Р Е
Ш Е Н
И Е
№84 11.06.2019 г. град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
17 април Година
2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
СЕКРЕТАР
МИНКА ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР
МИТКО ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдия ХРИСТАКИЕВА
ВНОХД №1049 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.313 от сл. от НПК.
С Присъда №2/14.01.2019 г., постановена по
нохд №549/2018 г. Казанлъшки районен съд е признал подсъдимия Р.И.Г., с ЕГН**********
за виновен в това, че на 10.04.2016 г. в с.Тулово, общ.Мъглиж, в съучастие като
извършител с Г.И.Г., по хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на М.Х.С.,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно във временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл.131 ал.1 т.12, предл. I, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2
от НК вр.с чл.55ал.1 т.2 б. “б“ от НК и
чл.42а ал.2 т.1, 2 и 6 от НК, поради което съдът го осъдил на „Пробация“ със
следните пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“
за срок от една година и шест месеца, два пъти седмично;
2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година и
шест месеца;
3. „Безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в размер на 250 часа в рамките на две години.
Със същата присъда Районен съд - Казанлък е
признал подсъдимия Г.И.Г. за виновен в това, че на 10.04.2016 г. в с.Тулово,
общ.Мъглиж, в съучастие като извършител с Р.И.Г., по хулигански подбуди,
причинил лека телесна повреда на М.Х.С., изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.131 ал.1
т.12, предл.I, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 200 лв.
С
постановения съдебен акт съдът е осъдил подсъдимите Р.И.Г. и Г.И.Г. да заплатят
солидарно на М.Х.С. ***, с ЕГН********** сумата от 2600/две хиляди и
шестстотин/ лева причинени неимуществени
вреди от деянието по чл.131, ал.1 т.12 предл.I, вр. с чл.130 ал.1, вр. с чл.20
ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане –
10.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения
граждански иск за причинени неимуществени вреди от деянието до размера от 4000
лв., като неоснователен и
недоказан.
С постановената присъда Районен съд – Казанлък
е осъдил подсъдимите Р.И.Г. и Г.И.Г. да заплатят съразмерно в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Казанлък държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск
от 104 лв., както и да заплатят съразмерно направените по делото
съдебни разноски – 193 лв. по сметка на
ОДМВР - Стара Загора и 500.76 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд-Казанлък.
Против постановената
присъда е постъпила жалба от адв. С.С., в качеството на защитник на подсъдимите
Г.И.Г. и Р.И. Г., в която се излагат
доводи относно незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
постановения съдебен, както и несправедливост на наказанията на двамата
подсъдими. Искането, което се прави с жалбата, е за отмяна на осъдителната присъда и за
постановяване на нова, с която подсъдимите
бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по нохд №549/2018 г. Казанлъшки районен съд и извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1
от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на задълженията по чл.13 и чл.14 от НПК за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като
за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими
за съставомерността на деянието, са събрани относимите и допустими доказателства
в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи. Извършен е цялостен
доказателствен анализ, въз основа на който са изведени правилни фактически
изводи. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактология се споделя
изцяло от настоящата инстанция, като същата може да бъде обобщена по следния начин:
На
10.04.2016 г. на стадиона в с.Тулово, общ.Мъглиж се провела футболна среща
между отборите на ФК „Локомотив" с.Тулово и ФК „Тунджа 2010" с.Копринка.
Футболисти в отбора на ФК „Локомотив" с.Тулово били подсъдимите Р.Г. и Г.Г., а футболист
на ФК „Тунджа 2010 "с. Копринка бил
св. М.Х.С.. Срещата започнала в 17.00 часа. Около тридесет минути след началото
й подс. Р.Г. се спречкал в наказателното поле със св. Д. Н., футболист от
противниковия отбор. От това последвало навлизане на публиката на терена и
масов бой. Св. М.С. се опитал да разтърве някои от футболистите и прегърнал
подс. Р.Г., за да го отведе встрани от игрището. От своя страна обаче подс. Г.Г. съборил на терена св. М.С. и двамата с Р.Г.
започнали да го удрят с юмруци и ритници по главата и останалата част от
тялото. Св. М. С. за момент загубил
ориентация и двамата подсъдими престанали да го удрят. С помощта на свои
съотборници св. М.Х.С. напуснал терена, а футболната среща била
прекратена.
Около 20,30
часа на 10.04.2016 г. св. М.Х.С. бил прегледан от съдебен медик, който
констатирал, че в резултат на ударите,той
е получил множество травматични увреждания.
По делото е
изготвена и изслушана съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№263/2016г., според която: вследствие на инцидента станал на 10.04.2016г.
пострадалият М.Х.С. е получил: масивни линейни кръвонасядания по челото, лява
скулна област и лявата лицева половина. Оток и кръвонасядане по лява слепоочна
област на лицето. Кръвонасядане по клепачите на лявото око. Масивно
кръвонасядане и оток на тилната област
на главата и шията. Лекостепенно мозъчно сътресение, кръвонасядания и отоци по
двете рамена и гърба. Контузия на корема.
Установените
при прегледа и описани травматични увреждания добре отговаряли да са от действието на твърди тъпи предмети и
можело да са получени по време и начин,
каквито данни има в материалите по делото,
а именно при станало сбиване от нанасяне на удари с достатъчна сила с юмруци и
ритници и били в пряка причинна връзка с
възникналия инцидент. Описаните травматични увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и при правилно протичане на
оздравителния процес би трябвало да са отшумели за период от около 10-15 дни,
т.е. причинена е лека телена повреда по см. на чл. 130, ал. 1 от НК.
В хода на
съдебното следствие пред първостепенния съд са събрани гласни доказателствени средства,
които като противоречиви са подробно
обсъдени поотделно и съпоставени, както помежду им, така и с останалите доказателствени средства.
На първо
място следва да се отбележи, че подсъдимите Р.Г. и Г.Г. не се признават за виновни и не дават
обяснения по обвинението. В подкрепа на защитната теза, че побоят над
пострадалия С. е нанесен от лица от публиката, при възникналия масов бой на
терена, се сочат показанията на свидетели, които твърдят, че не са видели какво
се случва на терена, в частност със св .С., тъй като публиката на отбора на
с.Тулово нахлула на терена, като се получило т.нар. “меле“. В тази група са
показанията на свидетелите Н. Н., А. Й., Ц. Ц., И. Д., Й. Й., В. К., А. С., Д.
М., В. В.. Общото в показанията на
изброените свидетели е, че те по една или друга причина не са видели кой
е нанесъл описаните от тях травматични увреждани на пострадалия С. при
възникналия масов бой. Единствено св. А. С. твърди, че Р. и Г. предварително се прибрали
в съблекалнята, за да не ги набият и тях нахлулите на терена зрители,
т.е. че подсъдимите изобщо не са били на мястото на инцидента при нанасянето на
побоя над пострадалия. Правилно съдът не
е кредитирал с доверието си показанията на св. Симеонов в тази им част, тъй
като показанията на този свидетел като цяло са изолирани /твърдението му, че е
легнал върху тялото на св. С., за да го предпази, не се подкрепя от нито едно
от останалите гласни доказателствени средства/.
Сами по
себе си показанията на изброените по-горе свидетели, съдържащи твърдението, че
на терена е възникнало масово спречкване, при което не са успели да видят кой е
нанесъл описаните от тях телесни увреждания на пострадалия С., не могат да
бъдат противопоставени на показанията на другата група свидетели, които описват
конкретните удари, нанесени от подсъдимите Г.Г. и Р.Г. на пострадалия С., с
които съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза е възможно да
бъдат причинени посочените в същото травматични увреждания. От друга страна
показанията на свидетелите Д. Н., Д.П., С. П., Х. Х., К.Е., С.Х., Й. Ж., преки
очевидци на случилото се, кореспондират изцяло с показанията на пострадалия
свидетел М.С., които следва да се подлагат на внимателна преценка, тъй като са
дадени от заинтересована от изхода на делото страна. При оценката на
показанията на посочените свидетели
прави впечатление, че всеки един от тях е категоричен, че именно двамата
подсъдими са нанасяли множество удари на пострадалия, като сочат, че първо са
започнали с юмруци, а след като са го повалили на земята, са продължили да го
ритат по главата и тялото.
В обобщение
на изложеното по-горе и настоящият съдебен състав намира, че са събрани достатъчно доказателства, установяващи авторството
на деянието на всеки един от извършителите в осъществяване на престъпния състав
на чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
При приетите
за установени факти, първостепенният съд
е извел правния извод, че с действията си подсъдимите Р.И.Г. и Г.И.Г. са
осъществили от субективна и обективна страна престъпния състав на чл.131 ал.1,
т. 12, предл.1, във вр.с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК,
нанасяйки всеки един от тях удари с
юмруци и ритници в областта на главата
и тялото на пострадалия М.С..
От
субективна страна всеки един от подсъдимите е извършил деянието виновно при условията на пряк умисъл по
смисъла на чл.11 ал.2 хип.I-ва от НК - съзнавали са общественоопасния характер
на деянието си, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици
и са искали тяхното настъпване.
Деянието е
извършено от двамата подсъдими в
съучастие като извършители, тъй като е установено, че и двамата са нанасяли ударите, с които са причинили
леката телесна повреда, която следва да се квалифицира като такава по см. на чл.130, ал.1 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
В случая е
налице и квалифициращият признак на престъплението, извършено по хулигански
подбуди, тъй като оскърблението, побоя, телесните повреди, извършени спрямо
конкретното лице по време на футболен мач, в присъствието на други хора, грубо
нарушават обществения ред и изразяват
явното неуважение на извърштелите към другите граждани и обществото.
В
заключение, настоящият съдебен състав счита, че при определяне правната
квалификация на деянието на всеки един от подсъдимите е приложен правилно
материалния закон.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс.Р. И.Г. за извършеното от него деяние по чл.131,
ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК съдът е отчел като
отегчаващо вината обстоятелство -
високата степен на обществена опасност на деянието, предвид настъпилите вредни
резултати - причинени телесни увреждания на свидетеля С. и накърняването на неговото достойнство и чест
пред множество хора. Като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени чистото
съдебно минало, нелошите характеристични данни, младата му възраст, затрудненото
материално положение. При отчитане на всички обстоятелства, имащи отношение към
наказателната отговорност на подс. Р.Г., съдът правилно е приел, че наказанието му
следва да се определи при наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и при приложението на чл.55 ал.1, т.2, б“б“ от НК и чл.42а
ал.2т.1,2 и 6 от НК. Определеното му
наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година и шест месеца,два пъти седмично, задължителни
пробационни срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 250 часа в рамките на две години е
справедливо и ще съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 НК. Както правилно е изложил първостепенният съд, предвид осъждането на подс. Р.Г.
по а.н.д.№1117/15г. по описа на РС-Казанлък
и налагането му на адм. наказание „глоба“, не може да се приложи в случая разпоредбата на чл.78а от НК.
При
определяне наказанието на подс. Г.Г. съдът правилно е приел, че са налице
всички предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а НК, тъй като за извършеното
от него деяние по чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, което е умишлено, е предвидено наказание до три
години лишаване от свобода, не са
причинени имуществени вреди от същото и подсъдимият
към момента на извършване на деянието е неосъждан /реабилитиран/ и
не му е налагано административно
наказание. При определяне размера
на наложеното адм. наказание глоба на подс. Г.Г. съдът е отчел отегчаващите
вината обстоятелства, а именно високата степен на обществена опасност на
деянието предвид настъпилите вредни резултати- причинени телесни увреждания на
свидетеля С. и накърняването на неговото
достойнство и чест пред множество хора. Като смекчаващи вината обстоятелства са
отчетени чистото съдебно минало и трудовата му ангажираност. Определеното при
превес на смекчаващите вината обстоятелства адм. наказание глоба в размер
на 1200 лв. е справедливо и не са налице
основания за неговото намаляване.
При определяне гражданската отговорност на
подсъдимите съдът е отчел начина, по който са причинени нараняванията, характера им - множество наранявания по лицето и
тялото, покриващи медикобиологичния признак на леки телесни повреди. Вземайки
предвид периода на възстановяване на
пострадалия и претърпените от него унижение и срам пред
множество хора на обществено място, както и това, че същият е и полицейски служител и това е било
известно, както на присъстващите, така и на подсъдимите, съдът е намерил, че
следва да му се определи
обезщетение за причинени неимуществени
вреди от деянието в размер на 2
600лв., като в този размер предявеният гр. иск е уважен, ведно със
законната лихва от датата на увреждане -10.04.16 г. до окончателното изплащане
на сумата и подсъдимите Р.Г. и Г.Г. са осъдени
да му заплатят сумата солидарно, а до размера на 4 000 лв. същият е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Настоящата инстанция намира, че с така
присъдената сума ще бъдат обезщетени причинените неимуществени вреди на
пострадалия М.С..
С
оглед всичко изложено по-горе атакуваната присъда на РС –Казанлък е правилна и
като такава следва да бъде потвърдена изцяло, като на основание чл.338 НПК
съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№2/14.01.2019 г., постановена по нохд
№549/2018 г. Казанлъшки районен съд.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.