Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 18.12.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря ………….. Петър
Петров …....……… и в присъствието на
прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 766 по описа за 2020год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 767 от
02.07.2020г., постановено по гр.д. № 2975/ 2020г. по описа на ПлРС, допълнено с
решение № 260 133/31.08.2020г., съдът е отхвърлил като
неоснователен предявения от А.В.В., родена на ***г. в Република Молдова, против М.Н.И., с ЕГН: **********,
иск с правно основание чл.69 ЗН за делба и прекратяване на съсобствеността
върху следните недвижими имоти :
АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в жилищна
сграда в град Плевен, на ул. „***“ № ***, на *** етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение:
жилище, апартамент, състоящ се от две спални, дневна - кухня - трапезария, баня
и тоалетна, със застроена площ от 91,90 кв.м., заедно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата - с площ от 109,96 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема № 1774 /26.02.2012г. на
СГКК - гр. Плевен: на същия етаж - обект с идентификатор ***; под обекта -
обект с идентификатор ***; над обекта - обект е идентификатор ***; и съседи по
документ за собственост: североизток - апартамент № ***; югозапад - стълбище,
коридор и aп.№ ***; северозапад - УПИ Х-3587; югоизток - ул.„Н. Рилски“ и
апартамент № ***; отгоре - апартамент № ***; отдолу - апартамент № ***, както и
припадащите се на апартамента 2,7130 % ид.ч. идеални части от общите части на
сградата с площ от 211,40 кв.м. и от правото на
строеж на сградата, която сграда е обозначена по кадастралната схема като
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Плевен, одобрени със Заповед №
РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение,
засягащо поземления имот - Заповед № КД-14-154/11.11.2009г. на Началник на СГКК
- Плевен, целият с площ от 758 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване, стар идентификатор
***, квартал 366 б, парцел XI, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***,
***, ***, ***;
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда
с идентификатор № ***по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: град Плевен, на ул.„***“ № ***, ет. 1, представляващ ГАРАЖ ***, с предназначение: гараж в
сграда, със застроена площ от 16,75 кв.м., брой нива на обекта - едно, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обект с идентификатор ***;
под обекта - няма; над обекта - няма и по документи за собственост - ПАРКОМЯСТО
№ *** от жилищна сграда в град
Плевен, на ул.„***“ № ***, в сутерена, с площ от 16,75 кв. м., заедно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата - с площ от
29,35 кв.м., при съседи: от североизток - маневрено хале; от югозапад - ул.„***“;
от северозапад - УПИ XIII-***, ***; от югоизток - паркомясто № ***; отгоре - магазини;
заедно с 5,9584 % ид.ч. от общите части на сградата с площ от 211,40 кв.м. и от
правото на строеж на сградата, която сграда е изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Плевен,
одобрени със Заповед № РД- 18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ от 571 кв.м. по документ за собственост, а по кадастрална
скица с площ от 570 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - високо застрояване, стар идентификатор ***, квартал
366 б, парцел XII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***;
***; и ***; и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда
с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес: град Плевен, на ул.„***“№***, ет.1, представляващ ГАРАЖ ***, с предназначение: гараж в сграда, със застроена площ от
16,00 кв.м., брой нива на обекта - едно, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - обект с идентификатор *** и 56722.660.1426.1.39; под
обекта - няма; над обекта - няма, представляващо по документи за собственост ПАРКОМЯСТО
№ 4 от жилищна сграда в град Плевен, на ул.„***“ №59, в сутерена, с площ от
16,00 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата - с площ от 28,02 кв.м.,
при съседи: от североизток - маневрено хале; от югозапад - ул. „***“; от
северозапад - паркомясто №***; от югоизток - паркомясто №***; отгоре -
магазини; заедно с 5,6868 % ид.ч. от общите части на сградата с площ от 211,40
кв.м. и от правото на строеж на сградата, която сграда е изградена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, целият с площ от 571 кв.м. по документ за собственост, а по
кадастрална скица с площ от 570 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване, стар идентификатор
***, квартал *** б, парцел XII, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***;
***; ***; ***; ***; и *** при квоти:
за А.В.В. - 1/4 идеална част и за М.Н.И. —
3/4 идеални части.
Осъдил А.В.В., родена на ***г. в Република Молдова да заплати на М.Н.И., с
ЕГН: ********** разноски по делото в размер на 1 300лв.
Недоволна от решението е
останала А.В.В., която чрез адв.А. А. *** го обжалва в законния срок. Твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че от
доказателствата по делото презумпцията за съвместен принос при реализиране на
правото на строеж върху обектите, предмет на спора, в право на собственост не е
оборена. В практиката на ВКС на РБ се приема, че при реализиране на право на
строеж в право на собственост по време на брака, обектите на това право са в
режим на СИО. В случая съвместният принос твърди, че е доказан от събраните по
делото доказателства. Излага съображения, че от изисканите ДДС дневници на ***
ЕООД се установява, че на датата на сделката замяна на недвижими имоти,
изразена в нот. акт № 112/23.12.2008г. на Нотариус С.И.,*** действие района на
ПлРС и на датата, на който е подписан Договор за СМР – 23.12.2008г. е издадена
фактура № 150/23.12.2008г. на стойност 9 412лв. данъчна основа и
1 882,40лв. ДДС с основание за издаване на фактурата „продажба на стоки“,
която доказва, че между страните по Договора за замяна на недвижи имоти е имало
размяна на парични средства – М.И. е платила на *** ЕООД сумата по фактурата.
Твърди, че тя е издадена във връзка с Договора за СМР на недвижим имот от
23.12.2008г., който Договор е възмезден и щом в него не са уговорени цени
следва да се приеме, че цената е среднопазарната за извършените услуги.
Показанията на св.М.от заседанието на 05.11.2019г., който като представител на
Дружеството твърди, че няма разплащания между страните, противоречат на
счетоводните записвания в *** ЕООД – издадена е фактура. Твърди, че от това
следва, че между ответницата и ЕООД е имало доплащане за строителната услуга за
придобитите от нейна страна обекти съобразно Договора за СМР от 23.12.2008г., и
след като не е било установено чии точно са били тези средства, то презумпцията
за съвместен принос между съпрузите не е оборена – решението е неправилно.
Моли въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт на ПлРС, като постанови ново решение, с което да се уважи предявения иск за делба,
както и да й присъди разноските по делото за двете инстанции.
Въззиваемата
М.Н.И. от гр.В. Търново, с ЕГН ********** чрез
адв.И. С.от ВтАК изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Твърди, че не се спори, че между наследодателя на страните В.В.и ответницата е
сключен граждански брак на 03.01.2002г., който е прекратен със смъртта на В.В.на
*** През 2008г. М.Н.И. е придобила чрез замяна на недвижими имоти правото на
строеж на процесните самостоятелни обекти, описани в ИМ, изразена в нот. акт №
112/23.12.2020г. на Нотариус С. И., с която сделка тя е прехвърлила на *** ЕООД
притежаваните от нея по наследство и покупко – продажба преди брака идеални
части от незастроен парцел, срещу които е получила правото на строеж на два
апартамента и две паркоместа. Изрично е вписано в Договора за замяна, че
страните не си дължат суми за уравняване на стойностите на недвижимите имоти,
предмет на замяната. На същата дата – 23.12.2008г. – ответницата и ЕООД
сключват Договор за СМР, съгласно който *** ЕООД се задължава да реализира
строителството на имотите, за които М.Н.И. притежава правото на строеж, за своя
сметка до степен на завършеност – въвеждане в експлоатация. За осъществения
строеж е представена преписка от РДНСК гр.Плевен. След придобиване на
собствеността М.Н.И. е извършила две сделки – замяна на Ап.12 срещу Ап.7 в
същата сграда, изразена в нот. акт № 92/25.03.2010г. на Нотариус С. И., а през
2016г. е продала друг нейн обект – Ап.***, който Договор е изразен в нот. акт №
32/27.10.2016г. на Нотариус С. И.. Съпругът на ответницата не е участвал в
сключването на Договорите – имотите са били приети за лично имущество на М.Н.И..
Оспорва твърдението на жалбоподателката, че е заплащала суми по фактура с
основание продажба на стоки. Позовава се на показанията на Управителя на
дружеството – строител – св.М.– който е установил, че не е получавал никакви
суми от М.Н.И. и е завършил обектите до въвеждането им в експлоатация без да
получава допълнително заплащане от ответницата. За издадените две фактури от
23.12.2008г., описани в дневниците за продажби на дружеството, обяснил че
стойността на първата е точно данъчната оценка на имота, който Дружеството
придобива – 9 412лв., за да бъде заведено придобиването на имота от
дружеството без ответницата да дължи нещо. Получила е няколко имота на данъчна
стойност, по-висока от дадения в замяна и за да не заплаща разлика е пусната
втората фактура № 151/23.12.2008г. на стойност 0 лв. Спорът не е как е водено
счетоводството на строителя и дали са спазени ЗСч и ЗДДС, а дали ответницата е
плащала на строителя и съпругът й В.В.има принос в това плащане. Навежда
доводи, че от писмените доказателства и заключението на вещото лице се
установява, че тя не е плащала никакви суми, включително и по посочената в жалбата
фактура. Отделно от това основанието, посочено във фактурата е продажба на
стоки, което се различава от твърдяното в жалбата. Излага съображения, че от
заключението на вещото лице се установява, че счетоводната документация на ЕООД
не е запазена и не може да се установи как е водено счетоводството на
Дружеството и дали са спазени изискванията на нормативната уредба към 2008г.
Счита, че от писмените и гласни доказателства се стига до извод, че ответницата
не е заплащала никакви суми за придобиването и построяването на процесните
имоти. Договорът за СМР е приет като доказателство по делото и в неговия текст няма
уговорки за допълнителни плащания – ЕООД следва да осъществи строежа до
въвеждане в експлоатация за своя сметка с посочена степен на довършителни
работи – настилки, инсталации, дограма, стълбище. В този смисъл са показанията
на св.Т. А., които наред с тези на Управителя М.установяват, че ответницата е
получила апартаментите в завършен вид, готов за живеене, а В.В.никога не е
посещавал имотите нито е предоставял средства за тяхното придобиване и
изграждане. Доказана е пълна трансформация по смисъла на чл.23 СК на
собствените на ищцата 5/6 ид. части от терена, придобити по наследство и
покупко-продажба от преди брака, срещу които тя е придобила собствеността в
завършен вид на процесните имоти. Поради това не е налице съсобственост между
ищцата и ответницата и искът за делба на Ап.*** и паркомясто № *** и № ***
правилно е отхвърлен като неоснователен – да се потвърди решението и да й се
присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 1000лв.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на съделителката –
първоначална ищца и жалбоподателка,
прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори между страните, че ответницата е била в брак с В.В.с ЕГН **********
от 03.01.2002г.
Не се спори и е видно от У-ние за наследници – л.10 от делото на ПлРС, че
на *** В.В.е починал като женен в гр. Свети Влас, Област гр.Бургас и е оставил
за свои законни наследници ответницата М.Н.И., негова съпруга от втори брак и А.В.В.,
негова дъщеря от първия му брак и ищца по делото.
Страните не спорят и се установява от представените с отговора два броя удостоверения
– л.48 и л.49 от делото на ПлРС, че Н.Х.И.с ЕГН ********* е починал на
07.05.2001г. и е оставил свои законни наследници съпруга В., починала на
16.08.2009г. и дъщери Л.Н. В.и ответницата М.Н.И..
Няма спор и се установява от представения на лист 55 от делото нот. акт №
69/08.04.1955г. на РС гр.Плевен и изразения в него договор за продажба, че на
08.04.1959г. Н.Х.И.е придобил дворно място с къща, находящо се в гр.Плевен с
площ от 520 кв.м., съставляващо парцела XV в стр.кв.211 по плана на гр.Плевен.
Безспорно е също така и се установява от представения по делото нот. акт №
12/28.08.2001г. на Нотариус В. П., рег. № *** при НК, с район на действие
района на ПлРС – л.51 от делото, че на 28.08.2001г. майката на ответницата, В. Ц.И.
е прехвърлила на ответницата М.И. 4/6 идеални части от имота с
покупко-продажба, с което ответницата е станала собственик на 5/6 идеални части
от имота.
Не се спори и е видно от нот. акт № 112/23.12.2008г. – л.14 – л.17 от
делото, че с Договор за замяна на недвижими имоти, сключен между ответницата и
„***“ ЕООД, ЕООД прехвърлило на ответницата право на строеж на апартамент №***,
право на строеж на апартамент №***, право на строеж на паркомясто №*** и
паркомясто №***, в замяна на които ответницата му прехвърлила собственост върху
своите собствени 5/6 идеални част от дворното място с площ по скица 427 кв.м. с
административен адрес ул.***.
В Договора е посочено, че страните изразяват съгласие и извършват замяната,
като не си дължат суми за уравняване стойностите на недвижимите имоти, предмет
на замяната.
Не се спори и се установява от писмените доказателства – л.11 – л.13 от
делото и л.87, че на 25.03.2010г. и 27.10.2016г. ответницата е заменила Ап.***
за Ап.*** в същата сграда и е продала Ап.***, при които договори се е
разпоредила еднолично и самостоятелно с имотите си.
Спорни по делото са въпросите да се допусне ли делба на Апартамент №*** и паркомясто №*** и №***, находящи се в гр.Плевен, на ул.***,
между кои лица и какви са дяловете на страните в придобитите по време на
прекратения брак между В.В.и М.И. недвижими имоти?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените
доказателства, заключението на СИЕ и показанията на свидетелите.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови
обжалваното решение ПлРС е приел, че по иска за делба всяка от страните следва да докаже
твърденията си относно собствеността върху имотите, предмет на делба и
съответно притежаваните квоти.
Намерил, че в случая ответницата е направила възражение за наличие на пълна
трансформация на лично имущество и възложил в нейна тежест да докаже това
твърдение.
От показанията на свидетелите Г.М., управител на *** ЕООД приел, че се
установява че ответницата е прехвърлила в собственост на дружеството дворно
място, като в замяна е получила в обезщетение два апартамента и две паркоместа.
Не е получавал суми, с които ответницата да е доплащала процесните имоти. В
този смисъл са и показанията на свидетеля Тодор А., който заявил, че познава
ответницата, запознал я с управителя на строителната фирма, като първоначално
са й предлагали да закупят парцела, а впоследствие са се договорили срещу
собствеността върху имота да получи в обезщетение жилищни имоти. Процесното
дворно място все още не е застроено, но от строителя е получила като
обезщетение процесните апартаменти и паркоместа в друга сграда. Твърди също
така, че е съпругът В.В.е живял на семейни начала с друга жена в гр.Св.Влас, не
е живял с ответницата и не са поддържали връзка. Влизал е в жилищата, които
били на шпакловка. Ответницата не е плащала на строителя, а уговорката им била
да получи жилищата само срещу отстъпената в замяна земя.
За издадената на ответницата фактура за сумата от 9 412 лева приел, че свидетелят
Г.М., управител на *** ЕООД установява, че е издал на ответницата фактурата, в
която е отразена стойността на земята по данъчна оценка, тъй като това е
начина, по който да се осчетоводи сделката. Приел, че данъчната оценка на имота
е 9411,70 лева и фактурата е издадена за същата стойност.
Позовал се на изводите на вещото лице, че от така оформените счетоводни
документи се установява, че ответницата не е имала задължения към дружеството и
няма на какво основание да е внесла сумата. В подкрепа на това обстоятелство е
и това, че фактурата и нотариалния акт за замяна са от една и съща дата.
При така събраните гласни и писмени доказателства стигнал до извод, че възражението за пълна трансформация на лично имущество е
доказано по несъмнен начин и ищцата, като наследник на В.В., съпруг на
ответницата, няма дял от процесиите имоти, за да може да иска тяхната делба. По
делото приел, че не е доказано наследодателят на ищцата и съпруг на ответницата
да е участвал в построяването им, да е заплащал пазарна цена. Съпругът В.В.,
починал на ***, няма никакъв принос в изграждането на сградата, която е
построена при реализиране на правото на строеж, обектите от същата не попадат в
режим на СИО, а са лично притежание на съпругата М.Н.И.. Сградата е построена от дружеството - инвеститор, изцяло с негови средства и
въведена в експлоатация. Позовал се на представената и приета по делото
преписка относно осъществения строеж, находяща се в РДНСК Плевен.
Намерил също така, че в случая реализирането на правото
на строеж е извършено по време на брака между ответницата и наследодателя на
ищцата, но от значение е характера на средствата, ползвани за изграждането на
обектите на собственост. Срещу отчуждаване на притежаваните от ответницата в
индивидуална собственост права върху дворното място, същата е получила в
завършен вид собствеността върху процесиите обекти - апартамент № ***,
паркомясто № *** и паркомясто
№ ***. Следователно, така реализираното
право на строеж макар и по време на брака, изключва приноса на съпруга, тъй
като това е станало срещу изцяло лично имущество на съпругата. За
придобиването правото на строеж и за построяването на цялата сграда ответницата
не е предоставяла никакви средства, а само посочения в нотариалния акт за
замяна, недвижим имот, представляващ 5/6 идеални части от дворно място, който
тя притежава по наследство и покупко-продажба преди брака.
Позовал се на сключения Договор за СМР от 08.04.2008г. със
строителя с нотариална заверка на подписите на страните – л.52 – л.54 от делото,
според който ответницата няма никакви задължения за заплащане на допълнителни
средства за построяването на обектите, а изпълнителят "***" ЕООД
следва да осъществи строежа до въвеждането в експлоатацията му за своя сметка,
вкл. са посочени подробно степента на довършителните работи, които трябва да
извърши - настилки в стаите, дограма, инсталации, стълбище. В случая приел, че
строителят е обезщетил собственика, при което срещу правото на собственост
върху поземления имот, не се заплаща сума, а се предоставят един или няколко
обекта в новопостроената сграда, без допълнителни доплащания и уравнения на
суми.
При така
изложеното приел, че презумпцията за съвместен принос е оборена по категоричен
начин. Проведено е пълно и главно доказване за влагане на имущество в придобиване
на имотите, което е било лична собственост на съпругата. Следователно имотът не
е съпружеска имуществена общност, а е
налице пълна трансформация по смисъла на чл.23 ал.1 СК, тъй като макар да е придобит
по време на брака, имотите са придобити от ответницата изцяло с нейно лично
имущество, а предявеният иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли.
Оплакванията
на жалбоподателката са неоснователни.
Според чл.21 СК вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос
може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в
работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на
противното.
Съгласно
чл.22 СК вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на
брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Съгласно чл.23 СК, озаглавен Преобразуване на
лично имущество, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с
лично имущество.
С отговора на ИМ ответницата е направила на осн.
чл.342 ГПК възражение за пълна трансформация на лично имущество и е твърдяла,
че процесните Ап.*** и две паркоместа са придобити изцяло с нейно лично
имущество като в собствеността върху делбените имоти В.В.няма никакви права,
защото счита презумпцията за съвместен принос по време на брака в придобиването
на имущество от съпрузите за оборена от доказателствата по делото.
Доказателствата – писмени и гласни – установяват
приетото от ПлРС. Позоваването на жалбоподателката на дневниците по ДДС на
ЕООД, от които да се установи плащане при замяната на недвижимите имоти от
23.12.2008г. е неоснователно. Съгласно чл.182 ГПК вписванията в счетоводните
книги се преценяват от съда според тяхната редовност и другите обстоятелства по
делото. Видно от заключението на СИЕ – л.214 – л.215 от делото на ПлРС, вещото
лице установява при посещението в счетоводната къща, водила счетоводствот она
ЕООД, че при тях се намират частични документи от 2010г. до 2011г./2012г. и не
е възможно да представи фактури №№ 150 и 151/23.12.2008г. Те са отразени в
дневник за продажби на ЕООД на ред 4 фактура № 151/23.12.2008г. на стойност 0
по сделката и на ред от дневника другата – на стойност 9 412лв. данъчна
основа и 1882,40лв. ДДС с основание продажба на стоки. Фактурите не са открити
и експертизата не може да се произнесе за подробно пояснение. Предвид това
възниква въпросът платила ли е тази сума ответницата и за какво – за замяната
или за СМР, а при това св.Г.М.– управител на ЕООД твърди, че плащане не е
имало, а вписването е по данъчната оценка на имота, който Дружеството придобива
от ответницата. В тази насока са и показанията на св.Т. А., както и писмените
доказателства.
Усилията на жалбоподателката да обори
доказателствата на ответницата, опровергаващи презумпцията на съвместен принос,
като свърже Договорът за замяна, издадените но неоткрити фактури на 23.12.2008г.
и Предварителен договор от 23.12.2008г. извършване на СМР на недвижим имот –
л.50 от делото, и твърди че е налице възмездност защото М.Н.И. е плащала пари –
9 412лв. – при строителството на имотите, са неуспешни. ЕООД се е
задължило да продаде и извърши СМР на два апартамента и две паркоместа до
степен на завършеност подробно описана в Договора, но замяната също е вид
продажба, а само осем месеца по-рано е сключен Договора от 08.04.2008г. – л.52
– л.54 от делото, видно от който в т.8.3 страните са се споразумели
извършването на строителството и издаването на разрешение за въвеждане на
сградата в експлоатация, както и снабдяването на възложителя с документи за
собственост, да е за сметка на изпълнителя.
Твърдението на жалбоподателката, че между ЕООД и
ответницата е имало доплащане и по този начин презумпцията за съвместен принос
не е оборена е неоснователно – противоречи на всички доказателства по делото, а
фактурите на които се позовава жалбоподателката не са установени за да се анализират
за записването в дневниците на основанието продажба на стоки какво съдържание е
вложено.
Като е достигнал до изводите, че от
доказателствата по делото съвместния принос на съпрузите е отречен и имотите са
лична собственост на ответницата и е отхвърлил като неоснователен
предявения иск за делба по отношение на трите делбени имота Апартамент и две
паркоместа, ПлРС е постановил законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
При отхвърляне на иска за делба
разноските се разпределят по реда на чл.78 ГПК. След като жалбата е
неоснователна А.В.В. следва да бъде осъдена да заплати разноските на
ответницата за таза инстанция в размер на 1 000лв. за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 767 от 02.07.2020г., постановено по гр.д. №
2975/2020г. по описа на ПлРС – ХI-ти гр. с-в, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78
ал.3 ГПК А.В.В., родена
на ***г. в Република Молдова да заплати на М.Н.И., с ЕГН ********** разноски по
делото в размер на 1 000лв. за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.