№ 695
гр. Плевен, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20224430105282 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред РС-Плевен е депозирана искова молба от „А.с.в.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л., ***,
с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю., чрез юрисконсулт Ц.П., против Г. В.
Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.П., ул. „С.Г.“ ***.
Твърди се, че между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *** в качеството на
кредитор и ответника, като - като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит №***г., съгласно който на кредитополучателя е
предоставен кредит в размер на *** лева, за закупуване на стока: мобилен
телефон „***” за сума в размер на *** лева. Сочи се, че съгласно чл. 6 от
Договора, ответникът се е задължил да върне на кредитора сумата, ведно с
уговорените лихви до ***., на равни месечни вноски, всяка от които в
размер на *** лева. Твърди се, че към датата на подписване на договора,
страните са уговорили ответникът да заплати на кредитодателя обща сума в
размер на *** лв., съгласно чл. 10 от договора. Твърди се, че съгласно чл. 9 от
Договора, се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент ***.
1
Твърди се, че съгласно чл. 9.4 от Договора, се дължи лихва за просрочие в
размер на законната лихва, върху просрочената сума за периода на
просрочието.
Твърди се, че между кредитодателят „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *** и ищеца
в настоящото производство, е сключен рамков договор за цесия от *** г. и
*** от *** г., въз основа на които в полза на ищеца е прехвърлено вземането
по процесния договор за кредит. Твърди се, че въз основа на рамковия
договор за цесия, ищецът се е задължил да изпраща уведомления до
длъжниците за извършената цесия, като се твърди, че до ответника е
изпратено уведомление от ***г. Отправена е молба към съда да връчи
уведомлението за извършената цесия с преписите от исковата молба и
приложенията й, на ответника.
Твърди се, че по депозирано заявление е образувано ч.гр.д.№*** г. по
описа на РС-П. и е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение. Отправено е доказателствено искане служебно да се изиска
ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-П.. В случай, че ответникът оспори вземането, е
отправено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Претендират се разноски.
Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да признае
за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от *** лева
главница, *** лева договорна /възнаградителна/ лихва за периода ***г., ***
лева обезщетение за забава, за периода от ***г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – *** г. до окончателното изплащане на сумите. С
молба от ***г. ищецът е уточнил, че претендира *** лева договорна
/възнаградителна/ лихва за периода ***г., като посочената в исковата молба
дата ***. е техническа грешка.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира
писмен отговор.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован по реда на чл. 41,
ал.1 ГПК, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по
предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил
искания за такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответната страна.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява
2
неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна
даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие-неспазване сроковете за размяна на книжа
и неявяването в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в исковата молба обстоятелства и приетите по делото
доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: сключен Договор за потребителски кредит №***г., съгласно който
на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на *** лева, за
закупуване на стока: мобилен телефон „***” за сума в размер на *** лева;
задължение на ответника да върне на кредитора сумата, ведно с уговорените
лихви до ***., на равни месечни вноски, всяка от които в размер на *** лева;
задължение за заплащане на възнаградителна лихва с годишен лихвен
процент ***; задължение за заплащане на лихва за просрочие в размер на
законната лихва, върху просрочената сума за периода на просрочието;
неизпълнение от страна на ответника на задължението да върне сумата по
процесния договор.
По делото са представени договор за потребителски кредит *** от *** г.,
сключен между ответника и „Т.Б.А.Б.” ЕАД, при общи условия, подписани
от ответника, договор за цесия от *** г. и *** от същата дата към него, в
което Приложение ответникът фигурира под ***, пълномощно за
уведомяване на длъжника, уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД до ответника,
връчено с исковата молба. За пълнота следва да се отбележи, че въпреки че
уведомлението за цесия не е надлежно стигнало до длъжника – ответник в
настоящото производство, то съгласно практиката на ВКС / Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д.
№2352/2013 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т. д. №
572/2016 г. на ВКС, I т.о. и др./, с получаване на исковата молба, към която е
приложено самото уведомление, се приема, че съобщаване на цесията е
извършено редовно.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК ищецът, е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
3
вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е
предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от
съда указания в Разпореждане № *** г. Ответникът не е представил отговор
на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по
изготвения с Определение № *** г., проекто- доклад по делото, не е изпратил
представител в първото редовно проведено по делото заседание, проведено на
***., и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, Съдът счита, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК и своевременно е
направено искане за това от ищеца, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в
заповедното и исковото производство разноски.
На заявителя „А.с.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л., ***, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю.
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса в размер на *** лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на ***, които Г. В. Д., ЕГН ********** следва да
бъде осъден да заплати.
За исковото производство, в полза на ищеца „ А.с.в.“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л., ***, с ЕИК
***, представлявано от Ю.Ю. следва да бъдат присъдени разноски, както
следва: *** лева за държавна такса и *** лева за юрисконсултско
възнаграждение, които Г. В. Д., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да
заплати.
В представеният списък на разноските от ищеца се претендира и
депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото по делото не е
допускана и назначавана съдебно-счетоводна експертиза, респективно не е
внасян депозит, такива разноски не се следват на ищеца.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че
ответникът Г. В. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.
4
„С.Г.“ *** дължи на ищеца „А.с.в.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л., ***, с ЕИК ***,
представлявано от Ю.Ю. сумата от *** лева главница, *** лева договорна
/възнаградителна/ лихва ***г., *** лева обезщетение за забава, за периода от
***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – *** г. до окончателното
изплащане на сумите, за което е издадена Заповед за изпълнение ***/***г. по
ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Г. В. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. „С.Г.“ *** да заплати на „А.с.в.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л.,
***, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю., сторени в заповедното
производство по ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-П. разноски: сумата от ***
лева за държавна такса и сумата от *** за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Г. В. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул. „С.Г.“ *** да заплати на „А.с.в.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д.П.Д.“ ***, офис-сграда Л.,
***, с ЕИК ***, представлявано от Ю.Ю., сторените в исковото производство
разноски: *** лева за държавна такса и *** лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5