№ 7603
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110139184 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявило срещу К. Н. М., Р. ТР. В. и ЯВ. ТР. В.
положителни установителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с
които се иска признаване за установено, че ответниците дължат разделно вземания, за които
има издадена заповед по чл.410 ГПК от 09.03.2021г. по ч.гр.д. № 12157/2021г. по описа на
СРС, 27 състав, както следва:
от К. Н. М. - за сумата от 641,05 лв. – ползвана без основание доставена от „Т.С.“ ЕАД
топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот – магазин
№ 4, находящ се в гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, № 67, вх. В, аб.№ 339117, ведно с
лихва за забава от 26.02.2021г.; лихва за забава от 114,07лв. за периода от 03.03.2018г. до
24.02.2021г.; за сумата от 48,89лв., представляваща сума, с която длъжникът се е обогатил
неоснователно за ползвана услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2018г. до
29.02.2021г., ведно с лихва за забава от 26.02.2021г.; лихва за забава от 8,97лв. върху сумата
за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 24.02.2021г.;
от Р. ТР. В. - за сумата от 109,99 лв. – ползвана без основание доставена от „Т.С.“ ЕАД
топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот – магазин
№ 4, находящ се в гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, № 67, вх. В, аб.№ 339117, ведно с
лихва за забава от 26.02.2021г.; лихва за забава от 19,57лв. за периода от 03.03.2018г. до
24.02.2021г.; за сумата от 8,38лв., представляваща сума, с която длъжникът се е обогатил
неоснователно за ползвана услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2018г. до
29.02.2021г., ведно с лихва за забава от 26.02.2021г.; лихва за забава от 1,54лв. върху сумата
за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 24.02.2021г.;
от ЯВ. ТР. В. - за сумата от 109,99 лв. – ползвана без основание доставена от „Т.С.“
1
ЕАД топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот –
магазин № 4, находящ се в гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, № 67, вх. В, аб.№
339117, ведно с лихва за забава от 26.02.2021г.; лихва за забава от 19,57лв. за периода от
03.03.2018г. до 24.02.2021г.; за сумата от 8,38лв., представляваща сума, с която длъжникът
се е обогатил неоснователно за ползвана услуга за дялово разпределение за периода
01.01.2018г. до 29.02.2021г., ведно с лихва за забава от 26.02.2021г.; лихва за забава от
1,54лв. върху сумата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 24.02.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците за процесния период м.07.2017г. до
м.04.2020г. нямало сключен договор за топлинна енергия за стопански нужди, поради което
за ползваната топлинна енергия за топлоснабден имот – магазин № 4, находящ се в
гр.София, бул. „Княгиня Мария Луиза“, № 67, вх. В, аб.№ 339117, инсталация №
**********, ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на дружеството до
размера на обедняването за предоставена топлинна енергия, поради което се претендира
осъждането им за възстановяване на сумата до обедняването.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника К. Н. М., като в срока е
депозиран отговор, в който оспорва исковете. Твърди, че титуляр на партидата за процесния
имот, открита при ищеца, е ответникът Я.В.. Сочи, че не е уведомена партидата да е
прехвърляна на нейно име, поради което същата не е процесуално легитимирана страна по
предявените искове. Твърди, че наемател в процесния имот е „Б.Т.“ ЕООД, което дружество
реално е ползвало топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. ТР. В., в
който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесният имот се ползва от
„Б.Т.“ ЕООД, което дружество било ползвател на услугата и като такъв е следвало да
сключи договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, поради което ищецът
неоснователно претендира процесните суми от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЯВ. ТР. В.,
в който заявява, че е заплатил на ищеца претендираните суми. Представя платежно
нареждане за заплатена сума от 140 лв. по банкова сметка на ищеца.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца - „МХ Е.“ ООД,
така и трето лице – помагач на страната на ответниците - „Б.Т.“ ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното
от фактическа и правна страна:
Исковете са предявени по реда на чл.422 ГПК и са с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл.59 ЗЗД: При релевираните в исковата молба твърдения възникването
на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
2
следните материални предпоставки (юридически факти): ответникът да се е обогатил без
наличие на годен юридически факт, пораждащ действително материално правоотношение;
2. Обедняване за ищеца без правно основание (преминаване на имуществено благо от един
патримониум в друг имуществен комплекс без да е налице годен юридически факт); 3.
връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да
е предпоставена от един или от няколко общи факта; 4. стойностно съотношение между
обогатяването и обедняването (обогатилият се без правно основание е длъжен да върне само
това, с което се е обогатил, но до размера на обедняването) и 5. липса на друг ред за
възстановяване на неоснователното имуществено разместване.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт и това разместване на блага да е
настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В разглеждания случай липсата на договор за продажба
обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот.
По делото не се оспорва, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ответниците са собственици на процесния имот. Не се оспорва и фактът, че за процесния
период не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, както и твърдението
на ищеца в исковата молба, че в случая се касае за "небитов клиент" по смисъла на § 1, т. 33а
от ДР на ЗЕ по аргумент от противното на нормата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова ДВ, бр. 54
от 2012г./.
Доколкото за процесния период между страните не е налице писмен договор за
доставка на ТЕ за небитови нужди, ползването на топлинна енергия от "небитов клиент"
принципно е основание да бъде направен извод за наличие на имуществено разместване, по
силата на което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите,
които е следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е
обеднил, неполучавайки цената на услугата. Следователно за ищеца е налице възможността
да предяви иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване обаче не е достатъчно да се установи само, че същите са
собственици на процесния имот, а следва също така да се докаже, че именно те са ползвали
имота през исковия период и съответно са консумирали доставената от ищеца топлинна
енергия, като по този начин са спестили разходи. Обогатяването на едно лице се изразява в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или
спестяване на обогатения на някои разходи, които той е трябвало да понесе. В настоящия
случай ищецът твърди, че ответниците са си спестили разходи за доставената и ползвана
топлинна енергия за процесния имот, на който са собственици. По делото обаче не са
ангажирани доказателства за твърдяното ползване на процесния топлоснабден имот през
исковия период от ответниците. Напротив, от представените от ответниците и неоспорени
по делото писмени доказателства – договор за наем от 15.12.2016г., анекс към същия от
11.12.2017г., анекс към същия от 18.12.2018г., анекс към същия от 05.12.2019г., анекс към
същия от 30.11.2020г., се установява, че процесният имот за процесния период е ползван
от третото лице – помагач на страната на ответниците, а именно „Б.Т.“ ЕООД . За да е
основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да се
3
установи обогатяването на ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и
спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено от установяване на
факта на ползване на имота. Ищецът следва да установи по реда на пълното и главно
доказване това релевантно за претенцията обстоятелство. При процесуалното бездействие
на ищеца в тази насока и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, се налага извод, че съдът следва да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това
означава, че липсва елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, а именно -
обогатяване от страна на ответниците чрез спестяване на разходи за отопление, поради което
предявеният иск е неоснователен (така и Решение № 264032 от 17.06.2021 г. по в. гр. д. №
7438 / 2020 г. на Възз. II-д състав на СГС).
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат ответниците, от които разноски е
претендирал единствено Р.В., който е доказал сторени разноски в размер на 100лв. за адв.
възнаграждение (л.68).
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно
основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено, че К. Н. М., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, М.Л -И, БЛ. 48, ЕТ. 6, АП. 22, и длъжникът Р. ТР. В., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.К.М.Л №67, ВХ.В, ЕТ.2, АП.4, и длъжникът ЯВ. ТР.
В., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК Л. №615, ВХ. А, ЕТ. 5, АП. 12, дължат
разделно (при квоти 2978/4000 за К. Н. М. и по 511/4000 за Р. ТР. В. и ЯВ. ТР. В.) на
кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК ****, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.Я, №*** общата сума, с която са се
обогатили неоснователно, а именно: 861,05 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 153,22 лв. за
периода от 3.3.2018 г. до 24.2.2021 г., сумата от 65,67 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 29.2.2020 г. ведно със
законна лихва от 26.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12,06
лв. за периода от 3.3.2018 г. до 24.2.2021 г., за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.03.2021г. по ч.гр.д. № 12157/2021г.
по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Я“ *** да заплати на Р. ТР. В., ЕГН **********, с адрес
ГР.СОФИЯ, БУЛ.К.М.Л №67, ВХ.В, ЕТ.2, АП.4, разноски по делото в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО е постановени при участие на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „МХ Е.“ ООД, така и трето лице – помагач на страната на ответниците - „Б.Т.“
ЕООД, ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4