Решение по дело №483/2023 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 107
Дата: 10 юли 2024 г.
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20232300100483
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Ямбол, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20232300100483 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от Р. К. К. от гр.*, чрез адв. Ж. Г., против М. Н. К., Н. М. К.,
Д. В. К. и Т. В. К., всички от гр.*. Твърди се, че ищцата е наследник на В.М.К., починал на
*** г., притежавал по наследство от М.М.К., починал на *** г. и от М.М.К., починал на ***
г., недвижим имот в гр.*, представляващ апартамент на ул.**, вх.* ап.*, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор: 87374.542.139.3.136, с предназначение жилище,
апартамент, находящ се в сграда № 3, последната разположена в ПИ с идентификатор №
87374.542.139, с площ от 82,62 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор, сервизни
помещения и три тераси, ведно с избено помещение № 57, с полезна площ от 5,40 кв.м.
ведно с 0,638 % ид. части от общите части на сградата, и съответните идеални части от
правото на строеж върху поземления имот при граници на самостоятелния обект на същия
етаж: № 87374.542.139.3.69 и № 87374.542.139.3.137, под обекта: № 87374.542.139.3.131 и
над обекта: № 87374.542.139.3.141. В касата на М.М.К. е намерено саморъчно завещание в
полза на ответника М. К., с което първият му е завещал имота. Ищцата е завела гр.д.№
5093/2018 г. на ЯРС да оспорване на завещанието, но в хода на производството с ответника,
на 15.02.2019 г., са сключили договор за доброволна делба за прехвърляне на собствените на
наследниците идеални части от имота единствено на него и производството е било
прекратено поради отказа им от иска. Договорът противоречи на добите нрави, поради което
е нищожен. Противоречието на добрите нрави ищцата обосновава с факта, че ответникът се
е легитимирал със завещание, което е неистински документ. Последното е установено от
проверка на подписа на завещателя в хода на прокурорска преписка по сигнал от 02.04.2019
г., подаден от ищцата. Установено е било, че подписът не е на завещателя. Сочи се още, че
сделки, накърняващи доверието на близки хора, като например сделка, при която едно лице
срещу възнаграждение изгражда неверни представи за определен факт у свой близък, със
сигурност накърняват добрите нрави. Позовавайки се на завещанието, ответникът е целял да
се представи като собственик и да преуреди отношенията си с нищожен договор за
доброволна делба. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което последният да
бъде обявен за нищожен, както и да се присъдят на ищцата направените по делото разноски.
В срока за отговор ответниците М. Н. К. и Н. М. К. оспорват исковете като
неоснователни. Признават, че собственици на имотите са били М.М.К., починал на *** г., и
1
М.М.К., при равни квоти; че страните са сключили процесния договор за доброволна делба,
по който М. Н. К. е заплатил на останалите парична равностойност на дела им от имота -по
6000 лв. за ищцата и дъщерите й, изчислена по пазарна стойност към момента на сключване
на договора. Възраженията на ответниците се основават на факта, че не е налице
противоречие на договора с добрите нрави. Сочат, че ищцата е присъствала при отваряне на
касата на наследодателя и намиране на завещанието през 2014 г. Едва след четири години
дъщерите й са завели дело за оспорването му, във връзка с което ищцата е отправила
претенция за заплащане на паричното уравнение. Платеното по договора за доброволна
делба от М. Н. К. е в претендирания от нея и дъщерите й размер. Ищцата е признала при
сключването на този договор правото на собственост на ответника по завещание. Заявила е,
че е удовлетворена с клаузите на договора и няма да има претенции към съделителите.
Въпреки това е инициирала проверката на прокуратурата и настоящото дело в противоречие
с морала, заблуждавайки близките си относно ликвидирането на съсобствеността, което
поведение според ответниците индикира злоупотреба с права. Ответникът М. Н. К. оспорва
твърдението, че е знаел при сключване на договора за делба, че завещанието е неистински
документ. Счита, че в съответствие с добрите нрави е сключил договора, за да съхрани
роднинските отношения. Ако е знаел, че завещанието е неистинско, е щял да сключи договор
за продажба на имота и ищцата не би могла да атакува сделка, в която е участвала.
Съответно е щял веднага да се разпореди с имота.
Останалите ответници не са подали отговор в срок.
В първото с.з. исковете се поддържат. В последното с.з. ищцата не се явява и не изпраща
представител.
В с.з. представителят на ответниците М. Н. К. и Н. М. К. адв. С.А. поддържа отговора им
на исковата молба и пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. Останалите
ответници не се явяват.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че страните са сключили на 15.02.2019 г. Договор за доброволна
делба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите рег.№720/15.02.2019 г. на
нотариус Д.Л. с рег.№322 на НК, с който са заявили, че са съсобственици на имота и го
предоставят в дял на М. Н. К. срещу заплащане на парично уравнение на Р. К. К., Н. М. К.,
Д. В. К. и Т. В. К. - по 6000 лв. на ищцата и дъщерите й Д. В. К. и Т. В. К. и 2000 лв. –на Н.
М. К., които суми са изплатени в брой при подписване на договора. В същия е заявено и че
никой от съделителите не може да има каквито и да са претенции по отношение на
останалите.
Не е спорно, че имотът е бил собственост на М.М.К., починал на *** г. и М.М.К.,
починал на *** г., предоставен им в обезщетение за отчужден имот съгласно нотариален акт
от 1982 г. на ЯРС (с нечетлива дата).
Безспорно е, че ищцата е наследник на В.М.К., починал на *** г. като негова съпруга
(заедно с дъщерите им Д. В. К. и Т. В. К.). Последният е син на М.М.К. (Удостоверение за
наследници от 20.05.2015 г. на Общ. Ямбол, приложено по гр.д.№ 5093/2018 г. на ЯРС),
който е наследен и от синовете си М.М.К. и Н. М. К.. Наследници по закон на М.М.К.
съгласно Удостоверение за наследници от 14.05.2014 г. на Общ. Ямбол са брат му Н. М. К. и
дъщерите на В.М.К. -Д. В. К. и Т. В. К..
Представено е заверено копие от Завещание от 13.03.2013 г., съставено от М.М.К., с
което е завещал на племенника си М. Н. К. апартамента на ул.“***, вх.* ап.*. Актът е обавен
от нотариус Д.Л. с рег.№322 на НК и е вписан в Службата по вписвания-гр.Ямбол на
26.06.2014 г.
Завещанието е било оспорено като нищожно на осн. чл. 42 б.“б“ вр. чл. 25 ал.1 от ЗН с
предявен иск от Д. В. К. и Т. В. К. срещу М. Н. К. по гр.д.№ 5093/2018 г. на ЯРС, но ищците
са направили отказ от иска и производството е прекратено.
Видно от преписка на ЯРП вх. № 1083/2019 г., по ДП 42/19 г. на ОСлО при ОП Ямбол, с
2
постановление от 18.07.2019 г. на ЯРП е прекратено наказателното производство, водено за
извършено престъпление по чл. 309 ал.1 от НК-съставяне на неистински документ-
саморъчно завещание от 13.03.2013 г., изготвено от М.М.К.. В хода на разследването са
събрани обяснения от ответниците и Р.Е.П.-съжителствала на семейни начала със
завещателя (която е заявила, че не разполага с никакви изходящи от него документи, вкл.
пълномощно за получаване на пенсията му).
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове с правно осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.1, нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително
и договорите върху неоткрити наследства.
В случая се оспорва като нищожен договор за доброволна делба, по който ищцата е
страна, но счита, че е сключен от един от съделителите в нарушение на добрите нрави,
доколкото се е легитимирал като съсобственик (заветник) с неистинско завещание.
Безспорно е, че договорът е сключен в предвидената в чл. 35 ал.1 от ЗС форма, че в него са
участвали всички наследници по закон на първоначалните съсобственици (и заветника), че е
получено реално уговореното парично уравнение от всеки от тях. Не се претендира и не е
налице нищожност в хипотеза, разгледана от съдилищата, свързана с липсата на насрещен
еквивалент срещу възложеното по договора имущество, съответстващ на дела на
съсобственика. В случая съдът е обвързан от изложения в исковата молба порок на договора,
както е прието в Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по т.д.№ 1/2010 г. на ОСГТК на
ВКС. Съгласно мотивите към него, принципът на диспозитивното начало се проявява в
пълнота при предявяване на иск по реда на чл. 124 ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на
правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан
да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се
отхвърли поради неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт
се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи
сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск.
В случая фактическият състав на правната норма, съдържаща се в чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, не е налице.
Съдът намира, че е изначално неоснователна претенцията, основана на противоречие с
добрите нрави на сделка, по която една от страните е използвала неистински документ като
титул за собственост. Наличието на това обстоятелство обуславя други правни последици,
различни от претендираните. Ако един от съделителите не може надлежно да се легитимира
като собственик, участието му в делбата води до друго правно положение, което настоящият
съд не следва да обсъжда при предявен установителен иск, основан на други факти
(съобразно цитираното тълкувателно решение).
От друга страна, не може да се приеме при проведено неуспешно предходно съдебно
производство по оспорване на завещанието от двама от наследниците по закон на М.М.К.,
починал на *** г., че М. К. се е легитимирал с неистинско завещание при сключване на
договора за доброволна делба. По гр.д.№ 5093/2018 г. на ЯРС е направен отказ от иска с
правно основание чл. 42 б.“б“ вр. чл. 25 ал.1 от ЗН от Д. В. К. и Т. В. К. (настоящи
ответници). Те са наследници по закон на завещателя М.М.К., наследен и от брат си Н. М.
К.-баща на заветника М. К.. Ищцата Р. К. К. не е наследник по закон на М.М.К.. Дъщерите й
Д. В. К. и Т. В. К. наследяват по право на заместване брата на баща си (чл.10 ал.2 от ЗН).
Отказът на същите от иска по чл. 42 б.“б“ от ЗН се ползва със сила на пресъдено нещо. В
3
този смисъл са мотивите към т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 7/2014 г., ОСГТК. Според тях, в правната теория волеизявлението на ищеца по чл. 233
ГПК се обяснява като негово твърдение за неоснователност на иска /че твърдяното право не
съществува или че оспорваното с исковата молба право съществува - последната хипотеза
засяга единствено отрицателния установителен иск/, както и като изявление за изоставяне
на търсената искова защита, респективно желание на ищеца съдът да се десезира от
разглеждане на правния спор. Застъпено е в доктрината виждането, че законодателят
удовлетворява интереса и на двете страни окончателно да се преустанови спора между тях,
като към волеизявлението на ищеца за отказ от иска прикрепва правния ефект на силата на
пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебното решение, с
което се разрешава материалноправен спор. Като аргумент в подкрепа на това разбиране в
теорията се сочи разпоредбата на закона, която предвижда, че след като се откаже от
спорното право ищецът не може да предяви отново същия иск, както и че обжалваното
решение се обезсилва, когато отказът е направен пред въззивната или касационната
инстанция, т. е. процесът е станал недопустим, съответно недопустимо е станало
постановяването на решение по съществото на спора. Без помощта на решение, сам по себе
си, отказът поражда сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 233 ГПК не регламентира
силата на пресъдено нещо като правна последица на отказа от иска, а посочва една от
последиците й - непререшаемост на правния спор /арг. чл. 233, изречение второ ГПК/.
Силата на пресъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от
иска. Следователно в настоящия случай, спрямо Д. В. К. и Т. В. К. завещанието е валидно
като написано и подписано от завещателя (т.е. то е и истински документ). Както е прието в
мотивите на Решение № 1229 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5349/2007 г., II г. о., другите
наследници обаче също са обвързани от силата на пресъдено нещо, защото е оспорено право,
спрямо което тяхното правно положение е еднакво - не може завещанието да бъде
действително по отношение на едни от наследниците, а нищожно или унищожаемо по
отношение на други. Т.е. по отношение на наследниците по закон на М. К. завещанието е
валидно и породило правно действие и същите са изключени от наследяване на този
наследодател. Неговият дял от имота е прехвърлен валидно на М. К. и той е участвал в
делбата като приобретател на същия. Ищцата е сънаследник на един от първоначалните
съсобственици- М.М.К., починал на *** г., като съпруга на сина му В. К., починал на *** г.,
заедно с дъщерите си и Н. К., спрямо които завещанието е валидно и истинско. При тези
обстоятелства е недопустима проверката в настоящото производство, дали валидното
спрямо наследниците на М. К., наследници и на М. К., завещание е неистински документ.
(Според Определение № 38 от 9.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 111/2018 г., I г. о., налице е
идентичност между предмета на оспорването по чл. 193 ГПК и предмета на предявения иск
за установяване недействителността на завещанието.). Още повече, че ищцата заявява в
исковата молба, че волеизявлението за отказ от оспорването на завещанието на основанията
по чл. 42 вр. чл 25 ал.1 от ЗН е нейно, а в хода на процеса (в молба от 12.06.2024 г.)
потвърждава, че не оспорва завещанието като нищожно. Признанието на завета за валиден е
несъвместимо с оспорването на истинността на документа, имаща значение за тази
валидност. Този извод съответства на направения в Решение № 90 от 27.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 3433/2013 г., II г. о. относно саморъчното завещание като едностранна сделка, за
действителността на която законът поставя специални изисквания - да е написано изцяло
ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него - чл. 25, ал. 1 ЗН, чието
неизпълнение води до нищожността му като сделка- чл. 42, б. "б" ЗН, а именно, че
оспорването на истинността на документа саморъчно завещание покрива и фактическия
състав на материалноправно възражение за нищожност на саморъчното завещание като
сделка. Признанието на валидността му е в противоречие с оспорването на истинността му.
Освен това ищцата е заявила в процесния договор за доброволна делба като подписал
го съделител, че не може да има каквито и да са претенции по отношение на останалите. В
съответствие със собственото си волеизявление следва да се въздържа не само от претенции
за нищожност на завещанието, както прави, но и от всякакви други, целящи преуреждане на
имуществените отношения.
4
Предходното оспорване на автентичността на документа по приложената преписка на
ЯРП не е завършило с присъда, само която е задължителна за гражданския съд, съгласно чл.
300 от ГПК.
Поради изложените по-горе съображения искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ответниците М. Н. К. и Н. М. К. имат право по чл. 78 ал.3 ГПК да искат присъждане на
разноските по делото и искането им следва да бъде уважено.
Водим от горното ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. К. от гр.*, ул.“****, против М. Н. К. от гр.*, ул.“***,
вх.* ап.*, Н. М. К. от гр.*, ул.“***, Д. В. К. и Т. В. К., двете от гр.*, ул.“**** иск- да бъде
обявен за нищожен поради противоречие с добрите нрави Договор за доброволна делба на
недвижим имот от 15.02.2019 г., с нотариална заверка на подписите рег.№720/15.02.2019 г.
на нотариус Д.Л. с рег.№322 на НК, с район на действие ЯРС, сключен от Р. К. К., М. Н. К.,
Н. М. К., Д. В. К. и Т. В. К..
ОСЪЖДА Р. К. К. от гр.*, ул.“**** да заплати на М. Н. К., ул.“***, вх.* ап.*,
направените по делото разноски в размер на 1600 лв.
ОСЪЖДА Р. К. К. от гр.*, ул.“**** да заплати на Н. М. К., ул.“***, направените по
делото разноски в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред БАС.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
5