на гърба на талона за изследване, където е записано времето на явяване 00.50 часа. Макар и с кратко закъснение след указания час, което касаторът не могъл да изпълни по обективни причини, поради явяването му пред медицинското лице в 00.50 часа, последното категорично отказало да вземе проба след изтичане на определеното време в талона. Иска се съдът да отмени решението на Районен съд – Бургас и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира като основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, касаторът редовно уведомен, не изпраща представител. В писмена молба изразява становище за даване ход на делото и поддържане на касационната жалба. Не сочи нови доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването. Предлага да се остави в сила атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Административен съд – Бургас, в настоящия състав, като прецени доводите и становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е било образувано по жалба на С.К.С., чрез упълномощен представител- адвокат П.В. от САК, против наказателно постановление № 21-0346-000078 от 05.04.2021г., издадено от Началника на група към ОД на МВР – Бургас, РУ-Созопол, с което на касатора, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, са наложени административните наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. С оспореният съдебен акт, Районен съд – Бургас потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актът и НП са издадени от компетентни органи, съдържат изискуемите реквизити и са спазени предвидените в закона срокове за реализиране на отговорността на водача. Обсъдил е доказателствата събрани по делото, като е обосновал извод, че същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се. В тази връзка, действително са кредитирани с доверие показанията на изслушаният свидетел- очевидец, които съдът намерил за обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на приобщените писмени доказателства.

Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В хода на съдебното производство, съдът е събрал необходимите доказателства за изясняване на фактическата  обстановка, а съдебният акт е постановен при съблюдаване на съдопроизводствените правила и съответствие с нормите на материалния закон. Настоящата инстанция счита, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд– гр.Бургас е формулирал обоснован извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по установяване на нарушението, поради което не са налице формални основания за отмяна на наказателното постановление. По същество, извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин, като при тестване на водача с годно техническо средство на 27.02.2021г. около 23.43 часа в с.Атия е установено наличието на алкохол 0.91 на хиляда, за което правилно и в съответствие с нормите на материалния закон е ангажирана отговорността на дееца.

 Противно на изложеното в касационната жалба, съдът подробно е обсъдил възражението на лицето за недостатъчно време, което му е определено за явяване в ЦСМП-гр.Созопол, като е съпоставил и приложимата нормативна уредба в тази връзка. Мотивите на съда се споделят и от настоящият касационен състав, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящата съдебна инстанция препраща към тях.

Относно наведените в касационната жалба възражения срещу кредитиране показанията на свидетеля С. Емилов Русинов- мл. автоконтрольор при РУ на МВР-гр.Созопол, следва да се отбележи и следното:

Видно от показанията на свидетеля, обективирани в протокол от съдебно заседание на 08.11.2021г. на РС-гр.Бургас, свидетелят е заявил, че след пристигането на полицейския екип пред Медицински център- Созопол са изчакали идването на водача С.С. 20 минути. Вярно е, че според заявеното от него, след оформяне на документите и отпътуване от мястото на проверката, полицаите са пристигнали пред центъра 20 минути по-рано, т.е. логично е да се предположи, че самото време на пътуване на полицейския автомобил е било също 20 минути, както се сочи в касационната жалба. След това актосъставителят сочи, че нарушителят С. е пристигнал на мястото с лекия автомобил, управляван от друго лице, като е посочил „7-8 минути, преди да изтече времето, дойдоха“. Обаче, тези посочени от свидетеля обстоятелства не могат да компрометират неговите показания, като вътрешно противоречиви, както твърди касатора. Именно внимателният анализ на заявеното от свидетеля сочи, че не може да се прави аналог между времето на пътуване на полицейския екип от мястото на проверката /с.Атия/ до гр.Созопол, с времето на пътуване на лекия автомобил, управляван от придружителката на касатора до същото място. Както е заявил свидетелят „ние тръгнахме с колегата, без да бързаме и бяхме 20 минути по-рано“. Същевременно, свидетелят е заявил, че когато издавахме документа /талона/, дойде „една дама с кола, като със същата кола дойдоха пред центъра…“. Свидетелят сочи, че не е видял точно кога са тръгнали от с.Атия към гр.Созопол, но „7-8 минути преди да изтече времето дойдоха.“ При така заявените от свидетеля обстоятелства, не може да се твърди, че времето за пристигане на полицейският автомобил и това на другият автомобил, с който се е придвижил касатора трябва да е тъждествено. Свидетелят е изтъкнал, че „тръгнахме.. без да бързаме“. Обективно не може да се приеме, че другият автомобил се е придвижил до мястото пред МЦ в гр.Созопол за същото време, без да е ясно каква е била точната скорост на движение на двете МПС, а оттам да се съпоставя и времето за придвижване. Освен това, при така заявеното от свидетеля, още при приключване на проверката и издаване на талона на място е пристигнала „една дама с кола“, което опровергава тезата на касатора, че поради изчакването на място е изминало голяма част от времето определено за явяване и поради обективни причини е закъснял. След като придружителката на касатора е била на мястото на проверката още преди тръгването на полицейските служители, очевидно не е имало такава обективна пречка за транспортирането на водача с нейния автомобил до мястото, където е следвало да даде кръвна проба за анализ. При тези обстоятелства не намира опора в доказателствата по делото възражението му, че с посочването на период от 40 минути в талона за изследване на кръвта е допуснато нарушаване на процесуалните правила. Неопровергани остават показанията на свидетеля, че водачът е бил на мястото 7-8 минути преди изтичане на времето, тъй като според заявеното от актосъставителя „многократно го каних да влезем вътре, за да се регистрира времето", но от контекста на изложеното става ясно, че водачът С. е разговарял по телефон, което е причина за влизането му при медицинското лице със закъснение. Така установените факти обосновават извода, че явяването на касатора със закъснение пред медицинското лице, което е посочило в талона 00.50 часа, не се дължи на факта, че му е определено недостатъчно време за явяване, а поради бездействието на самия водач, който преди това разговарял по телефон.

Противно на изложеното в касационната жалба, първоинстанционният съд е направил обективен и всестранен анализ на доказателствата и е обосновал коректни правни изводи, които следва да бъдат споделени.

Обобщено, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, ответната страна принципно има право на разноски, но такива не се претендират, поради което и касационната инстанция не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас, ХVІ-ти състав 

   

Р Е Ш И :

 

     ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 795 от 11.11.2021г., постановено по НАХД № 3257 от 2021г.  по описа на Районен съд – гр.Бургас.

 

       РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

 

                                                                                 2.