Решение по дело №31/2009 на Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ №.../...

 

гр. ВРАЦА,  23.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданска          колегия в

публичното заседание на  18.02.                        

Две хиляди и   девета            год.   в състав:

 

 

Председател:Т.А.

Членове:Р.С.

        Е.С.

Съдебни заседатели:

 

При секретаря      М.К.       и в присъствието

на прокурора:                като разгледа докладваното

от  Т.А. *** N`  31             по описа

за  2009                 год.

 

за да се произнесе взе предвид:

Производството се развива като въззивно при хипотезата на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.Д.Б. *** против решението от 09.10.2008г., постановено по гр.д.№ 1225/08г. по опис на районен съд-Враца,с което са били уважени като основателни предявените от С. Ц.И.-Б. ***., обективно съединени брачни искове за прекратяване на брака му с нея поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, за предоставяне на родителските права върху роденото от брака малолетно дете на майката,за определения режим на лични отношения с детето и присъдена издръжка,за промяна на фамилното име и присъдена окончателна държавна такса.Поддържа се,че решението е неправилно,незаконосъобразно,необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и непълнота на доказателствата.Иска се отмяната му и отхвърляне на иска за прекратяване на брака и съпътстващите го други съединени искове,като неоснователни и недоказани.Поискал е разпита на двама свидетели,сочени за обстоятелства относно неговото брачно поведение и възможността за запазване на брака.

Въззиваемата С.Ц.И.-Б.,чрез пълномощника си-адв.Р.Я.,***,в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е дала писмен отговор,с който оспорва основателността на жалбата и изложените в нея доводи за порочност на обжалвания съ-дебен акт,противопоставя се на събирането на гласни доказателства,тъй като не били налице новооткрити или новонастъпили обстоятелства и факти за тяхното ангарижане,като се иска да се потвърди обжалваното решение.

Пред въззивната инстанция,въззивникът е поискал допускане на разпита на двама свидетели,което искане съдът не е уважил, като е приел,че не са налице представени доказателства за наличие на новооткрити или новонастъпили факти и обстоятелства по смисъла на нормата на чл.260 т.5,както и, че не се представят доказателства за причините и пречките,така,както вменява нормата на чл.260.т.6 от ГПК,поради които тези свидетели не са ангажигани пред първата инстанция.

Окръжният съд,като взе предвид наведеното в жалбата,като отчете становището на въззиемата страна и след като сам от своя страна,съобразявайки чл.235 от ГПК,намира от фактическа и правна страна следното:С разпореждане № 39 от 09.01.2009г., съдът се е произнесъл по допустимостта на въззивната жалба и разглеждайки я по същество,счита същата неоснователна.С обжалваното решение,първоинстанционният съд се е произнесъл по иска, с който е сезиран,а именно чл.99,ал.1 от СК,с който въззиваемата и ищца в производството е искала прекратяване на брака й с въззивника-ответник,сключен на 26.06.2004г.,с акт № 98 от същата дата на Община-Монтана, поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство,по вина на последния.Поддържало се е и съдът е приел,че от края на м.ноември 2007г. съпрузите са във фактическа раздяла,която е предхождана от влошени техни отношения и липса на констакти между тях от предходен период. Навеждат се доводи за оказван психически тормоз върху ищцата, който е довел до няколкократни раздели между съпрузите.Искало се е при уважаване на иска за прекратяване на брака присъждане на родителските права върху роденото от брака малолетно дете, присъждане на издръжка от по 60 лв. месечно и промяна на фамилното име.За да приеме,че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака,районният съд се е позавал на изслушаните пред него гласни доказателства,приемайки,че те ,заедно с констатациите в изискания  и приложен социален доклад на дирекция "Социално подпомагане"-Монтана,в достатъчна степен изясняват действителните отношения между двамата съпрузи и могат да обосноват настъпилото дълбоко разстройство на брака им.В случая,съдът е отчел и процесуалното поведение на ответника,който е бил уведомен лично със съобщение,съдържащо се на л.7-ми от делото, за негативните последици от недаването на отговор на исковата молба,чийто препис му е бил изпратен.Нито ответника,нито неговият процесуален представител, в проведеното на 25.09.2009г.открито съдебно заседание,за което първият е бил редовно известен, са навели доводи за наличие на особени, непредвидени обстоятелства,които са го възпрепяствали да ангажира доказателства в подкрепа на своята теза за запазване на брака,при което и правилно районния съд е приложил нормата на чл.133 от ГПК.Пред въззивната инстанция,ответникът сега въззивник,също не е ангажирал относими доказателствени средства, обосноваващи поведението му за несвоевременното посочване на доказателства.При това положение,и отчитайки установената фактическа обстановка пред районния съд,въззивният такъв,счита че иска за прекратяване на брака на страните поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство е доказан.Събраните доказателства и категорично изразеното становище от страна на въззиваемата,за липса на воля от нейна страна за запазване на брака,при установената повече от година фактическа раздяла,при липсата на каквито и да е било контакти между съпрузите през този период от време,както и до момента на настоящото решение, насочени към неговото запазване,следва да се приеме,че съществуването на този брак за в бъдеще, би било само формално и обществено неоправдано,тъй като бракът не би могъл да осъществи заложените в него функции и цели.При създателите се между съпрузите отношения на отчужденост и липса на воля за съвместно съжителстване,запазването на брака не би било и в интерес на роденото от него дете.Затова и въззивнита инстанция при наличните доказателства и изразени доводи и съображения страните, приема,че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и правилно е прекратен.Правилно,при това положение,районният съд се е произнесъл по иска за упражняване на родителските права върху малолетното дете,като в съответствие с констатациите в социалния доклад и сложилите се между двамата съпрузи отношения,е приел, че с оглед възрастта на детето и начина ,по който са упражнявани гражите за него,по пригодния родител е майката.Режимът за виждане определен за бащата, е в интерес на детето,като е съобразена и съдебната практика по този род дела.Правилно,е уважен и искът за издръжка,като е държана сметка за данните за установените доходи на двамата родители.Не е направено искане за предоставяне ползването на семейното жилище,за което е установено,че не е съпружеска имуществена общност,при което и районният съд,правилно не се е прознесъл по този въпрос. Правилно,в съответствие с възприетото,касателно прекратяването на брака е уважено и искането за промяна на фамилното име на ищцата.Държавната такса е определена,взависимост от възприетото по отношение на вината на двамата съпрузи.Цялостната проверка на обжалваното решение установи,че то е постановено при спазване на приложимия материален закон и без нарушения на процесуалния такъв,при което то ще следва да се потвърди.Разноските ще следва да останат за страните,така,както са направени.

Водим от горното и на основание чл.271,ал.1,изр.1-во от ГПК,Врачанският окръжен съд

               Р   Е    Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 86/09.10.2009г.,постановено по гр.д.№ 1225/08г. по опис на районен съд-Враца.

РЕШЕНИЕТО ,в частта му за родителските права и издръжката подлежи на касационно обжалване пред ВКС в месечен срок от уведомяването на страните.  

 

 

Председател:...........        Членове:1..........     

 

                                       2..........