№ 14454
гр. София, 28.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110146356 по описа за 2021 година
Предявен е от ищеца Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288а, ал. 3, вр. с
ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) /отговарящ на чл. 559, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КЗ/, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане
на Н. Д. Б., да заплати сумата от 12958,33 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 120533/29.09.2016г. и по щета № 220089/29.09.2016г., ведно със
законна лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба –
06.08.2021 г. до изплащането ѝ, както и за разноските в производството.
Ищецът твърди, че на 12.12.2015 г. в Италия, водачът на МПС "Мицубиши", с рег. №
СА9803РС, предизвикал ПТП, при което на Луиджи Гауда, управляващ велосипед „Da Corsa
Pinarello”, били причинени имуществени вреди в размер на 5852,51 лв. и неимуществени
вреди в размер на 7105,82 лв. Настъпилите вреди са били възстановени на увреденото лице
от компенсационния орган в Италия – UCI, като в последствие същите суми са били
преведени на UCI от НББАЗ. За настъпилите вреди при ищеца има образувана щета №
120533/29.09.2016г. и щета № 220089/29.09.2016г., по които на осн. чл. 559 ал. 1, т. 1 КЗ
заплатил на НББАЗ сумата от общо 12958,33 лв., представляваща обезщетение за вреди, тъй
като ответникът управлявал процесния автомобил без за него да има сключена към датата на
ПТП-то задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Поддържа, че дружество е
изпратило регресна покана до ответника за заплащане на претендираната сума, като към
настоящия момент не е постъпило плащане. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
цитираната сума, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът, чрез назначения му особен представител Д. Н., е депозирал отговор в
законоустановения срок, като оспорва предявената искова претенция. Счита иска за
недоказан с оглед представените до момента писмени доказателства. При условията на
1
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
На първо място следва да се отбележи, че правната квалификация на исковете е по чл.
288а, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 КЗ (отм.). Съгласно § 22 от действащия КЗ за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Действително в случая липсва сключен договор за ГО между
делинквента и застрахователно дружество. Въпреки това по аналогия следва да се приложи
правилото на § 22 от действащия КЗ, тъй като отговорността на гаранционния фонд
замества тази на застрахователя по застраховка ГО, когато липсва такава. Тоест, законът
фингира сключен между делинквента и гаранционния фонд договор. Ето защо, тъй като
ПТП-то е настъпило на 12.12.2015г., преди влизане в сила на действащия КЗ от 01.01.2016г.,
следва да се прилагат правилата на отменения. Независимо че съдът с доклада си е дал
погрешно правна квалификация по чл. 559 от действащия КЗ, това не променя изводите му,
тъй като членовете в новата и старата редакция на закона въвеждат абсолютно идентични
фактически състави.
По искове с правно основание чл. 288а, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) /отговарящ на
чл. 559, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КЗ/, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) Гаранционният фонд възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно
средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи
застрахователят. Според чл. 228а, ал. 3, вр. чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) след изплащане на
обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и разходите.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже следния
фактически състав:
Настъпване на твърдяното ПТП по вина на ответника, като причинените
имуществени и неимуществени вреди, възникнали за пострадалия са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП; плащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице
в претендирания размер, който съответства на претърпените вреди, също и че моторното
превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република
България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не е можело да
2
се определи застрахователят /към датата на настъпване на ПТП ответникът да е нямал
валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
На първо място следва да се приеме, че л.а. "Мицубиши", с рег. № СА9803РС
обичайно се намира на територията на Република България, тъй като е регистрирано в
страната. Това се извежда от чл. 4, б. а) Директива 2009/103/ЕО от 16.09.2009г. относно
застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и
за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, която е транспонирана с
КЗ, съгласно който член „територия, на която обичайно се намира превозното средство"
означава: територията на държавата, в която превозното средство е получило
регистрационен номер, независимо дали номерът е постоянен или временен.
На следващо място от справка от базата данни на Информационен център към ГФ се
установява, че къде датата на ПТП-то 12.12.2015г. ответникът е нямал валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Полица
BG/22/115002141770, която е с период на покритие от 19.08.2015г. до 18.08.2016г. е била
прекратена на 08.12.2015г. Следователно, нанесените на датата 12.12.2015г. вреди отл.а.
"Мицубиши", с рег. № СА9803РС, не са били покрити от валидна застраховка "Гражданска
отговорност".
От всички материали по делото и най-вече от изготвената ССчЕ се установява и
плащане от страна на НББАЗ на компенсационния орган в Италия – UCI. Също така се
констатира плащане от Гаранционен фонд на НББАЗ на общо сумата в размер 12958,33 лв.
По делото са представени доказателства за плащане на суми на пострадалия Луиджи
Гауда, както следва: Чек за сумата 2100 евро /л. 67-68/, чек за сумата 2300 евро/л.69-70/ и чек
за сумата от 500 евро /л. 71-74/ или общо 4900 евро /9583,91 лв./.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че ищецът не е недоказал в условията на
пълно и главно доказване елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. С доклада по
делото на ищеца е било разпределено в тежест да докаже настъпване на твърдяното ПТП по
вина на ответника, както и причинените имуществени и неимуществени вреди, възникнали
за пострадалия са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
На първо място остава недоказано настъпването на процесното ПТП и неговия
механизъм. По делото е представен така наречен от ищеца полицейски доклад, описващ
динамиката на настъпилото произшествие. От служебна справка на съда в търсачката
Google, обаче, се констатира, че изготвилият доклада Giss. di Giuseppe Vitiello, всъщност e
Investigatore Privato /частен детектив/. Това означава, че въпросният доклад не е
полицейски, както твърди ищеца, съответно не представлява официален документ, съставен
от длъжностно лице в кръга на службата му по смисъла на чл.179 ГПК, съдържанието на
който да обвързва съда. Още повече, документът, подобно на констативния протокол за
ПТП, не съдържа пряко възприети от съставителя действия/събития, а единствено изводите
му, формирани въз основа на събрани от него данни. Ето защо този доклад, като частен
3
писмен документ, не е достатъчен сам по себе си да докаже пълно и главно
динамиката/механизма на процесното ПТП.
Този доклад се подкрепя и обсъжда показанията на Марчело Мастранджело и Анио
Ди Паскале. Направен е бил опит от ищеца да приобщи свидетелските показания на Анио
Ди Паскале чрез представяне на писмена декларация от негова страна. С доклада по делото
съдът не е приел въпросната декларация, тъй като същата представлява показания на
свидетел, дадени в писмена форма, което е недопустимо по смисъла на ГПК. Страната не е
поискала разпит на посочените свидетели по делегация по реда на Регламент (ЕС) 2020/1783
относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на
доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства), каквато
възможност е имала.
Също така следва да се изтъкне, че механизмът на настъпване на ПТП-то не се
доказва и от изготвената САТЕ. Това е така, тъй като, както е посочено в обстоятелствената
част на експертизата, същата се основава единствено на материалите по делото, които сами
по себе си не доказват с необходимата степен на сигурност случилото се на 12.12.2015г. Ето
защо заключенията на вещото лице не биха могли да се ползват като самостоятелно,
подкрепящо тезата на ищцовата страна, доказателство.
На следващо място остава недоказана противоправността на деянието. За да бъде
налице такава ищецът е следвало да посочи разпоредбите от италианския закон за движение
по пътищата, които делинквента е нарушил с действията си, като същевременно снабди съда
с извадка с превод на български от тях. Тъй като не са били дори наведени твърдения в тази
насока, съдът счита, че не е доказана и противоправността на деянието, ако такова изобщо е
било осъществено.
Празноти в доказването са налице и що се отнася конкретно до претенцията за
неимуществени вреди.
На първо място следва да се спомене, че представеното по делото медицинско
свидетелство отново не може да се определи като официален документ, защото същото е
неподписано. Липсата на подпис практически означава, че представеното по делото писмено
доказателство не представлява документ по смисъла на чл.179 , чл. 180 и чл. 184 от ГПК,
тъй като законът изисква документът да е подписан саморъчно или с електронен подпис, за
да се приеме за такъв.
Още повече следва да се спомене, че при липса на изискана от страната и изготвена
СМЕ съдът не би могъл да прецени претърпените от пострадалия болки и страдания, техния
интензитет и продължителност. Ето защо този иск би останал недоказан не само по
основание, както се обсъди по-горе, но и по размер. Такава експертиза би могла да се
изготви по документи от вещо лице към съда или отново по делегация от чуждестранно
вещо лице по реда на действащия към момента Регламент (ЕС) 2020/1783. Такова искане,
обаче, не е било направено от ищцовата страна. Съдът не е задължен да събира служебно
доказателства в полза на една от страните, тъй като това би нарушило принципите на
4
диспозитивното и състезателното начало, като и на равенството на страните.
По тези съображения съдът намира, че исковете са останали недоказани, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, срещу Н. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж.к. „Връбница 1“ № 527, вх. З, ет. 8, искове, както следва:
-с основание чл. 288а, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 52
ЗЗД, за сумата 7105,82 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие травматични увреждания,
причинени от пътнотранспортно произшествие на 12.12.2015г. в Република Италия, гр.
Батипаля, на ул. „Леонардо Да Винчи“, поради виновното поведение на водача на лек
автомобил "Мицубиши", с рег. № СА9803РС, чиято деликтна отговорност не е била
застрахована по застраховка “Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху
главницата от 7105,82 лв. считано от 06.08.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с основание чл. 288а, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата
5852,51 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на велосипед „Da Corsa Pinarello”, причинени от пътнотранспортно
произшествие на 12.12.2015г. в Република Италия, гр. Батипаля, на ул. „Леонардо Да
Винчи“, поради виновното поведение на водача на лек автомобил "Мицубиши", с рег. №
СА9803РС, чиято деликтна отговорност не е била застрахована по застраховка “Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата от 5852,51 лв. считано от
06.08.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5