№ 86***
гр. Плевен , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:*** Гр. Николова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от *** Гр. Николова Гражданско дело №
20214430101027 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от Т. С. С. с ЕГН **********,
чрез *** АН. Д. – ***-Плевен, съдебен адрес: гр.Плевен, ул.“***“ ***, офис
*** против СТ. Н. К. с ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ул.“***“ №***,
ет.***, ап. ***.
Посочва се в молбата, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се
в гр.Плевен, бул.“***“ №***, ***, ***. Твърди се, че между страните бил
сключен договор за наем през 2004г. , по силата на който наемателят следвало
да заплаща разходите по имота. Посочва се в исковата молба , че с
нотариална покана рег.№ ***, том ***, №*** от ***г., наемното
правоотношение било прекратено, считано от ***г. Твърди се, че
ответникът освободил имота в началото на м.***г. без да предаде имота
надлежно имота на наемодателя, както и не заплатил разходите за *** услуги
за периода от ***г. до ***г. в размер на 93,69 лв., разходи за „***“ за периода
от ***г. до ***г. в размер на *** лв; за ел.енергия за периода от ***г. до ***г.
за периода от ***г. до ***г. в размер на 156,39 лв., входни такси за периода
от м.май ***. до *** ***. общо в размер на 100 лв., както и ключарски услуги,
предоставени на дата ***.***. в размер на 40 лв. Твърди се, че въпреки
1
отправените покани към ответника, последният не заплатил посочените по-
горе суми. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди СТ. Н. К. с
ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ул.“***“ №***, ***, ап. *** да заплати на
Т. С. С. с ЕГН **********, чрез *** АН. Д. – ***-Плевен, съдебен адрес:
гр.Плевен, ул.“***“ ***, офис ***, направените разходи, във връзка с
използването и освобождаването на наетия имот, както следва: сумата от
93,69 лв. - незаплатени *** услуги за периода от ***г. до ***г.; сумата от ***
лв.- ползвани и незаплатени услуги за топлоснабдяване от „***“ за периода
от ***г. до ***г.; сумата от 156,39 лв. – ползвана и незаплатена ел.енергия за
периода от ***г. до ***г.; сумата от 100 лв. – незаплатени входни такси за
периода от м.май ***. до *** ***. , сумата от 40 лв.- заплатени ключарски
услуги, предоставени на дата ***.***., за придобиване на владението върху
имота, или общо сумата от 1642,48 лв. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба ( 11.02.2021г.)
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените
деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законовия срок е постъпил отговор с вх.№ ***/***г., в който ответникът
оспорва допустимостта на исковата молба. Твърди липса на пасивна
процесуална легитимация на ответника по делото. Оспорва наличието на
облигационни правоотношения с ищеца. Посочва, че наемател на имота през
процесния период от време е било трето лице – *** К.а (*** на ответника).
Твърди, че основанието за ползване на имота вкл. през процесния период е
договор от 2000г., който не бил прекратен от наемодателя. Посочва се още в
отговора, че ответникът е живеел на други адреси през процесния период и не
е ползвал жилището на ищцата.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се представлява от ***АН.
Д. – ***-Плевен, който поддържа исковата молба и моли съда да я уважи
изцяло като основателна и доказана.
Ответникът редовно призован, се явява лично и с пълномощник *** Л.Н..
Страната и процесуалният и представител молят съда да отхвърли исковете
на ищцата като неоснователни и недоказани и претендира разноски по
представен списък по чл.80 ГПК.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
2
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно е по делото и не се оспорва от ответника, че ищцата е собственик
на недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, гр.Плевен, бул.“***“ ***, ***,
ет.***, ап.***. В тази насока е и представеното заверено копие на нотариален
акт №***, том ***, дело №***/***. ( л.97 от делото).
Спорно е по делото съществувало ли е наемно правоотношение между
страните, в кои периоди от време, какви са били уговорките между наемател
и наемодател относно дата на сключване, цена, срок, приемане – предаване на
вещта, в какво състояние е бил имота при предаването му от наемодателя на
наемателя, предоставени ли са и ползвани ли са услугите на ***, ***, „***“
от страна на ответника през процесните периоди в исковата молба; дължи ли
ответника суми за „входни такси“, на какво основание и в какъв размер,
причинени ли са вреди от наемателя, какви и дължи ли обезщетение, в какъв
размер.
За установяване на спорни по делото обстоятелства, са приобщени писмени и
гласни доказателства:
Видно от заверено копие на нотариална покана рег.№ *** от ******., връчена
по реда на чл.47, ал.5 ГПК на ***г. на СТ. Н. К., ответникът получил покана
от Т. С. С. да освободи ползван апартамент № ***, находящ се в гр.Плевен,
бул.“***“ №***, *** В поканата се сочи, че имотът о бил предоставен на
основание договор за наем от 2004г. В тази насока е заверено копие на
разписка към уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на *** (л.11 от делото).
Установява се от представеното заверено копие на фактура № ***/***г., че
разноските по връчването на нотариалната покана възлизат на сумата от 67,20
лв.
Видно от заверено копие на покана на л.15 -17 от делото, ищцата отправила
покана до СТ. Н. К. на адрес: гр.Плевен, бул.“***“ №***, ап.*** и чрез
„***“***, но адресатът не бил открит, а пратката не била потърсена и върната
в цялост.
Видно от заверено копие на фискален бон по фактура ***/***.***., на
***.***. били заплатени следните суми от ищцата по следните фактури:по
фактура № ***/*** за периода 21.03.***.-27.04.***. сумата от 28,81 лв., по
фактура № ***/***.***. за периода 27.04.***.-***г. - сумата от 14,41 лв. и по
фактура № ******/******. за периода от 21.05.***.-20.06.***. – сумата от
3
48,76 лв., за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, както и
лихва за забава в размер на 1,71 лв. върху главниците или общо сумата от
93,69 лв.
Установява се от приобщената справка от ***.***., издадена от „*** Плевен“
***, че на потребител *** Т. С. С. с адрес: гр.Плевен, бул.“ ***“ ***, ***,
ап.***, за периода ***г.-***.***. била начислена сума в размер на 1168,29
лв. главница и лихва в размер на 37,10 лв. за доставена топлинна енергия от
дружеството заявител и ползвана услуга „дялово разпределение“.
Видно от заверено копие на фактура и разписка към нея на л.21 и л.60 от
делото, на ***.***. ищцата заплатила сумата от 954, 41 лв. на „*** - Плевен“
***. В тази насока са и множеството извлечения от фактури за процесния
период от ***г.-***.***.
Видно от заверено копие на разписка № ***/***.***. , ищцата заплатила сума
в общ размер 156,39 лв. по фактури № ***/******., № ***/***.***. и №
***/***г. Видно от документа, по фактура №***/******. за периода ******.-
***.***. не били начислени суми за ел.енергия, а единствено неустойка в
размер на 0,31 лв.
Установява се от представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено
копие на договор за разсрочено плащане на стари задължения (л.64 от делото
), че на ***г. между „*** - Плевен“ *** от една страна, в качеството на
продавач, и СТ. Н. К., адрес: гр.Плевен, бул.“***“ №***, ап.*** от друга, в
качеството на купувач, бил сключен договор за разсрочено плащане на стари
задължения на партиден номер *** за периода ***г.-***г. на стойност 848,82
лв.
Видно от декларация – справка от АН. ИВ. В. от 02.09.***., за периода
м.май ***.- м.04.***. ответникът не заплащал входни такси, а същите в общ
размер от 100,50 лв. били заплатени от ищцата.
Установява се от заверено копие на фактура № ***/23.07.***. и фискален бон
от 23.07.***., че Т. С. С. е ползвала ключарски услуги, за които е заплатила
сумата от 40 лв.
Видно от заверено копие на договор за недвижим имот на л. 82 от делото, на
22.11.2000г. между Т. С. С. и *** К.а бил сключен договор за наем на
недвижим имот, находящ се на адрес: гр.Плевен, бул.“***“ №***, *** ап.***,
за срок от 1 година, като наемателят няма право да преотдава имота без
изричното съгласие на наемодателя.
4
Констатирано от съда в съдебно заседание от преглед на лична карта на
ответника, бе обстоятелството, че документа е издаден на ***г., както и че К.
е регистриран на постоянен адрес в град Плевен, различен от адреса, на който
не са намира процесния недвижим имот.
Видно от заверено копие на писмо-покана (в оригинал на л.101 от делото), на
***г. Т.С. уведомила *** К.а, че считано от датата на получаване на поканата
договорът за наем следвало да се счита прекратен, като срещу получил ***
К.а положила подписа си.
По делото е назначена съдебно-графическа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице, подписът над името *** К.а в оригинал на
писмо от ***г. е положен от *** К.а.Съдът кредитира с доверие заключението
на вещите лица като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено вкл.
поради съответствието с писмените доказателства по делото.
За разрешаване на спорните по делото въпроси са приобщени и гласни
доказателства.
Видно от показанията на свидетелката М. С. Т. (сестра на ищцата ),
ответникът живеел в апартамента от 2004г., след като преди това в него като
наемател живяла *** му *** К.а. Свидетелката посочва, че от ищцата
разбрала, че между лицата бил сключен договор за наем в устна форма, като
уговорката била К. да заплаща наем в размер на 120лв. до началото на 2018г.,
а впоследствие – сумата от 200 лв. Свидетелката не е очевидец на
сключването на договора и неговите параметри, както и на състоянието на
апартамента при изнасянето на вещите, собственост на К.а и впоследствие
настаняването на К.. Видно от показанията на свидетелката, последната била
уведомена от своята сестра, че наемателя се е изнесъл през месец юли, както
и че не е върнал ключа за жилището. Т. е категорична, че при
инспектирането на апартамента след изнасяне на К., жилището е било в
плачевно състояние, като имало рисунки по стените, нямало крушки за
осветление, липсвал умивалника в банята.
Видно от показанията на свидетелката АН. ИВ. В., в качеството на
домоуправител от 2015г., свидетелката е събирала дължимите такси за
поддържане на общите части в сградата етажна собственост. Свидетелката е
категорична, че собственик на апартамент №*** е ищцата, а ползвател през
периода от 2015г. до м.0.***. е С.К., който заплащал дължимите такси за
входа. Свидетелката не е очевидец на сключване на договор за наем между
5
страните по делото вкл. основанието, на което се ползва апартамента от К. ,
но потвърждава, че след изнасянето на последния незаплатените такси били
заплатени от собственичката.
Съдът кредитира с доверие показанията и на двете свидетелки като обективни
и безпристрастни и съответни на действителността относно тези факти, които
са възприели лично и непосредствено, а именно обстоятелството, че в
апартамент №*** са живели С.К. и семейството му в периода от 2014г. до
м.06.***, както и че ответникът е заплащал суми в размер на 200 лв. на св. Т.
за ползването на имота и таксите за входа с изкл. на претендираните от
ищцата. В останалата част от показанията им свидетелките не са очевидци на
твърдените факти, а преразказват съобщеното им от други лица вкл. относно
основанието за ползване на жилището, периода на настаняване и
освобождаване на имота от К., поради което в тази част съдът не ги
кредитира.
Като съобрази доказателствата по делото по отделно и в съвкупност, съдът
приема следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 236, ал.1
вр. чл. 232, ал.2 пр.2 вр. чл.229 ЗЗД (иск на наемодателя срещу наемателя за
заплащане на разходите, свързани с ползването на нает имот на основание
договор за наем от 2004г.) и иск по чл. чл. 236, ал.1 вр. чл. 233, ал.1 ЗЗД
(иск на наемодателя срещу наемателя за заплащане на обезщетение за
причинени вреди, по време на ползване на вещта).
Съгласно чл.228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да
му плати определена цена. Наемателят съгласно чл.232, ал.2 пр.2 от ЗЗД
дължи да заплати на наемодателя разходите свързани с ползването на имота.
В конкретният случай основният спорен въпрос между страните
съществувало ли е валидно облигационно правоотношение, породено от
договор за наем между Т. С. С. и СТ. Н. К., и какви клаузи са уговорени
между страните.
Според чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. За да
обоснове твърдението си, че между страните са създадени отношения,
произтичащи от договор за наем, ищецът се позовава на договор за наем от
2004г., сключен в устна форма (поради липса на представен по делото
6
екземпляр от договора в писмена форма).
Анотирана съдебна практикаДоговорът за наем е двустранен, възмезден,
неформален, консенсуален. Същият се счита за сключен при постигане на
съгласие от страните. В хода на производството не бяха представени
доказателства и не се установи, да е налице съгласие между страните за
неформални възмездни договорни наемни отношения в периода от 2014г. до
м.07.***., когато се твърди, че ответникът се е изнесъл от жилището на
ищцата.
От разпитаните по делото свидетели от страна на С. не става ясно дали
между страните са съществували отношения породени от договор за наем или
друг вид договор, по силата на който е ползвал ответника имота
вкл.безвъзмездно. Свидетелите по делото преразказват казаното им от
ищцата. По никакъв начин, не се установи съгласие от ответната страна за
наем на процесното жилище. Може да се направи евентуален извод, че
ответникът е бил ползвател на въпросното жилище.
Ето защо исковата претенция се явява неоснователна поради липса на
безспорни и категорични доказателства за сключен договор за наем между Т.
С. С. и СТ. Н. К..
Нещо повече, дори да се приеме за доказано, че между страните е бил
сключен договор за наем през 2004г. в максималния предвиден срок 10
години, то след 2014г. договорът автоматично е бил прекратено по силата на
закона. Свободата на договаряне при наемните правоотношения е
ограничена, защото евентуално уговореният по-дълъг срок на договора за
наем прекомерно ограничава правата на собственика и създава възможност за
симулативен договор за наем да прикрива друга сделка. Ето защо наемните
правоотношения между едни и същи страни за една и съща вещ, породени от
един наемен договор, не могат да продължат повече от 10 години, освен ако
сделката е търговска. Дори да се приеме за доказано, че между страните след
2004г.е съществувал валиден договор за наем (за който е отправена покана
на л.10 от делото), то сред изтичане на 10 годишния срок на основание
чл.236, ал.1 ЗЗД същият е прекратен по силата на закона. В тази насока е и
практиката на ВКС - Решение № 75 от 26.05.2010 г. на ВКС по т. д. №
838/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 333 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. №
167/2012 г., III г. о., ГК и др. След изтичането на 10 годишния срок от
сключването му договорът губи обвързващата си за страните сила - чл.229,
7
ал.3 ЗЗД. За процесния период, който е след изтичане на пределния 10
годишен срок, наемен договор между страните за имота не съществува, затова
и претенцията за разходи по ползването на имота на основание договор за
наем е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Видно от доказателствата по
делото нито една от страните по делото не е търговец, както и ищцата не
претендира да търговец по смисъла на ТЗ и сделката да е извършена във
връзка с упражняваното занятие на търговец.Следователно по смисъла на
чл.286, ал.1 и 3 и чл.287 ЗЗД договорът за наем на процесния имот между
страните няма характера на търговска сделка и ограничението за срок на
договора за наем от 10 години е приложимо.
В законодателството липсва забрана страните да сключат повече от един
договор за наем на вещи или имоти, което е в съответствие с принципа на
свободата при договаряне. Поради това между страните могат да бъдат
сключени няколко договора за наем с изменение на договорени клаузи,
доколкото не се нарушават императивни правила на закона, каквото е това по
чл.229, ал.1 ЗЗД. Решение № 169 от 15.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
5253/2008 г., IV г. о., ГК. В конкретния случай подобни факти за сключване
през годините на множество договори, с определено съдържание и срок,
наемна цена и др.уговорки, не се твърди и не се доказа.
Не се установи кога е сключен твърденият договор/и за наем, с какви
параметри и срокове, какво е било наемното възнаграждение, при какви
срокове и условия е следвало да се заплаща то, на кое лице, по какъв ред. По
отношение на таксите за вход не се доказа по какъв начин и с кое решение на
ОС на етажните собственици са определени тези такси и техният размер,
уведомен ли е ползвателя на апартамент №***, влязло ли е в сила решението
на общото събрание.
Съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, че дори да се
приеме валидно сключен през 2004г. договор за наем, каквито са твърденията
на ищцата, то същият е прекратен години преди процесния период от ***. до
м.07.***., претендиран от ищцата за незаплатени разходи за ел.енергия, ***,
*** и др. Приложима е разпоредбата на чл.236 и чл.238 ЗЗД за прекратяване
на договора за наем, тъй като в случая договорът за наем от 2004г., на който
основава искането си ищцата в нотариалната покана към ответника, е с
изтекъл още през 2014г. срок.
Следва да се отбележи и следното:Чл.232, ал.2 пр.2 ЗЗД урежда отношенията
8
между наемодател и наемател, свързани с консумативните разходи за
ползването на имота, като повелява, че те се заплащат от наемателя.Тази
норма действително е императивна, но тя не сочи изрично и изчерпателно по
какъв начин следва да се изпълнява горното задължение на наемателя,
произтичащо от съществуващото между тях облигационно отношение в
смисъл, че не разпорежда дали заплащането на тези разходи следва да се
извършва на наемодателя или пък следва да се извършва директно на
експлоатационните предприятия, доставящи съответно ел. енергия, вода или
телефонни услуги. Иначе казано, въпросната норма не забранява плащането
на тези разходи да се извършва както пряко на наемодателя, така и по
сметката на наемодателя при предприятието -доставчик, който наемодател е и
титуляр на съответната партида, водена в експлоатационното предприятие -
доставчик на услугата. Според съда няма ограничения за страните по
договора за наем да уговорят как ще стане изпълнението на това задължение
на наемателя -дали пряко на експлоатационните предприятия или пък на
наемодателя, който след това ще заплати на експлоатационните предприятия.
По делото не се установи както сключването на договор (формален или не),
така и неговото съдържание, за да бъде извършена надлежна преценка на кого
е следвало да заплаща разходите ползвателят на имота вкл. възможността да е
престирал тези суми на собственика на имота. Действително се доказа по
делото, че предходен договор, сключен с ***та на ответника, надлежно е бил
прекратен, но след прекратяването на наемното правоотношение между К.а и
С. липсват доказателства относно правното основание за ползване на имота
от ответника, а тежестта на доказване е на ищеца по делото. Съдът приема за
успешно проведено оспорването на автентичността на подписа на К.а върху
протокол за прекратяване на договора за наем. В тази насока съдът
кредитира и възприема изцяло заключението на вещото лице.
Обстоятелството, че ***та на ответника е била уведомена за прекратяване на
облигационните и отношения с ищцата обаче не доказват наличието на нов
договор сключен между собственичката на имота и сина на предходния
наемател.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени
изцяло.С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва ищцата
да заплати на ответника направените деловодни разноски, а именно сумата от
9
сумата от 350 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.236, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. С. С. с ЕГН **********, против СТ. Н. К. с
ЕГН **********, адрес: гр.Плевен, ул.“***“ №***, ***, ап. *** обективно
съединени искове с правно основание чл. 236, ал.1 вр. чл. 232, ал.2 пр.2 вр.
чл.229 ЗЗД за сумата от 1535,28 лв., представляваща незаплатени разходите,
свързани с ползването на недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, бул.“***“
№ ***, ап.*** за периода от м.05.***.- м. 07.***., иск по чл. 236, ал.1 вр. чл.
233, ал.1 ЗЗД за сумата от 10,720 лв., представляваща обезщетение за
причинени вреди по време на ползването на вещта, както и иск по чл.86, ал.1
ЗЗД в размер на законната лихва върху тези суми от датата на подаване на
исковата молба (***г. ) до окончателното заплащане на вземанията, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т. С. С. с ЕГН **********, съдебен
адрес: гр.Плевен, ул.“ ***“ ***, офис *** да заплати на СТ. Н. К. с ЕГН
**********, адрес: гр.Плевен, ул.“***“ №***, ***, ап. *** сумата от 350 лв.
направени деловодни разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10