Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Радомир, 14.03.2017 година
Радомирският районен съд, гражданска колегия, в
публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен
съдия:Ивета Павлова
при
секретаря Т.П. като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №426 по описа за
Производството е
образувано по предявен иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ , обективно
съединен с иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД от И.Ю.Л. ,
с ЕГН:********** ***, със
съдебен адрес:***, пл."Свобода" № 10 против „Г."АД *** представлявано от Димитър Димитров.
По
подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба правни доводи и
тези в представената по делото писмена защита от адвокат-защитника си адв.Б. ищеца
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата размер на 30 000 лева/предвид изм. на исковата претенция по реда на чл.214, ал.1 от ГПК в с.з. на
14.02.2017г./, представляваща претърпени неимуществени
вреди-изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпила трудова злополука, на 19.02.2016 година, сумата
в размер на 5 000, от които 4 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за операции, рехабилитация, средства за лекарства, консултации и транспорт
и сумата от 500 лева, представляващи
пропусната от ищеца полза вследствие на настъпилата трудова злополука,
изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което би
получавнал ако беше работа и обезщетението за временна нетрудоспособност за
периода от датата на настъпване на трудовата злополука-19.02.2016г. до датата на предявяване на иска-16.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
увреждането-19.02.2016 година до окончателното им изплащане.Претендират се от
ищцовата страна и направените по делото
разноски, както и адвокатско възнаграждение
съгласно Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответното дружество «Галко» АД гр.Радомир, с който по подробно
развити правни доводи са оспорени предяваните искове по основание и размер.Сочи
се от ответната страна, че не са налице описаните в исковата молба
обстоятелства за ангажиране отговорността на ответното дружество по реда на
чл.200 от КТ. Оспорват се обстоятелствата, на които ищеца основава исковите си
претенциии, с твърдението, че описаната в обстоятелствената част на исковата молба
фактическа обстановка не отговаря на
истината, като в отговора се описва
точния механизъм на работа с хидравличната преса, на която се твърди, че е настъпила трудовата
злополука.Прави се възражение от ответната страна на основание чл.201 ал.2
от КТ, с твърдението, че ищеца е допуснал
груба небрежност в изпълнението на трудовите си задължения и е допринесъл за настъпването на злополука. Тези правни
доводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции са доразвити в
представената по реда на чл.149 ал.3 ГПК от адвокат-пълномощника на дружеството-работодател писмена защита . В същата основният довод на
ответното дружество се свежда до обстоятелството, че не следва да бъде
ангажирана отговорността му по чл.200 КТ, тъй като не е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид разпредлената
доказателствена тежест от съда в изготвения по делото доклад по чл.146,
ал.1 от ГПК, че настъпилата с ищеца злополука на процесната дата е трудова такава
по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, в
която правна норма е дадена от законодателя легална дефиниция на «трудова злополука». Сочи
се от ответното дружество, че в КСО чл.57 и следващите е предвидено провеждане
на стриктна процедура по разследване на трудовите злополуки, която приключва с
издаване от ръководителя на Териториалното поделение на НОИ или съответното длъжностно лице на
Разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова, което съгласно практика на ВКС по чл.290 от ГПК е
задължителна предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл.200 КТ.
Сочи се от ответника, че такова Разпореждане на ръководигеля на ТД на НОИ -Перник,
с което настъпилата с ищеца Л. на 19.02.2016г. в дружеството на ответника злополука е приета за
трудова не е представено по делото. С оглед на това и предвид задължителната практика на ВКС се моли съда
да отхвърли изцяло като неосноватени и недоказани предявените искови претенции
срещу ответното дружество. Претендират се и направени по делото разноски
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
По
молба на ответното дружество “Г. “ АД ***
на основание чл.219, ал.1 от ГПК съдът е конституирал като трети лица –помагачи по
делото на страната на ответника З. “А.Б.ж.”
АД , ЕИК:., със седалище и адрес
на управление:*** и Застрахователно дружество „Мет Лайф Юръп
лимитид „ клон България КЧТ, ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***.Съдът
е констатирал предвид представени
писмени доказателства от ответника ,че е налице правен интерес от
конституирането им, а именно: Договор за Застрахователна полица №. за задължителна застраховка “Трудова
злополука” в сила от 14.07.2015г. и Договор за групова полица „Живот и злополука“
№1720 от 18.02.2016г.
Третите
лица –помагачи З. “А.Б.ж.” АД *** и и
Застрахователно дружество „Мет Лайф Юръп лимитид „ клон България КЧТ гр.София
са депозирали по делото писмени отговори .
Третото
лице –помагач З. “А.Б.ж.” АД *** с депозирания писмен отговор изцяло
оспорва предявените от ищеца Л. искови претенции и поддържа изложените правни доводи в писмения отговор на ответното дружество „Г.„
АД ***. Застрахователното дружество сочи, че предвид характера на сключения
застрахователен договор между дружеството-работодател и З. “А.Б.ж.“ АД се установява възможност за
кумулиране на застрахователнтата сума по договора с дължимите обезщетения от
причинителя на вредите. Сочи се, че работодателя е задължен единствено да
заплати дължимата премия по застрахователната полица и не разполага с възможността или правото да
предявява иск срещу застрахователя т.е не може да се суброгира в правата на
удволетворения кредитор.
Третото
лице –помагач „Мет Лайф Юръп лимитид „ клон България КЧТ гр.София в депозирания
писмен поддържа отговора на ответника „Г. „ АД ***. Сочи, че така предявените
искови претенции са допустими и излага подробни правни доводи за
неоснователност и прекомерност на същите.
Радомирският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори от страните по делото, а и
видно от приложените писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ищеца И.Ю.Л.
към момента на настъпване на процесната
трудова злополука се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество „Г.“
АД *** като е заемал длъжност «шлосеро-пресьор» в цех
«Машиностроене».Това
обстоятелство се потвърждава от приложените
като доказателства по делото Трудов договор № 54/30.10.2015 между „Г.“ АД и И.Ю.Л.
и Допълнително споразумение № 28/01.01.2016г. към него.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищеца Л. сочи, че на процесната дата 19.02.2016г. е
претърпял трудва злополука, като в този
ден е бил на работа обща смяна в
ответното дружество и около 8.10 ч. бригадирът
го е изпратил да изправя детайли-ребра
от плоско желязо на хидравличната преса. Машината се намирала в едно от
халетата като освен ищеца нямало други работници в него. Л. сочи ,че започнал
да изправя детайлите на пресата и към 8.40 часа съвсем
внезапно пресата притиснала дясната му ръка и му наранила три от
пръстите-палеца, показалеца и средния пръст, на дясната ръка, като най –много
пострадал показалеца, който бил отрязан
на половината. Ищеца твърди , че пресата, на която е работил е имала често повреди, нямала е предпазител, често се повреждала
и хидравликата й . Л. твърди , че няма
вина за настъпването на трудовата злополука, тъй като е изпълнявал заповед на бригадира, като сочи, че ако
пресата е имала предпазител, то залоплуката е нямало да настъпи. Ищеца сочи, че трудовата злополука е настъпила при изправянето на последния
детайл като поансона на пресата се е вдигнал нагоре, при което той се пресегнал
с дясната ръка да взема детайла и
внезапно поансона на пресата се спуснал надолу и му засегнал пръстите на
дясната ръка. Ищеца на второ място твърди ,че съгласно длъжностната характеристика на
заемната от него длъжност, основната функция на длъжността е обслужване на
металообработващи машини, като основните му трудови задължения са: 1.Работа и
обслужване на металообработващи машини, определяне усилието на срязване,
формоване и студено изсичане на всеки инструмент, 2.Установяване и снемане на
детайлите, почистване и смазване на инструментите, 3.Поддържане в изправно
състояние и на необходимото техническо равнище машините, апаратите и
съоръженията и инструменти, с които работи в съответствие с технологичните
изисквания , 4.Извършване на шлосерска обработка (разчертаване, трасиране,
пробиване и др.). на заготовки и детайли с различни повърхнини, 5. Да е
запознат с изикванията на системата за управление на качеството ISO
9001-2000 и да ги спазва, 6.Да изпълнява товаро-разтоварна дейност и прикачвач
7.Изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността, като в длъжностната характеристика е заложено изискване за заемане на длъжността,
да притежава професионален опит над една година трудов стаж по специалността, какъвто
същият няма.
Сочи
се в исковата молба ,че както по време на злополуката, така и по време на
лечението и в настоящия момент ищеца търпи множество болки и страдания, и затруднения
от битово естество. Л. сочи, че въпреки претърпените оперативни интервенции, състоянието му е тежко и по настоящем .
Предвид
така установеното от фактическа страна и предвид ангажираните от страните
гласни и писмени доказателства по делото съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване - ал. 3. Съгласно
цитираната правна норма, фактическият състав за възникване на отговорността на
работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по
същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1)
наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия
работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и
причинила телесното увреждане, 3) неимуществена вреда, претърпяна от
пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и
неимуществените вреди.
В
настоящият случай предвид ангажираните от ищеца в производството по делото
писмени доказателства не бе доказано по безспорен начин, втората кумулативна
предпоставка за ангажиране отговорността на ответното дружество по чл.200 КТ ,
а именно, че настъпилата в дружество на
процесната дата- 19.02.2016г. злополука с ищеца е трудова такава по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО. В тази връзка съдът намира за основателни и правно-аргументирани, подробно развитите доводи на адвокат-защитника
на ответното дружество в представената
по делото писмена защита.
За да се уважи иск с правно
основание чл.200 КТ, какъвто е предявения
в настоящото производство от ищеца Л. за присъждане на обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди, претърпени като последица от трудова злополука следва да
се установи наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и
настъпили вреди за ищеца, които са последица от злополуката. В настоящият
случай видно от представените от ищеца писмени доказателства и с оглед
разпределената доказателствена тежест и
указанията на съдията-докладчик в изготвения по делото доклад по чл.146, ал.1
от ГПК същият не е представил писмени документи доказващи, че настъпилата с
него на процесната дата злополука е
трудова. По делото като доказателство не
е представено разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО , с което да е прието, че злополуката е
трудова. Съдът следва да отбележи, че в представената по делото от адв.Б.
писмена защита е цитирано Разпореждане
№18 от 18.03.2016г на ТД на НОИ –Перник , с
което според твърдението на адв.Б. съответния компетентен орган е приел
, че настъпилата с Л. злополука е трудова такава, но такова писмено доказателство липсва към доказатествения
материал по делото. Същото не е представено,
както с исковата молба от ищеца, така и в последствие в хода на съдебното
дирене независимо от указанията на съда в доклада по чл.146, ал.1 от ГПК при
разпеределение на доказателствената
тежест . Предвид на това съдът намира, че
не следва да обсъжда в съдебния си акт писмени доказателства цитирни от
страните, които не са представени като такива по делото. За правна пълнота следва да
се отбележи, че е представен от ищеца като писмено доказателство по делото единствено Протокол № 1 от 15.03.2016г.
на НОИ, ТД- Перник за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 19.02.2016г., който
е сочи за провеждано разследване от
компетентните органи на НОИ относно характера на злополуката по реда предвиден
в КСО, но липсва крайният акт от това разследване, а именно съответното
разпореждане на компетентния орган на ТД на
НОИ, с което злополуката настъпила с Л. е призната за трудова.
С
оглед на горното, предвид задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК липсата на представено разпореждане на съответния компетентен орган по реда
на чл.60, ал.1 от КСО, представляващо индивидуален административен акт, който
установява наличието на трудова злополука налага извода за неоснователност на предявения
иск с правно основание чл.200 КТ. В съдебното исково производство при предявен
иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ установяването на характера на злополуката не може да се
извърши, предвид на това, че е предвиден специален административен ред по чл.57
и сл. от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитате
на трудовите злополуки. Тъй като наличието на трудова злополука не е доказана,
то не е доказан от ищеца един от елементите на фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал.1 КТ, поради
което и предявените искови претенции за заплащане на обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди от ищеца, заедно със законната лихва са
неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Както
бе посочено в по-горе в настоящия
съдебен акт съгласно задължителната практика
на ВКС по чл.290 ГПК разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука и е официален
удостоверителен документ за установените в него факти. Липсата на влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е
пречка за уважаване на исковете по чл.200 , ал.1 КТ, тъй като не е налице
елемент от фактическия състав имуществената отговорност на работодателя по този
текст.Установяването на факта на трудовата злополука не може да се извърши по
съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може
да бъде игнориран. Предвид на това съдът намира, че не следва да обсъжда
ангажираните от страните в хода на производството по делото гласни и
писмени доказателства, и изслушаните, и приети съдебни ексрпертизи, тъй
като същите с нищо не променят горните правни изводи на съда.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищеца И.Ю.Л. следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество „Г. „ АД направените по делото разноски съгласно представен
списък на същите по чл.80 от ГПК в
размер на 1 300 лева.
Водим
от горното, и в същия смисъл,
Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Ю.Л. ,
с ЕГН:********** ***, със
съдебен адрес:***, пл."Свобода" № 10 против „Г."АД *** искове за присъждане на сумата
в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляваща претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на претърпяна от него трудова
злополука, на 19.02.2016 година, както и
сума в размер на 5 000 лева /пет хиляди лева/, от които 4 500 лева /четири
хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди-разходи за операции, рехабилитация, средства за лекарства, консултации и
транспорт и сумата от 500.00 лева/петстотин
лева/, представляващи пропусната от ищеца полза вследствие на настъпилата
трудова злополука, изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение,
което би получавал ако беше на работа и обезщетението за временна
нетрудоспособност за периода от датата на настъпване на трудовата злополука 19.02.2016г.
до датата на предявяване на иска-16.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на увреждането-19.02.2016 година до окончателното
им изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.Ю.Л. ,
с ЕГН:********** ***, със
съдебен адрес:***, пл."Свобода" № 10 ДА ЗАПЛАТИ на „Г."АД, *** , сумата
в размер на 1 300 лева /хиляда и триста лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението
е постановено при участие на трети лица –помагачи на страната на ответника З. “А.Б.ж.” АД , ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:*** и Застрахователно дружество „Мет Лайф Юръп
лимитид „ клон България КЧТ , ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/
Вярно.
Т.П.