РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Монтана, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елизабета Кралева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело №
20211600100344 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Н. Н. с ЕГН ********** от гр.*, обл.*, ул. „*“
№*срещу С. С. с ЕГН ********** от с.*, обл.*, ул. „*“ № *за сумата от
28001.00лева. Искът е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът е *на община *за пореден
мандат, а той е служител на *и заема длъжността „*“ - *. Двамата работят в
малък град, като не са в добри отношения помежду си. Твърди, че
отношенията му с ответника в последно време имат следното фактическо
развитие:
Ответникът С.С. лично е подал сигнал на ЕЕН 112 през 2020г., в който е
описал физическо посегателство над работници от негова фирма, като
инцидентът се е развил по време на земеделски дейности върху полски
масиви. На място е пристигнала дежурна оперативна група и е извършен
оглед на местопроизшествие от разследващ полицай, като има образувано
досъдебно производство, което е на производство и към настоящия момент.
На 24.08.2021г. С.С. е подал и сигнал, адресиран до * и до *на *-*.
Твърди се, че ответникът в текста на сигнала е описал служебното качество
на всеки от тях, като освен това е заявил оплаквания и твърдения за
отношението на Н.Н. към него, при което на задаван от него въпрос по
1
движението на неговата жалба от 2020г., ищецът е обръщал глава „на другата
страна“ и казвал:
1. „Какво ме интересува, нищо няма да стане“.
Твърди, че в съдържанието на този сигнал са налице и следните твърдения, за
които ответникът сочи, че са изречени ищеца:
2. „Ще бъда *, докато този *не го изведа с *“;
Отделно от това в сигнала си С.С. твърди за ищеца:
3. „Същият е подвластен на един местен *“;
4. „Н. със служебния си автомобил често е забелязван на същия във
фирмата, за да получава инструкции срещу мен“;
В тази връзка конкретизира, че по точка 3 думата „същият" е употребена
за него-ищеца, а по точка 4 с тази дума е обозначен неиндивидуализирания
със своите имена местен *. В края на текста на сигнала е заявено искане за
проверка на изнесеното и установяване какво е актуалното развитие на
процедурата, която е резултат от жалбата на С.С. от 2020г.
Ищецът твърди, че изявленията в сигнала /от т.1 до т.4/ са неверни и
клеветнически. Навежда доводи, че с изявленията му се приписват форми на
позорно поведение, което е несъвместимо с неговото служебно положение на
*, както и със статута му на служител на *. Твърди, че му се приписват
позорни обстоятелства, като по този начин се засяга честта и достойнството
му.
Във връзка с горното ищецът твърди, че изявленията в сигнала имат
характер на деликт спрямо него и са му причинили сериозни неимуществени
вреди. Конкретизира, че се чувства неудобно сред колегите си, както и че се
чувства омерзен от приписаното му поведение, поради което се е затворил в
себе си и избягва събрания с приятели и колеги. Твърди, че това се е отразило
и върху съня му.Изпитва напрежение при лични контакти и в семейна среда
При тези твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, както
следва:
По точка 1 - за приписваното му отношение на незаинтересованост от
конкретна преписка и изявление, че не го интересува и нищо няма да стане -
1000лв.;
2
По точка 2 - за приписваното му изявление, че ще бъде *, докато не изведе
ответника с *- 1000лв.;
По точка 3 - за приписваното му положение на подвластие спрямо непосочен
* - 1000лв.;
По точка 4 - за приписаното му поведение на *, който със служебен
автомобил посещава офис на * и получава от последния инструкции за
поведение - 25001лв.
Ищецът смята, че така претендираните размери на обезщетенията са
съответни на претърпените от него неимуществени вреди и на законово
уредения критерий за справедливост на обезщетението за непозволено
увреждане, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Прави искане за присъждане на законна лихва върху общата
претендирана сума на обезщетенията /28001,00 лв./. Също така, прави искане
и за присъждане на разноски.
Ответникът С.С. чрез пълномощник адв. Г.И. в срока по чл.131 от ГПК
изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че изложените в
исковата молба твърдения относно обстоятелствата, на които се основава
искът са неверни и манипулативно поднесени, поради което ги оспорва
изцяло.
Твърди, че недоброто лично отношение на ищеца е породено от
обстоятелството, че ответникът е кмет на общината. Отрича да има лошо
отношение към ищеца.
Твърди, че във връзка с инцидент по време на земеделска кампания през
2020 г., при който е извършено нападение и побой спрямо лица, работещи на
полето, стопанисвано от него, в качеството му на физическо лице -
регистриран земеделски производител, последният е сезирал органите на
МВР чрез телефон 112. Навежда доводи, че това оплакване има характер и на
жалба, като по случая липсва какъвто и да е положителен резултат, както и
липсва информация за развитието на преписката. В резултат от недоброто
лично отношение на ищеца към ответника, последният не е получил
търсената с подадената от него жалба защита, но е станал и обект на
недопустимо към който и да е гражданин неуважително и пренебрежително
отношение от *
3
Твърди, че е узнал от свои познати, че ищецът открито и нееднократно е
изразявал недоброто си лично отношение към него, включително, че е
заявявал, че ще бъде *, докато не изведе този */ответника/ с *. Освен това, е
бил притеснен и от достигнала до него информация за близки отношения на
ищеца с местен *, който също е имал недобро отношение към ответника и
това е довело до опасения за евентуални неправомерни действия спрямо него.
Навеждат се доводи, че при такава продължителна и стресова ситуация на
недобро лично отношение от *, изразяващо се в бездействие,
пренебрежително отношение и липса на информация и резултат по
оплакването му от 2020 г., ответникът е потърсил защита на правата си като е
подал сигнал за проверка до компетентните висшестоящи институции, а
именно - *на * и *. Навежда доводи, че бездействието на местната полиция по
неговото оплакване е свързано с лично негативно отношение на * към него,
заради позицията му на *.
Твърди, че подаването на сигнал с искане за извършване на проверка е
израз на правото на защита и не представлява неправомерно деяние, тъй като
единствената цел за това е била да потърси защита на своите права и законни
интереси, като освен това не е направил сигнала си публично достояние.
Оспорва твърденията в исковата молба, че са били засегнати честта и
достойнството на ищеца, както и че изявленията в сигнала са клеветнически и
имат характер на деликт. Оспорва твърденията и за настъпили вреди.
На самостоятелно основание, изразява становище за неоснователност на
иска по отношение и на неговия предявен размер, като счита, че същият е
прекомерно завишен и не отговаря на критериите за справедливо
обезщетение. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Прави искане за присъждане на разноски.
Доказателствата по делото са писмени, гласни и веществени. След
преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с
твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът Н.Н. работи в * от 18 години, като от края на 2015г. заема поста
„*“. Познава ответника от 2007г. През 2019г. на изборите за местна власт
ищецът е получил сигнал за купуване на гласове, който впоследствие се е
оказал действителен и лице от с.*е осъдено, че купува гласове за *С..
4
Ищецът и ответникът не са в добри отношения. За лошите им отношения
потвърждават и разпитаните по делото свидетели – С.С., В.М., Р.П. и Т.П.. От
показанията е видно, че в основата на тези отношения стоят политически
цели, които, разбира се, не са обект на това производство. Показанията на
свидетелите са последователни и безпротиворечиви в тази насока, поради
което съдът ги кредитира.
Ответникът е *на * за трети мандат. Освен това е регистриран като
земеделски производител и обработва земя под аренда. През 2019г., малко
преди изборите, разбили офиса на земеделската му фирма, който се намира в
с.*и откраднали намиращите се вътре 4 пушки, които са собственост на сина
му. Към днешна дата извършителите не са открити. През 2020г. на Коледа в
гр.* е разбит и ограбен апартамента на му, като по случая също не са открити
извършителите.
На 20.11.2020г. ответникът е уведомен от сина си, че работниците на полето,
стопанисвано от него са пребити, при което отишъл на място и сигнализирал
на тел.112. Факта на сигнализиране се потвърждава и от приобщеното
веществено доказателство - компактдиск с аудиозапис, от който е видно, че
на 20.11.2020г. в 15:09 часа ответникът С.С. е подал сигнал на тел.112, в
който става ясно, че работниците му са пребити от бой. От разговора се
установява също, че се е обадил и на полицията. След проведения разговор
пристигнала линейка, която откарала пострадалите в болницата в *.
Извършителите на побоя били с маски, а джипът, с който дошли бил със
скрити номера. Поради това, за случилото се ответникът С. се поинтересувал
като провел среща при началника на полицейския участък, като заявил, че на
изходите и входовете на големите села на Общината има камери и предложил
същите да бъдат проверени. *Н. заявил, че камерите в деня на побоя не
работели. Ответникът се усъмнил, поради което извикал човека, който
обслужва камерите, като последният установил, че камерите работят. Свалил
записите от камерите и ги предал на флашка на разследващите органи в гр.*.
След известно време ответникът и ищецът случайно се срещнали на
паркинга на общината в *. Ответникът го попитал докъде е стигнало
разследването във връзка с побоя над неговите работници, а ищецът
отговорил, че нищо няма да се случи по този въпрос. Това се установява както
от обясненията на ответника С., така и от показанията на св. Р.П., който бил
5
на паркинга и непосредствено възприел разговора между ищеца и ответника
/стр.84/.
Предвид липсата на развитие по подадените сигнали от ответника и лошите
отношения между страните, С.С. подал два сигнала с идентично съдържание
до * и до *на * Сигналите са с входящи номера №812102-1529/24.08.2021г. и
№812102-1563/30.08.2021г. В тях пояснил, че те са във връзка със случая с
побоя на работници от неговата фирма, както и че има бездействие от страна
на полицията по този казус. Пояснил, че провел разговор с * в *, като
последният му казал „*“. Навел доводи за лоши отношения между двамата,
като конкретизирал, че Н. говорил небивалици по негов адрес пред служители
и граждани като цитирал „*“. В сигнала заявил, че Н. е подвластен на местен
*, както и че със служебния му автомобил Н. често е забелязван във фирмата
на същия този *, за да получава инструкции от последния срещу него.
Предвид това, в сигнала е отправено искане да се възложи на компетентните
органи да извършат проверка по случая, за да установят дали подадената
жалба от С. е разгледана в законоустановения срок и какъв е резултата от
разследването.
По повод сигнала започнала проверка. Снети са сведения от ищеца и
ответника. Във връзка с извършената проверка е Доклад с рег.№*-
*/06.10.2021г., от който се установява, че Н.Н. не е извършвал действия,
които са несъвместими със заеманата от него длъжност, както и че
изнесените в сигнала данни не се потвърждават.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който
са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина. Липсата дори и на един от изброените елементи
води до неоснователност на предявения иск.
В тежест на ищеца е да докаже противоправното поведение, вредите /вида
и размера им/ и причинната връзка между тях. Вината се предполага до
доказване на противното (чл.45, ал.2 от ЗЗД). Оборването на презумпцията е в
тежест на ответника.
Спорът по настоящото дело се концентрира около подадените сигнали с
6
идентично съдържание, които са адресирани до * и до *на *. По-конкретно,
следва да се установи дали подадените сигнали и тяхното съдържание са
израз на противоправно поведение. В тази връзка МОС намира за важно да
отбележи следното:
Всеки, който е носител на едно субективно право е свободен да прецени
дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова
упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно.
Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата
с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява
недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България), но също и в
противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 от ЗЗД). Отговорността
за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и
противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на
пострадалия.
Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице, когато
сигналът, респ. жалбата не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат
проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато подавателят на
сигнала, респ. жалбата знае, че обстоятелствата са неверни и подава сигнала,
респ. жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен
интерес. В тази връзка, от приложените доказателства в своята съвкупност,
съдът не намира за установено при подаването на сигнала ответникът да е
действал недобросъвестно, т.е да е знаел, че изложените в сигнала
обстоятелства са неверни и въпреки това да е подал сигнала, за да увреди
ищеца. Точно обратното – несъмнено е установено, че ищецът е имал лоши
отношения с ответника, които отношения в основата си са породени от
политически цели. Освен това, несъмнено се установи от показанията на св.В.
М., че лично по телефона получил заплаха от ищеца Н., че последния живее
за мига да ги изведе двамата с */ответник/ с * /стр.82-83/. Това кореспондира с
показанията на св. С. С., който заявява, че ищецът му е казал лично че „*“,
които думи са били по адрес на ответника С. /стр.82/. Показанията на
свидетелите са безпротиворечиви и в своята логическа връзка водят до
извода, че в действителност такива закани са били отправени от ищеца. По
разбиране на съда това е довело до опасения на ответника за евентуални
7
неправомерни действия спрямо него.
Не е спорно, че работници от фирмата на ответника са пребити от бой,
като за това той е сигнализирал компетентните органи. Вследствие на това,
ответникът е проявявал активност в това да разбере до къде е стигнало
разследването по случая, като провел среща при началника на полицейския
участък /ищец по делото/. На срещата ответникът С. заявил, че на изходите и
входовете на големите села на Общината има камери и предложил същите да
бъдат проверени с цел да бъдат разкрити извършителите на побоя. Ищецът
Н., от своя страна, заявил, че камерите в деня на побоя не работели. Това
породило съмнение в ответника, като от своя страна той разбрал, че камерите
работят и предал записите от камерите на разследващите органи в гр..*.
Установено по делото е, че след известно време ищецът и ответникът се
срещнали на паркинга на общината, като ответникът го попитал до къде е
стигнало разследването във връзка с побоя над неговите работници, а ищецът
отговорил, че нищо няма да се случи по този въпрос.
Горните факти, които МОС приема за установени, обуславят извода, че
страните по делото са били в лоши отношения, а по отношение на
подадените от ответника сигнали на тел.112 за извършени престъпления няма
данни да са разкрити извършителите. Във връзка с това съдът намира, че
ответникът е имал основание да подаде сигнал до * и до *на *, тъй като е
търсил защита на правата си.
В случая несъмнено се стига до извода, че не сме изправени пред
злоупотреба с право, респ. не е налице противоправно поведение. Със сигнала
ответникът е отправил искане до компетентния за проверка и вземане на
отношение орган, с цел търсене на защита. Освен това, сигналът не е
разгласен и обявен публично, за да са налице основанията да се счете, че
същият би могъл да урони честта и достойнството на ищеца. В Решение №
758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК се приема, че
дори в сигнала, респ. жалбата да се съдържат позорни обстоятелства за
другиго, те не се разгласяват, ако жалбата е подадена до надлежен орган.
Същите се разгласяват, ако копие от жалбата е подадена до друго лице. В
настоящия случай сигнала е подаден до компетентните органи, като липсват
доказателства, че ответникът по някакъв начин е дал публична разгласа на
сигнала, в резултат на което да злепостави ищеца.
8
Действително от Доклад с рег.№-*-*/06.10.2021г., се установява, че
ищецът Н. не е извършвал действия, които са несъвместими със заеманата от
него длъжност, както и че изнесените в сигнала данни не се потвърждават, но
това не обосновава извод за недобросъвеност на ответникът. Същият е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат
установени (в този смисъл са Решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 1734/2014 г., III г. о., ГК и Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1243/2009 г., IV г. о., ГК ).
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че ищецът не е доказал първия елемент от фактическия състав, а
именно, че ответникът е извършил противоправно деяние, под формата на
действие /подаване на сигнал/. Очевидно е, че подаването на сигнала в случая
не представлява противоправно деяние, с оглед приетото за установено по
делото. Съгласно чл.45 от Конституцията гражданите имат право на жалби,
предложения и петиции до държавните органи. В настоящия
случай ответникът е упражнил едно свое конституционно право на сигнал,
респ. жалба.
При подаването на сигнала добросъвестността е налице, когато правото
се упражнява с убеждението, че то съществува. В случая от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство не са в добри отношения. От коментираните по-
горе свидетелските показания се установи, че ищецът е отправял и заплахи по
адрес на ответника. Това, както и липсата на информация по отправените
запитвания на ответника по повод подадените от него сигнали за
извършените престъпни прояви, е било основание ответникът да потърси
защита на правата си, като упражни своето право да подаде сигнал до
компетентен орган.
Следователно не е налице противоправно поведение и в този случай е
изключена отговорността за деликт, като добросъвестността на
ответника изключва приложението на презумпцията за виновност по
чл.45,ал.2 от ЗЗД.
Както бе посочено горе деликтната отговорност се поражда при наличието
на конкретно установено противоправно деяние, което се намира в причинна
връзка с виновното поведение на дееца и настъпилите неимуществени вреди.
9
В настоящия случай не се установи, че подаването на сигнала е било израз на
злоупотреба с право. Не се установи и, че е налице клевета, доколкото при
нея трябва да се разгласи позорно обстоятелство за другиго. Разгласяването е
довеждане до знанието на трето(и) лице(а) на определено несъществуващо
позорно обстоятелство. Съдържащите се в сигнала обстоятелства не са се
разгласили, тъй като сигнала е подадена до надлежен орган, а също така няма
данни ответникът по някакъв начин е дал публична разгласа на сигнала, в
резултат на което да злепостави ищеца.
С оглед гореизложеното, се явява липса на един от кумулативно дадените
елементи от състава на непозволеното увреждане – противоправно деяние,
което аргументира съда да постанови решение, с което да отхвърли иска в
цялост.
Поради липсата на противоправно деяние се явява ненужно анализирането
на всяко едно от изявленията в сигнала, които ищецът твърди, че са му
нанесли неимуществени вреди.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, следва да се уважи
искането на ответникът за присъждане на сторените по делото разноски и
такива, следва да се възложат на ищеца.
Съгласно представения списък за разноски, претендираните от ответника
разноски възлизат в размер от 2415 лв. и се изразяват в следното: 2400 лв.
адв.възнаграждение и 15лв. държавна такса за съдебни удостоверения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н. с ЕГН ********** от гр.*, обл.*, ул.
„*“ №*иск срещу С.С. с ЕГН ********** от с.*, обл.*, ул. „*“ № *, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28001 лв. за
причинени страдания, уронване на доброто име и достойнството, вследствие
подаване на сигнали до М* и до *, ведно със законна лихва върху тази
предявена сума като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Н. с ЕГН ********** гр.*, обл.*, ул. „*“ №* на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, да заплати на С.С. с ЕГН ********** с.*, обл.*, ул. „*“ №
10
*, сумата 2415 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
11