Р Е Ш Е Н И Е
№ 243/08.02.2023 г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХХ
състав, в открито съдебно заседание на единадесети януари, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо
Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Мария Николова
при секретаря Теодора Цанова и с
участието на прокурора Иван Илевски, разгледа докладваното от съдия Юрукова
касационно административнонаказателно дело № 3088, по описа на съда
за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на „Бреза 20“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, ул. „***“№8, представлявано от управител
Йордана Петрова, чрез адвокат П., срещу Решение № 108/12.10.2022, постановено
по АНД № 218/2022 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е потвърдено
наказателно постановление № 16-003297/11.11.2021г., издадено от директор на
Дирекция „ Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева на „Бреза 20“ЕООД, с ЕИК ********* за нарушение
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. В касационната жалба се излагат подробни аргументи за
незаконосъобразност на решението. Твърди се, че районният съд не е установил
правилно, че в АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със
съставяне на АУАН в отсъствието на нарушител и е липсвала представителна власт
на пълномощника. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на НП.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по
труда“ Пловдив, чрез валидно упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната
жалба. Предлага на съда да потвърди решението на РС Асеновград и да се присъдят
разноски по делото.
Прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив
дава становище, че обжалваното решение на РС Асеновград следва да бъде
потвърдено.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата касационна инстанция счита, че
същото е валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление №
16-003297/11.11.2021г., издадено от директор на Дирекция „ Инспекция по труда“
гр.Пловдив, с което е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на
„Бреза 20“ЕООД, с ЕИК ********* за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е
възприел фактическата обстановка по делото, че на 10.08.2021 година, в
качеството си на "работодател“ „Бреза 20“ЕООД, с ЕИК ********* не е уредило
като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с В.С.. Същият бил заварен да работи в обект на
дружеството – ресторант „Водопада“ в с. Бачково, като се е намирал зад бара на заведението и е изпълнявал поръчките на
сервитьорите. Нарушението било констатирано на 25.08.2021 г., при преглед на
фирмената документация на дружеството-жалбоподател, когато упълномощено лице е
декларирало в ДИТ Пловдив, че между „Бреза20“ЕООД и лицето В.С. няма сключен
трудов договор в писмена форма. Проверяващите служители са приели, че
установеното съставлява нарушение по чл. 62, ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. За констатираното нарушение е бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено
атакуваното НП.
НП
е изпратено на жалбоподателя на адреса, посочен в търговския регистър, като
пратката се е върнала с отбелязване: непотърсена. АНО е разпоредил изпращане на
НП на адрес, на управителя на дружеството, след което пратката отново се е
върнала като непотърсена. АНО съобразно чл. 58, ал.2 от ЗАНН, с резолюция е
разпоредил НП да се счита връчено на 01.04.2022 г. Районният съд е разгледал
делото по същество, което значи, че е приел, че НП не е било редовно връчено и
АНО неправилно е приел за налична хипотезата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че не са допуснати съществени процесуални нарушения – пълномощникът е имал
правомощията да извършва правни и фактически действия, дадени му от управителя
на дружеството. При установяване на извършване на административно нарушение,
съдът е счел, че В.С. е полагал труд и по този начин е извършвал работа в
обекта на дружеството без трудов договор. По отношение на наложената
имуществена санкция в размер на 2000 лв., съдът е приел, че съответства, тъй
като при проверката в обекта се установяват още четири нарушения по КТ, за
което са съставени актове.
В
решението районният съд е изложил аргументи, с които е приел, че при издаване
на процесното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения и
е установено нарушението, за което е наложена имуществената санкция. Същите се
споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221
от АПК се препраща към тях.
С
оглед възраженията в касационната жалба Административен съд Пловдив счита, че
не са налице процесуални нарушения в административнонаказателното производство.
Нарушението е правилно квалифицирано, установено е извършването му, когато е извършена
проверка от служители на ДИТ и са заварили служителят Славов да извършва
дейност в ресторанта. Дадена е възможност на дружеството да представи
доказателства, като се установява, че няма сключен договор за това лице.
Събраните
гласни доказателства за обсъдени от районния съд, който е кредитирал показанията на свидетелите Боряна
Кадънова и А.Д., както и частично на Георги Паунов и В.С., ведно с писмените
доказателства, приобщени по делото.
Настоящата
касационна инстанция счита, че в административнонаказателното производство и
пред съда не са ангажирани доказателства, които да водят на извод, че на 10.08.2021
г. В.С. не е престирал труд. Даденото в НП описание на нарушението дава
основание да се приеме, че действително се касае за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, тъй като следва да се приеме за доказано, че работникът е полагал труд,
което от своя страна води на извод за възникнало трудово правоотношение, а за
същото следва да има сключен трудово договор в писмена форма.
Правилно
районният съд е отхвърлил възраженията за допуснати нарушения на чл.40 и чл. 43
от ЗАНН.
Съгласно
чл. 40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се
съставя в присъствие на нарушителя. В отсъствие на нарушителя актът се съставя
при условията на ал.2 - когато нарушителят е известен, но не може да бъде
намерен, или ако след покана не се яви за съставянето на акта. В случая в
административната преписка се съдържа покана до касатора да се яви в ДИТ Пловдив,
за съставянето на АУАН. В Дирекцията се е явил пълномощник на дружеството – А.Д.,
който има пълномощия да получава и подписва актове, видно от изричния текст на
т. 8 от представеното по административната преписка пълномощно.
При
определяне размера на имуществената санкция, касационният състав счита, че
липсват данни и доводи защо административнонаказващият орган е приел да наложи
санкция в размер над минимално установения и кои обстоятелства обуславят
санкция в подобен размер. Липсват данни срещу същия работодател да има издадени
и влезли в сила други НП. Несъобразяването с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН,
определяйки вида и размера на наложеното наказание, води до незаконосъобразност
на оспореното НП в частта на определения размер на имуществената санкция, а
оттам и до неправилност на обжалваното съдебно решение.
По
изложените съображения обжалваното решение на РС Асеновград следва да бъде
отменено, като бъде изменено оспореното НП в частта досежно размера на
наложената санкция, като съшият бъде намален от 2000 лева на 1500 лева.
С
оглед изхода на делото и изменение на наказателното постановление, следва да
бъдат присъждани претендираните разноски, както следва – 100 лева за касатора,
с оглед уважената част на жалбата по изменение на НП, и 160 лева за ДИТ Пловдив
общо за двете инстанции.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 108/12.10.2022, постановено по АНД № 218/2022 г. по описа на Районен
съд – Асеновград,
вместо
което П О С Т А Н О В И
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 16-003297/11.11.2021г., издадено от директор на
Дирекция „ Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева на „Бреза 20“ЕООД, с ЕИК ********* за нарушение
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда в ЧАСТТА на наложената
имуществена санкция като намалява размера на същата от 2000 /две хиляди/ лева
на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
В
останалата част потвърждава № 16-003297/11.11.2021г., издадено от директор на
Дирекция „ Инспекция по труда“ гр.Пловдив като правилно и законосъобразно.
Осъжда
Дирекция“Инспекция по труда“Пловдив да заплати на „Бреза 20“ЕООД, с ЕИК
********* разноски по делото в размер на 100(сто) лева.
Осъжда
„Бреза 20“ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на „Дирекция Инспекция по труда“Пловдив
сумата от 160(сто и шестдесет) лева разноски по
делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.