№ 8520
гр. С., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110109202 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. К.
Д. с ЕГН ********** против СО, с адрес: ****************, представлявана от кмета В.Т. с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл.
52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и за 2 040 лв. –
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.06.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 06.06.2023г. около 15.00 ч. на територията на
СО, в района на Центъра на гр. С., до ********** „И.В.“, на тротоара при пресичането на
улиците „**********“ и „***************“ се спънала в неправилно наредени, разместени
и счупени плочки, вследствие на което паднала и наранила левия си лакът, както и лявата
страна на торса. Поддържа, че с помощта на случайни минувачи се обадила на приятеля си,
който я транспортирал до УМБАЛСМ „*********“. Поддържа, че в лечебното заведение
установили нужда от извършване на оперативна интервенция под анастезия,
противопоказно за нейното здраве по други здравословни причини, поради което била
прехвърлена в УМБАЛ „*********“. Твърди още, че след извършена рентгенография на
лакътната става – анфас и профил, се установило счупване на горния край на лакътната кост,
поради което на 08.06.2023г. била извършена оперативна интервенция с открито наместване
на фрактурата, без вътрешна фиксация, радиус и улна. Поддържа, че е в период на
възстановяване, провежда рехабилитационни процедури, преминала е два контролни
прегледа и ще бъде необходимо осъществяване на втора оперативна интервенция. Навежда
твърдения, че периодът на възстановяване е съпроводен със сериозни болки, процесът на
заздравяване е по – бавен и въпреки приема на множество болкоуспокояващи медикаменти е
в невъзможност да изпълнява ежедневните си задължения. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и сумата в размер на 2 040 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - медицински разходи, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба /19.02.2024г./ до
1
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и размер, по
подробно изложени съображения. Счита, че СО не е отговорна за настъпването на
инцидента, както и за претърпените вреди и не са налице основания за ангажиране на
отговорността й. Същата не следва да носи отговорност, че ищецът сам е пренебрегнал
собствената си безопасност по време на придвижването му, с което е предизвикал
инцидента, респ. е допринесъл за настъпването му. Прави възражение за съпричиняване.
Претендира разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 31393 от 01.08.2024 г. съдът съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест между страните е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) деяние, а именно, че
ответникът е извършил описаното в исковата молба противоправно бездействие; 2) вредата,
а именно, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди в претендирания
размер; и 3) пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване
на фактическия състав на предявеното от ищеца право, на основание чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В тежест на
ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори установената в чл. 45, ал.
2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Към исковата молба са представени писмени документи, които съдът е приобщил към
производството като допустими, относими и необходими писмени доказателства, които са от
значение за правилното решаване на спора. Допуснати са съдебно-техническа и съдебно-
медицинска екпертиза за установяване на спорните въпроси по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Софийски районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД,
във връзка с чл.45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за причинени имуществени и неимуществени вреди
съответно в размер на 2040 лв. и 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане.
От представената Епикриза на М. Д., издадена от УМБАЛСМ „*********, се
установява, че ищцата е постъпила в болницата на 07.06.2023 г. поради счупване на горния
край на лакътната кост на лявата ръка. Извършена е операция, като са поставени плака и
винтове. Ищцата е била изписана на 10.06.2023 г.
По делото е представен болничен лист № **********, издаден от ЛКК при Клиниката
по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „*********, от който е видно, че ищцата е
била в отпуск поради временна неработоспособност вследствие на травмата от 07.06.23 г. до
10.07.23 г., общо 34 календарни дни.
Представени са фактури за закупено от ищцата медицинско изделие и извършена
рентгенография на стойност съответно 1820 лв. с ДДС и 100 лв. По делото са налице и
доказателства за извършени медицински процедури – преглед, физиотерапия и лазер, от д-р
Ш. в Гранд Хотел П. на стойност 120 лв.
По делото е прието заключение от съдебно-медицинска експертиза, което съдът цени
като компетентно изготвено, както и неоспорено от страните. От експертното заключение се
установява, че ищцата след падане е получила счупване на лакътната кост на лявата ръка,
което е довело до трайно затруднение на движението на крайника за срок не по-малък от два
месеца и половина при обичаен ход на възстановяване. Експертът потвърждава, че
2
посочената травма може да бъде получена в резултат на падане върху твърд терен в контакт
с левия лакът, тъй като такъв вид увреждания обикновено настъпват при контакт с твърди,
тъпи предмети. В хода на възстановяване ищцата е имала затруднения в ежедневното си
обслужване и нужда от чужда помощ. Счупването, поради сложността на движението в
лакътната става, изисква рехабилитация за възстановяване на движението.
При прегледа, извършен от вещото лице, ищцата се е оплакала от болка в мястото на
счупването при натоварване и смяна на времето. Заявила е, че изпитва затруднения да
извършва работата си като архитект, тъй като не можела да се подпира на лявата си ръка.
Вещото лице констатира, че разгъването на лявата ръка в лакътя е с около 20 градуса
по-малко отколкото на дясната ръка. На левия лакът има белег от оперативната рана с
линейна форма и дължина 12 см. Лявата предмишница под лакътя на лявата ръка е по-тънка
от дясната с два см. При опипване на лакътя се усеща подкожно металната остеосинтеза.
Според експерта по принцип металната остеосинтеза е индеферентна към човешния
организъм и не води до остатъчни проблеми, но в конкретния случай се усеща болка и
дискомфорт при подпиране на ръката. Металните пластини и винтове подлежат на
премахване, като след това се очаква подобрение по отношение на подпирането на ръката,
но е малко вероятно с оглед възрастта на ищцата, че тя ще възстанови напълно движението
си при разгъване. След премахването на метала възстановяването би било около 1 месец.
Ищцата все пак е хирургически здрава при гореописаните усложнения.
По делото е прието заключение от съдебно-техническа експертиза, което съдът цени
като компетентно изготвено, както и неоспорено от страните. Съгласно експертното
заключение тротоарът на ъгъла на пресичане на ул. „**********“ с ул. „***************“ в
близост до **********, посочен като място на падането от ищцата, е изграден от средни по
големина гранитни плочи. Настилката е положена отдавна, като плочите са били подменяни
аварийно, но с годините са настъпили слягания на места, откъдето се получават и
разминавания между височините на някои плочки. Разликата във височината между едната и
другата равнина на плочките е минимум 2 см, като тези плочки не са били обозначени с
ленти или знак. Според вещото лице положената настилка, разглеждана като цяло, е в норма
и без големи деформации, но не отговаря на изискването всички плочки да са в една
равнина. Според експерта трябва да бъде подменена в бъдеще съгласно изискванията на
Наредбата за градската среда на СО.
За установяване на обстоятелствата по настъпване на твърдяното от ищцата
вредоносно събитие по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Д.Г.В., фактически съжител на ищцата и свидетеля К.В.Д., син на ищцата.
Свидетелят В. посочва, че ищцата му се обадила и казала, че си е ударила лошо ръката
и не я чувства. Била с внучка си. Той отишъл на мястото на инцидента, взел я и я закарал в
болница *******. Видял къде се е спънала. Там имало две или три плочки, които били
повдигнати около 8-10 см. По думите на свидетеля инцидентът се е случил на улицата, която
започва от големия паркинг срещу двореца, която отива до **********. Падането е станало
на тротоара.
Отишли в *******, където снимали ръката и казали, че е много лошо счупена.
Ищцата отказала да бъде оперирана с пълна упойка, тъй като според нея майка отключила
деменция след операция с пълна упойка в *******. По тази причина отишли в ********
болница, където можели да я оперират с местна упойка. Посочва, че на ищцата била
поставена плакета, която е трябвало да се закупи, защото не се поема от касата. Тъй като
това нещо доста й тежи и боли, мисли да го премахне, но са казали, че трябва да минат
поне девет месеца. Тя няма пълен обем на отваряне на ръката и й тежи заради желязото. Тя е
архитект, като със сигурност травмата се е отразила на професионалните ангажименти.
Дълго време не е могла да работи на компютър.
Свидетелят К.Д. посочва, че М. Д. е архитект-проектант. Работи за себе си, като си има
3
собствено студио. Използва стандартните програми, които се използват в днешно време за
проектиране на сгради, заведения и т.н. Тя чертае с аутокад. Ползва също и таблет, но на
практика е много трудно да се работи с една ръка. Също така има и преподавателска дейност
в УАСГ. Води курс, има студенти и е преподавател. Вследствие на инцидента проектантската
й дейност е била замразена, тъй като причинената травма не е позволявала да си върши
работата, която е на компютър, за което трябват и двете ръце. За преподаването й по-скоро
не е пречела, макар че цялата й мобилност е била възпрепятствана, което все пак се е
отразило на дейността в университета. Възстановяването е продължило минимум шест
месеца. Към днешна дата продължава да има оплаквания, но трябва да й се правят операции
тепърва. Травмата възпрепятства нейното нормално движение и ежедневните дейности.
Не може да си опъне лявата ръка напълно. Инцидентът се е случил през 2023г. Тя е била по
средата на проект по време на самия инцидент, който се е забавил.
При преценка на показанията на свидетелите, отчитайки тяхната заинтересованост от
изхода на делото в полза на ищцата, но и съобразявайки всички данни по делото в
съответствие с изискването на чл. 172 ГПК, съдът приема същите за достоверни като ясно и
последователно изложени, както и вътрешно непротиворечиви и неопровергани от
останалия доказателствен материал, поради което ги кредитира в цялост. В тази връзка
следва да се съобрази и това, че свидетелят В. лично е придружил ищцата до болницата след
падането , а впоследствие и е станал свидетел на възстановителния период, като е могъл
да възприеме също последиците от преживяното върху здравето и емоционалното й
състояние. Последното важи и за сина К.Д., който има наблюдения и върху
професионалния живот на ищцата.
Ето защо въз основа на техните показания и на съдебно-медицинската и съдебно-
техническата експертиза, съдът приема за установено, че на твърдените от ищцата дата и
място същата е претърпяла инцидент, спъвайки се в изпъкнала плочка и падайки на
тротоара, в резултат на което е получила описаните в съдебно-медицинската експертиза
наранявания. Получената травма й е причинила болки и страдания, трудности в ежедневното
обслужване и работата, дискомфорт.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Софийският районен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 49
ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 20
000 лв., както и за имуществени вреди в размер на 2040 лв. ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковете – 19.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
Съдът приема, че правопораждащият съдебно предявеното вземане за обезвреда
фактически състав включва следните елементи, които подлежат на установяване в условия
на кумулативност: 1) настъпване на твърдяното от ищеца вредоносно събитие на посочените
в исковата молба дата и място; 2) претендираните имуществени и неимуществени вреди и
техния размер; 3) настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие; 4)
обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД правоотношение по възлагане на
работа на лица, при или по повод извършването на която последните виновно са станали
причина за вредоносното събитие; 4) вина – независимо от нейната форма – умисъл или
небрежност.
Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в
горепосочената кумулативност следва да са налице, за да бъде ангажирана отговорността
както на прекия причинител, осъществил деликт, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, негов възложител, в случая СО. Отговорността
4
по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму, когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, технически или други правила или от характера на
работата (Постановление № 9 от 28.12.1966, Пленум на ВС).
В тази връзка следва да се отбележи, че отговорността на СО по предявените искове е
гаранционно-обезпечителна по смисъла на чл. 49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и обхваща
виновното бездействие на нейни служители по отношение на ремонта и поддръжката на
тротоарите на нейна територия, което е довело до увреждане на граждани.
Съдебната практика /В този смисъл са определение № 468 от 25.05.2018 г по гр. д. №
943/18 г на ВКС, IV ГО и решение № 9 от 02.02.2018 г по гр. д. № 1144/17 г на ВКС, III ГО/,
която се споделя от настоящия съдебен състав, е категорична, че когато общината не
извършва действия по поддържане и обезопасяване на тротоара, тя следва да носи
отговорност за вреди от непозволеното увреждане.
Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т.ч. улиците в
рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл.
140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, вр. с § 7, т. 4
ПЗР ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската
пътна мрежа, представляват публична общинска собственост. Според § 6, т. 6 ДР ЗДвП
„Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, т. е.
тротоарът се явява част от улицата.
По силата на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост, както и на чл. 31 от
Закон за пътищата, общината е длъжна да управлява и поддържа общинските пътища,
включително и тротоарите в рамките на населеното място. Следва да се посочи, че
поддържането включва полагането на грижи за чистотата на тротоарите, отстраняването на
неравности и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходците. Съгласно нормата
на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от Закона за движението по пътищата лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най - кратък срок.
С оглед така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на ищцата бе да
установи, че служители на СО чрез бездействие и неизпълнение на служебните си
задължения по поддържане на тротоарите и осигуряване на безопасното придвижване по
тях противоправно и виновно /вината се презумира/ са станали причина за нанесените
имуществени и неимуществени вреди – преживените болки, страдания и дискомфорт. В
тежест на ответника е било да докаже, че не е налице виновно поведение от страна на
негов/и служител/и с оглед презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява осъществяването
на всеки един от юридическите факти, пораждащи отговорността на ответната община.
Установи се въз основа на кредитираните свидетелски показания и заключението на
съдебно-техническата експертиза, че на 06.06.2023 г. ищцата е претърпяла посочения от нея
инцидент – спъване в изпъкнала плочка на тротоара на ул. „**********“ пред МО и падане
на лявата си страна, в причинно-следствена връзка с което, според приетата съдебно-
медицинска експертиза и медицинска документация, е счупила лакътната кост на лявата си
ръка и е претърпяла операция за поставяне на пластина и винтове. Вследствие на
нараняването, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, както при самото падане, така и при последващите медицински интервенции и
възстановителния период от няколко месеца. По време на него се е нуждаела от чужда
помощ за ежедневните си дейности и е била възпрепятствана да работи нормално.
5
Ищцата е претърпяла и имуществени вреди вследствие на инцидента, изразяващи се
в разходи за медицински изделия – пластина и винтове в размер на 1820 лв., която сума не се
покрива от НЗОК, като извършването на осцеосинтезата е било абсолютно необходимо за
лечението на фрактурата. Ищцата е сторила разноски и за рентген в размер на 100 лв., както
и за рехабилитация в размер на 120 лв., като според заключението по СМЕ последната е
била наложителна за възстановяване на движението на ръката. Физиотерапията е била
извършена от лекар на територията на РБ и е на разумна за естеството на процедурата
стойност, поради което разходите за нея подлежат на обезщетяване от отговорното лице в
пълен размер. Общо претърпените имуществени вреди от ищцата се равняват на 2040 лв.,
поради което този иск следва да бъде уважен изцяло.
Както бе посочено по-горе, общината е задължена по закон да поддържа тротоарите в
състояние, осигуряващо безопасното придвижване на пешеходците. В случая тротоарът на
мястото на инцидента има слягания на места, откъдето се получават и разминавания между
височините на някои плочки. Разликата във височината между едната и другата равнина на
плочките е минимум 2 см, като тези плочки не са били обозначени с ленти или знак.
Положената настилка, разглеждана като цяло, е в норма и без големи деформации, но не
отговаря на изискването всички плочки да са в една равнина. Такъв неравен тротоар не
осигурява безопасно придвижване на пешеходците дори и при полагане от тях на дължимата
грижа. При неспазване на задължението на общината за поддържане на тротоара и при
липсата на доказани невнимателни действия от страна на пострадалата, не може да се
приеме, че ищцата сама е причинила или е допринесла за нараняването си, като не е
положила дължимата грижа при придвижване. По делото не са представени никакви
доказателства, които да сочат, че ищцата е била невнимателна, докато е вървяла. Поради
това съдът приема, че причинените на ищцата вреди са пряка и непосредствена последица
само от лошото състояние на тротоара и не е налице съпричиняване.
Процесната тротоарна площ се намира на територията на СО – в центъра на С.,
поради което на основание гореописаните разпоредби от ЗП, ЗДП и ЗОС именно ответникът
чрез своите служители е следвало да предприеме съответните действия по привеждане на
настилката в съответствие с правилата за безопасно придвижване, като ремонтира
тротоарната площ и отстрани неравностите по нея. Това задължение не е било спазено,
поради което е налице противоправно бездействие на общината и нейните служители, което
е в пряка причинно-следствена връзка с получаването на травматични увреждания у ищцата
и причинените имуществени и неимуществени вреди. Този извод не се разколебава от
представените от ответника доказателства за извършен ремонт, тъй като към момента на
процесния инцидент тротоарът не е в бил равен и е бил опасен за пешеходците, което се
установява от заключението по СТЕ.
Това, че в случая не могат да се определят конкретни служители на ответника, които
са виновни за противоправното бездействие, не е основание за отпадане на отговорността на
работодателя им – СО, тъй като съгласно т. 7 от Постановление на пленума на ВС №
7/30.12.1959 г. „държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49
ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е
причинил тези вреди.
Въз основа на гореизложеното, ищцовата претенция за неимуществени вреди се явява
доказана по основание, а претенцията за имуществени вреди – по основание и размер.
По размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди:
Гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа по чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД е функционално обусловена от отговорността на делинквента и съответно
6
тъждествена на нея по обем и съдържание. Затова и ответникът отговаря спрямо ищеца при
същите условия, при които отговаря причинителят на вредите, т.е. по правилата на
деликтната отговорност.
Съгласно чл. 51 ЗЗД отговорността на делинквента обхваща всички вреди, настъпили
като пряка и непосредствена последица от увреждането, като при определяне размера на
паричния еквивалент на неимуществените вреди приложение намира принципът на
справедливото им репариране, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД. При съобразяване на
даденото в т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС задължително
тълкуване следва да се отбележи, че въведеното в чл. 52 ЗЗД понятие за справедливост като
критерий за съразмерна обезвреда не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, подлежащи на изследване от съда във
всеки отделен случай. Като такива обстоятелства в конкретиката на процесния случай
следва да бъдат ценени вида и тежестта на получените от ищеца телесни увреждания,
характера и интензитета на свързаните с тях болки и страдания, продължителността на
възстановителния период и наличието на евентуални остатъчни оплаквания.
При преценка размера на следващото се по справедливост обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът отчита преди всичко характера на
причиненото травматично увреждане – счупване на лакътната кост на лявата ръка, което
представлява сериозна травма с трудно и болезнено възстановяване особено с оглед
възрастта . Ищцата е претърпяла операция за поставяне на пластина и винтове, които
подлежат на оперативно премахване. Възстановителният период е бил с продължителност
няколко месеца, през които ищцата е търпяла физически болки и страдания, както и
неудобства при ежедневното си обслужване и невъзможност да полага труд поне за част от
периода. Съдът отчита, че движението на лявата ръка на ищцата е трайно затруднено, като
тя не може да се разгъва напълно и е малко вероятно в бъдеще това да бъде възможно.
Релевантно е също така, че дори при пълно зарастване на фрактурата ищцата изпитва болка
при подпиране на ръката си, което пречи да извършва работата си на архитект.
Фактът, че ищцата е ползвала отпуск по болест в размер на 34 дни след инцидента,
също е взет предвид от съдебния състав, тъй като това има значение за определянето на
интензитета на нанесените увреждания и периода, в който е изпитвала най-силни болки.
С оглед на горното и при съобразяване на социално-икономическите условия в
страната към датата на настъпване на вредите, съдът приема, че следва да определи по
справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000,00 лева, като за
разликата до 20 000,00 лева следва да отхвърли претенцията, като неоснователна за този
размер.
Върху размера на дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
съдът следва да присъди и законна лихва от завеждането на иска - 19.02.2024 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни по съразмерност.
Съдът намира направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно, поради което то следва да бъде намалено, като се съобразят
ориентировъчните възнаграждения за този тип адвокатска работа и материален интерес,
съдържащи се в чл. 7, ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 3 от Наредба 1/2004 за възнаграждения за
адвокатска работа. Съдът счита, че с оглед на посочените критерии справедливото
възнаграждение се равнява на 3500 лв.
7
Ищцата е сторила също така и разноски за депозит за вещо лице по СТЕ – 354,24 лв.,
депозит за вещо лице по СМЕ – 504,97 лв. и държавна такса – 887,42 лв. – общо 5246,63 лв.
заедно с адвокатското възнаграждение. Пропорционално на уважената част от иска и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят 2151,98 лв. от тези разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на направените от него
разноски според размера на отхвърлените претенции. На ответника се дължат разноски в
размер на 100 лв. за депозит за СМЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно положения труд и процесуално поведение съдът определя в размер на 200 лв. С
оглед размера на отхвърлената претенция, на ответника следва да се присъдят 176,95 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД СО, с адрес -
град С., ул.***********, представлявана от кмета В.Т., да заплати на М. К. Д. с ЕГН
**********, сумата от 7000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания в резултат от
травматично увреждане, получено на 06.06.2023 г. вследствие на спъване и падане на
неравен тротоар на улица „**********“ пред МО в град С., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 19.02.2024 година до
окончателното изплащане, както и сумата от 2040 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински
изделия, рентген и рехабилитация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба - 19.02.2024 година до окончателното изплащане на
сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния му предявен
размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА СО, с адрес - град С., ул.***********, представлявана от кмета В.Т. да
заплати на М. К. Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в
производството в размер на сумата от 2151,98 лв.
ОСЪЖДА М. К. Д. с ЕГН **********, да заплати на СО, с адрес - град С.,
ул.***********, представлявана от кмета В.Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в
производството в размер на 176,95 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8