РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110126176 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 126 от АПК вр. чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Производството е образувано по постъпила жалба от Б. М. М., Б. М. Б., В. Г.
Б., З. Г. К., Ц. И. Т., Й. И. Т. против Решение № 1480-1/16.04.2024 г. на ОСЗ –
Източна, гр. София в частта, в която правото на собственост върху имот,
представляващ Нива от 2 дка, седма категория, находящ се в терен по параграф 4
на село Д в местността Ч, е признато и на наследниците на Г Б./.
Жалбоподателите сочат, че са наследници на В. М/Б./. Твърди се, че с
оспореното решение е възстановено правото на собственост върху процесния имот
на наследниците на В. Мв /Б./ и на наследниците на Г /Б./. Считат за неправилно
решението в частта, в която се възстановява правото на собственост и по
отношение на наследниците на Г /Б./. Сочат, че комисията е била запозната с
данните от Емлячния регистър, стр. от който се установявало, че под № 5 е записан
имотът в местността Ч от 2 дка като изключителна собственост на наследодателя
на жалбоподателите В. М /Б./. Излагат се твърдения, че бащата на В. Мв /Б./ и
неговия брат Г /Б./ - М Б. е разделил имотите в с. Л през 30-те години на миналия
век на четиримата си синове, като процесният имот е останал изключителна
собственост на В. М Й /Б./. Поради тези и останалите изложени съображения молят
жалбата им да бъде уважена.
Ответникът по жалбата, както и заинтересовА.те стрА. М. Г. И. и Л. К. С.
/наследници на Г/ ангажират становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като обсъди събрА.те по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на стрА.те, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Общинската служба по земеделие и гори е специализиран административен
орган, призван да установи и удостовери правата на собствениците, респ. на
техните наследници върху обобществени земеделски земи. Законът за
1
собствеността и ползването на земеделските земи и правилника по приложението
му установяват особен ред за развитие на това производство, като за неуредените
процедурни въпроси, по аналогия, следва да намери приложение общият закон,
регламентиращ административното производство -
Административнопроцесуалния кодекс. Съществен белег на административната
дейност е призната от закона възможност да бъде удовлетворен конкретен частен
интерес, съотнасяйки го към утвърдения обществен интерес. По силата на
специалния закон в правомощията на органа на поземлена собственост е
възложена преценката за наличието на право на възстановяване правата върху
земи, притежавА. от заявителя или неговия наследодател към момента на
колективизацията на земеделска земя. В тази връзка и в това производство
административният орган (ОСЗ) дължи да установи съществува ли призната от
закона пречка за възстановяване на правото на собственост върху конкретна земя.
По предписА.е на закона това производство се развива единствено с участието на
молителя, като органът по поземлена собственост е задължен да признае правото,
когато са налице установените от закона предпоставки, но и е длъжен да откаже
възстановяване при наличието на възприета от закона пречка за това.
Съдът приема, че в настоящото производство следва да обсъди критериите
по чл. 146 от АПК и в частност дали фактическите констатации, приети за
установени от административния орган правилно са били подведени под
съответните разпоредби на закона. Съдът следва да извърши проВ.
административният акт да е издаден от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, при спазване на материално-правните и процесуално-правните
предпоставки за това и да е съобразен с целта на закона. Неспазването на някое от
тези изисквА.я за действителност на административните актове води до тяхното
опорочаване и отмяна, респ. изменение от съда съобразно неговата компетентност.
На първо място следва да се посочи, че съдът намира жалбата за процесулно
допустима, доколкото е подадена от легитимирА. лица. Жалбоподателите са
наследниците по закон на В. Миленов Йонков, на които е възстановена
собствеността върху процесния имот.
На следващо място, жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от
процесуално легитимирано лице (участник в административното производство по
издаване на оспорения акт), срещу подлежащ на обжалване акт. Съдът намира, че
срокът за обжалване на постановеното решение на ОСЗ – Източна, установен в чл.
14, ал.3 ЗСПЗЗ, е спазен. Това е така, защото от представените документи от
административната преписка, се налага извода, че решението не е надлежно
съобщено на лицата, имащи интерес да го обжалват, а именно на всички
наследниците на В. М, поради което и следва да се приеме, че за тях срокът за
обжалване не е започнал да тече, което налага извода, че жалбата е предявена в
срок и следователно е процесуално допустима. Нормата на чл. 14, ал.1, т.1 от
ЗСПЗЗ постановява, че когато с решението се възстановява правото на собственост
върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за
неговите наследници. За ОСЗ не съществува задължение да уведомява
заинтересовА.те лица за започналото административно производство.
Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма -
чл. 59, ал.2 АПК, съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2, т.1-8 АПК, постановено е от
компетентен за това орган, поради което е валиден административен акт.
В тежест на ответника по жалбата и на лицата, за които оспореният
2
административен акт е благоприятен, е да установят съществуването на
фактическите основА.я, посочени в него, и изпълнение на законовите изисквА.я
при издаването му, а на жалбоподателите - да установят наличието на фактите, от
които черпят благоприятни за себе си последици, а именно, че процесният имот е
собствен единствено на техния наследодател В. М.
От събрА.те в настоящото производство доказателства се установява, че
жалбоподателите са наследници по закон на В. М Й бивш жител на с. Л Установява
се освен това, че В. М Б. и Г Б. /братя/ са наследници по закон на общия им
наследодател М Б..
От приетото Решение № 1480/14.12.1992 г. на ПК в с. Л, обл. София се
установява, че на 03.12.1995 г. е признато правото на собственост на наследниците
на В. М/Б. в съществуващи (възстановими) стари реални грА.ци на: 1. Нива от
1.000 дка, шеста категория, находящ се в землището на село Д в местността А от
кадастрален план, изработен 1992 г., заявен с пореден № 1 от заявлението и
установен с Емлячен регистър стр. . Нива от 2.000 дка, седма категория, находящ се
в терен по Параграф 4 на село Д в местността Ч заявен с пореден № 11 от
заявлението и установен с Емлячен регистър стр.
Приета по делото е и декларация от 02.11.1994 г., подадена до ПК с. Лот Ц. В.
М.а, Г В. Б., Л, Й. И. Т. и Ц. И. Т. /наследници на В. /, от една страна, и от Л Ст, Л Г.
П и М. Г. И. /наследници на Г/, с която са декларирали съгласие ПК с. Лозен да
издаде решение, с което да възстанови правото на собственост на земеделските
земи, описА. в заявление вх. № 1480/1992 г. на всички наследници на В. Миленов и
на наследниците на Г, тъй като имотът е съсобствен и на двамата братя.
От приетото Решение № 1480/03.12.1995 г. на ПК в с. Лозен, общ. Панчарево,
обл. София се установява, че на 03.12.1995 г. е признато правото на собственост на
наследниците на В. М/Б. в съществуващи (възстановими) стари реални грА.ци на:
1. Нива от 1.000 дка, шеста категория, находящ се в землището на село Д имот №
от кадастрален план, изработен 1995 г., заявен с пореден № 1 от заявлението и
установен с Емлячен регистър стр. и 2. Нива от 2.000 дка, седма категория,
находящ се в терен по Параграф 4 на село Д в местността , заявен с пореден № 11 от
заявлението и установен с Емлячен регистър стр.
От приетото Решение № 1480/05.02.2001 г. на ПК в с. Л, обл. София се
установява, че на 05.02.2001 г. е признато правото на собственост на наследниците
на В. и Г/Бего в съществуващи (възстановими) стари реални грА.ци на Нива от
2.000 дка, седма категория, находящ се в терен по Параграф , заявен с пореден № 11
от заявлението и установен с Емлячен регистър като е отказано да бъде
възстановено на наследниците имота в съществуващи (възстановими) стари реални
грА.ци.
Приета по делото е служебна бележка, издадена от кметство с. Л в уверение
на това, че на името на В. М Б. в емлячния регистър на село Лозен от 1949 г. има
записА. 10 имота, петият от които е процесният – Нива от 2.000 дка, в м. .
Други доказателства, касаещи процесния имот, не са представени по делото.
Правото на собственост е установено от закона като абсолютно право, т.е.
неговият титуляр може да изисква от всяко трето лице да зачита правата му,
въздържайки се от действия, които да осуетяват или затрудняват ползването на
имота, събирането на неговите плодове или разпореждането с цялото или с част от
така признатото право. Ето защо и основа за съществуване на правото на
3
собственост се явява обособен имот и то по начин, позволяващ еднозначното му
разгрА.чаване от останалите. Абсолютният характер на правото на собственост
изключва възможността то да съществува едновременно в идентични обем и
съдържА.е в патримониума на различни правни субекти.
В производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ са допустими всички
доказателствени средства по ГПК, но при спазване на огрА.ченията по чл. 12, ал. 2
от ЗСПЗЗ, тоест с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС,
емлячни регистри, молбидекларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за
заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по ЗТПС
от 1946 г. и други писмени доказателства. Тези доказателства са достатъчни за
установяване на право на собстевност, независимо че част от тях не съдържат
данни за придобивното основА.е. Тези доказателства следва да се приемат за
достатъчни в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, защото в него се решава
именно спора за принадлежността на правото на собственост към момента на
внасяне на имота в ТКЗС. Осъществяването на определено придобивно основА.е
може да се установи с други доказателства, само ако представените писмени
доказателства съдържат идентични данни за извършени записвА.я за имота на
името на двете стрА., респ. на техните наследодатели.
Правото на собственост върху земеделски земи се възстановяват по реда на
ЗСПЗЗ чрез посочените в закона способи: в стари (съществуващи или
възстановими) реални грА.ци в рамките на територията по чл. 18г, ал.1, т.2 и 3
ППЗДПЗЗ, отразена в картата за възстановяване на тези земи (земите по §4 ЗСПЗЗ
също са земи, чиито грА.ци са реално установими, но се намират в грА.ците на
територията по чл. 18г, ал.1, т.1 ППЗСПЗЗ), а правото на собственост на земи,
чиито реални грА.ци не могат да се установят, се възстановяват в нови реални
грА.ци - чрез план за земеразделяне, в рамките на територията по чл. 18г, ал.1, т.4
ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 18г ППЗСПЗЗ ответната ОСЗ определя приложимия
способ за възстановяване на собствеността за съответните земи съобразно
териториалната си компетентност.
Чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ предвижда, че принадлежността на правото на
собственост върху земеделските земи, включени в ТКЗС, към патримониума на
определено лице се доказва не само с нотариални актове, делбени протоколи,
протоколи и решения за оземляване, в това число по ЗТПС (отм.), но и с протоколи
на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС, счетоводни
книги за заплащане на рента и други писмени доказателства. Принадлежността на
правото на собственост с оглед нуждите на ЗСПЗЗ следователно е допустимо да
бъде установена чрез доказателства, удостоверяващи факта на придобиване на
право на собственост посредством определен придобивен способ, извършено в
предвидената в закона форма за действителност /нотариални актове, делбени
протоколи/. Принадлежността на правото на собственост може да бъде установена
и посредством съставени по предвидения в закона ред документи /официални и
частни/, удостоверяващи отбелязвА.я за принадлежността на правото на
собственост върху имота, извършени преди образуване на ТКЗС или които
непосредствено предхождат внасянето на имота в ТКЗС и са съставени именно по
този повод /емлячни регистри, протоколи на ТКЗС, молби-декларации за членство
в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента/, които създават обосновано
предположение за принадлежност на правото на собственост, което законодателят
е счел за достатъчно с оглед характера на производството по възстановяване на
4
собствеността. Тази втора група предвидени от закона доказателства не съдържа
данни и не удостоверява по категоричен начин придобивния способ, посредством
който е придобито правото на собственост. Доколкото обаче в закона специално е
предвидено, че те удостоверяват принадлежността на правото на собственост към
релевантния момент, без да е необходимо да бъдат представяни и други
доказателства за същия факт, то следва да се приеме, че се допуска установяване
правото на собственост и чрез извлечение от емлячен регистър, т. е. чрез
отбелязване, удостоверяващо факта на деклариране на имота и записването му на
името на определено лице, независимо от момента на придобиване на
собствеността и основА.ето за това. Затова и препис - извлечението от емлячен
регистър е достатъчно доказателство за установяване принадлежността на правото
на собственост върху имота преди образуване на ТКЗС и ДЗС. Така: р.
223/10.05.2010 г. -к. гр. д. № 205/2009 г. -ВКС, 2 г. о., р. 155/28.04.2010 г. -к. гр. д. №
134/2009 г. -ВКС, 2 г. о.
По отношение на правото на собственост на наследствения имот
жалбоподателите са се позовали на вписването в емлячния регистър. Както се
посочи по-горе, законът допуска установяване правото на собственост и чрез
извлечение от емлячен регистър, т. е. чрез отбелязване, удостоверяващо факта на
деклариране на имота и записването му на името на определено лице независимо
от момента на придобиване на собствеността и основА.ето за това, поради което
следва да се приеме, че препис-извлечението от емлячен регистър е достатъчно
доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост върху
имота преди одържавяването (в този смисъл е и Решение № 245 от 13.05.2010 г. по
гр. д. № 291/2009 г., на ВКС II Г. О., ГК). Щом имотът е заявен за възстановяване от
наследниците по закон на лице, на чието име същият е бил записан в емлячен
регистър, това е достатъчно за да се приеме от съда, че това лице е притежавало
правото на собственост към момента на внасяне на имота в ТКЗС и за
възстановяване на собствеността върху същия по реда на ЗСПЗЗ (в този смисъл
Решение № 971 от 27.10.2008 г. по гр. д. № 3343/2007 г., на ВКС, I г. о.).
В случая по делото е приет препис – извлечение от Емлячния регистър, стр.
на името на В. МБ.. От приетото по делото удостоверение от 07.10.2024 г.,
издадено от Столично община, р-н П, се установява, че след извършена проВ. в
регистрите на Емлячния регистър не са открити данни с информация за лицата
Г/Б./ и М Б., бивши жители на с. Л
Поради гореизложеното се налага извод, че подадената жалба е основателна,
тъй като правото на собственост е следвало да бъде възстановено единствено на
наследниците на лицето, за което са налице данни са собствеността на имота - В.
М Б.. Оспореното решение следва да бъде отменено в атакуваната му част.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателите следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Доказателство
за сторени разноски е представил единствено В. Г. Б. – заплатено адв.
възнаграждение в размер на 5000 лева /л. 170/. Ответникът е направил възражение
за прекомерност на претендираното възнаграждение, което е основателно. Съдът
определя дължимия размер на възнаграждение съобразно фактическата и правна
сложност на делото, като в случая намира, че в полза на жалбоподателя следва да
бъде присъдено адв. възнаграждение в размер на 600 лева.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № ПО-15-6490/02.05.2024 г. по описа на Общинска
служба по земеделие – Източна, подадена от Б. М. М., ЕГН **********, Б. М. Б.,
ЕГН **********, В. Г. Б., ЕГН **********, З. Г. К., ЕГН **********, Ц. И. Т., ЕГН
**********, Й. И. Т., ЕГН **********, Решение № 1480-1/16.04.2024 г. на ОСЗ –
Източна, гр. София в частта му, в която правото на собственост върху имот,
представляващ Нива от 2.000 дка, седма категория, находящ се в терен по параграф
4 на село Д, в местността Ч, е признато и на наследниците на Г /Б./.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Общинска служба по земеделие –
Източна да заплати на В. Г. Б., ЕГН ********** сумата от 600 лева /шестстотин
лева/ разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд - София-град в 14-дневен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6