№ 372
гр. Благоевград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20211200100055 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от адв.П.К., САК действаща като
пълномощник на З. М. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р. ул.“В.“ № 5, вх.А
срещу ЗД „Е.“ АД, гр.С., бул.“Х.К.“ № 43.
Сочи се в молбата, че на 11.09.2019 г. З. М. Т. е пострадала при ПТП,
настъпило при следния механизъм: около 18.50 часа в гр.Р. на ул.“Е.Й.“ се е
движил л.а. „С.К.“ с рег.№ Е **** ВК, управляван от Д.С.. Поради
несъобразена с пътните условия скорост, водачът С. изгубила контрол над
управлявания от нея лек автомобил, напуснала пътното платно и се блъснала
в метален стълб за улично осветление. В резултат на удара пострадали
возещите се в автомобила З. М. Т. и В.З.С.
Твърди се, че за гореописаното ПТП е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 19 по описа на РУ на МВР-Р.. Било образувано
досъдебно производство № 331 ЗМ № 263/2019 г. по описа на РУ на МВР - Р.,
което е приключило с постановление за спиране, тъй като пострадалите лица
са сестра и син на водача и производството е от частен характер. На Д.С. е
съставено наказателно постановление № 19-0331-000875, което е влязло в
сила.
Твърди, че причина за произшествието са допуснати от водача на л.а.
„С.К.“ рег. № Е 55 32 ВК нарушения на правилата за движение по пътищата и
съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач С. и
1
настъпилите общественоопасни последици - нанесени телесни увреждания на
З.Т.. Сочи, че за увреждащия автомобил към датата на ПТП-то има сключена
с ответника застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в полица №
BG/07/519000885383, със срок на валидност от 27.03.2019 г. до 26.03.2020 г.
Твърди, че по силата на договора застрахователят покрива отговорността на
застрахованото лице за причинените от него имуществени и неимуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
гореописаното МПС, в размер на 10 000 000 лева, за неимуществени вреди по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за 2019 г.
Сочи се, че ищцата е предявила пред застрахователя претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, получена от последния на
30.12.2019 г. В тази връзка е била образувана преписка по щета №
**********. Твърди, че към момента на предявяване на претенциите пред
съда на молителката не е изплатено застрахователно обезщетение.
Ищцата твърди, че от процесното ПТП е получила следните увреди:
фрактура на екстремитас латералис на дясна клавикула /ключица/ и коса
фрактура на ляв фемур в дистална диафаза с дислокация /бедрена кост/.
На 11.09.2019 г., след ПТП-то, ищцата била приета в Клиника по
ортопедия и травматология на УМБАЛ „С.А.“ Ад-С., със силни болки в
областта на лявата бедрена кост, като левият крак е бил силно деформиран и
външно ротиран. Извършена била операция по открито наместване на
фрактурата с вътрешна фиксация, поставена била плака и били пробити 12
дупки с поставени винтове. На 18.09.2019 г. ищцата били изписана с
препоръка за ходене с две помощни средства с отбременяване на оперирания
крак.
Ищцата твърди, че предвид спецификата на увредата, е претърпяла силни
болки и страдания, периодът на принудително обездвижване е продължил
дълго време, а общият период на заздравяване е бил значително удължен
поради успоредното заздравяване на различни травми.
Твърди се, че възстановителният период е бил съпътстван с много
неудобства и ограничения в извършването на ежедневните битови дейности -
хранене, обличане, тоалетна, миене, пазаруване, готвене. Ищцата се е
нуждаела непрекъснато от някой, който да й помага в тези дейности. Сочи, че
преди ПТП-то е била активна млада жена, работеща, в добро здравословно
състояние, от който обичаен живот е била лишена поради ПТП-то. Твърди, че
наред с посочените болки, ищцата е изживяла и силен стрес по време на
пътния инцидент, който в съвкупност с получените физически травми се е
отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното й
2
състояние и ще остави отпечатък в съзнанието й за цял живот.
Ищцата твърди, че въпреки проведеното лечение, не е възстановена от
получените травми, още изпитва болки, не може да ходи нормално, щади
принудително левия си крак и е с намаляла двигателна активност.
Твърди се в молбата, че във връзка с проведеното лечение ищцата е
закупувала материалите за метарната остеосинтеза, която е била поставена в
крака й, за които разходи представя към исковата молба разходни документи.
С гореизложеното обосновава правния си интерес от предявяване на
исковете. Претендира съдебни разноски.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева като част от
90 000 /деветдесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и неудобства, вследствие на
причинените на ищцата на 11.09.2019 г. увреждания от ПТП , както и сумата
от 1 980.00 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева обезщетение за
имуществени вреди, вследствие на претърпяното от ищцата на 11.09.2019 г.
от ПТП, представляващи извършени разходи за лечение, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 18.09.2019 г.
Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.
Представя препис от молбата и доказателствата за ответника.
С разпореждане № 126/25.02.2021 г. ищцата е освободена при условията на
чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса и съдебни разноски по
делото.
Препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея, разпореждане
№ 127/25.02.2021 г. по чл.131 ГПК са изпратени и надлежно връчени на
ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, ведно с
препис за насрещната страна. Ответникът оспорва изцяло претенциите по
основание и размер. Признава факта на съществуване на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между ответника и Д. М. См.-водач на лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ксара“, рег. № Е 55 32 ВК. Оспорва описания от ищеца
механизъм на ПТП. Счита, че Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, приложен към исковата молба, не се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на механизма на настъпване на
инцидента, както и че причините за ПТП-то са неизяснени. Оспорва
твърдението за виновно и противоправно поведение на водача Д.С.. Сочи, че
липсват доказателства за влизане в сила на постановление за спиране на
производството по ДП № 331 ЗМ 263/2019 г. по описа на РУ на МВР-Р..
Оспорва изцяло твърдяните от ищцата неимуществени и имуществени вреди,
3
вследствие на процесното ПТП. Алтернативно, заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на З.Т.. Твърди, че
последната е пътувала без поставен предпазен колан, с което е нарушила
императивните правила на Закона за движението по пътищата, като по този
начин сама се е поставила в опасност и е създала предпоставки за настъпване
на вредоносния резултат, изразяващ се в получени травматични увреждания.
Счита, че приносът на ищцата е поне 50 %. Счита за прекомерно завишен
претендирания размер обезщетение. Счита за неоснователно искането за
присъждане на законна лихва върху главниците, считано от 18.09.2019г.
Признава ищцовото твърдение, че на 30.12.2019г. застрахователят е получил
извънсъдебната претенция на З.Т.. Сочи, че с писмо до ищцата от 30.03.2020г.
застрахователят е обосновал мотивите си за становището, че липса основание
за изплащане на обезщетение. Твърди, че ищцата е изпаднала в забава на
кредитора, тъй като в извънсъдебната си претенция не е посочила банкова
сметка и не е представила документи за установяване на основанието за
претендираното обезщетение, поради което застрахователят не дължи лихва
за забава върху главниците. Сочи, че извънсъдебната претенция не
обективира искане за обезщетение за имуществени вреди. С изложеното
обосновава позиция за недоказаност и неоснователност на предявените
искове и пледира за отхвърлянето им като такива. Възразява срещу искането
на ищцата за присъждане на съдебни разноски по делото. Претендира
съдебни разноски.
В съдебно заседание за ищеца се явява договорен процесуален
представител, който поддържа предявените искове, сочи писмени и гласни
доказателства. Оспорва като неоснователни доводите и възраженията,
сторени с писмения отговор на исковата молба. Заявява искане по чл.214 от
ГПК, за изменение на иска за обезщетение за неимуществени вреди чрез
увеличението му до размер 90 000 лева. По същество на делото пледира за
уважаване на претенциите като доказани и основателни. Претендира съдебни
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение определено
при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, вкл.ДДС, представя списък по чл.80 от
ГПК, ведно с доказателство за регистрация по ЗДДС. Заявява възражение за
прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Ответникът в процеса се представлява от юрисконсулт, който поддържа
доводите, възраженията и исканията, сторени с писмения отговор. Сочи
доказателства. По същество на делото пледира за отхвърляне на претенциите
като недоказани и неоснователни. Заявява възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Претендира съдебни разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.
4
С протоколно определение от 16.12.2021г. съдът е допуснал при условията
на чл.214 от ГПК изменение на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди изразяващо се в увеличение до размер 90 000
/деветдесет хиляди/ лева.
Окръжен съд-Благоевград, като взе предвид събраните по делото писмени
и гласни доказателства, като обсъди доводите на страните и съобрази
приложимия закон, намира за установеното следното:
Не е спорно между страните, че на 11.09.2019г. ищцата З. М. Т. е
претърпяла ПТП, реализирано около 18.50 ч. в гр.Р., на ул.“Е.Й.“ докато е
пътувала на предна пасажерска седалка в л.а.“С.К.“ рег.№ Е **** ВК,
управляван от Д.С. /сестра на З.Т./. Посоченото обстоятелство се установява и
от приетия по делото като писмено доказателство Констативен протокол №
19 /11.09.2019г. по описа на РУ на МВР-Р.. От материалите по досъдебно
производство № 263/2019г. по описа на РУ -Р. се установи, че във връзка с
ПТП-то е било образувано досъдебно производство № 331 ЗМ 263/2019г. по
описа на РУ на МВР-Р. за престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2 вр.с
ал.1, б.“б“, пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, което е прекратено на
основание чл.24, ал.5, т.1 във вр. с ал.1, т.7 НПК във вр. с чл.348 б НК.
Във връзка с процесното ПТП срещу Д.С. било издадено наказателно
постановление № 19-0331-000875/26.09.2019г. по описа на РУ -Р., влязло в
сила след изтичане срока за обжалването му, който извод следва предвид, че
по делото не се събраха доказателства за обжалване на акта.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че за л.а.“С.К.“ рег.№ Е **** ВК, е налице валидно
сключена с дружеството-ответник застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с ответното дружество, полица № BG07/519000885383, със срок на
валидност от 27.03.2019г. до 26.03.2020г.
За установяване на механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие по делото е допусната САТЕ, заключението по
която настоящият съдебен състав изцяло кредитира с доверие като
компетентно, обективно, обосновано, неоспорено от страните и необорено от
останалите събрани доказателства. Съгласно заключението на експерта
причина за процесното ПТП не е от технически характер, а от субективно
естество - управление на автомобила от водача С. без съобразяване на
скоростта с пътните условия. Вещото лице сочи, че процесното ПТП е
реализирано на прав пътен участък, без неравности, суха асфалтова настилка,
две пътни платна, всяко от които с по две пътни ленти, пътните платна са
разделени със затревен участък, а по средата на затревения участък в
надлъжно направление са монтирани метални стълбове за улично осветление.
5
От дясната страна на дясното пътно платно, гледано в поска от отклонението
за гр. Р. от път II - 19 към центъра на гр. Р., е изграден бетонов банкет и
непосредствено до него в дясно — отводнително съоръжение /канавка/.
Автомобилът се е движил със скорост около 76 км/ч. В даден момент водачът
на лекия автомобил е предприел маневра надясно спрямо собствената си
посока на движение, МПС-то е прекосило бетоновия банкет вдясно от
платното за движение, десните му колела попаднали в отводнителното
съоръжение /канавка/, при което е започнало триене на пода по ръба на
канавката около 9 метра. След това водачът рязко е навил волана наляво,
десните колела излязли от отводнителното съоръжение, автомобилът
прекосил наляво банкета и двете пътни ленти, и навлязъл в затревения
участък, разделящ двете пътни платна. В резултат автомобилът се блъска със
страничната си дясна част /предна част на предна дясна врата/ в железен
стълб за улично осветление. Вследствие на удара, стълбът се е изкривил в
основата, а автомобилът вследствие на удара се е завъртял по посока -
обратна на посоката на часовниковата стрелка и се е установил почти
перпендикулярно върху затревената разделителна ивица. Вещото лице сочи,
че ударът за автомобила и за ищцата Т. /седяща на пасажерското място д
ошофьора/ е страничен, реализиран в предна дясна врата - до пасажерското
място на ищцата Т., при какъвто вид удари обезопасителните колани са с
нисък процент на ефективност.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото е разпитана
свидетелката Д.С., чийто показания съдът не кредитира единствено в частта, в
която сочи, че непосредствено преди инцидента е управлявала автомобила
със скорост около 45 км/ч, тъй като същите се опровергават от останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства. В останалата част
показанията й съдържат данни, за които се сочи и в останалия доказателствен
материал по делото, поради което съдът ги кредитира с доверие.
За установяване на вида и характера на претърпените от ищцата
травматични увреждания по делото е допусната и изслушана съдебно-
медицинска експертиза, която съдът изцяло кредитира с доверие като
компетентна, обективна, неоспорена от страните и необорена от останалите
доказателства по делото. Съгласно експертното становище получените от З.Т.
в резултат на процесното ПТП травматични увреждания са : фрактура на
екстремитас латералис на дясна клавикула /счупване на дясна ключица/ и
коса фрактура на ляв фемур в дистална диафиза с дислокация /счупване на
лява бедрена кост/. Предвид характера на установеното счупване на бедрената
кост е предприето оперативно лечение - РСОМ, при което е извършена
репозиция и фиксация с плака и винтове. Във връзка със счупването на
дясната ключица е поставена имобилизираща превръзка. Назначено било
6
лечение с водно-солеви разтвори, антибиотична и антикоагулантна
профилактика, обезболяващи средства. По време на лечението и във
възстановителния период пострадалата се е нуждаела от чужда помощ във
връзка с извършването на ежедневните дейности за период около месец във
връзка със счупването на дясната ключица, и около три месеца във връзка със
счупването на бедрената кост, след който период се позволява частично
натоварване на крайника. Вещото лице сочи, че при такива счупвания на
бедрената кост възстановителният период за прохождане е около шест
месеца, а за възстановяване на трудоспособност -около десет месеца. При
счупвания на ключицата като процесното възстановителният период е около
два месеца. Основните функции на крайниците –хватателната за горния
крайник, и опорната и ходенето за долния крайник са възстановени. При
извършения за нуждите на експертизата личен преглед на пострадалата,
вещото лице е установило лек оток и умерена болезненост в областта на ляво
коляно, по-силно изразени при продължително ходене и стоене в изправено
положение. Вещото лице счита, че с течение на времето тези оплаквания
следва да намалеят, но не може да се предвиди дали напълно ще изчезнат.
Съгласно експертното становище едновременното травмиране на горен и
долен противоположни крайници е възможно да се разглежда като фактор за
забавяне на оздравителния процес на пострадалата поради ограничаване на
възможността за пълноценна рехабилитация. Вещото лице счита, че
състоянието по-скоро допълнително е затруднило самообслужването на
пострадалата и се е явило пречка за осъществяване на ежедневните й
дейности отколкото да е довело до забавяне на оздравяването й. Експертът
сочи, че по делото няма данни за травматични увреждания по ищцата –
широки лентообразни кръвонасядания и охлузвания по гърдите и корема,
характерни и специфични мекотъканни увреждания от въздействие на
предпазен колан. Сочи, че такива увреждания могат да липсват и при
поставен обезопасителен колан. Според експертното становище
обезопасителният колан предпазва тялото на пътника от удари в интериора на
автомобила, но не е в състояние да предотврати травми на свободно
подвижните крайници и на движението на главата. Сочи, че в случая
счупването на бедрената кост е получено при директен удар в областта на
коляното, а за ключицата – при директен удар в областта на рамото, поради
което в казуса не е изключена възможността травматичните увреждания да се
получат и при поставен обезопасителен колан. Вещото лице сочи, че
счупването на лява бедрена кост е реализирало критериите на медико-
биологичния признак „трайно затруднение в движението на долен ляв
крайник“ за срок по-голям от тридесет дни, а счупването на дясната ключица,
поради анатомичната и функционална свързаност с горния крайник, е довело
до „трайно затруднение в движението на десен горен крайник“ за срок по-
7
голям от тридесет дни.
С оглед на горното съдът приема за безспорно установено по делото, че
причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на Д.С. - водач на
процесното МПС, управлявала автомобила със скорост несъобразена с
пътните условия, вследствие на което е изгубила контрол над МПС-то, което
е напуснало пътното платно и се е блъснало в стълб за улично осветление. В
резултат на това пътуващата в автомобила на предна пасажерска седалка З.Т.
е получила травматичните увреждания, релевирани в исковата молба.
Установи се по делото, че на 30.12.2019г. З.Т. е предявила през
дружеството-ответник претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за причинени от гореописаното ПТП имуществени и
неимуществени вреди– претенция вх. № 14754, ведно с приложения. Във
връзка с претенцията е била образувана щета № **********, по която до
датата на депозиране на исковата молба в съда няма изплатено обезщетение.
Относно състоянието на ищцата след катастрофата и по време на
оздравителния процес, по делото са разпитани свидетелите А.Т. /съпруг на
ищцата/ и АН.Т. /син на ищцата/, сочещи за необходимостта от грижи, които
близките на З.Т. полагали за нея – хранели, обличали, къпали, тъй като тя
била в невъзможност да обслужва сама ежедневните си нужди. Установява се,
че след изписването й от болницата, лечението й продължило в къщи, през
което време тя била постоянно на легло, тъй като левият долен крайник и
десният горен крайник били обездвижени, а лекуващият лекар забранил
ищцата да става и да стъпва на крака, в който имало поставени 40 болта.
Свидетелите Тумбеви сочат, че ищцата не спяла, не се хранела, постоянно
плачела. Заради болките, които изпитвала, й правили обезболяващи
инжекции. След първия контролен преглед, около месец след инцидента, по
препоръка на лекуващия лекар, ищцата започнала да раздвижва травмираните
крайници, започнала и рехабилитационни процедури в къщи. В края на месец
декември, началото на януари 2020г. ищцата започнала да се движи с
помощта на патерици, а след месец март 2020 г. - да пристъпва сама без
помощни средства. Свидетелите сочат, че около три месеца след инцидента,
ищцата имала нужда от чужда помощ за задоволяване на ежедневните си
нужди. Сочат, че катастрофата се отразила негативно на психиката й – след
катастрофата ищцата не е същата, страхува се, постоянно плаче, стресира се
като види кола, страхува се да пътува с кола. Свидетелите твърдят, че към
момента ищцата не е физически напълно възстановена. Когато ходи –куца.
При промяна на времето изпитва болка. След работа левият й крак е подут,
боли я, постоянно го маже с мехлеми.
Съгласно фактура № **********/12.09.2019г., издадена от МБАЛ“
С.А.“ гр.С., З.Т. е заплатила сумата от 1 980.00 лева, представляващо цена на
8
медицинско изделие, във връзка с постъпването и лечението й в болницата
/ИЗ № 20836/2019г./.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна
страна следното:
Предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са допустимо.
Относно тяхната основателност съдът съобрази:
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя чл.432, ал.1 КЗ. За да възникне субективното
право по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента
и застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и
вина на причинителя.
При процесното ПТП са налице всички посочени по - горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. С действията си на
управление на процесния автомобил при несъобразяване с пътните условия,
вследствие на което е изгубила контрол над МПС-то, което е напуснало
пътното платно и се е блъснало в стълб за улично осветление водачът на
автомобила – свидетелката С., е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, задължаващи я да съобрази скоростта на движение с атмосферните
условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и
други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението. Ответникът по делото не ангажира доказателства за
факти, оборващи презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД, а негова бе
тежестта за това, в който смисъл са дадените с доклада указания в процеса.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че в случая
презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена и водачът на МПС-то, в
което е пътувала ищцата, е виновен за настъпване на вредоносния резултат.
По делото е безспорно установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника към момента на непозволеното
увреждане. Ето защо дружеството-ответник в процеса дължи на основание
чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Претърпените неимуществени вреди от деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените от ищцата травматични
9
увреждания от ПТП.
При определяне размера на обезщетението за понесените от
пострадалата З.Т. неимуществени вреди съдът съобрази следните
обстоятелства: получените от ищцата физически увреждания; репозиция и
фиксация с плака и винтове на лява бедрена кост и поставяне на
имобилизираща превръзка на дясната ключица; претърпените от ищцата
болки, страдания и неудобства от физическо естество, присъщи на
уврежданията; характерът и продължителността на лечението с общ
възстановителен период за прохождане от 6 месеца /във връзка със
счупването на левия долен крайник/ и около 2 месеца /във връзка със
счупването на дясна ключица/; необходимостта от чужда помощ за
извършване на обичайни ежедневни дейности и от използването на помощни
средства за придвижване, водещо до зависимост от други лица за определен
период от време - за период около месец във връзка със счупването на дясната
ключица, и около три месеца във връзка със счупването на бедрената кост;
изключително негативното отражение на инцидента върху емоционалното и
здравословното състояние на пострадалата; пълното възстановяване /съгласно
съдебно-медицинската експертиза/ на движението на ляв долен крайник и
десет горен крайник и липсата на трайни неблагоприятни последици за
здравето на ищцата откъм обем на движения и функции на посочените
крайници. Преди процесното ПТП ищцата е била активна млада жена,
работеща, в добро общо здравословно състояние /по делото няма данни за
противното/, а след инцидента за дълъг период от време -повече от половин
година, ищцата е била лишена от обичайния си начин на живот, от
обичайното си социално общуване. На следващо място съдът съобрази, че
доказателствата по делото не установиха сериозна психотравма и промяна на
личността на ищцата в социален план в следствие на ПТП. Несъмнено е по
делото, че ищцата е преживяла силни негативни емоции –стрес, нервно
напрежение, безпокойство, в резултат на претърпения пътен инцидент, които
съдът отчита при определяне на обезщетението, но не се установи същите да
са довели до трайни негативни промени в психиката и личността на ищцата.
С оглед на горното, установената съдебна практика и принципите на
справедливостта, установено в чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че исковата
претенция за обезщетение за неимуществени вреди, получени от
травматичните увреждания на ищцата, в резултат на процесното ПТП, е
доказана до размер от 40 000 лева. С посочения размер съдът счита, че в
случая ще се реализира целта на института за репарация на търпените от
ищцата неимуществени вреди.
При определяне размера, който ще се присъди на ищеца, следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
10
вредоносния резултат, обосновано с твърдение, че ищцата е пътувала в
процесния автомобил без предпазен колан.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо да
е установен конкретен принос от негова страна, т. е с действията си същият
обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало до неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв
конкретен принос от страна на ищеца не е установен.
Събраните по делото доказателства не съдържат категорични данни
относно това била ли е с предпазен колан ищцата към момента на ПТП-то.
Същественото в случая обаче е, че съгласно САТЕ и СМЕ при процесния
механизъм на ПТП-то, обезопасителният колан не е в състояние да
предотврати травми на свободно подвижните крайници, т.е. травматичните
увреждания, получени от ищцата биха настъпили и при поставен
обезопасителен колан. В този смисъл съдът счита за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата поради непоставяне на обезопасителен колан.
Предвид изложеното искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер от 40 000 лева, като до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно претенцията за имуществени вреди:
По делото е представена фактура № **********/12.09.2019г., издадена
от МБАЛ „С.А.“-гр.С., установяваща сторени от ищцата разходи в размер на
1 980.00 /с ДДС/ лева - цена на медицинско изделие, във връзка с проведеното
лечение на травмите от процесното ПТП. В този смисъл съдът намира
претенцията на З.Т. за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински изделия на
стойност 1 980 лева за изцяло основателна и като такава следва да я уважи.
Неоснователно е възражението на ответника, че с претенцията на З.Т. от
30.12.2019г., последната не е искала от застрахователя присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, в следствие на процесното ПТП.
Внимателният прочит на молба вх.№ 14754/30.12.2019г. по описа на
дружеството-ответник сочи, че волята на З.Т. е ясна и недвусмислена - за
присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
По отношение на претендираната законна лихва:
Съгласно чл.497 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, освен ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен в
11
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
В настоящият казус се събраха категорични данни, че на 30.12.2019 г.
ищцата е предявила пред застрахователя –ответник претенции за заплащане
на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП,
съответно не се събраха данни за застрахователят да е определил и изплатил в
срока по чл.496, ал.1 КЗ исканото обезщетение. Ето защо в случая ответникът
дължи законна лихва за забава върху присъдените в полза на ищцата
обезщетения, считано от датата, следваща тази, на която е изтекъл срокът по
чл.496, ал.1 КЗ – 30.03.2020г., т.е. считано от 31.03.2021 г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетенията. В този смисъл искането на
ищцата за присъждане на законна лихва за забава върху присъдените
обезщетения, считано от по-ранна дата е неоснователно и като такова следва
да се остави без уважение.
По разноските:
Ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ почл.38, ал.1, т.2 и чл.36 ЗА, като
бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия
случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2
и т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на дължимото
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата възлиза на 2 098.60
лева /без ДДС/, от която 1 730 лева възнаграждение по иска за обезщетение за
неимуществени вреди и 368.60 лева възнаграждение по иска за обезщетение
за имуществени вреди или сумата от 2 518.32 лева с ДДС. Съобразно
частичното уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди,
съобразно разпоредбите на чл.2, ал.5 от Наредбата, на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 1 364.99 лева /с
ДДС/, от която 768.89 лева /без ДДС/ адвокатско възнаграждение по иска за
обезщетение за неимуществени вреди и 368.60 лева /без ДДС/ адвокатско
възнаграждение по иска за обезщетение за имуществени вреди. Адвокатското
възнаграждение следва да бъде присъдено на адв.П.К., САК, гр.С., ул.“Л.“
№1, ап.9, за осъществената от нея защита на ищцата в процеса, съгласно
пълномощно /лист 5/, от който договор се установява, че е договорена
безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 ЗА.
Представени са и доказателства за регистрация по ЗДДС.
Ответното застрахователно дружество претендира разноски в общ
размер 850.00 лева, от които 300 лева заплатено възнаграждение по САТЕ,
100 лева възнаграждение по СМА и 450 лева юрисконсултско
възнаграждение. По делото са представени доказателства за платена от
дружеството сума в общ размер 400 лева, представляваща възнаграждения на
12
експертите по САТЕ и СМЕ. Предвид, че в процеса ответникът е
представляван от юрисконсулт, съдът при съобразяване на чл.78, ал.8 от ГПК,
чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПП, счита, че следващото се
възнаграждение на процесуалния представител на ответника по делото е в
размер на 400 лева. В тази връзка и съобразно нормата на чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 444.44 лева.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса. В тази връзка и
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 1600 лева –
държавна такса съобразно уважената част от иска за обезщетение за
неимуществени вреди; 79.20 лева -държавна такса по иска за обезщетение за
имуществени вреди; 271.11 лева – възнаграждения на вещите лица по СМЕ и
САТЕ, допуснати и по искане на ищцата и платени от бюджета на съда / общо
дължими от бюджета на съда 610.00 лева/, изчислено съответно на уважената
част от исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди.
Заявените от страните възражения за прекомерност на
възнагражденията на процесуалните представители на страните съдът счита
за неоснователни, доколкото същите са съобразени с нормативно предвидени
минимални размери на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Х.К.“ № 43, представлявано от Р.Б.-изпълнителен директор и Д.Д.-
прокурист да заплати на З. М. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р. ул.“В.“ № 5,
вх.А сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева обезщетение за
неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, от травматичните
увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 11.09.2019г. около 18.50 ч. в гр.Р., на ул.“Е.Й.“, по вина на Д.
М. См. –водач на л.а.“С.К.“ рег.№ Е **** ВК, застрахован към същата дата в
ЗД „Е.“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2021г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
уважения размер до претендирания от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, както
и за законна лихва върху главницата за периода от 18.09.2019г. до 30.03.2021
г. /включително/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Х.К.“ № 43, представлявано от Р.Б.-изпълнителен директор и Д.Д.-
прокурист да заплати на З. М. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р. ул.“В.“ № 5,
вх.А сумата 1 980.00 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева обезщетение за
13
имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.09.2019г. около 18.50 ч.
в гр.Р., на ул.“Е.Й.“, по вина на Д. М. См. –водач на л.а.“С.К.“ рег.№ Е ****
ВК, застрахован към същата дата в ЗД „Е.“ АД, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 31.03.2021г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ искането за законна лихва върху присъденото обезщетение,
считано от 18.09.2019г. до 30.03.2021 г. /включително/ като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Х.К.“ № 43, представлявано от Р.Б.-изпълнителен директор и Д.Д.-
прокурист да заплати по сметка на Окръжен съд-Благоевград на основание
чл.78, ал.6 от ГПК следните суми: 1 600 /хиляда и шестотин/ лева – държавна
такса съобразно уважената част от иска за обезщетение за неимуществени
вреди; 79.20 /седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева -държавна
такса по иска за обезщетение за имуществени вреди; 271.11 /двеста
седемдесет и един лева и единадесет стотинки/ лева – възнаграждения на
вещите лица по СМЕ и САТЕ, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Х.К.“ № 43, представлявано от Р.Б.-изпълнителен директор и Д.Д.-
прокурист да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адвокат П.К., САК
-процесуален представител на ищцата по делото, съобразно уважената част от
исковете, адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ, в размер
на 1 364.99 /хиляда триста шестдесет и четири лева и деветдесет и девет
стотинки/ лева с ДДС.
ОСЪЖДА З. М. Т., ЕГН **********, адрес гр.Р. ул.“В.“ № 5, вх.А да
заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Х.К.“ № 43, представлявано от Р.Б.-изпълнителен директор и Д.Д.-
прокурист съдебни разноски в размер на 444.44 /четиристотин четиридесет и
четири лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
14