Р Е Ш Е Н И Е
№ 260140 26.01.2021 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
единадесети януари две
хиляди двадесет и първа
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 4261 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.Г.Т.
против Т.Н.М.. След направени две уточнения на исковата молба следва, че ищцата
предявява: установителен иск за сумата от 1200 лева, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на БРС, а в
условията на евентуалност осъдителен иск за същата сумата, представляваща
обезщетение по чл.5.6 от договора за наем за периода 01.08.2019 г. – 30.11.2019
г.; осъдителен иск за предаване на наета от ответника вещ.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, наименован
„възражение“ от ответника.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата моли съда да уважи
исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли
исковете, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На
01.03.2019 г. между М.Г.Т., наемодател, и Т.Н.М., наемател, е сключен договор
за отдаване под наем на ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, *** (за
краткост Договора). Според т.1.3 от Договора подписването му служи като
приемо-предавателен протокол и доказва, че наемодателят предава на наемателя
имота, ведно с наличното имущество и оборудване във вид годен за ползване,
съобразно предназначението. Срокът на Договора е десет години, като месечният
наем е в размер на 300 лева, който се заплаща авансово до десето число на
текущия месец в брой или по предоставена от наемодателя банкова сметка. Договорът
може да бъде прекратен в няколко хипотези, сред които: неплащане на наемните
вноски в определения срок, както и при неплащане на текущи изискуеми разходи от
наемателя; с едномесечно писмено предизвестие от една от страните.
На
27.12.2019 г. ищцата подава заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу М., по което е образувано частно гражданско дело № ***/2019 г. по описа
на БРС. На 06.01.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № ***, с
която е разпоредено М. да заплати на ищцата сумата от 1200 лева, представляваща
месечни наемни вноски за периода 01.08.2019 г. – 30.11.2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата. Независимо, че със заявлението Т. претендира и длъжникът да освободи
наетия имот, съобразно т.5.2 от Договора, считано от подаване на заявлението,
заповедният съд не се произнася по това искане. Тъй като длъжникът е уведомен
за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, ищцата предявява установителен
иск за вземането си, по който е образувано настоящото дело.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявеният
установителен иск е с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.232,
ал.2 от ЗЗД. Предявеният в условията на
евентуалност, при отхвърляне на установителния иск, осъдителен иск е с правно
основание чл.79 от ЗЗД. Предявеният осъдителен иск за предаване на вещта е с
правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
По възражението на ответника за нищожност на Договора
поради липса на основание:
Ответникът
твърди, че обективираното в
договора за
наем изявление
действително принадлежи на него и той е подписал документа, но това изявление не е вярно и не съответства на обективната
действителност, защото е трябвало да подпише „договор за ползване на имота“. В този
смисъл от гледна точка на ответника, а и на процеса, документът (договорът за
наем) е истински по
смисъла на чл. 193 ГПК, но с невярно съдържание
по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК. Ето защо и съдът не допусна производство по
оспорване на документа по чл.193 от ГПК.
Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД основанието на договора се предполага, поради
което в тежест на ответника бе да докаже липсата му, което не бе сторено. Ето
защо следва да се приеме, че Договорът е действителен и е породил правни
последици.
Според
разпоредбата на т.5.1, б.“а“ от Договора, същият се прекратява при неплащане на
наемните вноски в определения в него срок, както и при неплащане на текущите
изискуеми разходи от страна на наемателя. По същество тази клауза предоставя
възможност на изправната страна (в случая наемодателят) да развали Договора по
смисъла на чл.87 от ЗЗД. Тъй като Договорът е писмен, то волеизявлението за разваляне
също трябва да е писмено и да изхожда от наемодателя.
По
делото е приета нотариална покана, изпратена до ответника и получена от него на
30.03.2020 г., от която е видно, че наемодателят му предоставя едноседмичен
срок да заплати наемните вноски за периода 01.08.2019 г. – 30.11.2019 г., както
и в същия срок да освободи имота, тъй като Договорът е прекратен поради
настъпила хипотеза на т.5.1, б.“а“. В предоставения му срок ответникът
бездейства.
Според
настоящия съдебен състав, Договорът не е развален по смисъла на чл.87 от ЗЗД,
тъй като с нотариалната покана наемодателят не е предоставил на наемателя
подходящ срок за изпълнение, след който ще счита Договора за развален, а само
го уведомява, че правоотношението е прекратено. Договорът обаче може да бъде
прекратен с едномесечно писмено предизвестие от една от страните – т.5.1, б.
„г“ от Договора. В този смисъл нотариалната покана следва да се счита за
едномесечно предизвестие, т.е. Договорът е развален, считано от 01.05.2020 г.
На
последно място, дори и да не е налице горната хипотеза, волеизявлението за
разваляне на Договора може да се съдържа и в исковата молба. След като ищцата
предявява претенция за връщане на отдадената под наем вещ, то исковата молба
служи за едномесечно предизвестие за прекратяване на Договора и тъй като
ответникът е получил книжата по делото на 20.10.2020 г., то Договорът е
прекратен на това основание, считано от 21.11.2020 г. В случая не може да се
приеме, че едномесечният срок започва да тече от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, тъй като в последната не се съдържа
разпореждане за предаване на вещта.
Спорът
за собственост е ирелевантен за изхода на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – Решение № 1037 от
30.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2008 г., I г. о. Дали ищецът, който търси връщане на имота по
силата на прекратен договор за наем, е
собственик на същия, е без правно значение, щом
като е страна по наемното
правоотношение и задължение на ответника е да върне вещта на наемодателя, след като
облигационната връзка престане да съществува. Защо Договорът не е вписан в Агенцията по вписвания не е обстоятелство,
релевантно за спора.
Връщането на вещта по
смисъла на чл.
233, ал. 1 от ЗЗД следва
да се изразява в предоставяне на държането й от наемателя на
наемодателя, като конкретните обстоятелства относно предаването се определят
съобразно с договора и вида на вещта.
Тъй като се установи, че наемното правоотношение е прекратено, то ответникът
дължи връщане на държането върху наетата вещ, като в негова тежест е да докаже,
че е върнал вещта, което не бе сторено. Следва да се отбележи, че ответникът
дължи връщане на „държането“, а не на „владението“ на имота, защото по силата
на договор за наем той не придобива владение. В този смисъл осъдителният иск с
правно основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл.232,
ал.2 от ЗЗД:
Наемателят М. дължи
заплащането на наемна цена за наетия недвижим имот и ако фактически не го е
ползвал, след като наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в
договора, или уредени от закона – в този смисъл Решение
№ 97 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 73/2012 г., I т. о.
Следователно ответникът дължи наем за периода 01.08.2019 г. – 30.11.2019 г.
общо в размер на 1200 лева, поради което главният установителен иск следва да
бъде уважен. При това положение, не подлежи на разглеждане евентуалният осъдителен иск за същата сумата, представляваща
обезщетение по чл.5.6 от договора за наем за периода 01.08.2019 г. – 30.11.2019
г., тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му.
По разноските:
С
оглед изхода от делото ищцата има право на разноски както в заповедното, така и
в исковото производство. Тя претендира разноски, изразяващи се само в заплатена
държавна такса, поради което ответникът следва да заплати сума в размер на 25
лева по заповедното производство и сума в размер на 169 лева по исковото
производство.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Т.Н.М., ЕГН – **********, дължи на М.Г.Т., ЕГН – **********,
сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща месечни наемни вноски за
периода 01.08.2019 г. – 30.11.2019 г., дължими по договор за наем от 01.03.2019
г., ведно със законната лихва от 27.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по
описа на БРС.
ОСЪЖДА Т.Н.М.,
ЕГН – **********, да предаде на М.Г.Т., ЕГН – **********, на основание чл.233,
ал.1, изр.1 от ЗЗД държането на ½ ид. част от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. Бургас, ***,
поради прекратен договор за наем от 01.03.2019 г.
ОСЪЖДА Т.Н.М.,
ЕГН – **********, да заплати на М.Г.Т., ЕГН – **********, сумата от 25
(двадесет и пет) лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2019 г. по
описа на БРС, и сумата от 169 (сто шестдесет и девет) лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
съобщението за изготвянето му.
Вярно с оригинала!
ММ