Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260037/27.08.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на десети август две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3861 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск от М.А.Х. с
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по
съдебен ред /ЗУТОССР/
срещу Териториалното поделение
на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Хасково.
Ищецът твърди, че от 01.02.1972 г. до 10.09.1973 г. работил като тракторист в
ДАП Хасково, след което постъпил за отбиване на редовната си военна служба. В последствие, от
20.11.1975 г. отново започнал работа като тракторист в същото предприятие и работил там до 03.03.1979 г. През този период бил изпратен от работодателя си на 6 месечен курс за шофьор и след като издържал изпитите от 01.01.1978 г. до 03.03.1979 г. бил назначен като шофьор. От 03.03.1979 г. до
30.11.1985 г. работил в тютюневи бригади на различни места – П., Е., Д.. След 20.11.1985 г. пак започнал работа в ДАП Хасково като *** в 16-та бригада и
работил до
30.05.1989 г. на кола ГАЗ 53. Сочи се, че за част от периодите в НОИ-Хасково липсвали данни
за трудовия
му стаж, а
именно: от 01.01.1973 г. до 10.09.1973 г. - 8 месеца
и 10 дни; от
20.11.1975 г. до 31.12.1975 г. -1 месец и 11 /единадесет / дни; от 30.06. до 01.10.1976 г. 3 /три /месеца; от 01.01.1078 г. до 31.12.1978 г. - 12 месеца; от 20.11.1985 г. до 31.12.1985 г. -1 месец и
10 дни; от
01.06.1989 г. до 09.08.1989 г. - 2 месеца и 9 дни,
поради което не му го признавали за трудов стаж. Предвид изложеното се иска се
съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът е полагал труд през горепосочените периоди в ДАП Хасково, на длъжност „***", а впоследствие и като „***“ при 8-часов работен ден.
Ответникът
счита иска за недопустим, тъй като към исковата молба не била приложена трудова
книжка или други документи, които да удостоверяват вероятността на трудовия
стаж, както и удовстоверение по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. Предвид
изложеното се иска да бъде отхвърлен предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде допустим така предявеният иск,
съобразно чл. 5 ЗУТОССР е
необходимо ищецът да представи удостоверение, издадено
от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на
основание чл. 5, ал. 12 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени
данни за претендирания стаж.
В настоящия случай е налице втората хипотеза,
доколкото осигурителят е прекратил дейността си,
без да има правоприемник, а в
представените и неоспорени удостоверения и уведомителни писма на Началник на сектор ОА
при РУ„СО" гр. Хасково се сочи, че там липса информация за ищеца за процесните периоди. Следователно, по делото са
ангажирани писмени доказателства, установяващи наличието на предвидената в
специалния закон абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на така предявения иск. Освен
това, в задължителната съдебна практика се приема, че когато
от данните, намиращи се в архивното стопанство е видно, че за определен период
или определени месеци липсват данни за трудов стаж, при наличието на данни за
трудов стаж за други периоди или месеци, и при данни от други документи, в
случая трудова книжка, че лицето е работило през процесните месеци при
работодател/осигурител/ в хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, то
следва да се приеме, че искът по чл. 1 от посочения закон е допустим – Определение № 841/14.12.2012 г. по ч. гр. д. № 706/2012 г. на ВКС, IV г.о. Предвид изложеното същият следва да бъде разгледан по същество.
В удостоверение № АС-6209/29.11.2010 г. от РУ„СО" гр. Хасково е отбелязано, че
в конкретно определени периоди за времето
от. 01.02.1972 г. до м.05.1989 г. ищецът е работил на длъжностите „***", а по-късно „***“
в ДАП Хасково, като за
м.07-09.1976 г. и м.07-09.1979 г. няма предадени разплащателни ведомости, за 1977 г. и 1978 г. има предадени документи само
на обединени автогари, а за м.04-06, 10-12.1979 г., 1980 г.-1985 г. и м.06-12.1989 г. липсват данни за лицето
в предадените документи.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът
счита, че не следва да обсъжда, доколкото се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Х. А. А. и Р. А. Х. за
установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства. Показанията им са
записани подробно в протокола за съдебно заседание, проведено на 10.08.2020 г. /л. 53 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално,
като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от
страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,
че предявеният иск е неоснователен.
По делото не са представени документи, които могат
да бъдат ценени като писмени доказателства по смисъла
на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР,
обосноваващи вероятността
на претендирания трудов стаж на ищеца,
както и допустимостта за установяването му със
свидетелски показания. Това е така,
защото в цитираната разпоредба са предвидени императивно
предпоставките, на които те трябва да
отговарят, а именно да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа и да са издадени по време на полагане на
стажа. В този смисъл са и
задължителните указания, дадени в т. 9 на ППВС № 8/1963 г., където по въпроса се препраща към Тълкувателно
решение № 59 от 1.VI.1962 г. по гр.д. № 54/1962 г., ОСГК. В
съответствие с посочените законова
норма и задължителна съдебна практика следва да се
приеме и че представеното удостоверение № АС-6209/29.11.2010 г. от РУ„СО" гр. Хасково не съставлява
такова писмено доказателство, доколкото не изхожда от предприятието, в което е работил ищецът и не е съставено по
време на полагане на трудовия му стаж, поради което не установява вероятност да е полаган труд при
този работодател. Освен това, то не попада са сред примерно изброените в чл. 6, ал. 2, т. 1 – т. 8 ЗУТОССР, а и не би могло да се разглежда като друг
документ по смисъла на т. 9. При това положение съдът намира, че не следва да се обсъждат и да се
ценят показанията на разпитаните свидетели, които в случая се явяват недопустими. В този смисъл са и Решение № 1443 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4775/2007 г.
на ВКС, IV г.о., Решение № 401 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г. на ВКС,
IV г. о. и др. Следователно, по делото липсват допустими доказателства, от които да се установи положен трудов
стаж от М.А.Х. през сочения в исковата молба период на длъжността „***", а впоследствие и
като „***“ в ДАП
Хасково.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Въпреки този изход на делото на ответника не
следва да се присъждат разноски с оглед липсата на изрично и своевременно
заявена искане за това, а и предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР. Съгласно чл. 9, ал. 1 от с.з. по делата за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се събират държавни такси, поради което такива не
следва да се възлагат на ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.А.Х., ЕГН **********,***, срещу Териториалното поделение на Националния осигурителен институт гр. Хасково,
адрес: гр. Хасково, ул. ”Георги Кирков” № 30, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт гр. Хасково, че М.А.Х. е полагал труд на длъжността „***", а впоследствие и като „***“ в ДАП Хасково, в периодите: от 01.01.1973 г. до 10.09.1973 г.; от 20.11.1975 г. до 31.12.1975 г.; от 30.06. до 01.10.1976 г.; от 01.01.1078 г.
до 31.12.1978 г.; от 20.11.1985 г. до 31.12.1985 г.; от 01.06.1989 г. до 09.08.1989 г., при пълен работен ден.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!!!
Секретар: К.С.