Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П., 05.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд – гражданска колегия, в публично
съдебно заседание на двадесет
и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гражданско дело № 5732 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е
по постъпила искова молба от Й.Ц.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, представляван от пълномощника си адв. М.В.П. от САК,
срещу ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” към Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, представлявано от
Изпълнителния директор - г-н Б.З.Р., с която са предявени обективно съединени
искове с правни основания в КТ както следва:
-чл.344 ал.1, т.1 КТ за признаване
уволнението на ищеца- Й.Ц.П., ЕГН **********, извършено със Заповед № **-**-**/**.**.****г.,
издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”, с която на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 189, ал. 1
и чл. 187, т. 3 и т. 10 и чл. 190, т. 7 от
Кодекса на труда, чл*ал. 1 и ал*чл*ал*чл. 6, ал. 1 от Кодекса на
служителите в държавната администрация, вр. чл. 107а, ал. 21 от Кодекса на
труда, е НАКАЗАН с дисциплинарно наказание “уволнение” и му е прекратено
трудовото правоотношение е Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”
(Заповедта), като със Заповед № **.**.**/**.**.****г. на основание чл.
62, ал. 2 от АПК И А “АА” е взел решение за поправяне на очевидна фактическа
грешка, допусната в Заповед № **-**-**/**.**.****г., издадена от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, изразяваща се в
непосочване в основанията за издаване на заповедта на разпоредбата на чл. 330,
ал*т. 6 от Кодекса на труда, където като основание за издаването й са посочени
“чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3 и 10 и чл. 190, т. 7
от Кодекса на труда”, вместо “чл. 188, т 3, чл. 330, ал*т. 6, във връзка с чл.
189, ал. 1 и чл. 187, т 3 и 10, и чл. 190, т. 7 от Кодекса на труда”, която
Заповед е била връчена на ищеца на
11.09.2019 г. Иска се признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
-чл.344,
ал.1т. 2 КТ за възстановяване на ищцеца на заеманата преди уволнението
длъжност: “И.” в областен отдел “Автомобилна администрация”- П., към Главна
дирекция “Автомобилна инспекция”.
В исковата
молба се твърди, че Й.Ц.П., ЕГН **********, е бил в трудово правоотношение с
ответника - ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” към Министерство
на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представлявано от
Изпълнителния директор - г-н Б.З.Р..
Й.П. е бил
назначен на длъжност “И.” в областен отдел “Автомобилна администрация”- П., към
Главна дирекция “Автомобилна инспекция”.
На **.**.****г.,
на същия е връчена Заповед № **-**-**/**.**.****г.,
с която на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3
и т. 10 и чл. 190, т. 7 от Кодекса на труда, чл*ал. 1 и ал*чл*ал*чл. 6, ал. 1
от Кодекса на служителите в държавната администрация, вр. чл. 107а, ал. 21 от Кодекса
на труда, е бил НАКАЗАН с дисциплинарно
наказание “уволнение” и му е прекратено трудовото правоотношение с Изпълнителна
агенция “Автомобилна администрация” (Заповедта).
Със Заповед № **.**.**/**.**.****г.
на основание чл. 62, ал. 2 от АПК И А “АА” е взел решение за поправяне на
очевидна фактическа грешка, допусната в Заповед № **-**-**/**.**.****г.,
издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”, изразяваща се в непосочване в основанията за издаване на заповедта
на разпоредбата на чл. 330, ал*т. 6 от Кодекса на труда, където като основание
за издаването й са посочени “чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл.
187, т. 3 и 10 и чл. 190, т. 7 от Кодекса на труда”, вместо “чл. 188, т 3, чл.
330, ал*т. 6, във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т 3 и 10, и чл. 190, т. 7
от Кодекса на труда”, която Заповед е била връчена на доверителя ми на
11.09.2019 г.
На първо място
се твърди, че Й.Ц.П. е получил писмо на
домашния му адрес с обратна разписка, от която е видно, че същото е получено
лично от него на 01.07.2019 г. в 16:00 часа.
Твърди се и че
до момента на издаване на Заповедта, с която му е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение”, не е депозирал писмените си обяснения.
Оспрва се, че Й.Ц.П.
е получавал описаното в Заповедта писмо, с което се иска даване на писмени
обяснения. Подобно писмо се сочи, че не е получавано нито от него лично, нито
чрез представител. С оглед това се твърди, че не е спазена законната процедура
за поискване и даване на писмени обяснения преди налагане на наказанието
“Уволнение”.
Въз основа на
протоколно определение от 16.04.2019 г. на Специализиран наказателен съд по
н.ч.д. № ****/****г. Й.Ц.П. се сочи, че
изтърпява мярка за неотклонение “домашен арест” на адрес: гр. Р., ул. “Л.” № **ет*ап**На
този адрес именно се сочи, че му е била връчена и Заповедта за уволнение.
На второ място
в исковата молба,се оспорват посочените нарушения обективирани в т. 1 и т. 3-5
вкл. от Заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”.
Твърди се, че подобни нарушения не са били извършвани от него. Излага се, че
видно от Заповедта за уволнение работодателят е написал в скоби “(не се чете)”,
както и “или въобще не е положил печат”, което обосновавало липса на извършено нарушение. Оспорва се по
същество въобще извършването на твърдяното нарушение. Моли за уважаване на
заявинет претенции. Претендират се разноски. Представени са писмени
доказателства, като са отправени и доказателствени искания.
Съдът е
постановил Определение от 11.11.2019 г., с което е изготвил проекта си за
доклад по делото, като е посочил, че в законоустановения срок от ответника
не е постъпил писмен отговор на исковата
молба. Съдът с доклада си е разпределил доказателствената тежест в процеса,
насрочил е заседанието по делото и се е произнесъл по доказателствените
искания. Този съдебен акт е бил изпратен и на двете страни по делото.
Същевременно по делото е постъпил
отговор от ответника, като същият е бил депозиран по пощата, и заведен под рег.
№ ***** от 12.11.2019 г. в съда, с оглед на което и видно от пощенското клеймо
от 11.11.2019 г., съдът е счел, че отговорът е постъпил в законоустановения
срок по делото, поради което и докладът на съда по чл.140 ГПК, е бил допълнен с ново определение на съда от 12.11.2019 г. в следния смисъл:
В отговора си
ответната страна оспорва заявената искова претенция. Сочи, че уволнението е
било извършено законосъобразно, като законосъобразна е и уволнителната Заповед.
Излага доводи в тази насока Като неоснователни са определин възраженията в
исковата молба, че е изтекла давността за търсене на дисциплинарна отговорност на
ищеца. Сочи се, че същият системно е нарушавал своите задължения, вменени му в
длъжностната му характеристика. Моли се за отхвърляне на претенциите.
Представят се писмени доказателства към отговора Не се отправят конкретни
доказателствени искания.
В
законоустановения срок от ответника е
постъпил писмен отговор на исковата молба, като съдът се е е произнесъл с
допълнително определение, като е приел и като доказателства по делото
представените с отговора писмени доказателства.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от
заявеното от страните в исковата молба и в отговора на същата, както и от
доклада на съда по чл.140 ГПК, допълнен от съда с горепосоченото допълнително
определение, то съдът е посочил, че е сезиран с правни претенции, както следва-
предявените искове са с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, и т. 2 от КТ.
Съдът е
посочил, при разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154 ГПК,
че ответникът следва да докаже, че обжалваната заповед е мотивирана и
материално-правно законосъобразна, а именно, че е налице основанието, на което
е прекратено правоотношението, както и че са спазени всички изисквания на
закона. В тежест на ищеца е указал да докаже, че между него и ответника е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността “ И.
”, в областен отдел “Автомобилна администрация”- П., към Главна дирекция
“Автомобилна инспекция”, както и че
правоотношението е прекратено от ответника.По иска по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ в
тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска
по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
В тежест на ответната страна е
установяването на извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на
ищеца, водещо до налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за което е
издадена заповед, съдържаща необходимите реквизити. В тежест на ответната
страна е да установи, че са поискани обяснения от ищцовата страна преди да се
наложи процесното наказание. Всяка страна носи доказателствена тежест да
установи своите твърдения и възражения. С доклада, си впоследствие обявен за
окончателен е посочил и факти, за които страните не сочат доказателства –
ищецът не сочи доказателства за факта, че е останал без работа. Ответната
страна не сочи доказателства, че ищецът е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, описано в процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно
наказание. Ответникът не сочи доказателства, че са поискани обяснения от ищеца
преди да му се наложи наказание „уволнение“.
Съдът на
основание чл. 192 ГПК е задължил ответната страна“Автомобилна администрация” — П.,
към Главна дирекция “Автомобилна инспекция”, към МТИТС, да представи, следните
документи:1.Трудово досие на Й.П.;2.Указанията за контролната и
административнонаказателната дейност в ИА “АА”;3.Заповед, с която се дава право
на достъп до информационната система на ИА “АА” за :- Проверка за наличие и валидност на УПГ (удостоверение за
психологическа годност)- Проверка за
наличие и валидност на карта за квалификация на шофьорите;4.Уведомление до НАП
и НОИ за прекратяване на трудовото правоотношение;
5. Ежедневния
отчет за работа на И.ите за 02.04.2019 г.; в случай, че същите се съхряняват в
нея да бъдат представени по делото, с наробно писмана молба под опис, в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, като същите са били
представени по делото и приобщени към доказателствената съвкупност по делото с
нарочно протоколно определение на съда.
В първото по
делото съдебно заседание, то съдът е обявил проекто-доклада си по делото за
окончателен, като е дал възможност на явяващите се процесуални представители на
ищеца да се запознаят с постъпилите доказателства по делото и да вземат
становище по същите в следващото с.з. В последното по делото съдебно заседание
от 22.01.2020 г. се е явилсамо процесуален представител на ищеца, които по
същество моли за уважаване на исковете. Посочва в допълнително депозирани
писмени бележки доводите си в тази насока, като доразвива съображенията си,
застъпени в исковата молба.
По делото са приложени множество писмени доказателства /в това число и
веществени такива- един брой СД-носител- диск с указания за контролна и
административно-наказателна дейност на ИАА/, като по делото освен представените
писмени доказателства от стр. 27 до
стр.140 от делото. Съдът е приел и становище от ИАА, справка по реда на чл.65,
ал.5 ГПК, Разписка за известие за доставяне . Видно от представените от
страните към исковата молба, респ. и към отговора на същата писмени
доказателства, както и съдържащите се в представеното от части трудово досие,
то се установява, а и не се спори по делото, че ищецът е заемал длъжността-“И.”
в областен отдел “Автомобилна администрация”- П., към Главна дирекция
“Автомобилна инспекция”, преди процесното уволнение. По делото са представени и
длъжностна характеристика на лицето, досежно задълженията на същото в
предприятието, като са представени и допълнително споразумение №*** *********
г. на ищеца, видно от което се установява, че последният е заемал процесната
длъжност в предприятието. Представени по делото и към
отговора на исковата молба са множеств писмени доказателства, в това
число: 1.Допълнително споразумение с № *** **.**.****г. на И. Й.П., 2.Длъжностна
характеристика, подписана от И. Й.П.., 3.Доклад с per. № **-**-****/22.05.2019г.
за извършена комплексна проверка на ОО „АА“- София.,4. Покана с peг. № **-**-****/10/28.06.2019г. за даване на
писмени обяснения от И. П.., 5.Обратна разписка за връчване на поканата., 6. Декларация
за имотно състояние с посочен адрес в гр.П., ул. „Е.К.“ бл*вх*ет*ап** 7. Покана изх. № **-**-****/16/17.07.2019
г. - получена лично на 22.07.2019 г. в 14:30 ч., 8. Ежедневен отчет ведно с протоколи от крайпътна техническа проверка
от 31.01.2019г., 9. Ежедневен
отчет ведно с протоколи от крайпътна техническа проверка от 06.03.2019 г., 10. Ежедневен
отчет ведно с протоколи от крайпътна техническа проверка от 18.03.2019г.,
11. Ежедневен отчет ведно с
протоколи от крайпътна техническа проверка от 22.03.2019 г., 12. Ежедневен
отчет ведно с протоколи от крайпътна техническа проверка от 25.03.2019 г., 13. Ежедневен
отчет ведно е протоколи от крайпътна техническа проверка от 28.03.2019 г., 14. Констативен
протокол от извършена комплексна проверка на превозвача „МЛГ“ ЕООД, 15. Справка от Регистъра за психологически
изследвания на лицата Б.И.И. с ЕГН **********; А.С.Р. с ЕГН **********; В.С.Р.
с ЕГН **********; М.Е.Т. с ЕГН ********** График за седмичното разпределение на
задачите на И.ския състав за периода 01.04.2019г.- 07.04.2019г., 16.Седмично
разпределение на задачите на И.ския състав по екипи от 01.04.2019г. до
07.04.2019 г., 17. Справка от джи пи ес
системата на служ. автомобил „Д.Л.“ с ДК№ ********., 18. Материален носител CD с Указанията за контролната и административно
наказателната дейност в ИААА, предвид големия им обем от 140 страници и др.
Както и процесните заповеди за уволнение на лицето- Заповед № **-**-**/**.**.****г.
на изп. д-р на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с която е
наложено дисциплинарно наказание “уволнение”; и Заповед № **.**.**/**.**.****г.
на изп. д-р на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, от които се
установява, а и не се спори по делото, че Й.П. е бил назначен на длъжност “И.”,
в областен отдел “Автомобилна администрация”- П., към Главна дирекция
“Автомобилна инспекция”.
На **.**.****г., на същия е била връчена Заповед № **-**-**/**.**.****г.,
с която на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3
и т. 10 и чл. 190, т. 7 от Кодекса на труда, чл*ал. 1 и ал*чл*ал*чл. 6, ал. 1
от Кодекса на служителите в държавната администрация, вр. чл. 107а, ал. 21 от
Кодекса на труда, е бил НАКАЗАН с
дисциплинарно наказание “уволнение” и му е прекратено трудовото правоотношение
е Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” (Заповедта). Видно от
представената заповед по делото /стр.7-11 от делото/, се установява, че лицето
ищецът, собственоръчно е подписано заповедта на посочената дата- **.**.****г. в 12.30 часа, за което е положил
и подпис /чиято автентичност не е била оспорена по делото/. По делото е
представена и Заповед № **.**.**/**.**.****г., с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК ИААА е взел
решение за поправяне на очевидна фактическа грешка, допусната в Заповед № **-**-**/**.**.****г.,
издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”, изразяваща се в непосочване в основанията за издаване на
заповедта на разпоредбата на чл. 330, ал*т. 6 от Кодекса на
труда, където като основание за издаването й са посочени “чл. 188, т. 3 във
връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3 и 10 и чл. 190, т. 7 от Кодекса на
труда”, вместо “чл. 188, т 3, чл. 330, ал*т. 6, във връзка с чл. 189, ал. 1 и
чл. 187, т 3 и 10, и чл. 190, т. 7 от Кодекса на труда”, която Заповед е била
връчена на ищеца на 11.09.2019 г., видно от представена разписка по делото, собственоръчно
попълнена от лицето. Установява се, че Й.Ц.П. е
получил писмо на домашния му адрес с обратна разписка, от която е видно,
че същото е получено лично от него на 01.07.2019 г. в 16:00 часа. Следователно,
съдът намира по възраженията за ненадлежно връчване на Заповедта по делото,
както на първата –уволнителна такава, така и досежно втората- за поправка на
ОФГ, че тези възражения на ищеца са неоснователни и същите са били надлежно
връчени на ищеца по посочения начин. Относно твърдението в исковата молба, че
към процесния момент, лицето по посочено наказателно дело и бил с мярка на
неотклонение «домашен арест», на посочен адрес в гр. Р., като връчването е на
друг адрес- в гр. П., то съдът намира това възражение за неоснователно, като
надлежни писмени доказателства, които да оборят връчването на заповедите на
посочените дати лично на лицето по делото не се ангажираха /в това число
евентуално представено влязло в сила определение на наказателен съд, че лицето
следва да е на друг адрес с МНО/. Съдът
по изложените доводи заключи, че на посочените дати заповедите са били връчени
лично на ищеца по делото. Следователно и последният е бил наясно със
съдържанието им. На следващо място, идва да се посочи и още един аргумент в
този смисъл и само в допълнение на изложеното, че видно от представен на стр.
159 от делото Доклад до Дамян Войновски за изп директор на ИАА съгласно посочена
заповед, изготвен от инж. Румен Д. –и.д. Началник ОО АА П., в която е описана
процедурата по връчване на посочените книжа на ищеца, както и други
обстоятелства досежно невръчване на такива за лицето – Д.Д. колега на лицето,
видно от представените актове, протоколи за констатации и т.н..
Едно от основните възражения на ищеца за искане отмяна на заповедта му за
уволнение и възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението, че не са му
били искани писмени обяснения преди това и че е изтекла на следващо място
давността за налагане на същите. Съдът намира и така наведените възражения са
неоснователни такива, поради следните събражения:Твърди се и че до момента на
издаване на Заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение”, не е депозирал писмените си обяснения. Оспрва се, че Й.Ц.П. получавал описаното в Заповедта писмо, с което
се иска даване на писмени обяснения. Подобно писмо не е получавано нито от него
лично, нито чрез представител. С оглед това се твърди, че не е спазена
законната процедура за поискване и даване на писмени обяснения преди налагане
на наказанието “Уволнение”. Съдът намира, това възражение за неоснователно,
като видно от доказателствата по делото се установява, че – по приложена
обратна разписка, че му е дадена такава възможност с покана за даване на
писмени обяснения- рег V **-**-****/10/28.06.2019 г., която е била изпратена на
адрес : гр. П., ул. «Е.К.», бл*вх*ЕТ*АП**КАТО ТОВА Е И АДРЕСЪТ ПО ИСКОВАТА
МОЛБА И АДРЕСЪТ НА П. в попълнета от него е представена по делото декларация за
имотното му състояние за 2018 г.. Именно на този адрес на 01.07.2019 г.,
поканата е била получена лично от него, като до **.**.****г. не е изпратил
обяснения до работодятеля и същият е издал зцаповедта за уволнение, връчена
срещу подпис лично на лицетото на същата дата. Ирелевантно в случая е видно от
изложеното по-горе твърдение ца изтърпяване МНО на друг адрес.
Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със
закон. В конкретния случай процесната Заповед № **-**-**/**.**.****г. на изп.
д-р на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с която е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение”; и Заповед № **.**.**/**.**.****г. на изп.
д-р на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация»- Б.Р., са подписани и
издадени от компетентно лице, в рамките на работодателската му власт, където влизат
и правото за налагане на дисцилинарни наказания на дисциплинарна власт. Ето
защо следва да се приеме, че процесната заповед е подписана от надлежно
упълномощено лице с право да упражнява дисциплинарна власт.
Съдът не констатира и нарушаване на дисциплинарната процедура по чл.
193, ал. 1 КТ. Видно от разпоредбата законът поставя акцент на задължението
на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване или
приемане на писмени обяснения от служителя, и ако това е било извършено е без
значение кой е поискал тези обяснения - дали субекта на дисциплинарна власт или
друго лице, или пък те са дадени по инициатива на самия наказан работник или
служител. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения
е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на
дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни
нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно
упражнено, независимо по чия инициатива работникът е дал обясненията. Значение
за това кой точно е поискал такива обяснения има единствено в хипотезата на чл.
193, ал. 3 КТ - когато такива обяснения не са били дадени от работника, за да
се прецени чия е вината за това. Тогава, за да се приеме, че работодателят е
изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ и че те не са дадени по вина на
работника, е необходимо обясненията да са поискани именно от субекта на
дисциплинарна власт, който следва да поиска обяснения за тези нарушения, за
които впоследствие би наложил и дисциплинарно наказание. В тази хипотеза не
може да се приеме, че вината за недаването на обяснения е на работодателя, като
такива са били поискани от субекта на
дисциплинарна власт от работника, но последният макар и получил поканата да
даде обяснения, не е дал такива, тъй като по принцип работникът не е длъжен да
дава обяснения. Обясненията са поискани именно за нарушенията, описани в
уволнителната заповед. Ето защо процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена.
Следователно възражението в тази насока, съдът намира за неоснователно. Съгласно Решение № 68/28.04.2014г. по гр. д. № 3145/2013г. по описа на
ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, искането и вземането на устни
или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални
изисквания. Единственото съдържателно изискване в закона е работникът да е
разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата. Изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша
или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно
нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и
същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички
обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение.
На следващо място и във връзка с другото
наведено възражение- за неспазване сроковете
за налагане на наказанието, то съдът намира и това възражение за
неоснователно по следните съображения:
Според чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването му. Сроковете са преклузивни и предвид императивния характер на
разпоредбата съдът е длъжен служебно да следи за тяхното спазване. В настоящия
случай наказанието е наложено на **.**.****г., когато е била връчена на ищеца
уволнителната заповед, като визираните в заповедта дисциплинарни нарушения са
били установени при следния алгоритъм на
проверка, видно от представените писмени доказателства по делото-със Заповед № **-**-***
ОТ 22.04.2019 Г. на изпълнителния Директор на Агенцията е било разпоредено
извършването на тематична проверка в ООАА-П.. С доклад, рег. № **-**-**** от
22.05.2019 г., изпълнителния директор на ИАА е бил уведомен за резултатите, от
проверката, като за ищеца в т.3 от доклада са посочени множеството нарушения,
които са били констатирани, за които впоследствие му е била издадена и
уволнителната заповед. Работодателят именно в този момент се е запознал с
констатациите, тъй като към този момент те са му станали известни и е преценил,
че на лицето следва да му бъда наложено най-тежкото наказание- «дисциплинарно
уволнение». Следователно именно от този момент започват да текат сроковето по
чл.194 ГПК, като видно от изложеното същите не са изтекли –към момента на
уволнението на работника, нито по-краткия срок от откриване на лицето, нито
по-дългия от извършване на нарушението /като последният и към момента не е
изтекъл/.Очевидно за нарушенията от не е изтекъл нито един от сроковете по чл.
194, ал. 1 КТ, а 1-годишният срок от извършването, както и 2-месечния срок от
откриване на нарушението, даже дисциплинираната процедура се развила с бързи
темпове, видно от представените писмени доказателства.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното
индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното
нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и
времето на извършването му. Съдът намира, че процесната Заповед № **-**-**/**.**.****г. на изп. д-р на
Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с която е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение”; и Заповед № **.**.**/**.**.****г. на изп.
д-р на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация»- Б.Р. за поправка на
ОФГ, връчена на лицето на 11.09.2019 г.
/стр.13 от делото/., с която е наложено дисциплинарното наказание, отговаря на
изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Видно от съдържанието на
заповедта, отразените в нея нарушения са индивидуализирани достатъчно ясно и
подробно, като са посочени, както следва:»….т. 1. На 06.03.2019 г. при
извършените от И. П. проверки в протоколи №№ ******; ****** от крайпътни
технически проверки, служителят не е положил ясен личен печат (не се чете) или
въобще не е положил такъв, което е нарушение на чл. 84, ал. 4 от Указанията за
контролната и административнонаказателната дейност (УКАНД) в ИА „АА”; т. 2. На 18.03.2019 г. при извършената от И. П.
проверка, в протокол с № 416289 от крайпътна техническа проверка на ППС, не е
попълнил т. 5 относно VIN номер на проверяваното МПС и е допуснал съществена
непълнота в констативната документация, която води до фиктивност на проверката,
и което е нарушение на чл. 84, ал. 4 от (УКАНД) в ИА „АА”; т. 3.На 18.03.2019
г. при извършените от И. П. проверки в протоколи №№ ******; ******; ******; ******;
******; ******; ******; ******от крайпътни технически проверки, служителят не е
положил ясен личен печат (не се чете) или въобще не е положил такъв и е
допуснал непълнота в констативната документация, което е нарушение на чл. 84,
ал. 4 от Указанията за контролната и административнонаказателната дейност
(УКАНД) в ИА „АА”; т. 4. На
25.03.2019 г. при извършените проверки от И. П. в екип с И. Д., в протоколи №№ ******;
******;; ******; ****** от крайпътни технически проверки, не служителят не е
положил ясен личен печат (не се чете) или въобще не е положил такъв и е
допуснал непълнота в констативната документация, което е нарушение на чл. 84,
ал. 4 от УКАНД.т. 5. На 28.03.2019
г. при извършените от И. П. проверки в протоколи №№ ******; ******; от
крайпътни технически проверки, не служителят не е положил ясен личен печат и е
допуснал непълнота в констативната документация, което е нарушение на чл. 84,
ал. 4 от УКАНД…».
В заповедта е посочено, че – «Като е допуснал в системен порядък неточно
изпълнение на служебните си задължения, служителят е действал в противоречие с
изискванията на чл. 84, ал. 4 от УКАНД и е извършил дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 187, ал*т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила, на чл. 187, т. 10 от КТ -
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени е закони или други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правотношение, а именно чл*ал.
2 от КПСДА, във връзка с чл. 107а, ал. 21 от КТ, според който, служителят
изпълнява служебните си задължения при строго спазване на законодателството в
Република България, като съдейства за провеждането на държавната политика,
основаваща се на принципите на правовата държава.».
«…т.6. Служителят е
участвал в комплексна проверка на 28.01.2019 г. на превозвача «МЛ» ЕООД,
притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № 5674, за периода от
28.01.2017 г. до 28.01.2019 г. След проверка в информационните системи на ИА
„АА” е установено, че вписаните в протокола за комплексна проверка (Приложение
№ 11) от УКАНД, водачи:Б.И.И. с ЕГН ********** - назначен в дружеството като
водач на 26.07.2010 г., е без валидно УПГ, като същото е изтекло на 05.01.2019
г., към момента на проверката на
28.01.2019 г. водачът е без вапидно УПГ.М.Е.Т. с ЕГН ********** - назначен в
дружеството като водач на 10.04.2018 г., се е явил на изпит за УПГ на
24.01.2019 г., като предходната валидност на УПГ е до 30.11.2018 г.; А.С.Р. с
ЕГН ********** - назначен в дружеството като водач на 04.01.2018 г., се е явил
на изпит за УПГ на 27.10.2018 г., като предходната валидност на УПГ е до
22.10.2018 г.\ В.С.Р. с ЕГН ********** - назначен в дружеството като водач на
19.09.2016 г., се е явил на изпит за УПГ на 03.11.2018 г,, като предходната
валидност на УПГ е до 22.10.2018 г. С оглед на факта, че в определени времеви
периоди посочените водачи са управлявали МПС без валидно УПГ и неспазването от
превозвача на нормативните изисквания в Закона за автомобилните превози в този
смисъл, е основание на превозвача да му бъде потърсена административнонаказателна
отговорност. В Заповедта е посочено, че «…..По изброените дотук нарушения,
допуснати от превозвача, обаче И. П. не е предприел законоустановените действия
съгласно чл. 43 от УКАНД и по реда на чл. 81, т, 3 от УКАНД, които като
проверяващ И. е длъжен да спазва - не е посочил нарушенията в констативните
протоколи и съответно не е изготвил актове за установяване на административни
нарушения. По този начин с бездействието си служителят е извършил дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 187, ал, 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, на чл.
187, т. 10 от КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони или други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или Определени при възникването на трудовото
правотношение, а именно чл*ал. 2 от КПСДА, във връзка с чл. 107а, ал. 21 от КТ,
според който, служителят изпълнявс служебните си задължения при строго спазване
на законодателството в Република България, като съдейства за провеждането на
държавната политика, основаваща се нс принципите на правовата държава.т.7.На
02.04.2019 г. видно от седмичното разпределение на задачите (Приложение № 9) за
периода от 01.04.2019 г. до 07.04.2019 г. И. Й.П. заедно с И. Д.Д. е следвало
да извърши проверка на „А. П.“ определения служебен автомобил с per. № ********,
но не го е изпълних Обстоятелството е доказано при извършена съпоставка между GPS
системата Приложение № 9 от УКАНД, от която е видно, че за периода от 12.50 ч.
до 14.11 служебният автомобил се е
намирал иа територията на гр. Р..Тъй като не са извършени определените по
разписание проверки, резултати о горепосочените проверки не са отразени в
ежедневния отчет и не са изготвени протокол за извършени крайпътни технически
проверки по образец съгласно чл** ал. 3 от Наредб № Н-14 от 27.08.2009 г. за
начина на провеждане, обхвата и организацията н контролните проверки на пътя и
в предприятията и за класифицирането на превозвачит и на лицата, извършващи
превози за собствена сметка (Наредба № Н-14), и в нарушенI- на изискванията в
чл. 84, ал. 10 от Указанията за контролната административнонаказателната
дейност в ИААА…».
По този начин с поведението си служителят, според изложеното от
работодателя- е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на 187, ал, 3, т. 3
от КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила и чл. 187, ал*т. 10, изр. първо от КТ неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов договор и определени при възнгтването на трудовото правотношение,й именно чл, 2, ал*ал.
2 от КПСДА, във връзка с чл. 107а, ал. 21 от КТ. Описано е, че като не е
извършил в качеството си на проверяващ И. специализирания контрол за периода от
01.04.2019 г. до 07.04.2019 г., за периода от 11.03.2019 г. до 17.03.2019 г. и
за периода от 04.02.2019 г. до 10.02.2019 г., съгласно изискванията в чл. 78 от
УКАНД, И. П. е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на на 187.
т. 3, изр. първо от КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила и чл. 187, ал.1, т. 10, изр. първо от КТ
- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони или други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правотношение, а именно чл*ал.
1 от КПСДА, във връзка с чл. 107а, ал. 21 от КТ.
Посочените действия работодателят е посочил, че са дисциплинарни
нарушения по смисъла на 187, ал*т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила и че същите водят
до –«неефективен резултат от осъществената контролна дейност, тъй като
резултатите от тази дейност са публични и общественозначими, то негативните
последствия от неточното и недобросъвестно изпълнение на тази дейност, водят до
намаляване доверието на обществото в контролния орган и до понижаване
авторитета на държавната служба и държавната институция», както и че-«Съгласно
т. В, т. 1 и т. 5 от длъжностната характеристика на И. Й.П., същият трябва да
изпълнява задълженията си, прилагайки практически законодателството, уреждащо
дейността на ИА“АА“ и изпълнява задълженията си, възложени му с поднормативните
и други вътрешни административни актове.Като не е изпълнил задълженията си по
начин, който следва целта на закона, служителят виновно не е изпълнил трудовите
си задължения, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл. 187, ал*т. 3 от Кодекса на труда - неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила, вр. чл*ал. 2 от КПСДА,
според който при изпълнение на служебните си задължения служителят следва
поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че
могат да му се доверят и да разчитат на него.С горепосочените бездействия И. Й.П.
проявил поведение в противоречие с разпоредбата на чл*ал. 1 от КПСДА, която
гласи, че ,, Дейността на служителите се осъществява при спазване принципите на
законност, лоялност, честност, безпристрастност, политическа неутралност,
отговорност и отчетност.»
Нарушенията са извършени според заповедта виновно, тъй като служителят е
запознат с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация,
Указанията за контролната и административнонаказателната дейност в ИААА, видно
от длъжностната му характеристика, но ги е пренебрегнал умишлено. По този начин
в нарушение на разпоредбите чл*ал.3 от КПСДА, И. Й.П. не е осъществил дейността
си и взависимост от функциите, които изпълнява, осъществява действия, предлага
и взима решения, водещи до елиминиране на произвола и укрепване на доверието в
държавните институции. Наложеното
дисциплинарното наказание е описано, че е съобразено и с факта, че на основание
връчената му длъжностна характеристика, служителят е знаел кои служебни
задължения и нормативни разпоредби нарушава и какви са потенциалните вредни
последици.
Видно от представените писмени доказателства, то се установява, че
действително липсва или е нечетлив описания печат, както и останалите нарушения
са установими от представените писмени доказателства, в това число и от
представения констативен протокол.
Видно от заповедта същата е изключително подробна и всяко едно от
множеството вменени нарушение е описано ясно и недвусмислено, като са посочени
всичките елементи на състава му.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Що се отнася до
законосъобразността на заповедта по същество съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на
който се налага. Съгласно константната практика на ВКС, в заповедите за
прекратяване на трудовото правоотношение при хипотезата на чл. 188, т.3 от
КТ, трябва да отговарят на изискванията за мотивиране, като в
обстоятелствената част на акта си работодателя следва да изложи реквизитите по
цитираната норма - чл. 195 КТ, като се изложат фактите формиращи състава по чл.
187 и чл. 190 от КТ и датите или периодите през които са били осъществени
нарушенията, като последните трябва да бъдат описани и конкретизирани като факт
от поведението на нарушителя. / 99-99-ІІІ, 1797-99-ІІІ и др./ Съдът
счита, че в настоящия случай това е сторено. Подробно в мотивите на заповедта
са посочени нарушенията, датата когато всяко е извършено и открито и в какво се състои. По делото е са
представени като писмени доказателства- длъжностна характеристика за заеманата
длъжност, цитираното писмено допълнително споразумение, за длъжността му, от
която се установява, че същият е запознат освен с длъжностната си
характеристика така и с всяко едно от задълженията, изизисквани от длъжността
му, като е извършил процесните нарушения.
Съдът намира, че при издаване на
заповедта за уволнение, работодателя е
спазил изискването на чл. 189, ал.1 от КТ, тъй като се е съобразил с тежестта
на нарушенията, които са множеиство такива и обстоятелствата при които всяко е било извършено, поради което наложеното
наказание не е в съответствие с тях. Съобразно практиката на съдилищата, при
спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът във
всички случай проверява дали работодателя е изпълнил задължението си по чл. 189
от КТ и ако наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на
извършеното нарушение, признава уволнението за незаконно само на това
основание. В тази връзка работодателя е длъжен при определяне на
дисциплинарното наказание на провинилия се работник да прецени и се съобрази с
критериите, които са законово определени и се съдържат в ал.1 на чл. 189 КТ.
Тежестта на нарушението се определя от значимостта и степента на неизпълнение
задължението, настъпилия вредоносен резултат, формата и степента на вината и
всички други обстоятелства. Самите обстоятелства при извършване на нарушението
не са част от фактическия състав на деянието, но са пряко свързани с него и са
от съществено значение при определяне на наказанието. Съответно под
"поведение на работника или служителя", като критерий по смисъла на
чл. 189, ал.1 от КТ, следва да се разбира, дисциплинарното минало на работника
неговата трудова характеристика и пр. Също така следва да се има предвид, че изброяването
на нарушенията на трудовата дисциплина в чл. 187 и чл. 190 от КТ, е примерно а
не изчерпателно, като за нарушение по чл. 187 от КТ, може да се наложи
дисциплинарно уволнение ако то е тежко нарушение на трудовата дисциплина, като
съответно при констатирано нарушение посочено в чл. 190 от КТ, работодателя не
е задължен да наложи непременно дисциплинарно уволнение, тъй като самото
наказание следва да бъде определяно съобразно посочените критерии в чл. 189 от КТ, конкретно за всеки случай по отделно.
Касателно настоящия случай съдът
намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание - уволнение съответства
на тежестта на извършените нарушения, предвид изложеното по-горе. Тук следва да се посочи, във връзка с
възражението, че лицето е следвало относно вмененето нарушение на 02.04.2019 г.
по разпореждане на началника да извърши проверка на А.- Р., то видно от
представеното седмично разписание, проверката на тази А. е за 04.04.2019 г., а
за дата 02.04.2019 г.е за А. –П.
проверката.Следователно, видно и от представените разпечатки от джипиеса на
служебния автомобил, то се установява по делото, съставомерността и на това
извършено нарушение от ищеца. Следователо възраженията и в тази насока, съдът
намира за неоснователни. При така описаната системност от нарушения,
работодателят обосновано е счел, според настоящия съдебен състав, че следва да
наложи най- тежкото дисциплинарно наказание на лицето, а именно –«уволнение»..
При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички
тези обстоятелства с цялостното поведение на работника. Тази преценка следва да
се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното
дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд (в този
смисъл Решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. IV ГО на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК). Настоящият съд приема, че в конкретния случай
наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" е съответно на тежестта
на извършеното от ищеца нарушение и с оглед своята тежест и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, са достатъчни, за да обосноват наложеното от
субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение".
В случая, извършените от ищеца нарушения са правилно правно квалифицирани
в заповедта , за които работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно
наказание - уволнение. Нарушенията са
особено тежки, и защото са свързани със засягане отношенията на доверие между
страните по трудовия договор, както и с засягане на отношенията с трети лица
граждани. Съответно наложеното от работодателя наказание е било съобразено с
критериите на чл. 189 от КТ. Съдът не счита, че е нарушена разпоредбата на чл.
195, ал.1 от КТ, като в атакуваната заповед за уволнение първоначално не е посочена разпоредбата на чл.
330, ал*т.6 КТ, като това е станало с последстващата Заповед за поправка на
ОФГ, като от мотивите на заповедта и
наложеното дисциплинарно наказание, недвусмислено се разбира, че се касае за тази
хипотеза на цитираната разпоредба, и посочената техническа грешка не води до
незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение, каквато е и практиката
на върховната съдебна инстанция, където е прието, че «Макар и да е сгрешена
правната квалификация на нарушението в заповедта от значение са фактите, с
които се обосновава дисциплинарното наказание. Меродавни са фактическите
обстоятелства, които работодателят е длъжен да посочи, а не тяхната правна
квалификация. В този смисъл е и постоянната практика на ВС и ВКС -
Решение № 338 от 23.V.1989 г. по г.д. № 262/1989 г. на ВС III г.о.; Решение №
341 от 26.IV.1995 г. по г.д. № 1627/1994 г. на ВС III г.о. и Решение № 205 от
08.IV.2004 г. по г.д. № 1235/2002 г. на ВКС III г.о.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че така предявения иск по реда
на чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен, а като зависещ от него следва да се отхвърли и искът по чл. 344, ал*т.2 КТ, тъй като същият предпоставят уважен иск за отмяна на уволнението, което
обстоятелство не е налице.
Разноски
Ответното дружество чрез процесуалния си представител, е направило искане
да бъдат присъдени направените разноски по делото. В производството по трудови
спорове ищецът се освобождава от такси, както и от разноски. Същият обаче не се
освобождава от заплащане на понесени от противната страна разноски за
адвокатска защита. Предвид изложеното ищеца би следвало да бъде осъден да заплати
на ответната страна сумата за изплатено
адвокатско възнаграждение, като обаче в процесния случай ответникът е бил
представляван от юрисконсулт, деподзирал отговора и становището на ответната
страна, но неявил се в двете заседания по делото е неотправил искане за
присъждане на разноски, поради което и съдът намира, че такива не следва да му
бъдат присъждани.
Водим
от горното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Й.Ц.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, представляван от пълномощника си адв. М.В.П. от САК,
срещу ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ “АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ” към Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, представлявано от
Изпълнителния директор - Б.З.Р.,
предявени обективно съединени искове с правни основания по чл.344 ал.1, т.1 КТ
за признаване за незаконно на уволнението на ищеца- Й.Ц.П., ЕГН **********,
извършено със Заповед № **-**-**/**.**.****г., издадена от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с която на
основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3 и т. 10 и
чл. 190, т. 7 от Кодекса на труда, чл*ал.
1 и ал*чл*ал*чл. 6, ал. 1 от Кодекса на служителите в държавната администрация,
вр. чл. 107а, ал. 21 от Кодекса на труда, с която му е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” и му е прекратено трудовото правоотношение с Изпълнителна
агенция “Автомобилна администрация” (Заповедта), като със Заповед № **.**.**/**.**.****г.
на основание чл. 62, ал. 2 от АПК ИА “АА” извършено поправяне на очевидна фактическа
грешка, допусната в Заповед № **-**-**/**.**.****г., издадена от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, изразяваща се в
непосочване в основанията за издаване на заповедта на разпоредбата на чл. 330,
ал*т. 6 от Кодекса на труда, където като основание за издаването й са посочени
“чл. 188, т. 3 във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3 и 10 и чл. 190, т. 7
от Кодекса на труда”, вместо “чл. 188, т 3, чл. 330, ал*т. 6, във връзка с чл.
189, ал. 1 и чл. 187, т 3 и 10, и чл. 190, т. 7 от Кодекса на труда”, която
Заповед е била връчена на ищеца на
11.09.2019 г. , както и искът за възстановяване
по реда на чл.344, ал.1, т. 2 КТ на Й.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: ***
на заеманата преди уволнението длъжност: “И.” в областен отдел “Автомобилна
администрация”- П., към Главна дирекция “Автомобилна инспекция”.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяване на решението -
05.02.2020 г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК и за което съдът е указал изрично на
страните в открито съдебно заседание.
Копие от
решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Районен съдия:
Вярно с оригинала:С.Г.