Мотиви по н.о.х.д. № 20094410200687 по описа на
РС-гр.Левски
Срещу
подсъдимия В.Н. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 27.10.2009 г., в ***, като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, отнел чужди движими вещи: дамска чанта на стойност 17 лева; лична карта на
стойност 8.50 лева; карта за пътуване с ж.п.транспорт 50% намаление на стойност
2 лева; тоалетна вода, марка „BLU hotte” от 75 мл. на стойност 13
лева; златно синджирче, тежащо 1.5 грама на стойност 180 лева; златно кръстче,
тежащо 1.5 грама
на стойност 60 лева; мобилен телефон „Алкател” със зарядно устройство за него
на стойност 11.70 лева и сумата от 500 лева от владението на Ф.Б. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Престъпление по чл.198,
ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
По искане на подсъдимия Н.,
производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита
процедура по предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. Пледира, предвид факта, че В.Н. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт и не оспорва квалификацията на
деянието, същият да бъде осъден за извършеното престъпление, като наказанието
да бъде определено при задължителното приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимият В.Н. по време
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез
назначеният му служебен защитник, моли съда, след като го признае за виновен по
повдигнатото му обвинение да му наложи най – лекото по вид наказание обществено
порицание.
Съдът като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение е одобрено изразеното от
подсъдимия В.Н. съгласие доказателствата
от досъдебното производство и самопризнанията му да се ползват при
постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият
В.Н. ***, ЕГН **********.
На
27.10.2009 г., около 19.20 часа, вечерта, свидетелката Ф.Б. се прибирала към
дома си в ***. Преминавайки през пешеходната зона в центъра на града се спряла
до фонтаните при две свои познати, едната от които й била съседка -
свидетелката М.Т.. Пострадалата носела със себе си две чанти, едната найлонова
торбичка, а другата дамска чанта, в която се намирали личните й вещи, а така
също и документи и пари – сумата от 500 лева. На централната алея в града, до
фонтаните по същото време се намирали група младежи: свидетелите – К.Г., Б.Б., Х.А.,
Р.И. и П.Б.. С групата от младежи бил и подсъдимия Н., който казал на цигански
език на свидетелите К.Г. и Б.Б., че ще вземе чантата на пострадалата Б..
Другите трима младежи от компанията се отделили встрани и по късно тръгнали в
посока към ***. Подсъдимият седнал на пейка, в близост до тази на жените.
Свидетелката Б. станала от пейката, в който момент забелязала Н., когото не
познавала, но последния я заговорил и двамата разменили няколко реплики.
Непосредствено след разговора пострадалата и свидетелката Т. тръгнали да се
прибират, като вървели по десния тротоар на ***, в посока пазара. Подсъдимият
тръгнал след тях, след него вървели свидетелите К.Г. и Б.Б., а на отсрещния
тротоар се движили останалите свидетели – Х.А., Р.И. и П.Б.. Б. и Т. стигнали
до жилищния блок, в който живеели и завили покрай магазин „П.”, навлизайки в
тунела, водещ към входовете на блока. Преди да излязат от тъмната част на
тунела, подсъдимият Н. се затичал към жените, отблъснал ги една от друга и
минал между тях, издърпал със сила дамската чанта от ръката на Б., след което
избягал в посока ул.”Гоце Делчев”, където се скрил зад жилищен блок.
Пострадалата се опитала да го догони, но не успяла дори и да види накъде
побягнал извършителя на деянието. След като се скрил, подсъдимият взел
намерените вещи в чантата, включително и сумата от 500 лева, а последната
изхвърлил. Сумата от 370 лева прибрал за себе си, а другите 130 лева разделил с
останалите свидетели от младежката компания.
Впоследствие
извършителят на престъплението бил разкрит, а с протокол за претърсване и
изземване от дома на В.Б. *** – дядо на подсъдимия, били иззети част от
отнетите вещи и пари, които били върнати срещу разписка на собственика –
свидетелката Ф.Б..
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от приложените към досъдебното производство доказателства, събрани
при условията и реда предвиден в НПК, а именно: от протокол за претърсване и
изземване в дом, собственост на В.Б. ***, обитаван от подсъдимия, където са
намерени, описани и иззети следните вещи: един брой мобилен телефон „Алкател”,
ведно с един брой зарядно устройство за същата марка телефон, четири броя
банкноти с номинал от 20 лева и шест броя банкноти с номинал от 10 лева; от
протокол за доброволно предаване от подсъдимия на следните вещи, предмет на
престъплението: един брой парфюм в стъклено шише, с лилав цвят на шишето, с
надпис „BLU Note” и „fior femme” /без капаче/; два броя
банкноти с номинал от по 100 лева; един брой банкнота с номинал от 20 лева,
един брой банкнота с номинал от 10 лева; разписка от 20.11.2009 г. за връщане
на доброволно предадените и иззетите вещи на Ф.Б.; от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно – оценителна експертиза, съгласно която пазарната
стойност на вещите, предмет на престъплението, към 26.10.2009 г., е в общ
размер на 292,20 лева; от протоколите за разпит на свидетелите, справка за
съдимост, както и от приетия социален доклад, относно социалния статус на
непълнолетния подсъдим.
Съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, тъй като направените от
подсъдимия Н. самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК, изцяло се подкрепят от доказателствения
материал, събран в хода на досъдебното
производство.
Деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при форма на вина пряк умисъл.
Деянието извършено от
подсъдимия В.Н. следва да се квалифицира, като престъпление по чл.198, ал.1 от НК. Тъй като Н. е извършил деянието, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, следва да
се приложи и разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Съдът счита, че подсъдимият
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като
наказанието му следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1,
т.2, б.”б”, във вр. с чл.58а от НК, дори и да не са налице многобройни
смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, съгласно разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК. Въпреки това съдът констатира действителното наличие на
такива обстоятелства: доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по делото, тежкото му семейно и имотно
състояние, чистото съдебно минало.
За извършеното престъпление
закона предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. На
основание чл.63, ал.1, т.3 от НК, съдът е заменил така предвиденото наказание в
състава на извършеното престъпление с наказание лишаване от свобода за срок до
три години. При задължителното приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2,
б.”б”, във вр. с чл.58а от НК, съдът е заменил наказанието лишаване от свобода
до три години с по – лекото алтернативно предвиденото наказание за
непълнолетните извършители на престъпления, а именно с обществено порицание,
което следва да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по местната
радиоуредба.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния процес
на основание чл.84 и следващите от НПК е приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от Ф.Б. ***,
против подсъдимия В.Н. ***, за сумата от 389 лева, представляваща
обезщетение за причинените й в резултат на деянието имуществени вреди.
Ф.Б. е конституирана в качеството на
граждански ищец по делото. Като страна в процеса, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да уважи изцяло предявения от нея граждански иск.
Съдът съобрази, че предявеният
граждански иск представлява обезщетение за разликата от стойността /според заключението
на вещото лице по съдебно – оценителната експертиза/ на невъзстановените
движими вещи, предмет на престъплението, собственост на пострадалата Б., а
именно сумата от 180 лева, представляваща стойността на един брой златен
синджир, сумата от 60 лева – стойността на един брой златно кръстче, сумата от
17 лева – стойността на един брой дамска чанта, сумата от 2 лева – стойността
на карта за пътуване по б.д.ж. с 50% намаление, както и парична сума от 130
лева, или всичко на обща стойност невъзстановени имуществени вреди в резултат
на деянието сумата от 389 лева.
Съдът, като взе предвид обстоятелството, че
производството по делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие
пред първата инстанция, приема за безспорно установено, че на пострадалата Ф.Б.
са причинени имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление.
При това положение съдът, като е
признал подсъдимия В.Н. за виновен по повдигнатото му обвинение и го е осъдил,
като му е наложил съответно наказание, на основание чл.45 от ЗЗД го е осъдил да
заплати на Ф.Б. сумата от 389 лева, представляваща обезщетение за причинените й
в резултат на деянието имуществени вреди.
Върху уважения размер на гражданския
иск, съдът е осъдил подсъдимия Н. да
заплати държавна такса в размер на 50 лева.
При този изход на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимият В.Н. да заплати
направените по делото разноски в размер на 75 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: