ОПРЕДЕЛИ
09.09.2021г., гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на девети
септември две хиляди двадесет и първа година
Съдия: Цветомира
Димитрова
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 715 по описа на съда за 2021 година.
Съдебното производство е образувано по жалба на С.Д.С. с постоянен адрес:***, действащ чрез пълномощника си – адв. В.Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000254/07.06.2021г. издадена от Началник група в РУ Харманли , при ОДМВР- Хасково (П. Д. П.).
Съдът като взе предвид, че нередовностите по жалбата са били отстранени в указания срок и понастоящем същата отговаря на изискванията за редовност и е допустима, като подадена в законният срок от надлежна страна срещу годен за обжалване административен акт, намира че са налице условията за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
Същевременно, по отношение направеното в жалбата особено искане, съдът, като взе предвид твърденията на оспорващия и като прецени събраните по делото писмени документи намира искането за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на оспорвания административен акт за допустимо, като направено в срок и от надлежна страна, но неоснователно, поради следните съображения:
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена на основание, чл. 172, ал.1, вр. с чл. 171,т.1,т. 2А, б.“а“от ЗДвП. Доколкото съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка(със заповед по чл.172, ал.1 от ЗДвП), то съдът може да спре същото при условията на чл. 166, ал.4 , вр. с ал.2 от АПК .
За да постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспореният акт, съдът следователно следва да установи наличие за молителя на някои от основанията по 166, ал.2 от АПК-т.е., че от принудителното изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда. Изложените в жалбата доводи обосноваващи това искане на оспорващия в тази насока са, че ежедневно в работата му се налага да управлява автомобил, поради което и отнемането на свидетелството му за управление на м.п.с. би му нанесла значителна и труднопоправима вреда и по този начин процесната ПАМ засягала чувствително правото му на труд прогласено от Конституцията на Република България, свободата на избор на професия и място на работа. Към жалбата не са представени доказателства удостоверяващи твърденията на молителя, за нуждата от ежедневно управление на м.п.с.
За да бъде уважено подобно искане обаче е необходимо представянето на доказателства за това, че съществува вероятност, такива вреди да настъпят поради изпълнението на оспорения акт, както и за вида и съответно размера им.
По аргумент от чл. 154, ал.1 от ГПК приложим съобразно препращащата норма на чл. 144 от АПК, доказателствената тежест за установяване на факта, че от допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, какъвто е и обжалвания в настоящото производство би могло да се причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, респ. наличието на свой интерес, равен по значимост на обществения, което да обори нуждата от допуснатото по закон предварително изпълнение, доколкото от тях оспорващия черпи благоприятни последици, е негова. В противен случай съдът не би могъл да извърши проверка налице ли са факти, които поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт биха били в състояние да причинят на жалбоподателя и молител по искането за спиране значителни или трудно поправими вреди.
В този смисъл е и трайната и постоянна практика на Върховния административен съд .
В конкретния случай жалбоподателя не сочи конкретна вреда по вид и размер , която би претърпял от предварителното изпълнение на административния акт. Твърденията му в тази насока са общи и неконкретизирани, като не са подкрепени с доказателства, вкл. не се установяват от документите съдържащи се в административната преписка.
Отделно от това и обратно на посоченото в жалбата, с оспорената заповед на молителя не е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелство за управление на м.п.с.“ по чл.171, ал.1, т.1 от ЗДвП, а е приложена ПАМ „Прекратяване регистрация на м.п.с.“ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Следователно по никакъв начин обжалваният административен акт не би могъл да се засегне правото на труд на оспорващия, дори същото да е свързано с ежедневно управление на автомобил, доколкото с процесния липсва разпореждане за отнемане на СУМПС.
От гореизложеното може да се направи извода, че оспорващия не е доказал засягане на интерес на негов интерес, който да е равен по значимост на посочените в нормата на чл.60, ал.1 от АПК, предвид което и настоящия съдебен състав приема за недоказани твърденията на жалбоподателя, че от допуснатото по силата на закона принудително изпълнение наложената с оспорената заповед ПАМ, за същия биха настъпили значителни или трудно поправими вреди
Поради изложеното направеното искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като страни по делото:
Жалбоподател – С.Д.С. ***
Ответник– Началник група в РУ Харманли при ОДМВР- Хасково (П.Д. П.)
УКАЗВА на ответника възможността в 14- дневен срок от съобщението да представи писмен отговор по оспорването и да посочи доказателства.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170 ал.1 от АПК носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
УКАЗВА на
ответника да допълни административната преписка, като в срок най-късно до датата на насроченото по
делото първо открито съдебно заседание ,представи по делото във вид на заверен
препис, доказателства от които да е видно, в кой
сектор/група/звено/отдел към
дата 07.06.2021г. издателят
на оспорената заповед е
изпълнявал правомощията си, както и писмени доказателства удостоверяващи
чия собственост е описаният в обжалваната ЗППАМ – л.а. Х 4352 КК.
УКАЗВА на жалбоподателя, че доказателствената тежест за установяване фактите изложени в жалбата, от които черпи за себе си благоприятни правни последици е негова и за установяването им може и следва да ангажира необходими, допустими и относими доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2021г. от 10.10ч. за която дата и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото по силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, предварително изпълнение на наложената със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0271-000254/07.06.2021г. издадена от Началник група в РУ Харманли при ОДМВР- Хасково (П. Д. П.), принудителна административна мярка по чл.171,т. 2А, б.“а“ от ЗДвП.
Определението, в частта, в която е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на оспорения акт подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. Със съобщението на съда на ответника да се изпрати препис от жалбата, с приложенията към нея.
Съдия: