Р Е Ш Е Н И Е
№ …………………28.02.2022г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на
секретаря М.Дончева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 11859
по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск от „Д.а.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** и „М.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, в качеството на съдружници в ДЗЗД „С.42“, БУЛСТАТ ***, срещу „Енерго-Про
Продажби“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Таурс, кула Г,
с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК - да се приеме за установено в отношенията между страните,
че „Д.а.“ ЕООД, ЕИК ***, не дължи на „Енерго-Про Продажби“, ЕИК *********, сума
в размер на 5,79 лв., съответно „М.т.“
ЕООД, ЕИК ***, не дължи на „Енерго-Про Продажби“, ЕИК *********, сума в размер
на 5 783,19 лв., на основание потребено количество електроенергия за м. август
2020 г. в обект с абонатен номер *********, находящ се в гр. Г.О., ул. М.№ 78
по фактура от
12.08.2020г. със срок на плащане 20.08.20 г. и сума в размер на 2 015,21 лв. по
фактура от 12.08.2020г.
Ищците
излагат, че са съдружници в ДЗЗД „С.42“, като „Д.а.“ ЕООД има дялово участие 0,1 %, а „М.т.“
ЕООД има дялово участие 99,9 %. На 31.01.2020 г. между ДЗЗД „С.42“ и „Е.П.“ АД е сключен договор за продажба на
електрическа енергия от доставчик последна инстанция за обект, находящ се в гр.
Г.О., ул. М.№ **, представляващ промишлени сгради, регистриран с абонатен номер
***и кл. № ***. Сочи се, че едностранно ответникът е начислил сума в размер на
3 773, 77 лв. по фактура от 12.08.2020г. със срок на плащане 20.08.20 г. и сума
в размер на 2 015,21 лв. по фактура от 12.08.2020г. със срок на плащане
25.08.20 г. за количество потребена електрическа енергия, без да е известно по
какъв начин е извършено отчитането - чрез физическо отчитане на показанията на
монтирания електромер или дистанционно. Твърди се, че не е доставяна и
съответно потребена електрическа енергия, отразена във фактурите, евентуално
количеството на доставената електроенергия е по-малко. Посочените фактури не са
връчени на дружеството, като за тяхното издаване то е узнало след извършена
справка в електронната система на дружеството продавач. Твърди се, че неправилно е отчетено количество потребена
електроенергия и неправилно е определено задължение за пренос, достъп и
мощност, евентуално измерената по посочения начин на мерене е различно от
посоченото в издадената фактура. Отправено е възражение до ответника с искане
за извършване на проверка относно правилното отчитане на реално доставеното
количество електроенергия на основание чл. 17 от договор за продажба на
електрическа енергия от доставчик последна инстанция от 31.01.2020 г.
Възражението е изпратено чрез български пощи до „Е.С.“ АД с обратна разписка с
дата на получаване 21.08.2020г. и до „Е.П.“ АД с обратна разписка с дата на
получаване 21.08.2020г., но отговор не е получен. Ищецът претендира и съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява
становище за неоснователност на исковете. Признава, че на 31.01.2020 г. е
сключен Договор за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна
инстанция с ДЗЗД „С.42“, като със Заявление № 5328450 за продажба на
електрическа енергия пълномощник на ДЗЗД „С.42“ е заявил снабдяване с
електрическа енергия за стопански /небитови/ нужди на процесния обект, находящ
се в град Г.О., ул. „М." № *, заведен под абонатен № с абонатен № *** и
клиентски № ***. Твърди, че е налице правно основание за възникването на
оспорваното материално право, а именно: Договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция от 31.01.2020г. За вземането на
„Енерго - Про Продажби" АД към ищеца за потребена електрическа енергия за
периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г. е издадено Дебитно известие №
**********/12.08.2020г. към фактура № **********/14.07.2020г. на стойност
3773,77 лева с ДДС, както и фактура № *********/12.08.2020г. на стойност 2
015,21 лева - междинно плащане за м.
август 2020 - 50% от стойността за м. юли 2020 г., в която размерът на
междинното плащане е изчислено въз основа консумираната електрическа енергия за
м. юни 2020г. Позовава се на чл. 29 от Правила за търговия с електрическа
енергия (ПТЕЕ), съгласно който клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период. Крайните клиенти, какъвто е ищецът, на основание чл. 28 от ПТЕЕ
заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция, който събира и заплаща на оператора
на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика
от последна инстанция количество електрическа енергия. Като краен клиент ищецът
също така дължи цена задължения към обществото - чл. З0, ал. 1, т. 17 от Закон
за енергетиката, които се събират от крайния снабдител/доставчика от последна
инстанция и се внасят във Фонд енергийна сигурност - чл. 36ж от ЗЕ. Посочва, че
според чл. 104, ал. 4 ПТЕЕ (в редакцията си към процесния период) цената, по
която продава доставчикът от последна инстанция (ДПИ), се определя по Методика
за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна
инстанция, приета от КЕВР. В качеството си на доставчик от последна инстанция и
съгласно приетата от КЕВР Методика „Е.П.“ АД продава електрическа енергия на
своите клиенти само по тарифен план „една скала". Цената на тарифата се
образува при калкулиране на действителната стойност на разходите за балансираща
енергия след получаване на реалните данни от отчета на средствата за търговско
измерване и сетълмент от ЕСО ЕАД. В срок от три работни дни след получаване на
горепосочените данни „Е.П.“ АД обявява на интернет страницата си крайната цена
по тарифен план „една скала" за съответния отчетен месец. На електронната
страница са публикувани цените на ДПИ за минали периоди, като е видно, че
обявената единична цена за м. юли 2020г. е 0,16830 лв/кВтч - идентична с
посочената единична цена в процесното дебитно известие в приложение А. Цените
на мрежовите услуги, (пренос и достъп до преносната и разпределителната мрежа),
както и размерът на добавката за задължения към обществото са регулирани от
КЕВР и определени с административен акт - Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на
КЕВР. Електрическата енергия, доставяна от ДПИ на крайните клиенти, се измерва
от собственика на средствата за търговско измерване-разпределителното дружество
- оператор на разпределителната мрежа за лицензионната територия. Посочва, че
няма отношение към дейностите по измерване на електрическата енергия, които са
в правомощията на оператора на електроразпределителната мрежа. Доставчикът от
последна инстанция определя размера на задълженията на своите клиенти въз
основа на данните от измерването, предоставени му от оператора на съответната
мрежа, който е отговорен за измерванията - чл. 89, т.1 от ПТЕЕ. Твърди, че
електрическата енергия е точно измерена и съответства на потреблението. Дебитно
известие № **********/12.08.2020г. към фактура № **********/14.07.2020г. е
изготвено въз основа на данните за реално потребление, предоставени от
собственика на средството за търговско измерване „Е.С." АД, в което
посочената стойност за плащане - 3 773,77 лева с ДДС е дължимо след приспадане
па посоченото в ДИ междинно плащане от 213,88 лев. По запитването е изготвен
отговор от 26.10.2020г., изпратен на управителя на ДЗЗД „С.42" Ивелина
Арнаудова, който потвърждава резултата от предходната проверка, че не са налице
основания за промяна на размера на задълженията по издадените фактури за обекта.
3адълженията по процесните фактури съответстват на реалното потребление на
обекта са издадени в уговорения в чл. 12 от договора срок - до 15-то число на
месеца, следващ отчетния. Сочи, че потреблението на електрическа енергия на
обекта, сравнено с предходни и последващи месеци на 2020г., е сходно като
размер, което е косвено потвърждение на обстоятелството, че измерването на
потреблението за процесния м. 07.2020г. е точно.
Третото лице „Е.С." АД оспорва предявените искове.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По делото е представен договор за
Доставка на електрическа енергия от 31.01.2020 г. между „Енерго –Про продажби„ АД
и ДЗЗД Салвадор 42 за доставка на електрическа енергия за обект с аб. № ***и
уникален идентификационен номер 32Z4500050780125.
Видно от представено Заявление
№5328450/31.01.20г. от ДЗЗД С. 45 е отправено искане за снабдяване с ел.
енергия на обект с аб. № 05078012,
находящ се в гр.Г.О., ул. М. № *, Производствена сграда.
Видно от дебитно известие
№**********/12.08.20г. с получател ДЗЗД С. 42
е начислена сумата от 3 773.77 лева за периода 01.07.20г.-31.07.20г. за обект
в гр.Г.О., ул. М. № 68 с идентификационен номер 32Z4500050780125.
Видно от фактура №********** от
12.08.20г. е начислена сумата от 2015,21 лв. на ДЗЗД С. 42 за междинно плащане
за м. 08.2020г.-50% от стойността за месец 07.2020г.
По делото са представени
извлечение за фактури и плащания за период към дата 17.11.2020 г., писмо до
ДЗЗД С.42 от 26.10.2020 г., справка за потребление през последните 12/24/36
месеца към дата 18.11.2020 г., протокол
№*********/09.11.20г. и извлечение от сметка от 17.11.2020 г.
От констативен протокол
№5562441/25.08.2020г. се установява, че са снети показатели на обект на
потребление в гр. Г.О., ул.М. ** на клиент ДЗЗД С. 42 и са отчетени данни от
СТИ в добро техническо състояние, като протокола е подписан от представител на
клиента Н.Н.
От заключението на СТЕ прието от съда се установява,
че представено Становище на „Електроразпределение - Север" АД с
изх.№ СтНМ-3340 от 09.09.2020 г. (стр.104 и 105 от делото). се отнася
за клиент ДЗЗД „С.42" с адрес на обекта: гр.Г.О., област
В.Търново, ул. „М. "№*. До дата 09.09.2020 г. съществуващата предоставена
мощност за обекта е била 5190 Kwh. Предоставената мощност (намалена) очевидно
след горната дата е станала 400 Kw. Записано е, че присъединителната
мощност (намалена) е 440 Kw. Подаваното напрежение е на ниво 20 KV. В Становището е
отбелязано, че намаляване на мощността може да се осъществи чрез токови
трансформатори 15/5/15. Във връзка с поставената ми задача,
направих запитване до „Електроразпределение - Север" АД.
Получих отговор с изх. № 5931 570 от 01.11.2021 г., който прилагам
към експертизата. В него е записано, че към процесния период предоставената
мощност за обекта е била 5190 Kw. А токовите трансформатори (ТТ) -Ср.Н са били 150/5/5
с коефициент на трансформация К-6000. В последствие, на
дата 09.11.2020
г. е осъществено намаляване на мощността на 400 Kw, като токовите
трансформатори (ТТ) - Ср.Н са 15/5/5, с коефициент на
трансформация К-600.
От заключението
на ССЕ, ведно с допълнение прието от съда и неоспорено от страните се
установява, че при изчисляване на процесиите фактури са взети определените от
КЕВР цени на електроенергия за промишлен абонат. По данни от информационната система на ответника
експертизата констатира, че съществуват задължения за ел.енергия, мрежови
услуги и лихви за забава по процесиите счетоводни документи. По ДИ №
**********/12.08.2020г.
към фактура №
**********/14.07.2020г. задължението е на стойност 3773,77 лева. Падежът на дебитното известие е 20.08.2020г. Размерът на мораторната
лихва върху просроченото задължение от датата на падежа до 23.09.2020г. е 419,31лв. Размерът на мораторната
лихва върху просроченото задължение от датата на падежа до 17.11.2021г. към датата на съдебното
заседание е 476,97 лв.По фактура № № *********/12.08.2020г. на стойност 2 015,21 лева. Падежът на дебитното известие е 25.08.2020г. Размерът на мораторната лихва върху
просроченото задължение от датата на падежа до 23.09.2020г. е 221,11лв. Размерът на мораторната
лихва върху просроченото задължение от датата на падежа до 17.11.2021г. към датата на съдебното
заседание е 251,90 лв.След справка в информационната
система на ответника експертизата констатира, че има просрочено плащане на процесиите фактури/ДИ. Дебитно
известие № **********/12.08.2020г. към фактура № **********/14.07.2020г. на стойност 3773,77 лева с ДДС за период на потребление 01.07.2020г. -
31.07.2020г. Фактура № *********/12.08.2020г. на стойност 2 015,21 лева - междинно
плащане за м. август 2020 - 50% от стойността за м. юли 2020
г. (3773,77лв.+256,65лв.)/ . Падежът на Дебитното известие № **********/12.08.2020г. към фактура № **********/ 14.07.2020г. е 20.08.2020г.., за Фактура № *********/12.08.2020г.
е 25.08.2020г. Към датата
на проверката няма плащане. ДЗЗД С. 42 не е осчетоводило процесните фактури,
както и Д.А. ЕООД и М.т. ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.124 от ГПК.
За да отблъсне успешно предявения
срещу него отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в
тежест на ответника е да докаже, при условията на главно и пълно доказване, че
претендираната от него сума в размер на 3 773, 77 лв. по ДИ от 12.08.2020г. със срок на плащане
20.08.20 г. и сума в размер на 2 015,21 лв. по фактура от 12.08.2020г. със срок
на плащане 25.08.20 г. за количество потребена електрическа енергия за обект
в гр.Г.О., ул. М. № 68 е дължима.
В
контекста на повдигнатия спор, е нужно да установи, че в качеството си на
доставчик на електроенергия е доставил посочената услуга и количество
ел.енергия.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.
енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил
присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща
използваната ел. енергия и услуга.
С оглед изложеното се налага извода, че ищците, лицата съдружници в ДЗЗД С. 42 са надлежно легитимирани по предявения иск
съобразно участието си в дружеството.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия
с електрическа енергия е въведено изричното задължение за клиентите,
присъединени към електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния
снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги за съответния ценови период, като тези цени се определят
от ДКЕВР /сега КЕВР/. Съгласно чл. 29, ал. 1 от правилата, мрежовите услуги се
заплащат от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставената мощност в местата за измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Както бе посочено, съгласно ПТЕЕ всички
крайни клиенти са длъжни да заплащат фиксираните цени за всички мрежови услуги,
включително и тези за достъп и пренос. Т. е. като краен клиент, ДЗЗД С. 42 е
длъжно да заплаща всички мрежови услуги, в това число и пренос високо, средно и
ниско напрежение. Таксата пренос се заплаща от всички потребители в зависимост
от нивото на напрежение, на което са присъединени и съобразно производствените
разходи, които подлежат на компенсация. Не е налице изключението по чл.
29, ал. 5 от ПТЕЕ, което означава, че ищецът/ищците като краен клиент има
задължение да заплаща на оператора цена за пренос по електроразпределителната,
съответно на потребеното от него количество ел. енергия и нивото на
присъединяване – средно или ниско напрежение.
С договор за Доставка на електрическа
енергия от 31.01.2020 г. между „Енерго –Про продажби „
АД и ДЗЗД С. 42 за доставка на електрическа енергия за обект с аб. № ***и
уникален идентификационен номер 32Z4500050780125 за
обект в гр. Г.О., ул. М. № * в раздал ІІІ чл.6,ал.3 е уговорено, че за обекти с
предоставена ел.мощност 100 кВт и повече, клиентът заплаща и надбавка върху
стойността на активната ел.енергия, съобразно Наредба №1 от 14.03.2017г.
Основният спорен между страните въпрос по
същество в производство е свързан с дължимостта на процесната сума, която е
била начислена от ответника с процесните фактури като цена на услугата достъп
до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност.
Съгласно разпоредбата на чл.
94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител осигурява
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни
клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа
на ниво ниско напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата на
електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от КЕВР цени и при
общи условия на енергийното предприятие – краен снабдител – чл.
97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а
ЗЕ.
С нормата на чл. 29
от Правилата за търговия с електрическа енергия е въведено изричното
задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, да
заплащат на крайния снабдител цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови
период, като тези цени се определят от КЕВР. Съгласно чл. 29, ал. 1 от
правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване,
определени в съответствие с Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11,
т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
С Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на КЕВР и
на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ
е била определена цена за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови
потребители – абонати на ищеца в размер на 0. 02053 лв. kW/ден отразено изрично
във Приложение А към фактура № **********/12.08.2020г.-л.51 от делото, като
посочената цена важи и за процесния период. При определянето на цените за
битови и небитови клиенти е възприет различен подход, като при ползване на
обекта за битови нужди цената за достъп се заплаща върху количествата
действително изразходвана електрическа енергия, докато при потребление за
небитови нужди цената за достъп е определена на ден съобразно предоставената
мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки
ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството
потребена електрическа енергия.
Според дефиницията, съдържаща се в
разпоредбата на § 1,
т. 15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е правото за използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или
природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е.
цената за достъп се заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност
за престиране на електрическа енергия. Разходите за поддръжка и управление на
мрежата зависят от ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет в
мрежата в съответствие със заявената от него мощност. Така всеки небитов клиент
заплаща цена за поддръжката на резервирания от него капацитет от мрежата,
независимо от моментната консумация при наличието на присъединяване към
мрежата. Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависи от
предоставената мощност, заявена от конкретния стопански потребител – според чл.
33, ал. 1 и чл.
37 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, предоставената мощност се заявява от клиента и може да бъде
увеличавана или намалявана до изтичане на срока на договора за присъединяване
отново по негово искане. В този смисъл цената за достъп до разпределителната
мрежа не зависи от ползваното количество електрическа енергия, а от
договорената за обекта на клиента предоставена мощност, независимо дали на
същия е била доставяна електрическа енергия или не. Освобождаване от
задължението за заплащането на тази мрежова услуга след присъединяването към
електроразпределителната мрежа, сключването на договор за продажба на
електрическа енергия и предоставянето на заявената от потребителя и договорена
между страните по този договор мощност може да настъпи само при прекратяване на
облигационната връзка или при преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа.
Не се установи по делото сключения между
страните договор да е прекратен. Видно от представен по делото КП
№5562441/25.08.20г., СТИ е в добро
техническо състояние. Съответно за процесиня период- 01.07.20г.-31.07.20г.
потребеното количество ел.енергия е правилно измерено и отчетено. Поради което,
възражението на ищците за неправилно отчитане на доставено и потребено
количество ел.енергия е несонователно. Между страните не се спори относно предоставената
мощност до обекта за процесния период. Видно от становище от ЕРП Север л.104-от
делото ДЗЗД С.42 е направило
впоследствие запитване за намаляване на мощността до обекта. От което следва,
че до 09.09.20г. съществуващата предоставена мощност до обекта е била 5190 Kw.
Не се установи по делото да е бил преустановен достъпа до
електроразпределителната мрежа на обекта за процесния период. Следователно
стойността на услугата достъп до електроразпределителната мрежа за процесния
период се дължи. Съобразно заключението на вещото лице по приетата от съда и
неоспорена от страните ССЕ се установява, че начислените суми в издадените
фактури са съобразени с определените от КЕВР цени.
Ответникът не е оспорил дължимостта и размера
на някой от другите елементи формиращи цената на електрическата енергия,
съобразно сключения договор вкл. пренос, достъп, като видно от приетото
експертно заключение, сумите по представените фактури са формирани съобразно
цените, определени в решения на КЕВР.
По изложените съображения съдът приема, че предявените
искове с правно основание чл. 124 от ГПК се явяват неоснователени.
Направено е възражение от
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Съгласно
чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в
същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/
09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско
възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба
Наредбата №1/9.07.2004г. по
чл.7 ал.2,т.3 от Наредба №1/04г. в минимален
размер е 619,45 лв. Поради
което, изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1476 лв. следва да
бъде намалявано поради прекомерност. Отчитайки правната и фактическа сложност
на делото, както и броя на проведените заседания, заплатеното адвокатско
възнаграждение следва да се редуцира до сумата от 800 лева.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. депозит за в.л. и
800 лв. за адв.възнаграждение. Съответно в тежест за всеки един от ищците за „Д.а.“ ЕООД сумата от
1,10 лв. и за „М.т.“ ЕООД сумата от 1098,90 лв. съобразно цената на предявения
иск.
Водим от гореизложеното, съдът
|
|
|
|
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.а.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище ***, срещу „Енерго-Про Продажби“, ЕИК
*********, със седалище ***, иск с
правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК да се приеме за
установено в отношенията между страните, че „Д.а.“ ЕООД, ЕИК ***, не дължи на
„Енерго-Про Продажби“, ЕИК *********, сума в размер на 5,79 лв. дебитно известие №**********/12.08.20г. и фактура №********** / 12.08.20г. за обект
в гр.Г.О., ул. М. № * , като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище *** срещу „Енерго-Про
Продажби“, ЕИК *********, със седалище ***,
иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК да се приеме за
установено в отношенията между страните, че „М.т.“ ЕООД, ЕИК *** не дължи на
„Енерго-Про Продажби“, ЕИК *********, сума в размер на 5 783,19 лв. по дебитно известие №**********/12.08.20г. и фактура №**********
/ 12.08.20г. за обект в гр.Г.О., ул. М. №* , като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.а.“ ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“, ЕИК
********* сумата от 1,10 лв. (един лев и десет стотинки) разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „М.т.“ ЕООД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“, ЕИК
********* сумата от 1098,90 лв. (хиляда деветдесет и осем лева и
деветдесет стотинки) разноски по делото на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ „Е.С." АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** Тауърс, Кула Е, на страната на ответника „Енерго-Про Продажби“, ЕИК *********, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: