МОТИВИ към
Присъда № 260019/17.02.2021т., постановена по
НОХД № 1371/2020г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен
състав:
Производството по НОХД № 1371/2020 година по
описа на РС-Плевен е образувано въз основа на внесен обвинителен акт против М.П.П. *** с ЕГН: ********** за това, че на неустановена дата през периода 27.11.2009 г.
- 10.07.2013 г. в гр. Плевен противозаконно присвоил чужда движима вещ – л.а.
марка „**“ с рама №*** и рег. № *** на стойност 26 000 лв., собственост на „П.Л.Б.“
ЕООД, ***, ЕИК ***, която владеел на основание Договор за финансов лизинг № **г.,
като обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Разпитан в досъдебната фаза на наказателното
производство подсъдимият М.П. е заявил, че разбира
обвинението, като се е възползвал от процесуално уредената възможност да не
дава обяснения.
Представителят на РП – Плевен
поддържа повдигнатото обвинение против подсъдимия М.П.П. за престъпление по чл.
206, ал. 3 вр. с ал.1 от НК. Счита, че от
доказателствената съвкупност по делото се установява, че подсъдимият П. е
осъществил, като от обективна, така и от субективна страна престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Предлага на съда да определи и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на 3 години, което да бъде
изтърпяно ефективно. Счита това по вид и размер наказание е подходящо и би
спомогнало за постигане целите на наказанието, установено в чл. 36 от НК.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия – адв. А. К. от ПлАК взема
становище, според което повдигнатото против подзащитния му обвинение не е
доказано както от обективна, така и от субективна страна. В подкрепа на
предприетата защитна теза посочва, че по делото не са събрани доказателства, от
които да се установява, че подсъдимият П. се е разпоредил с вещта или е отказал
да я върне, и поради това следва да се приеме, че в случая се касае за
неуредени гражданско-правни отношения. Моли съда да постанови присъда, с която
да признае подсъдимия М.П.П. за невиновен и го
оправдае по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.3 вр. с ал. 1 от НК.
Подсъдимият *** при осигуреното му от съда
право на лична защита поддържа становището на защитника си. В правото си на
последна дума заявява, че иска единствено оправдателна присъда и че нищо не е
присвоил.
СЪДЪТ, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От фактическа
страна:
Подсъдимият М.П.П. е роден на *** ***, живее в същия град, понастоящем в
Затвора – Ловеч, ***, *** гражданин, с
висше образование, женен, осъждан, ЕГН: **********.
На 14.03.2008г. е
бил сключен договор за лизинг № ***с предмет на договора моторно превозно
средство – „** ТДИ“ с рама №*** и рег.№ *** със страни по договора: лизингодател - „П.Л.Б.“
ЕООД и лизингополучател – подсъдимиаят
М.П.П.. Съгласно условията на лизинговия договор подсъдимият
М.П. е имал право да ползва автомобила по предназначение и да го управлява единствено
и само на територията на Република *. На същата дата с приемо-предавателен
протокол към Договор за лизинг № 0***на подсъдимия М.П.П.
в качеството му на лизингополучател е било предадено горепосоченото
моторно превозно средство. В приемо-предавателния
протокол изрично било посочено, че лизинговия обект /л.а. ** ТДИ с рег.№ ***/ е
предаден на подсъдимия П. в отлично състояние, както и че лизингодателят
в качеството на собственик, предава лизинговия обект на лизингополучателя
– подсъдимия ***в качеството на държател съгласно договорните изисквания.
Предаването на автомобила е станало в гр.Плевен, в магазин на „***“ ЕООД. При
получаване на моторното превозно средство подсъдимият М.П. заплатил първоначална вноска
в размер на 4237,52 лева. Съгласно погасителния план същият е следвало ежемесечно
за срок от 60 месеца да плаша вноски, всяка една в размер на 325,99 евро. Подсъдимият
заплатил само две вноски до месец май 2008г. и преустановил плащанията. Именно
поради неправомерното поведение на подсъдимия П., изразяващо се в прекъсване
плащането на дължимите вноски, собственикът на автомобила „П.Л.Б.“ ЕООД
предприел действия за връщане на инкриминираната вещ. Били изпратени множество
съобщения до подсъдимия, съдържащи искане за връщане на автомобила, но след
като това не се случило „П.Л.Б.“ ЕООД предприел действия по активиране на
застраховка към ЗАД „***“. На „П.Л.Б.“ ЕООД е било заплатено обезщетение в
размер на 31 824,03лв. от застрахователното дружество. Със суброгационно писмо, „П.Л.Б.“ ЕООД дало съгласието си ЗАД „***
*“ да встъпи във всички права и задължения по лизингов договор № ***с лизингополучател – подсъдимият М.П.П.
за възстановяване по регресен път на платените суми,
срещу неизправния лизингополучател, включително и
правото да прекрати едностранно договора и да претендира получаването на
автомобила от всяко лице, в което той се намира, включително и правото на
придобиване на собствеността върху него. На 27.11.2009г. ЗАД „***“ АД изпратило
покана на подсъдимия П., съдържаща искане за доброволно изпълнение на регресна претенция или доброволно предаване на автомобила.
Съгласно общите условия по договора за финансов лизинг, при неплащане или
системна забава на плащането на вноските, лизингополучателят
дължи връщане на автомобила. Въпреки това подсъдимия М.П. задържал автомобила и
категорично отказал да предприеме действия по предаване владението на
автомобила на собственика или на друго оправомощено от него лице, като вместо
това същият се укрил. След като подсъдимият П. отказал да върне инкриминирания
автомобил, ЗАД „*** *“ на 23.11.2009г. възложило на АСО „ ***“ ЕООД
извършването на всички необходими и законосъобразни правни и фактически
действия по издирване, охрана и връщане в полза на ЗАД „*** *“ моторно превозно
средство – „** ТДИ“ с рама №*** и рег.№ ***. Въпреки положените усилия и
мероприятия от страна на АСО „ ***“ ЕООД , лизингополучателят
– подсъдимият П. и автомобила не били открити.
В началото на
2009г. подсъдимият П. предложил на свидетеля Б.Т. да му продаде инкриминирания
лизингов автомобил за сумата от 12600,00 лв. Автомобилът към онзи момент бил в
много добро състояние и този факт се оказал решаващ свидетелят Т. да заплати
исканата от подсъдимия П. сума. Подсъдимият обещал на свидетеля Т. на следващия
ден заедно да посетят магазина на „***“, за да бъдат оформени нужните
документи. Въпреки, че подсъдимият П. получил исканата сума, не предал
владението на автомобила на свидетеля Т. и след получаване на сумата започнал
да се укрива. В тази връзка е било образувано наказателно производство НОХД №
179/2012г. по описа на РС-Плевен, приключило с осъдителна присъда, като на подсъдимия
П. било наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК било отложено с тригодишен изпитателен срок.
Независимо от изплатено
обезщетение от ЗАД „*** *“ на лизинговото дружество, подсъдимият М.П. дължи сумата от 6198,51 лв.
на „П.Л.Б.“ ЕООД от неплатени вноски по лизинговия договор. В тази връзка на
10.07.2013г. е връчена нотариална покана по реда на чл.47 от ГПК /удостоверено
от ***на Нотариалната камара/, с която подсъдимият П. е бил уведомен, че към
10.06.2013г. общия размер на просрочените плащания по договора за лизинг възлиза
на 6 198,51 лв., както и че в случай, че не бъде изплатена сумата в пълен
размер в указания тридневен срок, договор за лизинг № ***ще се счита за
прекратен, а след прекратяване на договора
е поискано незабавно връщане на автомобила на „П.Л.Б.“ ЕООД.
Във връзка с
провежданото разследване по настоящото досъдебно производство с телеграма №
25673/31.05.2010 г. на ДНСП-София, л.а. „** ТДИ“ с рама №*** и рег.№ *** е бил обявен
за издирване като предмет на престъпление с мярка „Конфискация“, но автомобила не
бил установен. По делото е приложена и справка от ***от
която се установява, че л.а. „**“ с рама №*** и рег.№ *** все още се издирва.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин след анализ на
ангажираните в хода на проведеното наказателно производство писмени и гласни
доказателства – отделно и в тяхната съвкупност. Съдът обсъди показанията на
свидетелите Г.С.Г., А.Д.П., Б.Х.Т. и М.Д.М., дадени устно и непосредствено пред
настоящия съдебен състав и на свидетеля С.Д.Д.,
прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.5 от НПК като намери, че следва да бъдат
приети с доверие изцяло като логични, последователни убедителни и взаимно допълващи се. От показанията на
свидетеля Г.С.Г., който изпълнява длъжността „***“ в „***“ ЕООД се установява,
че през 2008 година се срещнал и разговарял с подсъдимия П. поради заявено от
последния намерение за сключване на договор за финансов лизинг на лек автомобил
с клауза за прехвърляне на собствеността в края на лизинговия период. Изяснява
се, че подсъдимият кандидатствал и
получил одобрение от страна на „П.Л.Б.“ ЕООД ***, след което били оформени
необходимите документи, а подсъдимият П. в качеството си на лизингополучател
заплатил изискуемата първоначлна вноска и поел
задължението да заплаща ежемесечно дължимите вноски съгласно потасителния план, придружаващ договора за лизинг.
Свидетелят е категоричен, че владението на лекия автомобил било предадено на
подсъдимия в средата на месец март 2008 година. В съответствие с показанията на
този свидетел са и приобщените към доказателствената съвкупност по делото по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Договор за лизинг –
финансов лизинг от 14.03.2008г., Свидетелство за регистрация /част 1-ва/,
Извлечение от информационната система на „П.Л.Б.“ ЕООД *** за заплащане на
дължимите лизингови вноски от страна на подсъдимия, Приемно-предавателен
протокол от 14.03.2008 година. Цитираните писмени доказателства способстват за
конкретизиране на очертаните от свидетеля Г.С.Г. факти. От същите безспорно се
установява, че на 14.03.2008 година подсъдимият П. в качеството си на лизингополучател сключил Договор за лизинг – финансов
лизинг с предмет – процесния лек автомобил, като заплатил първоначална вноска в
размер на 4237,52 лева, като съгласно погасителния план следвало да заплати 60
броя месечни вноски, всяка в размер на 325,99 евро, от които заплатил само
първите две /до месец май 2008г./. Установява се също така, че владението на
движимата вещ е предадено на подсъдимия на 14.03.2008 година. Това
обстоятелство е отразено в приобщения като доказателство по делото
Приемно-предавателен протокол от 14.03.2008 година /стр. 83 в папка 1 от ДП/.
Съгласно заключението на вещото лице Г.Г., което
съдът приема с доверие като неоспорено от страните и изготвено въз основа на
представен оригинал от цитирания документ и сравнителни образци от подписи на
подсъдимия П. след извършено сравнително графичиско
изследване между тях. Същото категорично установява, че подписът за „ПРИЕЛ МПС“
в Приемно-предавателен протокол към Договор за лизинг №0***е положен от М.П.П.. Установява се, че след прекъсване на плащанията от
страна на подсъдимия П., собственикът на автомобила „П.Л.Б.“ ЕООД предприел
действия за връщане на инкриминираната вещ, изразяващи се в изпратени множество
съобщения до подсъдимия, съдържащи искане за връщане на автомобила / в т. ч. Покана
за доброволно изпълнение на регресна претенция по
щета, ведно с известие за доставяне, Нотариална покана за изпълнение и
предупреждение за разваляне на договор, но след като това не се случило „П.Л.Б.“
ЕООД предприел действия по активиране на застраховка към ЗАД „***“. На „П.Л.Б.“
ЕООД е било заплатено обезщетение в размер на 31 824,03лв. от застрахователното
дружество. Със суброгационно писмо, „П.Л.Б.“ ЕООД
дало съгласието си ЗАД „*** *“ да встъпи във всички права и задължения по
лизингов договор № ***с лизингополучател –
подсъдимият М.П.П. за възстановяване по регресен път на платените суми, срещу неизправния лизингополучател, включително и правото да прекрати
едностранно договора и да претендира получаването на автомобила от всяко лице,
в което той се намира, включително и правото на придобиване на собствеността
върху него. На 27.11.2009г. ЗАД „***“ АД изпратило покана на подсъдимия П.,
съдържаща искане за доброволно изпълнение на регресна
претенция или доброволно предаване на автомобила, произтичащо от общите условия
по договора за финансов лизинг, според които при неплащане или системна забава
на плащането на вноските, лизингополучателят дължи
връщане на автомобила. Въпреки това подсъдимият М.П. задържал автомобила и не
предприел действия по предаване владението на автомобила на собственика или на
друго оправомощено от него лице, като вместо това същият се укрил. След като
подсъдимият П. отказал да върне инкриминирания автомобил, ЗАД „*** *“ на
23.11.2009г. възложило на АСО „ ***“ ЕООД извършването на всички необходими и
законосъобразни правни и фактически действия по издирване, охрана и връщане в
полза на ЗАД „*** *“ моторно превозно средство – „** ТДИ“ с рама №*** и рег.№ ***.
Въпреки положените усилия и мероприятия от страна на АСО „ ***“ ЕООД, лизингополучателят – подсъдимият П. и автомобила не били
открити. Горните обстоятелства се установяват от анализа на приобщените писмени
доказателства – Заявка съгласно Договор от 19.09.2007г. между ЗАД „*** Бълтария“ и „***“ ЕООД, Суброгационно
писмо до ИД на ЗАД „*** *“, Покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по щета 1640/08/217/000419, ведно с
известие за доставяне, извлечение от информационната система на „П.Л.Б.“ЕООД
относно извършени пллащания от подсъдимия П. по
договор за лизинг от 14.03.2008 година. В кореспондентност
със същите са показанията на свидетелите А.Д.П. /дадени устно и непосредствено
пред настоящия съдебен състав/ и на свидетеля С.Д.Д.
/прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т.5 от НПК.
Съдът обсъди и обясненията на
подсъдимия М.П.П. като отчете, че същите освен
доказателствено средство са и средство за защита, като ги прецени самостоятелно
и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, след което
намери, че същите са изолирани и са израз единствено на предприетата защитна
теза. Подсъдимият твърди, че процесното моторно превозно средство му било
отнето в средата на месец ноември 2008 година от свидетеля Д.М.В., който бил покровителствуван от баща си – бивш *. Твърди също така, че
не подал жалба в полицията, тъй като пред сградата го чакали „момчета“ на В. и
го спрели, както и че не уведомил дружеството-собственик на автомобила, тъй
като В. го следял непрекъснато и го заплашвал, че ако тръгне да прави нещо ще
разбере и този автомобил няма да го намери. Отрича да е познавал лично
свидетелят Б.Т. за когото знаел единствено, че е разговарял с баща му. Тези
твърдения на подсъдимия П. не се подкрепят и от показанията на посочения от
защитата свидетел – Д.М.В., който е категоричен досежно факта, че не е вземал
автомобил от подсъдимия. Противоречията между обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетеля В. не могат да бъдат преодоляни
и от резултата от извършеното процесуално - следствено действие очна ставка,
поради което дадените от подсъдимия обяснения не могат да бъдат възприети като
достоверни.
Установява се от приобщеното
заверено копие от влязла в сила на 28.05.2012г. Присъда №168 от 09.05.2012г., постановенапо НОХД №179/2012г. по описа на РС-Плевен е че
подсъдимият М.П.П. е признат за виновен в това, че на
15.05.2009 г. в **, при условията на повторност и в немаловажен случай, с цел
да набави за себе си имотна облага в размер на 12600 лв. възбудил у Б.Х.Т. ***
заблуждение, че ще прехвърли правата за ползване на лек автомобил “**” /**/ с
рег. № ***, по договор за лизинг – финансов лизинг № 0***с лизингодател
“П.Л.Б.” ЕООД, и с това му причинил имотна вреда в размер на 12600 лева като на
основание чл.
210 ал. 1 т.4 и ал. 2, във вр. с чл. 209 ал. 1,
във вр. с чл. 28 ал. 1, във вр.
с чл. 54 от НК е осъден на наказание една година
лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването му било
отложено с 3-годишен изпитателен срок. В
този смисъл са и показанията на свидетеля Б.Х.Т..
По отношение на заключението на
ВЛ по назначената и изслушана съдебно-стокова експертиза, съдът намира, че
същото е ясно, научно обосновано, почива на детайлно изследване на данните по
делото и е изготвено от експерт със задълбочени научни знания, поради което
следва да се цени. От същото се установяват следните основни факти: 1.
Справедливата пазарна стойност на лек автомобил, марка „**“ с рег. № *** с дата
на първоначална регистрация 14.03.2008г. обект на продажба по договор за
финансов лизинг с купувач М.П.П. към датата на закупуване
14.03.2008г. е 33 500,00 лева; 2. По метода на „Заместителната
стойност“ по нормативи /20% овехтяване/ от дата 14.03.2008г. до 27.11.2009г.
справедливата пазарна цена е 26800,00 лева; 3. Препоръчителната продажна цена
на лек автомобил, марка „**“ с рег. № *** с дата на първоначална регистрация
14.03.2008г. обект на продажба по договор за финансов лизинг с купувач М.П.П. към 27.11.2009г. /датата на поканата за доброволно
изпълнение/ е 25 000,00 лева и 4.
След съпоставяне на описаните в обстоятелствената част на заключението
методи, а именно на „Амортизирана заместителна
стойност“, „Ликвидационната стойност“ и „Сравнимите продажби“ справедливата
пазарна стойност на лек автомобил, марка „**“ с рег. № *** с дата на
първоначална регистрация 14.03.2008г. обект на продажба по договор за финансов
лизинг с купувач М.П.П. към 27.11.2009г. /датата на
поканата за доброволно изпълнение/ е 26 000,00 лева.
Съдът намира, че всички събрани
по делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви по отношение на
авторството, времето, мястото и условията при които е извършено деянието
обсебване. В тази насока доказателствата са в хармонично единство,
в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин главния факт
по делото.
От правна страна:
С оглед гореизложеното, съдът
намери, че от всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен
начин се установи, че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна, състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение
по чл. 206, ал.3 вр. с ал. 1 НК.
Престъпление обсебване е налице,
когато деецът получи на някакво правно основание (определено конкретно – било
по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо
имущество, да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на
имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като недвусмислено
манифестира промяната на отношението си към него като към свое, засягайки
възможността на собственикът на вещта да се разпорежда с нея. В правната теория
и съдебната практика е прието еднопосочно, че изпълнителното деяние на
обсебването може да се изрази както в разпореждане с чуждата вещ, така и в
отказ същата да бъде върната на собственика й. Във втората хипотеза (приложима
в конкретния случай) отказът да се върне вещта следва да е противозаконен, като
поведението на дееца да бъде в разрез правното основание, на което той владее
тази вещ (в тази насока Решение № 231/2001 г. на I НО на ВКС и
Решение № 35/2009 на III НО на ВКС). От обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност по делото безспорно се установи, че подсъдимият П. в
качеството си на лизингополучател е придобил владение
върху моторно превозно средство – лек автомобил марка „**“ модел „**“ с рег.№ **.
Към момента на сключване на лизинговия договор владението е било правомерно,
тъй като по същността на този договор активът предмет на договора се владее от лизингополучателя, без същият да е собственик на вещта.
Автомобилът остава собственост на лизингодателя до
заплащане на всичките лизингови вноски. При нарушаване условията в договора- в
случая неплащане на дължима вноска, обвиняемият е дължал незабавно връщане на
автомобила на собственика му. Вместо това обвиняемият задържал автомобила и
започнал да го владее за себе си.
За да е налице обсебване е
необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на
законно основание, а своенето се изразява в промяна
на отношението на дееца към вещта, който престава да я счита за чужда и започва
да я държи като своя. Невръщането на чуждата вещ след поискването й от
собственика или на лицето на което е следвало да бъде върната, се определя като
акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна
дейност. Престъплението е резултатно и като такова, може да бъде извършено само
с пряк умисъл, деецът трябва да съзнава, че поведението му ще увреди защитените
обществени отношения, свързани със собствеността (интелектуалния момента на
умисъла) и да желае настъпването на общественоопасния резултат (волевия
момент). От обективна страна: на неустановена дата през периода 27.11.2009 г. -
10.07.2013 г. в гр. Плевен, подсъдимият М.П.П.
противозаконно присвоил чужда движима вещ – л.а. марка „**“ с рама №*** и рег.
№ *** на стойност 26 000 лв., собственост на „П.Л.Б.“ ЕООД, ***, ЕИК ***, която
владеел на основание Договор за финансов лизинг № **г., като обсебването е в
големи размери. Налице е квалифициращият признак „големи размери“, тъй като
причинената вреда е в размер на 26000,00 лева, който надвишава 70-кратния
размер на минималната работна заплата, съответстващ на сумата 21 700,00 лева,
получена след обикновени аритметични изчисления при съобразяване на фиксирания
размер на минималната работна заплата към релевантния период съгласно
Постановление на МС №250/11.10.2012г.от 310,00 лева. От субективна страна: Подсъдимият
П. е пълнолетно вменяемо лице и по време на
извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Присвоителното
деяние (обсебването) е осъществено от него при форма на вината пряк умисъл
съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като той, като човек с
нормална психика, образован и в достатъчен житейски опит, без всякакво съмнение
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а именно – че с
декларирания от него отказ за връщането на автомобила извършвайки действия,
насочени към ползването на вещта като своя и присвоява противозаконно чуждата
движима вещ. Най-малко подсъдимият П. е имал представа, че невръщането на
автомобила на собственика е поначало неправомерно. Освен това е предвиждал и общественоопасните последици от своето деяние, а именно –
невъзможността собственикът на автомобила да го ползва или да се разпорежда с
него, доколкото същият е бил задържан от него. Без съмнение подсъдимия е искал
и настъпването им, тъй като всичките му действия са били насочени към
лишаването на собственика от възможността да ползва вещта и да се разпорежда с
нея. Последиците от деянието на подсъдимия П. безспорно увреждат интересите на
„П.Л.Б.“ЕООД-гр. ***. Поради изложеното, съдът счита, че с инкриминираното си
поведение подсъдимият П. е реализирал съзнателна, волево мотивирана дейност за своене на чуждата вещ.
За виновното извършителство
от страна на подсъдимия на описаното в обвинителния акт деяние са налице както
преки, така и косвени доказателства, които в своята съвкупна преценка предпоставят именно произнасянето на осъдителна присъда. В
противна насока са налице единствено обясненията на подсъдимия, които обаче с
оглед своя нелогичен и изолиран характер, се преценят от настоящият състав като
защитна версия. Ето защо настоящият състав намира за установено по делото
наличие на всички съставомерни елементи на престъплението „обсебване”, като
възприетата фактология се субсумира именно по
хипотезата на тази санкционна норма – чл. 206, ал.3 вр.
с ал. 1 от НК.
По индивидуализация на
наказанието
Разпоредбата
на чл. 206, ал. 3 вр. с ал. 1 от
НК предвижда налагането на наказание лишаване от свобода в
размер от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по
чл.37, ал.1, т.6 и т. 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото
му имущество. При определяне на наказанието, съдът взе предвид наличните отегчаващи
отговорността на подсъдимия П. обстоятелства: висока степен на обществената
опасност на деянието, засягащо значими обществени отношения свързани със
свободното осъществяване правото на собственост, наличието на предишни
осъждания, които не са оказали необходимото поправително въздействие и
проявената от подсъдимия престъпна настоятелност при осъществяване на решението
си за обсебване в големи размери. Като смекчаващо вината обстоятелства съдът
констатира продължителността на наказателното производство, което е релевантен
фактор за смекчаване на отговорността му. Този подход е в съгласие с практиката
на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл.6, т.1 от
ЕКЗПЧ в аспекта на разумната продължителност на наказателното производство и
необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм с оглед задълженията на
държавата по чл. 13 от ЕКЗПЧ. При това положение съдът намери комплексно, че
констатираното смекчаващо отговорността обстоятелство, не представлява
съществено отклонение от типичните случаи и не притежава нито изключителност,
нито извънредност, нито необичайност, каквито
законодателят изисква за приложението на чл. 55 от НК.
При определянето на наказанието съдът
прецени и подбудите за извършване на престъплението – незачитане от страна
на подсъдимия на правовия ред, гарантиращ свободното и пълноценно осъществявате
на конституционното правото на собственост в страната.
При това положение настоящият съд
счете за справедливо и съответно на извършеното престъпно деяние, да наложи на подсъдимия
М.П.П. наказание при условията на чл. 54 от НК, а
именно – три години и два месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание
чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.37, ал.1, т.6, и т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия М.П.П. от право да заема материалноотговорна длъжност и да
упражнява професия или дейност свързана с управление на чуждо имущество за срок
от две години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Наложените на подсъдимия П. наказания
в конкретните им параметри, като комплекс за възмездие и въздействие, съдът
счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност на
деянието и дееца и моралната укоримост на
престъплението. Наказанието е подходящо да повлияе на подсъдимия поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат
предупредително и да го възпре да върши други престъпления, без да му се
оказва ненужно тежка наказателна репресия, но и да не създава у него усещане за
безнаказаност. Определения комплекс от наказания е необходим и
достатъчен и за постигане на целите на генералната превенция, спрямо другите
членове на обществото.
По
направените по делото разноски:
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, съдът осъди подсъдимия М.П.П. да заплати направените деловодни разноски в размер на
302,00 лева, от които 168,00 лева по сметка на
Районен съд - Плевен и 134,00 лева по сметка на ОД на МВР – Плевен.
При
тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: