Р Е Ш Е Н И Е №
ГР. НОВА ЗАГОРА, 29. 05.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД колегия в публичното заседание на двадесет и
седми април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
НЕНОВА
при
секретаря Д.Д. в присъствието на прокурора ……………………… като разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА
Гр. дело № 509 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200 от КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД,
цена на иска 25000лева.
В исковата си молба ищецът С.С.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника си - адв.
М.И.З. *** твърди, че бил назначен на
работа в ответното дружество „Перла”АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Нова Загора, кв.
„Индустриален”, представлявано заедно и поотделно от „Булвеста Холдинг”АД, с
ЕИК *********, представлявано от В.А.С., „Вест ТВ/ВТВ/”АД, с ЕИК *********,
представлявано от Н. Д. М., по силата на
трудов договор като общ работник. Твърди се, че на 24.03.2016г. ищецът бил на
работното си място в кв.”Индустриален”, участък „Монтажен и Заварочен”, в гр.
Нова Загора, като в изпълнение на поставените му за деня задачи, същия е
премествал детайли за секции до мястото на заварка, с помощта на мостов кран.
Други работници на ответното дружество, закрепили товара със сапани/лента за
повдигане на товари с кран/. При повдигане на закрепения товар, ищеца оперирал с дистанционно управление на
мостовия кран. При повдигане на товара ищеца преценил, че другите работници не
могат да се справят сами с направляването на товара и предал дистанционното
управление на друг работник, като се включил активно в действията по
направляване на повдигнатия товар.
Поради скъсване на сапана, с който били повдигнати от земята натоварените
детайли за секции, сапана се скъсва и товара пада върху пръстите на десния му
крайник. В следствие на злополуката ищеца получил смачкване на предната част на
дясното ходило с размачквания на тъканите и счупване на палеца. На същата дата
бил приет за лечение в МБАЛ”Д-р И. ***, където пило проведено оперативно
лечение до 28.03.2016г.
На 11.04.2016г. ищеца бил приет на лечение в Клиника
по съдова хирургия и ангиология при МБАЛ”Проф. Д-р Стоян Киркович”, гр. Стара
Загора, където му бил проведен консервативен курс на лечение, изписан бил на
28.04.2016г. В същото отделение ищеца
бил приет отново на 25.05.2016г. за планова операция за ампутация на
първи пръст на дясното ходило, като бил изписан на 02.06.2016г.
В исковата
молба се твърди, още че претърпяната от ищеца трудова злополука била
декларирана от работодателя „Перла”АД и била приета за такава с Разпореждане №
51041920 от 05.04.2016г.
В резултат на претърпяната от ищеца трудова злополука,
същият загубил палеца на дясното си ходило. Дълъг период от време е изпитвал
затруднение при движението на долния десен крайник и значително се е влошило
качеството му на живот. През целия период на провежданото лечение и дълго след
това е бил принуден да се движи с чужда
помощ и да ползва помощни средства. В случая се касаело за млад човек в
трудоспособна възраст, който изключително тежко е преживял ампутацията на
палеца на дясното ходило и е изпитал неимоверни болки през цялото време на
лечението. Дори и сега когато интензитета на болките бил намалял ищеца
продължавал да търпи болки в цялото ходило и дори в ампутирания палец.
Тъй като ищеца се е намирал в трудово правоотношение с
ответника, към датата на претърпяната злополука и в следствие на получените
травми са му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищеца моли съда да постанови решение с което да осъди
„Перла”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Нова
Загора, кв. „Индустриален”, представлявано заедно и поотделно от „Булвеста
Холдинг”АД, с ЕИК *********, представлявано от В.А.С., „Вест ТВ/ВТВ/”АД, с ЕИК
*********, представлявано от Н. Д. М. да заплати на С.С.А. с ЕГН **********, с
адрес *** сума в размер на 25 000.00/двадесет и пет хиляди/ лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2016г. – датата на
увреждането до окончателно изплащане на сумата.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответното
дружество „Перла”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Нова Загора, кв. „Индустриален”, представлявано заедно и поотделно от „Булвеста
Холдинг”АД, с ЕИК *********, представлявано от В.А.С., „Вест ТВ/ВТВ/”АД, с ЕИК
*********, представлявано от Н. Д. М. е депозирало отговор на исковата молба с
който заявява, че искът е допустим, като заявява че следва отговорността на
работодателя да бъде ангажирана на основание чл. 200 от КТ, но не и в
предявения от ищеца размер, като заявява, че отговорността на работодателя и
размера на дължимото обезщетение следва да се определи при условията на чл. 201
ал.2 от КТ. Твърди се в отговора на исковата молба, че при изпълнение на
трудовите си функции работникът, в момента на осъществяване на злополуката е
осъществявал работата си действайки с груба небрежност. Ищецът работел на
длъжност „общ работник”, като неговите функции били да извърша товаро - разтоварни
работи, но не и да бъде оператор на мостови кран. В исковата си молба, ищеца
сам в обстоятелствената част сочел, че е „оперирал с дистанционното управление
на мостовия кран”. Тази функция била поверена на други работници, специално
инструктирани за работа по повдигане и пренасяне на товари с мостови кранове.
Повдигането и пренасянето на товари с мостови кранове изисквало специална
технология и специални мерки за безопасност. Първоначално товарът се повдигал
на около 200-300 мм. От повърхността и се спира повдигането, за да се провери
сигурността на спирачната система, товароносимостта и издръжливостта на
носещите сапани, като след това се продължавало издигането на товара до нужната
височина, а при достигане на височина 1000мм. И повече, всички работници,
ангажирани с дейността по пренасянето на товара били длъжни да се оттеглят на
безопасно разстояние до приключване на процеса. Забранено било тегленето на
товари с мостови кранове или тегленето на повдигнатия товар с обезопасителни
въжета. При подготовка на товара за повдигане се използвали задължително два
сапана, разположонеи един спрямо друг под ъгъл не по-малък от 90 градуса.
Допускало се по-малък ъгъл, само когато това било изрично обозначено върху
самите сапани.
Твърди се, че в случая товарът е бил укрепен само с
един носещ сапан от текстил, при това неправилно. Работникът е оперирал с пулта
за управление, без да има право на това. Независимо от всичко е предал пулта за
управление на друго лице в хода на повдигането, без да има предварително
уговорена сигнализация и координация между действията им.
След като работникът/ищецът/ е видял, че „другите
работници не могат да се справят сами с направляването на товара..../вместо да
спусне товара на земята и да го укрепи допълнително/ се е включил активно в
действията по направляване на повдигнатия товар”. В следствие на неправилното окачване
само на един носещ сапан, товарът бил загубил устойчивост, приплъзнал се е,
прерязал е сапана и при падането си е увредил ищеца.
Ответното дружество сочи в отговора си на исковата
молба горните обстоятелства в детайли, тъй като в предприятието имало детайлно
разработени инструкции за работа с мостови кран и за пренасяне на товари с
мостови кран. Ответното дружество твърди, че независимо дали работниците на
мостови кранове са били специално инструктирани, до всеки мостови кран в
предприятието на ответника и отделно във всеки цех имало табла с всички
инструкции касаещи отделните видове работа, свързани с повишена опасност, т.е.
елементарното старание на работника да се запознае с правилата за работа с
мостови кран би предотвратило злополуката, а след като работникът е установил,
че товарът е неправилно закрепен и дебалансиран, той се е надявал да избегне
вредоносния резултат.
Твърди се, че организацията на работа в предприятието
на ответника била такава, че дори лице, незапознато със специалните изисквания
за конкретния вид работа, би могло, при елементарно внимание да се информира на
място каква опасност съществува в конкретния вид дейност, най-малкото за да я
избегне. Ответникът твърди, че това ищецът не бил сторил, въпреки сравнително
продължителното време на работа в предприятието. Същият, при постъпването си на
работа бил преминал и общ инструктаж за общите мерки за безопасност. Ответника
счита, дължимото обезщетение на работника за претърпяната от него вреда следва
да бъде определена в минимални размери, заради допуснатата от него груба
небрежност при изпълнение на функциите му. Ответника моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответника прави искане за
привличане на трето лице – помагач на основание чл.219 ал.1 от ГПК. Работниците
в предприятието на ответника били застраховани за риска „трудова злополука” в
ЗК”Надежда”АД с валидна застрахователна полица № 15-0104-001-000003 за времето
от 00.00 ч. на 10.06.2015г. до 24.00ч. на 09.06.2016г. Пострадалото лице било
застраховано за същия риск, съгласно Добавък № 7/18.11.2015г. Поради това, че
застрахователят не е изплатил обезщетение на пострадалото лице, а такова
плащане било относимо към размера на отговорността на работодателя,
застрахователят има правен интерес от установяването на всички обстоятелства
досежно основанието и размера на отговорността. Ответника моли съда да
конституира „ЗК”Надежда”АД, с ЕИК *********, представлявано от В.А.С., с адрес
на призоваване – гр. София, р-н Лозенец, ВЕЦ Симеоново 999, п.к. 1700.
С определението си по чл. 140 от ГПК съдът
е конституирал като трето лице помагач по делото ЗК”Надежда”АД, с ЕИК131282730,
представлявано от В.А.С..
В открито съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. З. ***, който поддържа исковата молба и моли съда да я
уважи изцяло. По същество на спора представя писмена защита с развити аргументи
за уважаване на предявените искове.
В открито съдебно заседание ответника се представлява от
адв. Д. ***, който поддържа отговора на исковата молба. По същество на спора
представя писмена защита с развити аргументи че съпричиняването на вредата е
предизвикано около 90% от действията на ищеца, като моли до този размер да бъде
редуцирано присъденото обезщетение.
Доказателствата са писмени и гласни.
Изслушани са съдебно- техническа
и медицински експертизи.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно се установи, че към момента на настъпване на трудовата
злополука между страните по делото е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „общ работник”, с
място на работа в 63 монтажен участък” в ответното дружество.
Не се спори между страните, а и от представеното и прието по
делото Разпореждане № 51041920 от 05.04.2016г., представляващо официален
документ, издаден на основание чл. 60, ал.1 от КСО от длъжностно лице при Нои – ТД-Сливен се установява, че на
24.03.2016г. С.С.А. е претърпял злополука, която е призната за трудова
злополука по чл. 55 ал.1 от КСО. Посочено е, че злополуката е станала през
работно време и на работното място на ищецът. Описан е и механизмът на
трудовата злополука – при преместване на детайли с помощта на мостов кран,
ищецът направлява ръчно товара, ремъкът се приплъзва и се къса и товарът пада
върху крака на пострадалия. Последиците са смазване пръстите на стъпалото на
десния крак.
По делото са представени медицински документи – 3 броя
експертизи и съдебно-медицинско удостоверение във връзка със здравословното
състояние на ищеца непосредство след случилата се трудова злополука.
По
делото бяха изготвени и приети от съда единична и колективна съдебно-медицински
експертизи. От изготвената единична съдебномедицинска експертиза, се
установи,че при трудовата злополука на 24.03.2016г. ищецът С.А. е получил
открита фрактура на дистална фаланга на І-ви пръст на дясно ходило,
разкъсно-контузна рана на ІІ пръст, фрактура на дистална фаланга на ІІІ пръст,
разкъсно-контузна рана по дорзална част на дясно ходило в зоната на 1-ви лъч с
дължина около 5 см. със засягане на меките тъкани, разкъсване на ексензорното
сухожилие на 1-ви пръст на дясно ходило. Уврежданията се потвърждават и от
изготвената колективнно-съдебномедицинска експертиза, от която се установяват
причинените на ищеца вследствие процесната трудова звлополука увреждания, а
именно: травма на десния крак, изразяваща се в размачкване/конквасация/ на
предния край на ходилото и пръстите с многофрагментно конквасационно счупване
на дисталните/крайните/ фаланги на първи и трети пръсти и размачкване на меките
тъкани с разкъсване на сухожилието на разгъвача на палеца на десния крак,
наложили извършване на оперативно лечение с използване на метална
остеосинтезираща техника/фиксация на фрактурираните пръсти с Киршнерови игли/.
Вещите лица посочват, че в резултат на получената травма на пръстите на
ходилото на десния крак пострадалият А. е получил размачкавен на меките тъкани
в тази област на ходилото с лезия на сухожилието разгъвач на първия пръст на
крака и многофрагментно счупване на крайната фаланга на първи пръст и тази на
трепи пръст. Вещите лица правят заключението, че получените от ищеца увреждания
на ходилото и пръстите на десния крак в резултат на злополуката от 24.03.2016г.
са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник”. Заключението на експерите
опровергава изводите на експерта по единичната съдебно-медицинска експертиза,
че ищецът е получил лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота, като възстановяването след тези
травматични промени става обикновенно след 2 или 3 месеца. Съдът счита че заключението на единичната
съдебно-медицинска експертиза в частта му досежно медикобиологичният признак на
травматичните увреждания и периода на възстановяване не кореспондира с
останалите доказателства по делото, поради което съдът счита че тези изводи на
експерта са необосновани, поради което не следва да ги кредитира.
От изготвената колективна съдебно-медицинска експертиза се
установява, че от медицинските документи по делото е вино че увреждането на
десния крак на ищеца А. е протекло с усложнения от страна на инервацията и
кръвоснабдяването на засегнатия участък, довело до появата на некротични
промени в меките тъкани и крайната фаланга
на първия пръст, наложили неговата ампутация два месеца след
произшествието. По този начин оздравителния процес е бил удължен поради
характеристиките на увреждането и е протекъл за срок от около 3-3, 5-4 месеца
при нормален ход на оздравителните процеси.
С оглед
различните изводи на експертите по двете експертизи, съдът счита че
заключението на колективната съдебно-медицинска експертиза за компетентно
изготвена и следва тя да се кредитира изцяло.
С оглед
на гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявените искове са за заплащане на
обезщетение от работодател на работник, който твърди че е претърпял трудова злополука, вследствие която е
претърпял болки и страдания и имуществени вреди, описани по вид и размер в исковата молба.
За да
възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените
на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди,
трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК следните обстоятелства - настъпила трудова злополука, увреждане
на работника/служителя, водещо до неблагоприятни последици - болки и страдания
и причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е.
причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което
дори и при виновно поведение от страна на пострадалия - при небрежност,
работодателят следва да го обезвреди. Работодателската имуществена отговорност
би могла да отпадне само при умишлено самонараняване, но не и при действие при
самонадеяност /т. нар. съзнавана непредпазливост/. Дори и при съпричиняване на
вредоносния резултат при тази форма на вината /в чл. 201, ал. 2 КТ е използван
термина "груба небрежност"/ отговорността на работодателя може само
да бъде намалена.
По
настоящото дело е установено, че към 24.03.2016 г. страните
са били в трудовоправни отношения, че ищецът
е претърпял трудова
злополука, довела до травматично увреждане –
травма на десния крак, изразяваща се в размачкаване/конквасация/ на предния
край на ходилото и пръстите с многофрагментно конквасационно счупване на
дисталните /крайните/ фаланги на първи и трети пръсти и размачване на меките
тъкани с разкъсване на сухожилието на разгъвача на палеца на десния крак,
наложили извършване на оперативно лечение с използване на метлан
остеосинтезираща техника/фиксация на фрактурираните пръсти с Киршнерови игли/.
Съгласно
описаното в декларацията за трудова злополука и разпореждането от 05.04.2016г. на НОИ – ТД-Сливен ищецът е работила като общ
работник в участък „Монтажен и
„заварочен” при ответника и злополуката е станала през работно време и
на работното място на ответника.
По
делото е установено, че
ищецът е минал първоначален инструктаж по безопасност и
здраве при работа. На съответните места в дружеството ответник са били
поставени съответните инструкции, като: Инструкиця за безопасна работа с мостов
кран и инструкция за работа на лицата, които окачват товари към куките на
повдигателните съоръжения. Няма данни ищецът да е бил инструктиран относно безопасна
работа с мостов кран, т.е. в случая трудовата
злополука е настъпила без необходимия специален инструктаж за пострадалия работник.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968г справедливостта предпоставя обезщетението да се определя от характера
на увреждането, обстоятелствата за настъпването му, здравословно състояние,
морални страдания и т.н. Настоящият съдебен състав при преценка на всички
събрани по делото доказателства счита, че с оглед на продължителността,
интензивността на болките и страданията, изпитвани от ищецът както и с оглед
на обстоятелството, че е претърпял един внезапен трудов инцидент - стресов фактор за него, като относително млад работник
е загубила своята
работоспособност за един период от време - около 3 месеца,
че това е довело до преживяване на уплах и че ще го съпътства усещането за
дискомфорт при допир на увредените два пръста десния долен крайник, следва да му бъде определено
заместващо обезщетение в размер на 12000 лв.
С оглед
приемането на извод за основателност на иска за заплащане на обезщетение от
работодателя за вреди
вследствие трудова злополука следва да се разгледа направеното от ответника
възражение за съпричиняване. В трудовото право приемането на съпричиняване
предпоставя виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането.
За да се приеме, че отговорността на работодателя следва да бъде намалена по
реда на чл. 201, ал.2 от КТ следва да се установи, че ищецът при груба небрежност е станал причина за
своето нараняване.
Съгласно задължителната за районните и въззивните съдилища практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК грубата небрежност се определя като
неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в
подобна обстановка. В този смисъл реш. № 18/2012г по гр.д.№ 434/2011г на ВКС,
ІІІГО. В конкретната ситуация ищцът е
действала при груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ. В този случай законодателят е
предвидил правната възможност имуществената отговорност на работодателя да се
намали, но не и да отпадне. Ищецът е приел да работи на въпросния мостови кран, без да е бил изрично
официално инструктиран по правилата за безопасност на
труда за работа с него и без
да е имал нужната за това квалификация.
С
оглед минатия професионалния опит на ищецът на същото място следва
да се приеме, че той е съзнавал, че с
нарушаването на правилата съществува абстрактна възможност да бъде причинено
увреждане, но е смятал, че е способен да се справи или да го предотврати. В
това се изразява неговата
груба небрежност, самонадеяното поведение, нереална субективна представа за
обективната действителност. Ищецът не е положила грижата,
необходима за опазването на собственото си здраве,
надценила е своите лични и
професионални възможности, подценил е
риска от настъпване на злополука. Съобразно тези обстоятелства от обективно и
субективно естество се изразява неговата самонадеяност,
която в трудовото право се приравнява на груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ. При избрания начин на упражняване на трудови задължения, следва да се приеме, че работникът е
станал причина за своето нараняване поне в размер на 50%, т.е. същият е
отговорен за нараняванията си наравно с
обективно отговорния работодател. Ето защо следва да се приеме, че размера на
дължимото му се обезщетение възлиза на 6000 лв.
При
така очертания изход на спора и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от исковете. Същият е представил списък по чл.80 ГПК - за сумата 1300
лв. като адвокатско възнаграждение на адв. М.З., при което положение ответникът
следва да заплати сумата 312.00 лв.
Ответната страна е доказала
разноски в общ размер
на сумата 1575.00лв. по представен списък по чл.80 ГПК. На
осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът му дължи разноски съразмерно с отхвърлената част
от исковете или в случая сумата 1197.99.лв.
Предвид законовата норма
за безплатно производство по трудови спорове и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд - гр. Нова Загора държавна такса върху уважената част от исковете или сумата 240.00 лв. и сумата 218.16лв. - възнаграждения за вещи
лица, на което е заплатено от бюджета на съда, а ищецът следва да заплати.
съобразно отхвърлената част от иска сумата сумата от 690.84лв. – възнаграждения за вещи лица и
сумата от 760.00 лева държавна такса върху
отхвърлената част на иска
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Перла”АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Нова Загора, кв.
„Индустриален”, представлявано заедно и поотделно от „Булвеста Холдинг”АД, с
ЕИК *********, представлявано от В.А.С., „Вест ТВ/ВТВ/”АД, с ЕИК *********,
представлявано от Н. Д. М., да заплати на Симеон
Симеонов Александров с ЕГН **********, с адрес *** сумата 6 000.00/шест
хиляди/лева - обезщетение за
неимуществени вреди, резултат от трудова злополука на 24.03.2016г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от деня на увреждането- 24.03.2016г. до
окончателното им изплащане, като отхвърля иска в останалата му част над
уважената част от 6000.00/шест хиляди/лева до предявеният размер от
25000/двадесет и пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата от
6000.00лева, считано от 24.03.2016г./датата на увреждането/ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Перла”АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Нова Загора, кв. „Индустриален”,
представлявано заедно и поотделно от „Булвеста Холдинг”АД, с ЕИК *********,
представлявано от В.А.С., „Вест ТВ/ВТВ/”АД, с ЕИК *********, представлявано от Н.
Димитров М. да заплати на Симеон Симеонов Александров с ЕГН **********,
с адрес *** направените по делото
разноски в съразмерно на уважената част от иска в размер на 312.00/триста и
дванадесет/лева.
ОСЪЖДА
Симеон Симеонов Александров с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Перла”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Нова Загора, кв. „Индустриален”, представлявано заедно и поотделно от „Булвеста
Холдинг”АД, с ЕИК *********, представлявано от В.А.С., „Вест ТВ/ВТВ/”АД, с ЕИК
*********, представлявано от Н. Димитров М., направените по делото разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от иска в размер на 1197.00/хиляда
сто деветдесет и седем/лева
ОСЪЖДА „Перла”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр. Нова Загора, кв. „Индустриален”, представлявано заедно и поотделно от
„Булвеста Холдинг”АД, с ЕИК *********, представлявано от В.А.С., „Вест
ТВ/ВТВ/”АД, с ЕИК *********, представлявано от Н. Димитров М. да заплати по сметка на Районен съд гр.
Нова Загора държавна такса в размер на сумата 240.00/двеста и
четиридесет/лева , както и сумата 218.16/двеста
и осемнадесет лева и шестнадесет стотики/лева - възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА
Симеон Симеонов Александров с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр. Нова
Загора сумата 760.00/седемстотин и
шестдесет/лева - държавна такса върху отхвърлената част от иска и сумата 690.84/шестстотин и деветдесет лева и
осемдесет и четири стотинки/лева - възнаграждения на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: