Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр.София,
………….. 2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, Х въззивен състав, в публично заседание на четвърти
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ХРИСТИНА
НИКОЛОВА
при участието на секретаря Таня Митова и прокурора Дочо Дочев, като разгледа докладваното от мл.съдия Николова ВНОХД № 3760 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 29.05.2017 г. по НОХД № 10322/2016 г. по описа на СРС, НО, 4
състав е признал подсъдимия Т.В.Ц. за виновен в това, че на 28.02.2015 г., в ранните часове на денонощието, около 03,28 ч.,
в гр. София, по ул. „Добрич”, в посока от бул. „Цар Борис III” към ул. „Хайдушка поляна”,
е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген”,
модел „Поло”, с ДКН *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда - 1,75 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на
основание чл.343б, ал.1 НК - редакцията преди изменението, обнародвано ДВ бр.74
от 26.09.2015 г. вр. чл.2, ал.2 НК и чл.57, ал.2 вр. чл.54 вр. чл.39, ал.1 вр.
чл.37, ал.1, т.1от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, отложено на
основание чл.66 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 НК и чл.49, ал.2 и ал.3 вр. чл.37, ал.1, т.7 НК съдът е наложил на
подсъдимия Т.В.Ц. наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от дванадесет месеца, считано от влизане на присъдата в сила,
като на основание чл.59, ал.4 от НК, от
така наложеното наказание е приспаднато времето, през което лицето е
било лишено по административен ред от възможността да упражнява това право, конкретно считано от 28.02.2015 г. до
01.09.2015 г.
На основание чл.189, ал.3 НПК, на подсъдимия Ц. са възложени направените
по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е подадена жалба от защитника на
подсъдимия, в която се излагат доводи за нейната неправилност и се иска
отмяната й и постановяване на нова присъда, с която съдът да признае подсъдимия
за невинен и да го оправдае, алтернативно да измени наложеното му наказание в
по-леко поради наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства.
В
разпоредително заседание на 29.08.2017 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, свидетели или вещи лица, както и събирането на нови
писмени или веществени доказателства. В съдебно заседание, проведено на 03.11.2017
г. въззивният съд е допуснал провеждането на въззивно съдебно следствие, като е
допуснал поискания от защитата при режим на довеждане свидетел с малко име К.,
но същият не е доведен в следващото съдебно заседание и е заличен от списъка за
призоваване.
В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ц. - адв. К. пледира за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и оправдаване на подсъдимия. Излага аргументи, че от показанията на доведените от защитата свидетели се налага единственият възможен извод, че на инкриминираната дата Ц. не е управлявал МПС по смисъла на ЗДвП, не е бил задействан двигателя на МПС, а заедно с помощта на своите познати той е избутал МПС на разстояние 100-150 м от мястото, където се е намирало. Моли съдът да не дава вяра на показанията на полицейските служители поради подробно изложени доводи. На второ място се иска оправдаване на подсъдимия поради това, че деянието не носи никаква степен на обществена опасност или степента на обществена опасност, която носи е явно маловажна. На трето място моли въззивния съд да приеме, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и да наложи наказание пробация и лишаване на право на управление на МПС за срок от 6 месеца. Също така моли и да се вземе предвид, че подсъдимият е заплатил сумата от 41 лв., за която е осъден със съдебния акт и да изменен същият в тази му част.
Представителят на държавното обвинение счита подадената въззивна жалба за неоснователна. Намира, че алкохолното повлияване в разглеждания случай се установява чрез показанията на свидетелите Д., Г., Л. и Д., както и от приложената химическа експертиза. В тази насока дадените обяснения от страна на подсъдимото лица са били изследвани обстойно на лист 8 от мотивите на присъдата и са били съпоставени с полицейските показания на лист 9 и 10 от мотивите и като споделя анализа извършен от СРС, прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата в цялост, тъй като и определеното наказание съответства на целите заложени в чл.36 ал.1 от НК и същото е справедливо.
Подсъдимият Т.В.Ц. в последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение поради следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертизи, обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. Направеният от първата инстанция анализ на доказателствата по делото почива на всички правила на логиката и е съобразен с изискванията на НПК, поради което първата инстанция не може да бъде упрекната в превратно тълкуване на доказателствата и приемане на грешни фактически изводи, както се твърди в жалбата. При преценката на същите доказателства въззивния съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Т.В.Ц. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, с висше образование, работи като
шофьор във фирма „К.**” ЕООД, неженен, неосъждан, с положителни характеристични
данни, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ц. бил правоспособен
водач на моторно превозно средство и притежавал свидетелство за управление на
МПС №*********, валидно за категории В и С и до 28.07.2018 г., като към
28.02.2015 г. неколкократно бил наказван по административен ред за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата.
Към 27.02.2015 г. подсъдимият Т.Ц.
работел като личен шофьор на собственика на фирма “ВАМ ПЛЮС”. На същата дата, в
изпълнение на служебните си задължения, подсъдимият отишъл в стопанисвания от
работодателя му ресторант „СМАРТ”, находящ се в гр.София, ж.к.”Лагера”, с вход
от ул. „Плиска”. Подсъдимият се придвижил до заведението с личния си автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № *******,
който паркирал пред кофи за боклук в близост до входа на заведението.
След приключване на служебните се
ангажименти, за времето от около 21,00 ч. на 27.02.2015 г. до около 03,00 ч на
28.02.2015 г., подсъдимият се намирал в ресторанта и употребил алкохол в
компанията на негови приятели, сред които свидетеля И.И.и лице с малко име К..
По това време в заведението присъствали и управителят В.Х.и свидетелката С.В.,
която била сервитьорка и барманка.
Около 03,00 часа заведението затворило
и последните посетители – подсъдимият Ц., свидетелят И., К. и свидетелкатаВ., напуснали
обекта. И.И., К. и С.В. си тръгнали заедно с едно такси, а подсъдимият Ц. се
качил в лекия си автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № *******,
и привел същия в движение, като се насочил към ул. „Добрич“.
СвидетелитеИ.Д. иБ.Г. – полицейски
служители към 06 РУ-СДВР, били дежурен автопатрул за времето от 19,00 ч. на
27.02.2015 г. до 07,00 ч. на 28.02.2015 г. Малко след 3,00 ч. на 28.02.2015 г.
те предприели действия по спиране на горепосочения автомобил, управляван от
подсъдимия Ц.,***, в посока от локалното платно на бул. „Цар Борис III” към ул. „Хайдушка поляна”,
с подадени от полицейската кола светлинен и звуков сигнали, на които Ц. се
подчинил. В хода на проверката полицейските служители
установили, че водачът на автомобила – подсъдимият Ц., лъхал силно на алкохол,
поради което поискали съдействие от ОПП-СДВР. На място пристигнали полицейските
служители М. Л. иП.Д., които в 03,28 часа на 05.03.2014 г. извършили проверка
на Т.Ц. с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, № ARDM0210. При проверката пробата с номер 2574,
реализираната в 03:28:44 ч., отчела
наличие на алкохол в издишания от Ц. въздух 1,68 на хиляда.
Свидетелят М. Л. съставил на подсъдимия
АУАН № 774560/28.02.2015 г. за шофиране след употреба на алкохол, като Ц.
отказал да подпише и да получи екземпляр от акта. СвидетелятП.Д. издал талон за
медицинско изследване, бланков № 0408173, екземпляр от който Ц. също отказал да
получи. Подсъдимият бил транспортиран от
екипа на 06 РУ-СДВР със служебен полицейски автомобил до „ВМА“ гр.София, където в 04.30 часа му била
взета кръвна проба за изследване от
дежурния лекар д-р В.К.. В тази връзка бил съставен протокол за медицинско
изследване, в който било отразено че по данни на водача на лекия автомобил той
консумирал две чаши вино. На кръвната
проба, взета от подсъдимия, бил извършен лабораторен анализ по
газхроматографски метод в лабораторията на ВМА, при което било установено, че концентрацията на алкохол в кръвта му била
1.75 на хиляда. Във връзка с извършения лабораторния анализ бил
съставен протокол за химическа експертиза № 0883/28.02.2015 г. Освен това Ц. бил задържан по реда на ЗМВР, за срок до 24 часа, а по случая
започнало разследване в рамките на образуваното досъдебно наказателно
производство.
Със заповед № 15-4332-000388/05.03.2015
г. спрямо подсъдимия била приложена принудителна административна мярка, като временно било отнето неговото
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от шест месеца, което впоследствие, на 01.09.2015 г., било върнато
на Ц..
Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на обясненията на подсъдимия Т.Ц. (частично),
показанията на свидетелитеИ.Д. /дадени пред
първоинстанционния съд и прочетените на основание чл.281,ал.5 вр. ал.1,т.2,пр.2
от НПК/,Б.Г. /дадени пред първоинстанционния съд и прочетените на основание
чл.281,ал.5 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК/, М. Л. /дадени пред първоинстанционния
съд и прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1,т.2,пр.2 от НПК/, Ч.Ж.,П.Д.,
И.И.(частично), В.Х.и С.В. (частично); писмените доказателства по делото -
справка за съдимост на подсъдимия, заповед за налагане на принудителна
административна мярка по чл.171,т.1,б.”б” Закон за движението по пътищата
№15-4332-000388, издадена на 05.03.2015 г. от началник СДВР- ОПП /л. 10 и л. 11
от ДП/, подробна справка, изготвена по данните в единната електронна
информационна система на СДВР-ОПП /л. 12 от ДП/, акт за установяване на
административно нарушение, бланков №774560 /л. 13 от ДП/, разпечатка от паметта
на техническото средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, №ARDM0210 /л. 15 от ДП/,
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта №0883/28.02.2015 г. по описа на ВМА София /л.16
от ДП/, талон за медицинско изследване, бланков № 0408173 /л.18 от ДП/,
протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или друго упойващо
вещество, изготвен от лекар при ВМА София /л. 19 от ДП/, справка-отговор от
СДВР-ОПП, вх.№69832/17.09.2016г. по описа на СРС /л. 20-21 от съдебното
производство/, характеристична справка за личността на подсъдимия по
местоживеене /л. 39 от съдебното производство/, характеристична справка за
личността на подсъдимия, изготвена за нуждите на съдебното производство от
полицейски служители при 02 РУ-СДВР, обслужващо района по адрес на местоживеене
на Т.Ц. /лист 41-42 и лист 47-49 от съдебното производство/, трудов договор на
подсъдимия, сключен на 02.12.2013г. /лист 77-78 от съдебното производство/,
заповед за прекратяване на трудово правоотношение на подсъдимия от 04.01.2016г.
/л. 79 от съдебното производство/, съдебномедицинско удостоверение
№1-81/2015г., издадено на подсъдимия във връзка с извършено му по негово
желание на 28.02.2015г. съдебномедицинско освидетелстване в Катедра по съдебна
медицина и деонтология при Медицински университет София /л. 80 от съдебното
производство/, трудов договор на подсъдимия, сключен на 07.04.2017г. /лист
95-96 от съдебното производство/ и справка-отговор с приложение от Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите София относно регистрираните
трудови договори на подсъдимия, вх.№1037210/15.05.2017г. по описа на СРС /л.
108-110 от съдебното производство/.
От показанията на свидетелитеИ.Д. иБ.Г.
се установява времето и мястото на управлението и извършването на проверката на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № *******, установяване на водача на МПС в лицето на
подсъдимия Т.Ц., уведомяването
на служители на ОПП-СДВР, тяхното пристигане и проверка с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, № ARDM0210, при която е
установено наличие на алкохол в издишания от Ц. въздух 1,68 на хиляда. Правилно първоинстанционният съд изцяло е дал вяра
на показанията им, тъй като същите са еднопосочни, последователни и кореспондират
с останалия доказателствен материал. Предвид изтеклия период от време
свидетелите Д. и Г. добросъвестно заявяват, че не помнят всички детайли по
случая, но това е преодоляно чрез прочитане на показанията им, дадени в хода
на досъдебното производство, непосредствено
след случилото се, които е логично да отразяват фактическата обстановка с по-голяма
сигурност. В тази връзка
неоснователни са доводите на защитата, че показанията на свидетелите Д. и Г. не
следва да бъдат кредитирани поради липсата на спомен дори и след прочитане на
показанията им. Като се съобрази естеството на служебните им задължения и
изминалия период от време, напълно нормално е свидетелите в рамките на разпита
им пред съда да не могат да си спомнят координатите на мястото на спиране и
отстоянията на МПС от кръстовища и
сгради и други по-конкретни обстоятелства. Настоящият съдебен състав не намира
основания да не даде вяра на показанията им, още повече, че същите се подкрепят
от показанията на М. Л. иП.Д. – полицейските служители, извършили проверка на Т.Ц.
с техническо средство, както и по един несъмнен начин съвпадат с писмените
доказателства по делото - съставеният на място АУАН и
разпечатката от използвания Алкотест дрегер 7510, № ARDM0210. Не са налице
доказателства за осъществено от тяхна страна насилие спрямо подсъдимия извън
необходимото за задържането му и поставянето на белезници предвид оказаната
съпротива от Ц., предвид което не може да се приеме наличието на каквато и да
било заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият съдебен състав кредитира и
показанията на свидетелите М. Л. иП.Д., от които се установява извършената на
подсъдимия проверка с техническо средство за употреба на алкохол, при която е
бил отчетен положителен резултат - 1,68 на хиляда, последвано непосредствено от
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, конкретно от
свидетеля Л. на подсъдимия за шофиране след употреба на алкохол, съответно
издаване на подсъдимия на талон за изпращане на медицинско изследване.
Показанията им представляват косвен доказателствен източник относно факта на
управление на автомобила от подсъдимия, тъй като пресъздават казаното им от Д.
и Г., но при съвкупният анализ на показанията на всички полицейски служители
безпротиворечиво и несъмнено се установява управление на автомобила от Ц., а не
просто присъствието му в него.
Обясненията на подсъдимия правилно са
преценени от районния съд като израз предимно на защитна позиция, а не в
качеството им на основен източник на факти, свързани с обстоятелствата,
подлежащи на доказване по делото. Тези обяснения по отношение на
обстоятелството дали подсъдимият е управлявал моторното превозно средство се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства и най-вече от
показанията на свидетелите Д. и Г. и от писмените доказателства. Нелогични са
обясненията на подсъдимия, че автомобилът бил неизправен и не бил в движение, а
в същото време на 27.02.2015 г., часове преди инкриминирания, се е придвижил
именно с него до ресторанта. Настоящият съдебен състав не дава вяра и на показанията
на свидетеля И., че заедно с подсъдимия Ц. са бутали автомобила, очевидно
предназначени да подкрепят защитната версия на Ц.. Предвид приятелските
отношения помежду им въззивният съд приема, че свидетелят И. не е обективен и
безпристрастен, поради което не дава вяра на показанията му. От друга страна,
дори и самият И. заявява, че не е присъствал към момента на извършване на
полицейската проверка, тъй като е пристигнало таксито му. Житейски нелогични също
така се явяват показанията му, че е следвало да се придвижат заедно с
подсъдимия с таксиметровия автомобил, но го е подминал, преминавайки покрай
него. Опитът за изграждане на защитна версия проличава и по наличните
противоречия в същата, като свидетелят И. посочва, че колата е била пред
заведението от няколко дена, докато подсъдимият заявява, че същият ден се е
придвижил с нея. От друга страна налице е противоречие и с показанията на
свидетелкатаВ., като последната заявява, че е повикала отделно такси за нея и
подсъдимия, докато И. твърди, че тримата заедно с подсъдимия и К. са повикали
таксиметров автомобил.
С оглед изложеното въззивният съд не
кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И. и В.
относно това, че Ц. не е привел в движение автомобила и не е шофирал същият, а
е бил избутан поради неизправност. Съдът им дава вяра само по отношение на
обстоятелствата, предхождащи инкриминираното събитие – за времето, през което
са били в ресторанта и консумирането на алкохол.
Свидетелите Ч.Ж. и В.Х.не са
присъствали на мястото на извършване на проверката и не са очевидци на
инкриминираните действия, а пресъздават споделеното от подсъдимия, чиито
обяснения в тази част, както бе посочено, съдът не кредитира. Свидетелят Ж. има лични непосредствени
впечатления едва за част от престоят на подсъдимия във ВМА, а свидетелят Х. свидетелства
за действия, развили се на следващия ден. Предвид това показанията им не
разкриват обстоятелства относно главния факт в настоящото производство.
Наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия се установява въз основа на
показанията на техническото средство, с
което подсъдимият е бил изпробван непосредствено след произшествието. След това му е била взета кръв в здравно заведение
и от медицинско лице, като кръвната проба е била подложена на химически анализ,
реализиран в оторизирана лаборатория, и обективиран в протокол за химическа
експертиза№ 0883/28.02.2015 г., чрез
който е било установено точното съдържание на алкохол.
Първоинстанционният съд въз основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна страна, че подсъдимият Т.В.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б‚ ал.1 от НК.
От обективна страна
– подсъдимият Ц.
на
28.02.2015 г., в ранните часове на денонощието, около 03,28 ч., в гр. София, по
ул. „Добрич”, в посока от бул. „Цар Борис III” към ул. „Хайдушка поляна”, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с ДКН *******,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,75 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е установена по надлежния ред, като са спазени изискванията на
Наредба №30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства (обн. ДВ, бр.63/2001г.).
От субективна страна - деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с деянието пряко ги е целял. Подсъдимият е знаел какво количество алкохол е поел и това, че започва и продължава управление на моторното превозно средство след употреба на алкохол. За наличието на пряк умисъл няма значение, че подсъдимият не е съзнавал точната концентрация на алкохол в своята кръв, след като е знаел поетото количество алкохол и противоправността на управлението на моторно превозно средство след изпиването на такова количество.
Въззивният съд не споделя доводите на защитата за наличие на малозначителен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Обстоятелството, че автомобилът е придвижен на кратко разстояние, се дължи на намесата на полицейските служители и извършената проверка. Осъщественото от подсъдимия престъпление не се отличава от обикновените случаи на подобен род деяния, предвид което деянието се характеризира с обществена опасност, която не е явно незначителна.
При индивидуализация на размера на наказанието, районният съд правилно е
приложил на основание чл.2, ал.2 от НК редакцията на закона преди измененията и допълнения в НК, обнародвани ДВ
бр.74 от 26.09.2015г., като по-благоприятен закон и като разпоредба, която е
била в сила и по времето на извършването на самото престъпление. В тази
редакция законодателят е предвидил за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК наказание
“лишаване от свобода” за срок до една година.
Районният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и е наложил наказание в рамките, предвидени от закона под средния
възможен размер на наказанието лишаване от свобода при спазване изискванията за
индивидуализация на наказанието по чл.54 НК. При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия Ц. първоинстанционният съд правилно е приел, че не са
налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, с оглед на което не са налице основания за определяне на
наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. Наред с чистото му
съдебно минало, младата възраст на
подсъдимия и положителни характеристични данни за личността, първоинстанционният
съд е съобразил и липсата на други прояви от този вид при употреба на алкохол
от страна на подсъдимия, в качеството му на правоспособен водач на моторно
превозно средство. Отчетени са и наличните отегчаващи отговорността
обстоятелства - установената алкохолна концентрация, значително надхвърляща установения от закона праг от 1,2 на хиляда и
наличието на регистрирани други нарушения на правилата за движение по пътищата,
обусловили нееднократното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на Ц.. С оглед на това правилно е наложено наказание при лек
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наложеното наказание от пет месеца лишаване от свобода е
справедливо и ще способства в пълна степен за постигане на превъзпитателния
ефект от наказанието, установен в чл.36 НК.
Съдът е наложил напълно законосъобразно и кумулативното наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство съобразно разпоредбата на чл.343г НК вр. чл.343б, ал.1 НК. По силата на този текст и на посочените по-горе обстоятелства, свързани с индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия Ц., въззивният съд намира, че срокът от една година за лишаване от това право ще доведе до постигане на основния резултат, целен от закона - предпазване на обществото от подобно опасно поведение на подсъдимия за период от време, отговарящ на данните за престъплението и за личността на дееца.
Районният съд правилно е приложил и чл.59, ал.4 от НК и е зачел лишаването по административен ред на подсъдимия Ц. от право да управлява моторни превозни средства.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че по отношение на подсъдимия Ц. са налице условията за приложение на
чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода, тъй като към датата на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан за извършено престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок от пет месеца,
като съдът намира, че поправянето на подсъдимия не налага
ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от три години, считано
от влизането на присъдата в сила.
Разноските по делото също са възложени правилно на подсъдимия Ц. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК. Обстоятелството, че подсъдимият е заплатил същите доброволно, за което представя вносна бележка, касае липсата на необходимост за предприемане на действия по принудително изпълнение, но тези последващи действия не внасят промяна в извода на първоинстанционния съд и не налагат неговото ревизиране от настоящата инстанция.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на СРС, НО, 4 състав от 29.05.2017 г. по НОХД № 10322/2016 г.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.