РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Благоевград, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело №
20241210102999 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Н. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б, против Й. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Б
Твърди се, че през 2020г. Й. П. поискал от ищеца Е. М. паричен заем и след като
същата се съгласила да му услужи, му предоставила по банков път сумата от 9 400лв., като
на 23.11.2020г. му превела сумата от 2 100 лв., а на 01.12.2020г. - сумата от 7 300 лв., което се
установява от банково удостоверение от „УНавежда се, че страните се уговорили
предадените в заем суми да бъдат върнати на ищцата за две години и половина по
възможност на равни месечни вноски. В изпълнение на задължението си за връщане на
получения паричен заем, Й. П. започнал да погасява заема от 19.01.2021г., като всеки месец
по банков път превеждал на ищцата суми, посочени в цитираното по-горе банково
удостоверение. Твърди се, че до 09.11.2022г. ответникът превел на ищцата по банков път
общо сума в размер на 6 350 лв. Тъй като през м. декември 2022г. ищцата не получила
банков превод от Й. П., му позвънила и го попитала защо няма превод за този месец, като
същият й отговорил, че има временни затруднения, но ще погаси заема си, като през
следващите няколко месеца П. отново не й превеждал каквито и да било суми за погасяване
на задължението си към ищцата, като същата решила да изчака да изтече срокът, в който се
били разбрали да бъде погасен заемът тоест до края на м. юли 2023г., но след изтичане на
същия, ищцата подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което
било образувано ч.гр.дело № 2132/2024г. по описа на Районен съд гр. Благоевград и била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 3 050 лв. – остатък по сочения договор за заем.
С оглед на горното, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо Й. В. П., че й дължи сумата в размер на 3 050 лв. за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2132/2024г. по описа на РС-Благоевград,
представляваща остатъка от сумата 9 400 лв. предоставена на Й. П. в заем за срок от две
години и половина, считано от 01.01.2020г. с дата на падеж 01.07.2023г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустанвения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорва предявеният иск, като неоснователен. Оспорва се твърдението на ищцата, че
1
ищецът е поискал паричен заем и че преведената по сметката му сума в размер на 9 400, 00
лева му е дадена в заем. Твърди се, че направените преводи от ищцата по сметката на
ответника не са с оглед на сключен договор за паричен заем, като основанието за превода е
захранване. Навежда се, че ответникът е предоставил банковата си сметка, по която да бъде
преведена сумата, като същата е предадена на неговия приятел В, с който ищцата е имала
отношения. Сочи се, че парите са превеждани в евро на приятеля му В, който е живял в
Испания, а в момента живее и работи в Г. Твърди се, че ответникът не е поемал задължение
за връщане на посочената сума, поради което между страните няма сключен договор за заем.
С оглед на горното, се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Банково удостоверение с изх. № 0503-64 004544/02.05.2024 година от „У,
ищцата на 23.11.2020г. е превела на ответника сумата от 2 100 лв., а на 01.12.2020г. сумата
от 7 300 лв., като основание за преводите е посочено „захранване“, а от 19.01.2021г. всеки
месец по банков път ответникът е превеждал на ищцата суми до 09.11.2022г. общо в размер
на 6 350 лв., като основание за преводите също е посочено „захранване“.
Видно от приложеното към настоящото гр.дело № 2999/2024г. ч.гр.дело №
2132/2024г. по описа на РС – Б на 17.09.2024г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника в полза на ищцата за сумата от - 3 050 лв. /три хиляди и петдесет лева/
- главница, представляваща предоставена в заем сума на 23.11.2020 година и на 01.12.2021
година, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението пред Р – 05.07.2024г. до окончателното погасяване на сумата; - сумата от 61, 00
лв. /шестдесет и един лева/ - заплатена държавна такса;- сумата от 400, 00 лв. /четиристотин
лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение, срещу която заповед за ипзълнение в срок е
депозирано възражение по чл. 414 ГПК от ответника в настоящото производство – длъжник
в заповедното.
Приети са писмени доказателства по делото за кредитни преводи в евро от Й. В. П.
към В за различни суми и за периода 01.12.202г. – 03.04.2022г. с оглед твърдението на
ответника в отговора на исковата молба, че той е бил посредник между ищцата Е. М. и
тогавашния й приятел В по повод парични отношения между ищцата и Златков.
Ищцата е дала обяснения по реда на чл. 176 ГПК, съгласно които услужила с тези
пари на ответника, живяла в обща квартира с В. в Испания, но не на негова издръжка,
ответникът имал здравословен проблем и не бил в състояние да й ги връща вече и заради
това се обърнала към адвокат.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.П. – съпруга на
ответника Й. П. и П..
От показанията на св. П.а се установява, че Е. превела на ответника пари, тъй като тя
заминала за И при В. и ответникът се разпореждал с парите, като им изпращал там пари през
телефона си, както и покривал техни разходи в България (на Виктор и Е., които имали
интимна връзка). След това Й. връщал пари на Е., които пари са идвали от Виктор към Й., Й.
бил посредник. Здравословните проблеми на ответника - трансплантация, за която донор
била св. П.а се е състояла миналата година и тези пари са давани много преди във времето и
нямат нищо общо с трансплантацията, както твърди ищцата в исковата молба като причина
за спиране на плащания към нея от страна на ответника.
От показанията на св. Златкова – сестра на В.З. се установява, че Е. била интимна
приятелка на брат й В.З живеели заедно в Испания на семейни начала, а ответникът е най-
добър приятел брат й В. Сочи, че пари ако са превеждани от Е. на Й., то са превеждани за
брат й В. Й. е използван като кореспондент и ако някой дължи пари на Е., това е брат й
2
Виктор, а не ответникът, а Е. иска пари от Й., защото го изнудва. Е. й писала, че Виктор й
дължи пари, но ги иска от Й., защото по този начин тя може да комуникира с В, изнудвайки
Й. и Виктор да се свърже с нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 240, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК,
ищецът следва да докаже, че между страните се е развило заповедно производство; наличие
на облигационна връзка между страните по описания договор за заем, изпълнение на
задължението си на кредитор по договора заем, както и размера на претенциите си.
Ответникът следва да докаже плащане при доказване на горното от страна на ищеца,
както и възраженията си - правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи,
правопогасяващи, правоунищожаващи, от които черпи изгодни правни последици.
Предявените искове са допустими – депозирани в срока по чл. 415 ГПК след
депозирано в срок възражение по чл. 414 ГПК срещу издадена в полза на ищцата срещу
ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По основателността им:
Съдебната практика (Решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г.,
III г. о., ГК) приема, че в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в
случай, че предаването на паричната сума е установено - налице е писмен документ за
предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания, поради
което съдът е допуснал по искане на страните събиране на гласни доказателства относно
уговорките им по повод твърдяния от ищцата сключен между тях договор за заем. В
последствие ищцата се е отказала от събиране на допуснатите й гласни доказателства.
Ищцата основава исковете си на банково удостоверение, видно от което тя е превела
процесната сума на ответника с основание „захранване“ и той е превеждал суми всеки
месец за периода 19.01.2021г. - до 09.11.2022г. с основание „захранване“. Твърденията на
ищцата, че между страните е сключен договор за заем с падеж юли 2023г. и предмет
процесните суми, съдът намира за недоказани от ищцата главно и пълно с допустимите
доказателствени средства. Ищцата не установява съществените елементи на договора, извън
факта на предаване на сумата. Волята на страните относно причината за сключване на
договора за заем, уговорките относно начина и срока на връщане на сумата, правата и
задълженията на страните и други елементи на заемното правоотношение не се установяват
от ищцата, като за тези обстоятелства са й били допуснати доказателства – гласни (според
задължителната практика на ВКС - решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г.
на ВКС, IV г. о. - в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че
предаването на паричната сума е установено - налице е писмен документ за предаване на
сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания, както и
Определение № 1608 от 3.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2023 г., IV г. о., ГК), от които тя
се е отказала. Безспорният факт на предаването на паричната сума - прехвърлянето й от една
сметка в друга, не е достатъчен, за да се приеме, че предаването е въз основа на договор за
заем. В това производство върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е
дал заемни средства, респ. мотивите на страните да се обвържат с определена сделка, а при
оспорване на иска, ответникът установява възраженията си. От събраните по делото
писмени (преводи на суми от ответника Й. П. към Виктор Златков) и гласни доказателства
по искане на ответника, съдът намира за установени възраженията му, направени в отговора
3
на исковата молба.
Предвид изложените съображения, съдът намира исковете за неоснователни, поради
недоказването им от страна на ищцата, на която с доклада по делото й е указано, че в нейна
тежест е да докаже, че между страните е била налична облигационна връзка по описания
договор за заем в исковата молба, изпълнение на задължението си на кредитор по договора
заем, както и размера на претенциите си.
По разноските:
При този изход от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват на
ответника съгласно представения списък на такива по чл. 80 ГПК в размер на 1 350, 00 лева
за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Н. М., ЕГН **********, с адрес в гр. Б... против Й. В.
П., ЕГН **********, с адрес в гр. Б искове за признаване за установено в отношенията
между страните на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240,
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцата сумата в размер на 3 050 лв. за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2132/2024г. по описа на РС-
Благоевград, представляваща остатък от сумата 9 400 лв. предоставена на Й. П. от Е. М. в
заем за срок от две години и половина, считано от 01.01.2020г. с дата на падеж 01.07.2023г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.07.2024г. до окончателното изплащане, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Н. М., ЕГН **********, с адрес в гр. Бда
заплати на Й. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Бсумата в размер на 1 350, 00 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4