Решение по дело №2496/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Е.М.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез пълномощник адв. Г.Д., против Решение № 1324 от 12.09.2023 г., постановено по НАХД № 20233110201182/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6998396 от 11.10.2022 г., издаден от ОДМВР-Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.3, т.3 от ЗДвП.

Касаторът счита решението на ВРС за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неговата незаконосъобразност. Твърди, че липсва словесно описание на нарушението, което ограничава правото му на защита в качеството на наказано лице. Също така твърди, че в ЕФ не е отчетен толеранс на скоростта, както и че не е установено авторството на деянието, локацията на нарушението и наличието на ограничителен знак. Оспорва също приетото от въззивния съд обстоятелство, че техническото средство отговаря на изискванията за одобрен тип, като в подкрепа на твърдението си изтъква обстоятелството, че за едно и също нарушение са му издадени два ЕФ с напълно идентични дата, час и местонахождение, различаващи се единствено по превишената скорост, което създава основателно съмнение в достоверността на отразеното в тях. Поради изложеното моли съда да отмени решението на ВРС и да постанови друго такова, с което да отмени ЕФ, като незаконосъобразен.

Ответникът – Областна дирекция на МВР-Варна, в писмени бележки по делото, чрез процесуален представител гл.юриск. К. Л. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, като пледира за оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Варна намира жалбата за основателна и пледира за отмяна на решението, постановено от Районен съд – Варна, и потвърдения с него електронен фиш.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените в нея доводи представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1 и ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по препращане от чл.63в от ЗАНН.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на настоящия касатор срещу Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6998396 от 11.10.2022 г., съставен от ОДМВР-Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.3, т.3 от ЗДвП.

За да потвърди НП, въззивният съд от фактическа страна е установил следното:

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6998396 е бил съставен от ОДМВР-Варна за това, че на 11.10.2022 г. в 17:56 часа, в обл. Варна, бензиностанция с. Кичево, път Ш-902 в посока село Оброчище, лек автомобил „БМВ 430 Д X Драйв“ с ДК№ **** се е движел при налично ограничение на скоростта 50 км/час със скорост 72 км./час при разрешена скорост 50 км./час или с превишение от 22 км./час. и нарушението било установено с автоматизирано техническо средство № 120ccda. Като собственик/ползвател на автомобила е бил вписан Е.М.Н.. Посочено било, че е нарушена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДП и му е наложена „глоба“ в размер на 200 лв., тъй като нарушението било извършено при условията на повторност, след санкциониране в едногодишен срок за аналогично нарушение с ЕФ серия К № 5447316, на основание чл.182, ал. 4от ЗДвП.

Едновременно с това, на същата дата в 17:56 часа, в обл. Варна, бензиностанция с. Кичево, път Ш-902 в посока село Оброчище, лек автомобил „БМВ 430 Д X Драйв“ с ДК№ **** се е движел при налично ограничение на скоростта 50 км/час със скорост 82 км./час или с превишение от 32 км./час. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство № 120ccda, за което на Е.М.Н. бил издаден и друг ЕФ серия К № 6998397.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил електронния фиш. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Приел е, че от приложената справка се установява, че нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол от одобрен тип, а именно ATCC (ARH CAM S1 120с511), като липсват данни, които да установяват, че АТСС е използвано неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Районният съд не е намерил основания да сподели възраженията на въззивника за допуснати нарушения на процесуалните правила, доколкото другият ЕФ серия К №6998397, с измерена по-висока скорост, е бил отменен с Решение № 1274/29.08.2023 г. по НАХД № 2033110201180/2023 г. по описа на ВРС. В заключение съдът е приел, че административнонаказателната отговорност на касатора е правилно ангажирана, като му е наложено наказание в коректно определен размер съобразно предвиденото в чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева в условията на повторност. С тези мотиви районният съд е потвърдил ЕФ.

Така постановеното решението на Районен съд - Варна е неправилно и следва да се отмени.

Въззивният съд безспорно от страните е установил, че административно-наказващият орган е издал два ЕФ - серия К № 6998396 и серия К № 6998397 от 11.10.2022 г. Въпреки, че ЕФ серия К № 6998397 от 11.10.2022 г. е бил отменен с Решение № 1274/29.08.2023 г. по НАХД № 2033110201180/2023 г. по описа на ВРС, настоящият състав на съда намира, че в случая е нарушено правилото „non bis in idem“ по чл.24, ал.1, т.6 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, тъй като е налице идентичност на извършеното нарушение, описано в електронен фиш ЕФ серия К № 6998397 от 11.19.2022 г. и процесният електронен фиш ЕФ серия К № 6998396 от 11.19.2022 г. Налице е идентичност на съществените елементи на правонарушението от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието.

Електронният фиш по своето правно значение е приравнен едновременно на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление по ЗАНН. С издаването на ЕФ едновременно се образува административнонаказателно производство срещу конкретно лице и се налага административно наказание за описаното в него изпълнително деяние - действие или бездействие.

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, приложима в производството по дирене на отговорност по административнонаказателен ред, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Прилагането на посочения принцип се обуславя от идентичността в предмета на образуваните административно наказателни производства, който предмет, определен от вида на извършеното нарушение и нарушителя, се очертава от АУАН (в случая от ЕФ). В случая е налице противоречие с установената в чл.24, ал.1, т.6 от НПК забрана за образуване на повече от едно производство, спрямо едно и също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е действаща и в административно-наказателния процес. (по арг. и от разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН).

При това положение издаването на два електронни фиша за едно и също административно нарушение нарушава правото на защита на наказаното лице. Принципът „non bis in idem” е един от правните принципи, които изрично са закрепени в правната норма. Неспазването му ще води и до неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност. Наказването на едно лице за едно и също деяние повече от един път също нарушава и принципа за справедливост.

В допълнение на изложеното настоящият касационен състав установява, че на приложената към АНП снимка към ЕФ серия К № 6998396/27.01.2023 г., в полето за скорост и разстояние липсва посочена стойност. При това положение и при наличието на издадени два броя електронни фишове за различно превишение на допустимата по закон скорост на движение на лекия автомобил (в единия 22 км./ч, а в другия 32 км./ч) за съда остава неяснота обстоятелството с каква всъщност скорост се е движил управляваният от касатора автомобил и дали в действителност е извършил нарушението, за което е бил санкциониран.

ЗАНН урежда задължение за коректно описание на нарушението от фактическа страна – с всички елементи от фактическия състав на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като на това фактическо описание следва да съответства правилна правна квалификация. Както вече беше посочено електронният фиш по своето правно значение е приравнен едновременно на акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление по ЗАНН. Съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже посочените обстоятелства по несъмнен и категоричен начин, нещо което не е сторено в конкретния случай, като не е доказано по безспорен начин извършването на твърдяното административно нарушение. Това от своя страна, е довело до издаване на един незаконосъобразен ЕФ.

Налага се краен извод за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, опорочаващо резултата от проведената процедура по ангажиране отговорността на касатора, което е неподлежащо на саниране. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона. Той е следвало да констатира посоченото съществено процесуално нарушение и да отмени издадения от ОДМВР - Варна електронен фиш, като незаконосъобразен. Като не го е извършил, съдът е приложил неправилно закона, в хипотезата на чл.348, ал.2, предл. първо от НПК, вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН и решението му следва да бъде отменено. Следва да се отмени и издадения ОДМВР - Варна електронен фиш, като незаконосъобразен.

При този изход на спора искането на ОДМВР – Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1324 от 12.09.2023 г., постановено по НАХД № 20233110201182/2023 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6998396 от 11.10.2022 г., с което за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на Е.М.Н., с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.3, т.3 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: