Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 24.09.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 14 септември
2020 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 596 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, чрез пълномощника си, е
депозирал искова молба против Д. АЛЕКСЕЕВА Х. с ЕГН - **********, с която
предявява установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК за вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №900/2018г. по описа на PC-Елхово - за сумата от общо 1046.60 лева,
представляваща дължимо просрочено задължение по Договор за потребителски кредит
№*********/23.11.2016г., включваща в себе си: - СУМАТА от 487.83 лева -
главница, представляваща непогасени остатък от просрочената главница по
Договора за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане; сумата от 74,79 лева, представляваща непогасената част от
уговорената по Договора за кредит договорна лихва за периода от 03.03.2017г. до 19.01.2018г. /падеж на последна погасителна
вноска/; сумата от 23.50 лева,
представляваща непогасената част от дължимата такса за оценка на досие; сумата от 120.25 лева, представляваща
непогасената част от дължимата такса услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; сумата от 280.64 лева, представляваща
непогасената част от дължимата такса услуга „Кредит у дома" за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя; сумата от 59.59
лева, представляваща обезщетение за забава по договора от 04.03.2017г. /датата
на която е станала изускуема първата неплатена изцяло
от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване в съда на заявлението за
издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и искане за
присъждане на направените по заповедното и по настоящото производство разноски.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, чрез пълномощника си, твърди в
исковата си молба, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД /Кредитодател/
и Д. Алексеева Х. /Кредитополучател/ бил сключен
Договор за потребителски кредит № ********* , при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са
неразделна част от договора за потребителски кредит. Подписвайки Договорните
разпоредби, Кредитополучателят удостоверил, че преди сключването на договора за
кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както
и че от страна на „Провидент Файненшъл
България“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички
разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на
подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване,
разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При условията на Договора за потребителски
кредит, Кредитодателят се задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 600,00 лева,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит - чл.27 от Договора. Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане
на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие
договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 118,35 лв. Общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на
718,35 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 11,97 лв. Първата погасителна вноска е платима на 02.12.2016
г. , а последната погасителна вноска е с падеж: 19.01.2018 г. /60 седмици,
считано от 02.12.2016г. нататък/.
С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 30,00 лв. Съгласно клаузите на сключения
договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така, таксата за
оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,50
лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски.
Кредитодателят се задължил да предоставя на Кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласил,
че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя
срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой
по неговото местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по
местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверява, че разбира, че 30% от таксата е равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и
че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но
се заплаща на равни вноски през периода на кредита за улеснение на
Кредитополучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у дома“, която е дължима
за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на
153,53 лв. и е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 2,56 лв.,
платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата
„Кредит у дома“, която е в размер на 358,25 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на
Кредитополучателя и е дължима през срока на кредита, като също е включена в
седмичните вноски. Тази такса също е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в
размер на 5,97 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Описаните такси „Кредит у дома“ са посочени като обща сума в договора за
кредит, а именно: 511,78 лв.
Съгласно чл. 26 от договора за кредит,
Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у
дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят няма вече
да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на
Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата,
договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще
продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у
дома“, която е дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя.
Така, общата сума, която Кредитополучателят се
задължил да върне на Кредитодателя при сключване на
договора за кредит е в размер на 1 260,13 лв., която обща сума включва:
главница в размер на 600,00 лв., договорна лихва в размер на 118,35 лв., такса
за оценка на досие в размер на 30,00 лв., както и такса за услугата „Кредит у
дома“ от 511,78 лв. ( съставена от таксите услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 153,53 лв. и такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в
размер на 358,25 лв.) .
Съгласно клаузите на договора за кредит страните
са уговорили погасителен план за плащане на общата дължима сума от 1260,13лв.,
като са приели сумата да бъде погасена по следния начин: на 60 броя седмични
погасителни вноски, от които 59 вноски всяка в размер на 21,01 лв. и 1 последна
приключваща вноска в размер на 20,54 лв.
Датата за плащане на първата погасителна вноска е определена на
02.12.2016г., а на последната 19.01.2018 г. /60 седмици, считано от
02.12.2016г. нататък/ . Така, общият размер на плащанията съгласно погасителния
план, възлиза на : 59 вноски х 21,01лв. = 1 239,59 + последна вноска от 20,54 =
1 260,13 лв.
Подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в
сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски,
платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя
кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 19.01.2018 г. /дата на последна погасителна вноска/,
предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за
предсрочно изискуеми.
Кредитополучателят и ответник по настоящото
производство Д. Алексеева Х. не изпълнила в цялост
поетите от нейна страна задължения по сключения Договор за потребителски кредит
№ *********/23.11.2016 г., като наред с други неизпълнения на договорните си
задължения, също не е заплатила изцяло на Заемодателя общата дължима сума от
1260,13 лв. съгласно постигнатите уговорки за начин и срок на плащане на
погасителните вноски, като така е изпаднала в забава.
С оглед неизпълнението на поетите задължения по
Договора и неплащане на уговорените вноски в срок и изпадането в забава, на
Кредитополучателя е била начислена лихва за забава за периода от 04.03.2017 г.
(датата на която е станала изискуема първата неплатена изцяло от длъжника
погасителна вноска) до датата на подаване в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Общият размер на начислената лихва е
59,59 лева, като тази начислена лихва представлява
съвкупността от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Сумата, която била платена до момента от
Кредитополучателя за погасяване на задълженията й по договора за заем, е в общ
размер на 273,12 лв., с която сума са били погасени задълженията на
Кредитополучателя както следва :
-част от дължимата такса услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучател : до
размер от 33,28 лв.; така, при общо дължима такса от 153,53 лв. от същата
дължими са останали : 120,25 лв. ( 153,53 - 33,28 лв.);
-част от дължимата такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: до
размер от 77,61 лв. така, при общо дължима такса от 358,25 лв. от същата дължими
са останали: 280,64 лв. (358,25 - 77,61 лв.);
-част от дължимата такса за оценка на досие : до
размер от 6,50 лв; така, при общо дължима такса от
30,00 лв. от същата дължими са останали : 23,50 лв. ( 30,00 - 6,50 лв.);
-част от договорната лихва : до размер от 43,56
лв.; така, при общо дължима договорна лихва от 118,35 лв. от същата дължими са
останали : 74,79 лв. ( 118,35 - 43,56 лв.);
-част от отпуснатата главницата : до размер от
112,17 лв.; така, при общо дължима главница 600,00 лв., от същата дължими са
останали : 487,83 лв. (600,00 - 112,17 лв. ) ;
Към момента на завеждане на исковата молба
непогасеното просрочено задължение на Д. Алексеева Х.
по сключения Договор за потребителски кредит № *********/23.11.2016 г. е в общ
размер на 1046.60 лв., от които :
1) 487,83
лв., представляващи непогасеният остатък от просрочената главница по Договор за
потребителски кредит № *********/23.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното й изплащане ;
2) 74,79
лв., представляващи непогасената част от уговорената по Договора за кредит
договорна лихва за периода от 03.03.2017 г. до
19.01.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска) ;
3) 23,50
лв., представляващи непогасената част от дължимата такса за оценка на досие ;
4) 120,25
лв., представляваща непогасената част от дължимата такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя ;
5) 280,64
лв., представляваща непогасената част от дължимата такса услуга „.Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя;
6) 59,59 лв. - обезщетение за забава по договора за заем, за
периода от 04.03.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена
изцяло от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда.
Твърди се още, че на 01.07.2017г. е бил сключен
Договор за цесия между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* , по силата на който
договор всички вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №
*********/23.11.2016 г„ сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Д. Алексеева
Х. са били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
в полза на цесионера „Изи Асет Мениджмънт” АД.
На 01.03.2018 г. било подписано Приложение 1 към
Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт'
АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД/, по силата на което цедентът
„Изи Асет Мениджмънт” АД
прехвърлил в полза на цесионера „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД всички вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит
№ *********/23.11.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Д. Алексеева
Х., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането от страна на „Файненшъл България“ ЕООД и съответно от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по
втората цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.
Въпреки извършеното уведомяване, както и в
случай, че ответникът направи каквито и да било възражения относно редовността
на уведомяването му по реда на чл.99, ал.З ЗЗД за извършените цесионни прехвърляния, заявява, че длъжникът-ответник Диана
Х. следва да се счита уведомен за сключения договор за цесия и чрез настоящата
искова молба. Именно такава е и трайната практика на ВКС по подобни процесуални
въпроси. В този смисъл са и разпоредбите на : Решение №78 от 09.07.2014г. по
т.д. №2352/2013 на ВКС : Решение №3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
ВКС. Заявява изрично, че длъжникът Д.Х. следва да има предвид, че по силата на
сключените между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
********* /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ и „Изи Асет Мениджмънт” АД Договор за цесия от 01.07.2017г. от
една страна и от друга страна:между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания”
Договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение 1 от 01.03.2018 към същия
договор, първоначалният й кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД /със сегашно наименование „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********/ е прехвърлил на цесионера „Изи Асет Мениджмънт” АД изцяло вземанията, които има към нея по
Договор за потребителски кредит № *********/23.11.2016, заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички такси, комисиони,
лихви и др., който пък от своя страна ги е прехвърлил на новия цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, който цесионер спрямо длъжника Д.Х. придобива качеството на нов
кредитор и именно към когото нов кредитор Х. дължи погасяване на цялостното си
задължение по Договор за потребителски кредит № *********, с всички правни
последици в случаите на неизпълнение и просрочие.
Във връзка с всичко изложено по-горе ищецът
основава възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. Алексеева Х.. Съдът е уважил предявената претенция и по
образуваното въз основа на подаденото заявление ч.гр.д. №900/2018г. на Елховски РС е издадена Заповед за изпълнение. Срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение от страна на длъжника, което
обстоятелство от своя страна дава правни основания за подаването на настоящата
искова молба от новия кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Ищецът моли, съдът, да постанови съдебно решение
по спора, по силата на което да признае за установено по отношение на Д. Алексеева Х., ЕГН **********, в качеството й на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *********/23.11.2016, че
същата му дължи сумата от общо 1046,60 лв., представляваща дължимо просрочено
задължение по Договор за потребителски кредит № *********/23.11.2016 г., включваща
в себе си:
1) 487,83
лв., представляващи непогасеният остатък от просрочената главница по Договор за
потребителски кредит № *********/23.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение пб чл.410 ГПК, до окончателното
й изплащане ;
2) 74,79
лв., представляващи непогасената част от уговорената по Договора за кредит
договорна лихва за периода от 03.03.2017 г. до
19.01.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска) ;
3) 23,50
лв., представляващи непогасената част от дължимата такса за оценка на досие ;
4) 120,25
лв., представляваща непогасената част от дължимата такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя ;
5) 280,64
лв., представляваща непогасената част от дължимата такса услуга „Кредит у дома“
за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя ;
6) 59,59 лв. - обезщетение за забава по договора за заем, за
периода от 04.03.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена
изцяло от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда.
Претендира за разноските в настоящото
производство от които: платена държавна такса в размер на 25.00 лв., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
Претендира и за разноските по ч.гр.д. № 900/2018
на ЕлРС заповедно производство от които: платена
държавна такса в размер на 25,00 лв., и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75.00 лева.
Ответницата
Д. Алексеева Х. в законоустановения срок не е депозирала
писмен отговор на исковата молба.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител,
като с писмена молба заявява, че поддържа предявения иск.
Претендира за разноски по делото. Ответницата не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 900/2018г., по описа на РС - Елхово, съдът
е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1786/07.12.2018 г., с
която е разпоредено длъжникът Д. Алексеева
Х. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София,
сумата 487.83 лв. - главница, 74.79 лв. - договорна лихва за периода 03.03.2017г. до 19.01.2018г., 23.50 лв. такса за оценка на
досие, 120.25 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя, 280.64 лв. такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 59.59
лв. обезщетение за забава за периода 04.03.2017г. до 02.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2018г. до изплащане на
вземането, което вземане произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит № *********/23.11.2016г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД/ понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД/ и Д.Х..
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. С разпореждане съдът е указал на заявителя за
възможността му в едномесечен срок, от получаване на съобщението, да предяви
иск за установяване на вземането си. При спазване на законовия срок, заявителят
предявява настоящия установителен иск.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №
*********/23.11.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Д.Х., „Провидент Файненшъл България“ ООД се е задължило да предостави на
ответницата паричен заем, в размер на 600 лв., със срок на връщане 60 седмици. Към
размера на главницата е добавена сумата от 30 лв. – такса оценка на досие,
118.35 лв. – общ размер на фиксирана лихва, представляваща 31.82 % годишно и
48.1 % ГПР. Представен е стандартен европейски формуляр, в който е отразено, че
срокът на договора е 60 седмици, с размер на седмична погасителна вноска –
21.01 лв. и размер на последната седмична погасителна вноска –20.54 лв., брой
погасителни вноски – 60, с отразена обща сума на плащанията – 1260.13 лв.. В
чл. 4 от договора е посочено, че кредитът се предоставя на клиента в срок от 10
календарни дни от сключването на договора
чрез банков превод по банкова сметка ***. В случай, че 10 – ия ден не е работен, кредитът следва да се преведе на
следващия работен ден.
По делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД – продавач, и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД - купувач, с предмет – ликвидни и изискуеми вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредит. Видно от Приложение № 1 към договора за цесия, в списъка на длъжниците
фигурира вземането на ответницата по процесния договор за паричен заем с общо
дължима сума по кредита 1260.13 лв. Представено е и
допълнително споразумение от 01.11.2017г. към Рамков договор от 16.11.2010г. С пълномощно «Изи Асет
Мениджмънт» АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ АД гр.
София да извърши уведомяване на всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало.
По
делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания до
Д.Х. от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 07.03.2018г.,
както и уведомление от 07.03.2018г., адресирано до ответницата от „Файненшъл България“ ЕООД, чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Видно от известието за доставяне, пратката е върната с отметка „получателят
се е преместил на друг адрес“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. В конкретния случай вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено чрез цесия,
поради което в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение
между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на
процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума – по
договора за кредит, настъпила изискуемост на задължението и релевирано
неизпълнение от задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
– точно изпълнение. Липсата на ангажирани доказателства за осъществено изпълнение, обосновават извода за
неизпълнено от длъжника задължение по
договора.
В случая, ищецът претендира да е носител на процесното вземане, придобито от «Изи Асет Мениджмънт" АД чрез сключен договор за цесия, което означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото не са ангажирани
доказателства за прехвърляне именно на процесните вземания,
както и за наличие на договор
за цесия между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Изи Асет Мениджмънт”
АД от 01.07.2017 г.; уведомяване
от цедента за сключването му, както и за
прехвърляне на вземанията в полза на ищеца. Представено
е единствено Потвърждение за сключена цесия на осн. чл.
99 ал.3 от ЗЗД, издадено от“ Файненшъл България" ЕООД в полза на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, съгласно
което се прехвърля вземането по договор за потребителски кредит № 593829077/23.11.2016 г.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна
страна , че предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК е изцяло неоснователен,
тъй като ищецът не доказа, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
придобил вземането срещу ответницата Х. от „Файненшъл
България" ЕООД. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Доколкото ищецът не установи
елементите от фактическия състав на претенцията си, пълно и главно доказване не
е проведено и предявения иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се посочи, че липсват доказателства относно усвояване
на кредита от заемополучателя. Също така, съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, но не е посочено как е формиран този
размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,1 %.
Уговорката за заплащане на договорна лихва в размер на 31,82 % фиксиран
годишен процент по заема, също противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва, въведена като критерий за допустим размер
на договорната лихва. Това представлява основание за нищожност по чл.26, ал.1
предложение второ от ЗЗД , в какъвто смисъл се е произнесъл ВКС на РБ с Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г.
о., Решение № 906 от
30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 23.50 лева,
представляваща такса за оценка на досие, съдът също приема, че клаузата е
нищожна. По своята правна
същност тази такса представлява дейност на кредитора по
проучване платежоспособността
на кредитополучателя, като такава договорка противоречи на забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК - кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.21, ал.1 от Закана
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Освен това, не са
ангажирани доказателства за изпълнението на услугата „Кредит
у дома“ от страна на ищеца, който
по правилото на чл. 154, ал.
1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи
това обстоятелство, за да обоснове
възникването на задължението на ответницата
да заплати нейната стойност.
С оглед на всичко изложено по- горе
предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен
изцяло, като неоснователен.При този изход на спора, разноски за ищеца не са
дължими.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, против Д. АЛЕКСЕЕВА Х., ЕГН **********,***, иск по чл.
422 от ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че Д. Алексеева Х. дължи на "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД, гр. София, сумата 487.83 лв. - главница, 74.79 лв. - договорна лихва за периода 03.03.2017г. до 19.01.2018г., 23.50 лв. такса за оценка на
досие, 120.25 лв. такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя, 280.64 лв. такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 59.59
лв. обезщетение за забава за периода 04.03.2017г. до 02.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2018г. до изплащане на вземането,
което вземане произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит № *********/23.11.2016г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Д.Х., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1786/07.12.2018г. по ч. гр. д. № 900/2018г., по описа на Районен
съд – Елхово, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :