№ 1125
гр. Варна, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110202369 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ФИНХЪБ“ ЕАД с ЕИК: *********, представлявано от
К.С.Б. със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Западна промишлена зона, ул.“Уста
Кольо Фичето“ № 16 против Наказателно постановление № 03-2500156/25.04.2025 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" (ДИТ) гр. Варна, с което на „ФИНХЪБ“ ЕАД
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса
на труда.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Твърди се, че наказващият орган не е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН за проверка на акта с оглед неговата обоснованост и
законосъобразност, както и не е събрал допълнителни доказателства за извършеното
нарушение преди да се произнесе. На следващо място се твърди нарушение на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, доколкото не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както
и конкретни действия или бездействия на нарушителя. Направено е възражение, че са
изплатени на посочените в жалбата лица дължимите суми за трудови възнаграждения и
обезщетения по КТ. Твърди се също така, че е налице „явно маловажен случай“ по смисъла
на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество редовно призовано,
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Н. Т., която
изразява становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, моли за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
През месец февруари 2025 г. служители на ДИТ – гр. Варна извършили проверка по
1
спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество като работодател.
В хода на проверката от представените от въззивното дружество документи, в това число и
трудови договори и ведомости за заплати и др., било установено, че от страна на въззивното
дружество не било изплатено начисленото във ведомост за месец декември 2024 г. парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по
давност, на В.В.Б., ЕГН **********, изпълнявал длъжността „оператор мониторинг център“
във „ФИНХЪБ“ ЕАД, с прекратено трудово правоотношение със заповед №
ZPO0000000086/13.12.2024 г., считано от 16.12.2024 г.
Констатациите от проверката били обективирани в констативен протокол №
ПР2501969/14.02.2025 г., в който били дадени и задължителни предписания едно от които
под № 10 било да се изплати парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск,
правото за който не е погасено по давност, на В.В.Б., изпълнявал длъжността „оператор
мониторинг център“ във „ФИНХЪБ“ ЕАД, с прекратено трудовото правоотношение,
считано от 16.12.2024 г. Определен бил и срок за изпълнение – 06.03.2025 г.
При последваща проверка през месец март 2025 г. с призовка, връчена на
изпълнителния директор на дружеството К.Б.с на 11.03.2025 г., били изискани доказателства
за изпълнение на предписанието, като такива не били представени, за което бил издаден КП
№ ПР2509742/28.03.2025 г.
За констатираното нарушение на 28.03.2025 год. срещу въззивното дружество бил
съставен АУАН № 03-2500156, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата
на чл. 415 ал.1 от КТ. Актът бил надлежно предявен и връчен на изпълнителния директор на
дружеството К.Б.с, който го подписал без възражения.
Възражения не постъпили и впоследствие по административнонаказателната
преписка.
На 25.04.2025 г. административнонаказващият орагн издал обжалваното наказателно
постановнление, като е приел фактическите констатации, изложени в акта, приел е че
въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ и
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните гласни и писмени
доказателства: известие за доставяне, призовка, идентификационна карта, протокол за
извършена проверка № ПР2501969/14.02.2025 г.; ведомост; трудов договор между „Сепа
Кибер Технологии“ ЕАД и В.В.Б., допълнително споразумение между „Сепа Кибер
Технологии“ ЕАД и В.В.Б. от 15.12.2023 г.; допълнително споразумение между „Сепа Кибер
Технологии“ ЕАД и В.В.Б. от 25.11.2024 г.; заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с В.В.Б.; заявление от В.В.Б. до изпълнителни директор на „Финхъб“ ЕАД,
протокол за извършена проверка № ПР2509742/28.03.2025 г.; заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Извършването на деянието се установява от свидетелските показания на св. Г. Е. Л.,
които съдът кредитира изцяло като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат
противоречия, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив
показанията на свидетеля подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният
също служи за основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства като обективни,
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите в своята съвкупност са еднопосочни. Посочените доказателства и доказателствени
средства, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите
2
фактически изводи.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима. Съдът в рамките на служебната проверка не
констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените
реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени в предвидените за това срокове,
като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно приложеното към
административнонаказателната преписка заверено копие на заповед № З-0864/17.10.2022 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно, като позволява
на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към
административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си,
а именно – посочено е следното: при извършена последваща проверка на "ФИНХЪБ" ЕАД, с
ЕИК: ********* за изпълнение на предписания от Протокол № ПР2501969/ 14.02.2025 г. на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Варна е установено, че не е изпълнено
задължително предписание № 10 от Протокол № ПР2501969/ 14.02.2025 г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Варна относно изискването: „Работодателят да изплати
начисленото във ведомостта за заплати за месец декември 2024 г. парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, правото, за който не е погасено по давност, на лицето
В.В.Б. с ЕГН: **********, изпълнявал длъжността „оператор мониторинг център“ във
„ФИНХЪБ“ ЕАД, с прекратено трудово правоотношение със заповед ZP00000000086/
13.12.2024 г., считано от 16.12.2024 г., съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка
с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда, с краен срок за изпълнение 06.03.2025 г., тъй като до
приключване на административното производство от „ФИНХЪБ“ ЕАД, ЕИК ********* не
са представени изисканите с призовка № ПР2509742/10.03.2025 г. доказателства за
изпълнение на предписания от Протокол № ПР2501969/ 14.02.2025 г., в това число и за
изплащане на начисленото в платежна ведомост за месец декември 2024 г. парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото, за който не е погасено по
давност, на лицето В.В.Б. с ЕГН: **********, изпълнявал длъжността „оператор мониторинг
център“ във „ФИНХЪБ“ ЕАД, с прекратено трудово правоотношение със заповед
ZP00000000086/ 13.12.2024 г., считано от 16.12.2024 г.
Била посочена и правна квалификация на деянието по чл.415, ал. 1 КТ.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по
административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за
извършеното административно нарушение, посредством личните си възприятия, след което
са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Административнонаказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на
разпоредбите на КТ и е издал обжалваното наказателно постановление, като на база на
събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на
извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на КТ, която следва да
намери приложение.
Анализирайки приложимата нормативна уредба, съдът намира, че за предотвратяване
и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях е регламентирана възможността контролните органи на инспекцията по
труда и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или по предложение на
синдикалните организации да прилагат изброените в отделни точки мерки, каквато е
даването на задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели,
органите по назначаването на длъжностни лица за отстраняване на нарушенията на
трудовото законодателство и други – чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
В конкретния случай е наложена принудителна административна мярка, изразяваща
3
се в даването на задължителни предписания на работодателя – въззивното дружество, което
предписание не е било изпълнено в предоставения от контролните органи срок. Доколкото е
налице бездействие от страна на дружеството да изпълни предписанията на контролните
органи, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност за извършено нарушение по 415, ал. 1 КТ.
Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че
непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното
постановление поради две причини. На първо място страните по делото следва да посочат
всички доказателства в подкрепа на своите становища. На второ място съдът винаги решава
делото по същество, т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими
доказателства и намери делото за изяснено от фактическа страна. По отношение на
възражението, че административнонаказващият орган не е посочил датата и мястото на
нарушението, съдът намира, че от съдържанието на обжалвания акт се установява
обратното, а именно посочено е, че административното нарушение е извършено в гр. Варна
на 07.03.2025 г. Както вече беше посочено, както в АУАН, така и в НП се съдържа описание
на нарушението, позволяващо на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е
привлечено към административнонаказателна отговорност, съответно да организира
адекватно защитата си. Направено е възражение, че липсва описание на нарушението, като в
НП не са посочени конкретни действия или бездействия на нарушителя. Доколкото
вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява чрез бездействие,
което конкретно е било описано в съдържанието на АУАН и НП като неизпълнение на
предписание № 10, съдът намери възражението за неоснователно. На следващо място се
оспорва се фактическата обстановка, твърдяна с НП, като се сочи, че сумата е била
изплатена на лицето. Съдът, изхождайки от анализа на доказателствения материал по
делото, извършен по - горе, намери, че подобно възражение не може да бъде споделено.
Относно възражението, че в конкретния случай е налице явно маловажен случай, съдът
намира следното: в чл. 39, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е регламентирана възможността за
санкциониране на нарушителите за явно маловажни случаи на нарушения, установени при
извършването им, с глоба с квитанция или фиш, което да е бъде предвидено в съответния
закон или указ. Разпоредбата на първо място не предвижда налагането на имуществена
санкция, което означава, че е приложима само по отношение на физически лица, а на
следващо място касае нарушения, установени при извършването им, а не впоследствие при
извършване на проверка от контролните органи. Ето защо, съдът намира, че посочената
разпоредба не е приложима. Съдът намира, че установените по делото факти не
припокриват и хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като
конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид - нещо повече, периодът от време, в който работникът е бил
лишен от полагащото му се обезщетение завишава степента на обществена опасност на
нарушението и в този смисъл правилно въззивното дружество е било санкционирано за
извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото.
В случая е приложима разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, която съдържа
едновременно и правило за поведение, и санкция. Съгласно посочената разпоредба, който не
изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване
на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 10 000 лв. При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдействието на въззивното дружество в хода на
административнонаказателната проверка. От друга страна като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете наличието на множество нарушения на трудовото
законодателство, установени при извършената проверка от контролните органи. При превес
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелство правилно наказващият орган
е наложил имуществена санкция в размер малко над минималния, а именно 2000 лв.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
4
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна, която
претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл.
63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ и провеждането само на едно съдебно заседание
по делото съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение е в размер
на 80.00 лв. Доколкото Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е териториално поделение
на специализираната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
- Главна дирекция „Инспектиране на труда“, а не самостоятелно юридическо лице и предвид
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, съгласно която Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, съдът намира, че въззивната
страна следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултското възнаграждение в полза на
юридическото лице Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03- 2500156/25.04.2025 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) гр. Варна, с което на „ФИНХЪБ“ ЕАД
с ЕИК: *********, представлявано от К.С.Б. със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ № 16 е наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лева на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „ФИНХЪБ“ ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“, седалище гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 3 сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал.
1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5