Р Е Ш
Е Н И
Е № 1227
гр.Сливен, 04.11.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
6651 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТЕРА ГРУП” АД против „БИНДЕР” АД, с която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви сключения между „Бндер“ АД и „Тера груп“ АД на 25.11.2014 година „Предварителен договор за прехвърляне на права и задължения по концесионен договор“, с който „Биндер“ АД прехвърля на „Тера груп“ АД всички права и задължения по сключения на 04.07.2012 година между "Биндер” АД, като Концесионер, и Министерския съвет на Република България, като Концедент, "Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломити от находище "ДЯДОВО - БИНДЕР", разположено в землището на с. Д., община Нова Загора, област Сливен, срещу заплащане от приобретателя „Тера груп“ АД на прехвърлителя „Биндер“ АД на цена в размер на 12000,00 лева, приобретателя на прехвърлителя чрез извършено прихващане, за окончателен. Исковата претенция е с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че съгласно сключен на 25.11.2014 година между „Биндер“ АД, като прехвърлител, и „Тера груп“ АД като приобретател, предварителен договор за прехвърляне на права и задължения по Концесионен договор, наричан по-нататък за краткост само „Предварителен договор”, страните се задължават в срок от 60 дни след получаване на разрешение от Министерския съвет по чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства да сключат при условията на сключения Предварителния договор Окончателен договор, с който Окончателен договор прехвърлителят „Биндер“ АД да прехвърли на приобретателя „Тера груп“ АД всички права и задължения но сключения на 04.07.2012 година между „Биндер“ АД, като Концесионер, и Министерския съвет на Република България, като Концедент "Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1. т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломити от находище "ДЯДОВО - БИНДЕР", разположено в землището на с. Д., община Нова Загора, област Сливен", срещу заплащане от Приобретателя на Прехвърлителя на цена в размер на 12 000 лева с включен в цената ДДС. Съгласно чл. 2 от Предварителния договор договорената цена от 12000 лева е платена с прихващане преди сключването на договора, като към момента на сключването му задължението на приобретателя да заплати цената е погасено. След сключване на Предварителни договор „Биндер“ АД подало до Министерство на енергетиката молба с приложени изискуеми съгласно закона документи за получаване на разрешение за прехвърляне на правата и задълженията по Договора за концесия на „Тера груп“ АД. Поради образувани адм.д. № 13513/2014 година и адм.д. № 9119/2016 година по описа на Върховния административен съд по жалби на ЕТ „Акация ДПЖМ - Марин Генов" срещу Решение №759 на Министерския съвет от 19.11.2011 година за предоставянето на концесията на „Биндер“ АД процедурата по разглеждане на молбата на „Биндер“ АД за издаване на разрешение за прехвърляне на правата и задълженията по концесионния договор на „Тера груп“ АД по твърдение в исковата молба известно време била спряна. Посочва се още, че след приключването на тези съдебни производства Министерство на икономиката, изискало от „Тера груп” АД представяне на допълнителни документи, което било сторено.
С
писмо изх. № Е-26-00-38/16.04.2018 година на С. С., Директор на дирекция
„Природни ресурси и концесии„ при Министерство на енергетиката „Биндер“ АД и
„Тера груп“ АД са уведомени, че в резултат на осъществен към 10.04.2018 година
цялостен контрол по изпълнение на концесионния договор и констатирани
задължения на концесионера „Биндер" АД за заплащане на неустойка, съгласно
чл. 35, ал. 1 от концесионния договор, в размер на 4536.00 лева, необходимо
условие за продължаване на инициираната от „Биндер" АД процедура по
прехвърлянето на правата и задълженията по концесионния договор е или
концесионерът „Биндер“ АД да заплати задължението си за заплащане на неустойка,
или ако това не стане, търговското дружество приобретател на правата и
задълженията „Тера груп" АД да представи изрична декларация, че ще поеме
всички задължения, възникнали до датата на приемане на решение на Министерския
съвет за прехвърляне на правата и задълженията по концесията. Твърди се , че със
същото писмо се изисква от „Тера груп“ АД да представи на Министерство на
енергетиката и Декларация по чл. 2 от Закона за икономическите и финансовите
отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции със преференциален данъчен
режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, както и
извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години (2015, 2016
и 2017 година). Сочи се, че Тера груп" АД е предоставила така
изисканите декларации и документи. С писмо изх. № Е-26-00-38/24.04.2018 година
на С. С., Директор на дирекция „Природни ресурси и концесии" при
Министерство на енергетиката, до изпълнителните директори на „Биндер“ АД и
„Тера груп” АД двете дружества се уведомяват, че с допълнително представените
документи са изпълнени изискванията на действащата нормативна уредба за вземане
на решение за прехвърляне на правата и задълженията по договора за концесия и
специализираната администрация на Министерство на икономиката ще предприеме
необходимите процедурни действия в съответствие с чл. 25, ал. 2 от Закона за
подземните богатства, като след приемане на решение за прехвърляне на правата и
задълженията по концесията от Министерския съвет, дружествата ще бъдат
уведомени за подписване на допълнително споразумение към концесионния договор. Твърди се, че след преминаване на
цялата процедура по съгласуване и даване на становища от отделните министерства
по заявлението на „Биндер” АД за прехвърляне на правата и задълженията по
концесионния договор на „Тера груп" АД, Министерският съвет на Република
България приел Решение № 455 от 02.07.2018 година за даване на разрешение за
прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставената концесия за
добив на подземни богатства - строителни материали - доломити, от находище
„Дядово-Биндер”, разположено в землището на с. Д., Община Нова Загора, Област
Сливен, с което решение Министерският съвет:
1.
Разрешава на „Биндер“ АД - гр. Сливен, да прехвърли на „Тера груп“ АД - гр.
София, изцяло правата и задълженията по предоставената концесия за добив на
подземни богатства - строителни материали - доломити, от находище
„Дядово-Биндер”, разположено в землището н с. Д., Община Нова Загора, Област
Сливен, без да се изменят условията на
предоставената концесия. 2.
Оправомощава министъра на енергетиката да сключи със страните по т. 1
допълнително споразумение към концесионния договор за прехвърляне на правата и
задълженията по предоставената концесия в едномесечен срок от уведомяваното за
това решение. Сочи
се, че така взетото решение е обявено, заедно с останалите приети решения от
Кабинета, още след проведеното заседание на Министерския съвет на 27.06.2018
година от Пресцентъра на Министерския съвет и от средствата за масова
информация, като „Тера груп“ АД е посочено в съобщенията като новия концесионер
на кариера „Дядово - Биндер". Твърди се още, че с писмо изх. №
Е-26-00-62/05.07.2018 година на Валери Трендафилов, Директор на дирекция
„Природни ресурси, концесии и контрол” при Министерство на енергетиката до изпълнителните
директори на „Биндер“ АД и „Тера груп“ АД двете дружества се уведомяват за
Решение № 455 от 02.07.2018 година на Министерския съвет. Към писмото е
приложен проект на Допълнително споразумение към концесионния договор, като
дружествата се поканват да дадат становищата си по проекта в срок до 20.07.2018
година. С писмо изх. № 830/12.07.2018 година, и входящ номер в деловодството на
„Биндер“ АД № 048/13.07.2018 година, „Тера груп“ АД изиска от „Биндер" АД
допълнителна информация и документи във връзка с предстоящото подписване на
Допълнително споразумение към концесионния договор за прехвърляне на правата и
задълженията по концесията. Сочи се, че едва с писмо изх. № 053/14.09.2018
година „Биндер" АД отговорило на писмото на „Тера груп“ АД от 12.07.2018 година,
като се позовало на представен комплект от документи непосредствено след
подписване на Предварителния договор и в изпълнение на неговата точка 4, б.
„Г”. Посочва се, че с
писмо вх. № Е-26-0062/20.07.2018 година „Тера груп“ АД в дадения 20 - дневен
срок уведомило Министерство на енергетиката, че няма забележки или предложения
за изменения или допълнения към изготвения проект на Допълнително споразумение
към концесионния договор и заявило готовност за подписване на Допълнителното
споразумение във вида му, съгласно изготвения проект. При извършвани устни справки в
Министерство на енергетиката за евентуалната дата на подписване на тристранното
Допълнително споразумение е даван отговор, че „Биндер" АД не отговаря на
отправените покани от Министерство на енергетиката за даване на становище по
изготвения проект и за подписване на Допълнителното споразумение. Така след
отправено искане от „Биндер" АД до Министерския съвет за даване на
разрешение за прехвърляне на правата и задълженията по концесията на „Тера
груп" АД, и след като всички тежки съгласувателни процедури и проверки за
съгласуване на решението от отделните министерства са преминали успешно, и
имало положително становище и е дадено разрешение от висшия орган на
изпълнителната власт в България се твърди ,че „Биндер“ АД фактически препятства
прехвърлянето на правата и задълженията по концесионния договор, без да
обяснява мотивите за тези свои действия и в пълно противоречие със задълженията
си по сключения с „Тера груп“ АД Предварителен договор. Твърди се, че с писмо
изх. № 832/19.09.2018 година и входящ номер в деловодството на „Биндер" АД
№ 055/25.09.2018 година „Тера груп“ АД отново изискало информация и документи,
намиращи се в „Биндер“ АД като изпратило приложени към писмото копия на Решение
№ 455 от 2 юли 2018 година. на Министерския съвет, Писмо изх. №
Е-26-00-38/16.04.2018 година. по описа на Министерство на енергетиката; Проект
на Допълнително споразумение № 1 към Договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства - строителни материали - доломити, от находище
„Дядово - Биндер", разположено в землището на с. Д., община Нова Загора,
област Сливен, сключен на 4 юли 2012 година между Министерския съвет на
Република България, представляван от Министъра на икономиката, енергетиката и
туризма, и „Биндер“ АД, гр. Сливен (изготвен от Министерство на енергетиката и
приложен към Писмо изх. № Е- 26-00-38/16.04.2018 година по описа на
Министерство на енергетиката). С писмото „Тера груп“ АД уведомило „Биндер“ АД,
че повече от два месеца след приемането на Решение № 455 от 2 юли 2018 година
на Министерския съвет и след даденото от „Тера груп" АД на Министерство на
енергетиката писмено съгласие за подписване на предложеното тристранно
Допълнително споразумение „Тера груп” АД не може да встъпи в правата на
концесионер и да експлоатира концесията на находище Дядово - Бндер, поради
неизпълнение на задължението на „Биндер" АД по сключения между двете
дружества Предварителен договор да сключи окончателен договор за прехвърлянето
на правата по концесията, от което „Тера груп“ АД търпи сериозни имуществени
вреди. Изтъква се още, че със същото писмо „Тера груп“ АД отново поканило
„Биндер“ АД за подписване на Допълнително споразумение № 1 към Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали
- доломити, от находище „Дядово - Биндер“, разположено в землището на с. Д.,
община Нова Загора, област Сливен, сключен на 04.07.2012 година между
Министерския съвет на Република България, представляван от Министъра на икономиката,
енергетиката и туризма, и „БИНДЕР“ ЕАД, гр. Сливен“ съгласно проекта, изготвен
от Министерство на енергетиката и приложен към писмото, на 25, 26 или 27
септември 2018 година в офиса на „Тера груп“ АД в гр. София, на бул. „Андрей
Сахаров" № 56. Твърди се, че на посочените дати представител на „Биндер“
АД не се явил за подписване на Допълнителното споразумение към концесионния
договор. Предвид изложеното, се изтъква,
че за „Тера груп“ АД е налице правен интерес за предявяване на настоящия иск за
обявяване на сключения на 25.11.2014 година Предварителен договор за
прехвърляне на права и задължения по концесионен договор за окончателен, за
което счита, че няма нормативна пречка и са изпълнени всички законови условия,
респ., че са налице условия за уважаване
на претенцията им по чл. 19, ал.3 от Закона и задълженията и договорите.
В
законоустановения срок от пълномощника на ответното дружество е депозиран
писмен отговор, в който се заявява становище, че предявеният иск е недопустим и
неоснователен и като такъв се оспорвам изцяло при следните изложени в отговора
възражения и обосноваващите ги съображения.
Според
пълномощника на ответника Договорът от 25.11.2014 година, който ищецът иска да
бъде обявен за окончателен носи елементите на договор с клауза за пораждане на
действие при условията на чл. 25 ал. 2 от ЗЗД, но приложен в областта на
отношенията между търговци, не може да бъде наименуван „предварителен
договор" и да се търси защита на правата на страната, получила
наименованието „приобретател", да иска обявяването му за окончателен по
реда на общото производство за това. Счита се ,че договорът е породил
евентуалното задължение на продавача, при сбъдване на несигурното събитие, а
именно Министерски съвет да издаде разрешение за прехвърлянето на концесията,
да го прехвърли по определения за това законов ред, на приобретателя по
договора. При неизпълнение на това задължение се пораждат облигационните
отношения между страните - връщане на получените суми и правото на неустойки за
неизпълнението му. В никакъв случай обаче не е налице възможността този договор
да бъде обявен за окончателен по съдебен ред, защото няма характера на типичен
предварителен договор по чл.19 от ЗЗД. Налице са специалните норми на Закона за
подземните богатства, които изключват приложението на общите разпоредби на ЗЗД.
Създаденият ред за прехвърляне на концесионни права представлява изпълнението
на определена административна процедура, която е уредена в този закон и включва
както воля на притежателя на правото на концесия, така и избор на отговаряща на
условията насрещна страна от органи на изпълнителната власт - МЕ и МС. Изтъква
се, че това не са отношения на договорна основа, които да бъдат поставени като
условие за утвърждаването им от държавните органи, поради което и не може да се
регламентира сключването на окончателен договор. Процедурата приключва с
тристранно споразумение, в което волеизявлението на държавния орган е
съществена част от фактическия състав. Според ответника няма как едно съдебно
решение в случая да обяви прехвърлянето на концесионните права, без участието
на държавния орган - МЕ, защото липсата на това волеизявление няма как да бъде
запълнено чрез съдебното решение. Още повече, че срокът по т. 2 от Решение №
455 от 02.07.2018 година отдавна е изтекъл и МЕ има възможност да не сключи
такова споразумение. Това според становището на ответника е едно обещание,
скрепено с финансови отношения, при неизпълнение на което могат да се търсят
единствено облигационни санкции. Следва да се има предвид, че решението на съда
по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД замества окончателния акт по приключване на
процедурата за обявяване на договора за окончателен, а в конкретния случай е
налице една административна процедура, в която подлежат на преценяване
специфичните условия от ресорното министерство по реда на чл. 23 от ЗПБ и след
това и волеизявление на Министъра на енергетиката чрез сключване на
допълнително споразумение за прехвърляне на правата по предоставената концесия.
Съгласно
чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, предварителният договор трябва да съдържа уговорки
относно съществените условия на окончателния договор. Ответникът счита, че в
договора от 25.11.2014 година не се съдържат такива, освен поемане на
задължение за прехвърляне на концесионни права и цената за това. Сравнявайки го
с предложения вариант на тристранно споразумение от страна на МЕ в договора от
25.11.2014 година не се съдържат клаузите от това споразумение. Това още веднъж
доказвало, че договорът от 25.11.2014 година няма характеристиките на
предварителен договор, въпреки че е наречен така.
От
друга страна според заеманата позиция от ответника е налице един факт, който не е маловажен в
случая, и води до заобикаляне на закона чрез предоставяне на концесионни права
на лице, което не отговаря на императивните изисквания за концесионер на природни
богатства - публична държавна собственост. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗПБ
правата и задълженията, произтичащи от предоставена концесия за добив, могат да
се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на
изискванията по чл. 23 от ЗПБ, а именно на физически и юридически лица,
регистрирани като търговец, които докажат наличието на необходимите за
извършване на съответните дейности управленски и финансови възможности,
регламентирани и в чл. 46 от ЗПБ. Там е
заложено кандидатът за получаване на концесионни права да докаже това условие
чрез предоставянето на набор от документи, които установяват обстоятелства,
характеризиращи наличието на управленски и финансови възможности. В т. 6 от ал.
2 на чл. 46 ЗПБ е поставено изискване кандидатът да няма просрочени парични
задължения към българската държава или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на
компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на
задълженията. В случая законодателят е предвидил, че доказването на това
изискване ще става не чрез предоставяне на удостоверение от НАП по чл. 87 от ДОПК, а е достатъчно да бъде подадена декларация от лицето. Такъв набор от
документи „Тера груп" АД е представило още с първоначалното заявление,
подадено от „Биндер“ АД за започване на
процедурата по прехвърляне на концесионните права. В този смисъл е и отговор на
МИЕ с изх. № 26-Б-360 от 14.08.2013 година където от МИЕ изрично изискват
актуална оригинална декларация, че правоприемникът няма просрочени парични
задължения към българската държава или към община по смисъла на чл. 162, ал., 2
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на
компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на
задълженията".
Посочва
се, че с писмо до „Биндер“ АД с вх. № 012/23.01.2015 г. „Тера груп" АД
изпраща този необходим набор от документи, неизменна част от които е и
въпросната декларация. Тези документи са изпратени в МЕ от страна на
„Биндер"АД.
След
това обаче, поради образувани адм. д. № 13513/2014 година и адм.д. № 9119/2016
година по описа на ВАС по жалби на ЕТ"Акация ДПЖМ - Марин Генов"
срещу Решение № 759 на МС за предоставяне на концесионните права на
„Биндер"АД, процедурата по прехвърляне на правата по реда на чл. 25, ал. 2
от ЗПБ временно беше спряна. С писмо с изх. № Е-26-00- 118/21.11.2016 МЕ
уведомява „Биндер" АД и „Тера груп" АД, че процедурата може да бъде
продължена, като изисква актуални документи по чл. 54, ал. 1, т. 7 и т. 8 от
ЗПБ, като изрично изисква такава декларация от страна на „Тера груп" АД.
Посочва се, че ответното дружество нямат
данни дали „Тера груп"АД са подавали такива документи. Не им е й
известно защо процедурата продължава след повторното й започване още година и
половина, но с писмо изх. № Е-26-00- 38/16.04.2018 година, приложено от ищеца
към исковата молба, МЕ изисква от „Тера груп"АД да представи отново
актуализирани документи, като неизвестно защо в писмото не е изискана и
„актуална оригинална декларация, че правоприемникът няма просрочени парични
задължения към българската държава или към община по смисъла на чл. 162, ал.2
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на
компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на
задълженията". Подадената към 2015 година и евентуално подадената такава
от страна на „Тера груп“ АД в края на 2016 година след изричното искане от
страна на МЕ с писмо с изх. № Е-26-00-118/21.11.2016 година доказва липсата на такива
задължения към срока на издаването им, но не и 3 години по- късно през 2018
година - към момента на издаване на решението на МС. Според позицията на
ответника липсата на такава декларация към 2018 година изключва възможността
правоприемникът да бъде окачествен от МЕ като лице с управленски и финансови
възможности, по смисъла на чл. 23 от ЗПБ. В ответното дружество не знаят дали
такава декларация е подадена от „Тера груп“ АД към 2018 година за целите на
процедурата по вземане на решение от страна на МС за разрешаване на
прехвърлянето на концесията. Счита се, че ако „Тера груп“ АД не са подали
такава декларация, това би означавало, че Решение № 455 от 02.07.2018 година на
Министерски съвет е нищожно. Посочва се, че в този смисъл към настоящия момент
от страна на „Биндер" АД се изготвя жалба до ВАС за прогласяване на
нищожността на акта на МС и в най - кратък срок ще бъде заведена в
деловодството на ВАС. Това според ответника
е най -вероятната възможност, тъй като било видно и от предоставените от ищеца документи,
че нито във въпросното писмо с изх. № Е-26-00- 38/16.04.2018 година от МЕ не е
изискана такава, нито пък присъства като опис в отговора - придружителното
писмо с неизвестна дата, придружено с декларации - 2 бр., приложени към
исковата молба, но не и декларация, че правоприемникът няма просрочени парични
задължения към българската държава или към община по смисъла на чл. 162, ал. 2
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на
компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на
задълженията. Възможно било в някой по-късен момент „Тера груп“ АД да е подало
такава декларация до издаване на Решение № 455 от 02.07.2018 година на
Министерски съвет, но в този случай според ответника тя би била с невярно
съдържание, тъй като към момента на решението на МС, година е имало задължения
към държавата. Сочи се , че дори към настоящия момент дружеството има
задължения в особено големи размери към фиска и евентуалното прехвърляне на
права за добив на подземни богатства - публична държавна собственост на едно
такова дружество, би било една драстична форма на противоречие с духа на
закона. Подчертава се , че това е
основната причина от страна на „Биндер"АД да не се предприема активна
позиция за сключване на тристранното споразумение за прехвърляне на
концесионните права. Затова успоредно с подаване на жалба срещу Решение № 455
от 02.07.2018 година на Министерски съвет, „Биндер" АД подготвяло сигнал
до прокуратурата за предотвратяване на опитите на едно некоректно към държавата
дружество, със явно големи финансови затруднения, при пълна липса на
изискуемите от закона управленски и финансови възможности, да се докопа по
законен път до правото да добива вещи публична държавна собственост. Освен
това, „Биндер"АД смята да предприеме и действия по административен път да
инициира по реда на Глава Седма от АПК възобновяване на производството по
издаване на административния акт - Решение № 455 от 02.07.2018 година на
Министерски съвет на някои от посочените в чл. 99 основания, включително за
евентуално наличие на престъпно деяние, ако такова бъде установено по надлежния
ред. Но дори и да не е налице престъпно деяние, според така изложената позиция
на ответното дружество безспорно е налице нарушаване на изискванията за законосъобразност
при издаването му, поради неустановяване от страна на МЕ на обстоятелства от
съществено значение, съществували към момента на издаването му, а именно на
липсата на изискващите се от закона управленски и финансови възможности на
дружеството, което получава разрешение да му бъдат прехвърлени концесионни
права върху вещи - публична държавна собственост. Въвежда
се възражения за нищожност поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите
нрави и се посочва, че смисъла на понятието „добри нрави" е изяснен в
съдебната практика (Решение № 88 от 22,06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 911/2009 г.,
I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 395/2008 г., I т. о.,
ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т.д.№ 224/2011 г., II т. о.,
ТК и др.), в която се приема, че се касае за обща правна категория, приложима
към гражданските и търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се
правила и норми, бранещи принципи и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а
не само на интереса на някоя от договарящите страни. Накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. В конкретния случай
несправедливо облагодетелствано се явява дружеството „Тера груп“ АД.
Несправедливо в смисъла на невъзможността им като цяло в един значително дълъг
период от време да отговарят на изискванията да бъдат концесионери по смисъла
на ЗПБ, но чрез сключването на предварителния договор за прехвърляне на права и
задължения от 25.11.2014 година и едновременно с това на същата дата
сключването на договор за продажба на инертни материали, тази невъзможност се
превръща в една договорна възможност подсигурена от съглашението на страните по
двата договора. И двата договора разгледани поотделно представляват два валидни
договора с различен предмет, права и задължения, но разглеждайки ги заедно,
същите съдържат според ответника елементи на едно сигурно и добре замаскирано
заобикаляне на закона. - Една възможност на едно юридическо лице нямащо позиция
на концесионер, каквото е „Тера Груп" АД да изпълнява именно това качество
до момента, в който пречките ще бъдат отстранени и просто същото ще встъпи в
това определение легално без значение кога във времето ще се случи това. До
този момент „Тера Груп"АД осъществява ролята на Купувач по смисъла на
договора за продажба на инертни материали и Приобретател по договора за
прехвърляне на концесионни права и двата договора от 25.11.2014 година, а
всъщност реално осъществява добив от находището. Така и практиката е
установила, че обикновено страните се опитват да постигнат забранения резултат
чрез сключването на отделни съглашения, както и чрез сключването на повече
сделки, всяка от които, разгледана без връзка с другите, е валидна - в тези
случаи нищожни са цялата поредица сделки и съглашения. Посочва се, че трайна и
безпротиворечива е съдебната практика, че за да се осъществи заобикаляне на закона,
участниците в сделката следва да съзнават и да целят постигането на забранен от
закона резултат чрез извършването на една или повече правни сделки, всяка от
които сама по себе си не противоречи на повелителни норми на закона, както е и
в разглеждания случай. Страните извършват тези сделки, не за да получат
типичните за тях правни резултати, а за да достигнат друга по-нанатъшна цел,
прякото осъществяване на която би противоречало на закона. В разглеждания
случай целта е добив и преработка на инертни материали от „Тера Груп"АД
без дружеството да е концесионер и последващото облагодетелстване на същите
реализирайки продажби. Тук според
ответника законът се заобикаля чрез извършването на привидна сделка (продажба
на инертни материали), която прикрива противозаконното съглашение за
удовлетворяване не по уредения в закона начин.
От
друга страна съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и добрите нрави. В съдебната практика е прието, че противоречието с
добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми на обществения
живот от гледна точка на» които морално недопустимо е сключеният договор да
породи съответните правни последици. Приема се, че нееквивалентността на
престациите, когато има за резултат нарушаването на такива норми, обуславя
нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Позовава се на
цената в предварителния договор. По него прехвърлителят се задължава да
прехвърли на Приобретателя правата си по концесионния договор за сумата от 12
000 година, като в същото време Прехвърлителят се задължава да заплати
неустойка при непрехвърляне в размер на 100 000 лева. Приблизително 10 пъти
по-голяма неустойка от прехвърлителната цена. Едновременното съобразяване и на
продажната цена в договора за продажба на инертни материали от същата дата
сочи, цена в размер на 1,20 лева с включен ДДС на тон при утвърдена пазарна
цена 10.80 лева с включен ДДС или приблизително осем пъти по-ниска продажна
цена и неустойка при прекратяване на същия в размер на 500 000 лева. Позовава
се и на плащане предвидено в договора за продажба на инертни материали, което е
наречено - „годишна премия". Годишна премия в размер на концесионните
такси, които заплаща Биндер АД, като концесионер към Министерство на
енергетиката. Именно тук според ответника е разковничето, обуславящо
заобикалянето на закона. „Биндер" АД префактурира на „Тера Груп" АД
концесионните такси, които първото заплаща към държавата (приложени фактури към
настоящия отговор, като доказателство по делото). Това според ответника е
извършвано и преди подписване на така наречения предварителен договор от
25.11.2014 година и при едно елементарно изчисление може да се стигне до извода
как е формирана цената 1.20 лв./т. с включен ДДС - която всъщност включва
себестойността на взривни материали и работна заплата с относително ниска
печалба.
От
друга страна пълномощника на ответника акцентира на уговорения срок на договора
за продажба на инертни материали. Според него е не случайно сключен на същата
дата, като т. нар. предварителен договор, а именно: договора за продажба на
инертни материали се сключва „За срока на действие на сключения от Продавача,
като Концесионер „Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни
богатства за находище Дядово-Биндер". Тоест това означава, че страните
предвидливо са уговорили един срок на договор за продажба на инертни материали,
равен на срока, за който е предоставена концесията на „Биндер" АД. И
макар, че същият е прекратен от Продавача, а в последствие прекратяването
потвърдено от съда с Решение от 23.10.2017 година по т.д. № 253/2017 година по
описа на БАС, това не санира нищожността на договорите, тъка като е важен
моментът на осъществяване на субективния елемент - съгласуване на волите на
страните по сделката за съзнателно постигане на забранения резултат.
Нищожността е непоправима (несанируема), защото никакъв последващ факт, каквото
е дори решението на Министерски съвет не може да компенсира порока.
В
този смисъл, като доказателство за привидния характер на сключените между
страните два договора е и цялостната фактическа обстановка, предхождащи
сключването им. „Биндер"АД е поело
ангажимент към физическото лице Д. И. П. за прехвърляне на концесионните права
на дружество, контролирано от него. Такъв договор е сключен още 06.04.2009
година с „ПСК Тера строй инвест Сливен" АД, ЕИК ********* (впоследствие
преименувано на „ОРЕ 3"АД), чийто основен акционер е Динко И. Пенев. Този
договор разкрива действителните отношения между „Биндер"АД и Динко Пенев.
Концесионните права се прехвърлят безвъзмездно, а в случай че се създаде
опасност от изгубване на възможността „Биндер" АД да сключи концесионен
договор „по право", отношенията ще продължат зад паравана на договорите за
покупко-продажба на инертни материали. Във връзка с това дружество е и
започната процедурата по прехвърляне на концесионните права с писмо с изх. №
118/25.07.2013 година да МИЕТ, относно необходимите документи за провеждане на
процедурата, като в отговора си № 26-Б-360/14.08.2013 година МИЕТ дава подробни
разяснения. В един по-късен момент, поради задлъжнялост към държавата на
дружеството „ОРЕ 3"АД, от страна на Динко Пенев е предложено „Тера
Груп" АД да стане страна по договор за прехвърляне на концесионните права,
което е видно от приложената кореспонденция между страните и протокол от
проведена среща на 17.01.2014 година.
От
ответника се посочва още, че междувременно през 2017 година Динко Пенев вече не притежава решаващия пакет
от акции на „Тера груп"АД и личният ангажимент към него от страна на
„Биндер"АД следва фирмите, които той контролира. Така през 2017 година
това лице вече няма нищо общо с това дружество, поради което „Биндер"АД
сключва идентичен договор с „Евразия консултинг груп" ЕООД, ЕИК *********,
посочена от Динко Пенев, като по отношение на добива от находище „Дядово-
Биндер" продължава да се осъществява реално от „Бултранс корект" ООД
за „Евразия консултинг груп" АД под формата на продажба на взривена скална
маса от страна на формалния концесионер „Биндер" АД, за което представяме
и фактури. „Биндер"АД преустановява продажбите към „Тера груп" АД,
тъй като това дружество вече няма връзка с физическото лице Д. И. П., а
префактурира концесионните такси на посоченото от него дружества, което
фактически изпълнява дейностите по добив - за „Евразия консултинг груп"
АД.
Позицията
на ответника е, че цялата описана фактическа обстановка води до безспорния
извод, че така наречения предварителен договор от 25.11.2014 година, който
ищецът иска от съда да бъде обявен за окончателен е нищожен, поради факта, че
чрез него се цели заобикаляне на закона, като едно лице, за което не са налице
основанията за притежаване на концесионни права по право, фактически да
упражнява такива, а именно да извършва добив на подземни богатства - публична
държавна собственост.
Във
връзка с предоставена с разпореждане № 4835/19.03.2019 година възможност от
пълномощника на ищеца се изразява становище по отговора на исковата молба във
връзка с направено възражение за недопустимост на предявения иск като се
излагат следните аргументи и съображения, целящи опровергаване на направените
възражения.
В т.
1 от подадения до съда отговор на исковата молба и направеното от ответника
възражение за недопустимост на преядения иск се коментира от ищеца като изцяло
неоснователно и недоказано. Съгласно чл. 19 от Закона за задълженията и
договорите, предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор, като всяка от страните по него
може да предяви иск за сключване на окончателен договор. В случай на предявен
такъв иск окончателният договор се счита за сключен в момента, в който
решението влезе в законна сила. Посочва се ,че законът не поставя никакви други
изисквания за валидност на предварителния договор и никакви ограничения пред
правото на едната от страните по предварителния договор да предяви иска за
обявяване на предварителния договор за окончателен. В разглеждания случай
сключеният между страните Предварителен договор за прехвърляне на права и
задължения по концесионен договор от 25.11.2014 година отговарял по съдържанието си на законовото
изискване за съдържание на един предварителен договор, а именно - договорът не
само е наименован с легалния термин „предварителен договор”, но и безспорно
съдържал съществените условия на окончателния договор. С договора страните са
постигнали съгласие за сключване на окончателен договор, с който прехвърлителят
ще прехвърли на приобретателя всички права и задължения по сключения на 04.07.2012
година между "Биндер" АД, като Концесионер, и Министерския съвет на
Република България, като Концедент, Договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните
богатства - строителни материали - доломити от находище "ДЯДОВО -
БИНДЕР", разположено в землището на с. Д., община Нова Загора, област
Сливен", срещу заплащане от Приобретателя на Прехвърлителя на цена в
размер на 12 000 лв. с включен в цената ДДС.
Безспорно
е, че съществените елементи на договора по чл. 25, ал. 2 от Закона за
подземните богатства (ЗПБ) за прехвърляне изцяло или частично на права и
задължения, произтичащи от предоставена концесия за добив, са предмета на
договора и цената. Според позицията на ищеца сключеният Предварителен договор
за прехвърляне на права и задължения по концесионен договор от 25.11.2014
година съдържа тези съществени елементи - предметът му е прехвърлянето на
всички права и задължения по изрично посочената в предварителния договор
концесия за добив на подземни богатства, а цената е определена на 12000 лева с
включен в нея данък върху добавената стойност, т.е. сключеният между страните
договор е такъв по чл. 19 от ЗЗД. Щом това е така. предявеният от едната от
страните по договора иск за обявяването му за окончателен е допустим на
основание чл. 19, ал. 2 от ЗЗД. Няма никакви други законови изисквания или
условия за допустимост на иска по чл. 19, ал. 2 от ЗЗД нито в този закон, нито
в ЗПБ, нито в друг нормативен акт. Вярно
е според ищеца, че съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗПБ. задължително условие за
пълното или частично прехвърляне на правата и задълженията по един концесионен
договор от концедента на трето лице е това трето лице да отговаря на
изискванията на чл. 23, ал. 1 от ЗПБ и за прехвърлянето на правата и
задълженията да има дадено разрешение от Министерския съвет. Единствно и само в
правомощията на Министерския съвет като принципал е да извърши проверка и
преценка доколко потенциалния приобретател на правата и задълженията по
концесионния договор отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 1 от ЗПБ и да
издаде съответно разрешение за прехвърлянето. При наличие на издадено решение
на Министреския съвет № 455 от 02.07.2018 година за прехвърляне на правата и задълженията по
концесията за добив от „Биндер“ АД на „Тера груп“
АД това условие на закона за сключване на окончателния договор според ищеца е
изпълнено. Според
изложеното в ищцовото становище неоснователно и невярно е твърдението в
отговора на исковата молба, че прехвърлянето на правата и задълженията по
концесионния договор трябвало да стане задължително със сключване на тристранно
споразумение, в което задължително като страна да участва и Министъра на
енергетиката. Няма законово изискване за страните и за формата на договора по
чл. 25. ал. 2 от ЗПБ за прехвърляне на правата и задълженията по сключен
концесионен договор. При положение, че е изпълнено законовото изискване за
даване на разрешение за прехвърлянето от страна на Министерския съвет,
фактическият състав на прехвърлянето на правата и задълженията по концесионния
договор ще бъде завършен със сключването на договор за прехвърлянето на правата
и задълженията между концесионера - прехвърлител и посоченото в решението на
Министерския съвет трето лице - приобретател. Участието в този договор като страна
на Министъра на енергетиката не е задължително законово условие за настъпване
на правния резултат - прехвърлянето на правата и задълженията по концесионния
договор. Изтичането на едномесечния срок за сключване на допълнително
споразумение към договора за концесия, посочен в т. 2 от решение № 455 на
Министерския съвет, според ищеца не е
пречка за обявяване от съда на предварителния договор за окончателен,
защото този срок е инструктивен и с изтичането му не се преклудира действието
на даденото разрешение от Министреския съвет в т. 1 на същото решение за
прехвърлянето на правата и задълженията по концесията.
Неоснователни
са направените възражения от ответника в т. 2 от отговора на исковата молба за
това, че „Тера груп“ АД не отговаряло на задължителните изисквания на чл. 23 от
ЗПБ, тъй като нямало необходимите управленски и финансови възможности за
упражняването на правата и задълженията по процесната концесия за добив на
подземни богатства. Посочва се, че съгласно предвидената в ЗПБ процедура по прехвърляне
на права и задължения по предоставена концесия за добив, преценката за това
дали потенциалния приобретател на правата и задълженията по концесията отговаря
на задължителните изисквания по чл. 23 от ЗПБ се прави от Министерския съвет в
административната процедура по издаването на разрешението по чл. 25, ал. 2 от
ЗПБ. Процедурата по издаване на разрешение на Министерския съвет за прехвърляне
на правата и задълженията по концесията е инициирана от „Биндер“ АД. В тази
процедура са представени всички необходими документи, както от „Биндер“ АД,
така и от „Тера груп“ АД, относно изпълнението на задължителните изисквания на
закона за прехвърлянето на правата и задълженията по концесията, включително и
относно изискването за липса на просрочени публични задължения на кандидата,
установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато
разсрочване или отсрочване на задълженията. Представените доказателства за
изпълнението на особените изисквания на закона са проверени в административната
процедура и на основата на тях е прието и Решение № 455 на Министерския съвет.
Според становището на ищцовата страна твърденията на „Биндер" АД за
допуснати нарушения на закона при провеждане на тази административна процедура
са голословни и недоказани.
Заявените
в отговора на исковата молба намерения на „Биндер" АД да предприема
действия по оспорване на Решение № 455 на Министерския съвет и да подава
сигнали за твърдяни от ответника закононарушения нямат нищо общо с предмета на
правния спор. След като е инициирало през 2015г. процедура по прехвърлянето на
правата и задълженията по концесията на „Тера груп" АД, ангажирало е
Министерския съвет с всички действия по анализ и проверка на основателността и
допустимостта на направеното предложение, поддържало е предложението си през
няколкогодишния период на продължаване на административната процедура по
разглеждането му и не го е оттеглило до самия край на процедурата (въпреки
твърденията си в отговора за някакви закононарушения), след издаването на
самото решение на Правителството, с което искането се уважава „Биндер“ АД
изведнъж решава, че е променило намеренията си, преустановява всякакви контакти
с Министерство на енергетиката по повод изпълнението на решението на
Министерския съвет и даже сключва пореден предварителен договор за прехвърляне
на правата и задълженията по същата концесия с трето дружество в пряко
нарушение на вече сключения и действащ такъв с „Тера груп“ АД.
Категорично
неоснователни и недоказани са твърдените на ответника в т. 3 от отговора на
исковата молба за това, че Предварителният договор за прехвърляне на права и
задължения по концесионен договор от 25.11.2014 година бил нищожен поради
„заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави". Законът бил
заобиколен, защото чрез сключените на 25.11.2014 година между „Биндер“ АД и
„Тера груп“ АД Предварителен договор за прехвърляне на права и задължения по
концесионен договор и Договор за продажба на инертни материали се постигал
забранен от закона правен резултат, а именно - „Тера груп“ АД да изпълнява
„позиция” или „качество” на концесионер, въпреки че няма това качество. А
нарушаване на добрите нрави било налице, защото нямало еквивалентност на
престациите по посочените два договора.
Ищцовото
дружество чрез пълномощника си посочва, че съгласно съдебната практика на
Върховния касационен съд, при заобикалянето на закона участниците в сделката
трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица от сделки постигат
цел, която законът не позволява. Изследването и установяването на субективния
елемент от фактическия състав на нищожност на договор поради заобикаляне на
закона за всеки конкретен случай зависи от фактите по делото (Тълкувателно
решение № 5 от 28.11.2012г. по т.д. № 5/2012г. на ОСГК на ВКС). В разглеждания
случай според изразяващия становището липсва „забранен от закона правен
резултат“, който страните да постигат с посочените от ответника два договора.
Всеки един от двата договора преследва разрешен от закона правен резултат и
липсва законова презумпция, че сключването на единия, или и на двата, постига
забранен от закона правен резултат. Със сключването на тези два договора „Тера
груп“ АД по никой начин не придобива качеството „концесионер“, нито придобива
някое от правата, които има концесионерът „Биндер“ АД по действащия концесионен
договор. Прехвърлянето на правата и задълженията по един концесионен договор не
е забранена от закона правна цел, т.е. предмета и целта на сключения.
Предварителен договор за прехвърляне на права и задължения по концесионен
договор не са забранени. Не е забранено на концесионера „Биндер“ АД да продава
добитата скална маса при експлоатацията на концесията на когото прецени и при
каквито условия прецени. Със сключването на двата договора „Тера груп“ АД не
получава правомощия да упражнява което и да е от правата на концесионера по
договора за концесия, нито се ограничават правата на концесионера „Биндер“ АД
по сключения концесионен договор. Еквивалентността на престациите в отношенията между търговци се преценява от
самите тях при сключването на всяка конкретна сделка и категорично не е
основание за недействителност на сключения договор. Отговорност за
нееквивалентна престация може да се търси на плоскостта на вътрешните отношения
между собственика на търговското дружество и лицето, сключило съответния
договор, но дори и да е налице нееквивалентност, тя не е основание за нищожност
на търговската сделка. В противен случай би се компрометирала стабилността на
всички търговски сделки и целия търговски оборот. При тези аргументи и
съображения пълномощникът на ищцовото дружество счита, че въведените с отговора
на исковата молба възражения са неоснователни.
В съдебно заседание ищецът, чрез представител
по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи. Претендира присъждане на разноски. Подробни съображения
излага в представена по делото писмена защита.
В съдебно
заседание ответникът, чрез представителите си
по пълномощие поддържат отговора на исковата молба и по съображения
изложени в него се претендира за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна. Иска присъждане на направените по делото разноски. Подробни
съображения, обосноваващи заеманата защитна позиция се излагат в представена по
делото писмена защита.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На
25.11.2014 година между „Биндер“ АД, в качеството му на прехвърлител, и „Тера
груп” АД, като приобретател е сключен Предварителен договор за прехвърляне на
права и задължения по Концесионен договор, / наричан по-нататък за краткост
само Предварителен договор/, съгласно който страните се задължават в срок от 60
дни след получаване на разрешение от Министерския съвет по чл. 25, ал. 2 от
Закона за подземните богатства да сключат Окончателен договор при условията на
сключения Предварителния договор, с който прехвърлителят "БИНДЕР" АД
да прехвърли на приобретателя "ТЕРА ГРУП" АД всички права и
задължения по сключения на 04.07.2012 година между БИНДЕР АД като Концесионер,
и Министерския съвет на Република България, като Концедент, "Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5
от Закона за подземните богатства - строителни материали - доломити от находище
"ДЯДОВО - БИНДЕР", разположено в землището на с. Д., община Нова
Загора, област Сливен, срещу заплащане от приобретателя „Тера груп“ АД на
прехвърлителя „Биндер“ АД на цена в размер на 12000,00 лева с включен в цената
ДДС.
Съгласно
чл. 2 от Предварителния договор договорената цена от 12 000 лева е платена с прихващане
преди сключването на договора и към момента на сключването му задължението на
Приобретателя да заплати цената е изпълнено.
С
молба до Министерство на енергетиката, подадена след сключване на Предварителни
договор, ответното дружество "БИНДЕР"АД, прилагайки изискуемите
съгласно закона документи е поискало получаване на разрешение за прехвърляне на
правата и задълженията по Договора за концесия на „Тера груп“ АД.
Страните не спорят относно факта, че заради образувани административно дело № 13513/2014 година и административно дело № 9119/2016 година по описа на Върховния административен съд по жалби на ЕТ „Акация ДПЖМ - Марин Генов" срещу Решение №759 на Министерския съвет от 19.11.2011 година за предоставянето на концесията на „Биндер“ АД процедурата по разглеждане на молбата на „Биндер“ АД за издаване на разрешение за прехвърляне на правата и задълженията по концесионния договор на „Тера груп“ АД фактически е спряна. След приключването на съдебни производства по посочените административни дело Министерство на икономиката е изискало от „Тера груп” АД представяне на допълнителни документи, което било сторено.
С
писмо изх. № Е-26-00-38/16.04.2018 година на С.С., Директор на дирекция
„Природни ресурси и концесии„ при Министерство на енергетиката „Биндер“ АД и
„Тера груп“ АД са уведомени, че в резултат на осъществен към 10.04.2018 година
цялостен контрол по изпълнение на концесионния договор и констатирани
задължения на концесионера „Биндер" АД за заплащане на неустойка, съгласно
чл. 35, ал. 1 от концесионния договор, в размер на 4536.00 лева, необходимо условие
за продължаване на инициираната от „Биндер" АД процедура по прехвърлянето
на правата и задълженията по концесионния договор е или концесионерът „Биндер“
АД да заплати задължението си за заплащане на неустойка, или ако това не стане,
търговското дружество приобретател на правата и задълженията „Тера груп"
АД да представи изрична декларация, че ще поеме всички задължения, възникнали
до датата на приемане на решение на Министерския съвет за прехвърляне на
правата и задълженията по концесията. Със
същото писмо се изисква от „Тера груп“ АД да представи на Министерство на
енергетиката и Декларация по чл. 2 от Закона за икономическите и финансовите
отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции със преференциален данъчен
режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, както и
извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години (2015, 2016
и 2017 година). Ищцовото дружество е предоставило изисканите декларации и
документи.
С
писмо изх. № Е-26-00-38/24.04.2018 година на С.С., Директор на дирекция
„Природни ресурси и концесии" при Министерство на енергетиката, до
изпълнителните директори на „Биндер“ АД и „Тера груп” АД двете дружества се
уведомяват, че с допълнително представените документи са изпълнени изискванията
на действащата нормативна уредба за вземане на решение за прехвърляне на
правата и задълженията по договора за концесия и специализираната администрация
на Министерство на икономиката ще предприеме необходимите процедурни действия в
съответствие с чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства, като след
приемане на решение за прехвърляне на правата и задълженията по концесията от
Министерския съвет, дружествата ще бъдат уведомени за подписване на
допълнително споразумение към концесионния договор. След преминаване на цялата процедура
по съгласуване и даване на становища от отделните министерства по заявлението
на „Биндер” АД за прехвърляне на правата и задълженията по концесионния договор
на „Тера груп" АД, Министерският съвет на Република България прима Решение
№ 455 от 02.07.2018 година за даване на разрешение за прехвърляне изцяло на
правата и задълженията по предоставената концесия за добив на подземни
богатства - строителни материали - доломити, от находище „Дядово-Биндер”,
разположено в землището на с. Д., Община Нова Загора, Област Сливен.
Министерският
съвет в т. 1 от това решение разрешава на „Биндер“ АД - гр. Сливен,
да прехвърли на „Тера груп“ АД - гр. София, изцяло правата и задълженията по
предоставената концесия за добив на подземни богатства - строителни материали -
доломити, от находище „Дядово-Биндер”, разположено в землището на с. Д., Община
Нова Загора, Област Сливен, без да се изменят условията на предоставената концесия. Наред с това в т. 2 от посоченото
решение се оправомощава министъра на
енергетиката да сключи със страните по т. 1 допълнително споразумение към концесионния
договор за прехвърляне на правата и задълженията по предоставената концесия в
едномесечен срок от уведомяваното за това решение.
Така
взетото решение е обявено след проведеното заседание на Министерския съвет на
27.06.2018 година от Пресцентъра на Министерския съвет и от средствата за
масова информация, като „Тера груп“ АД е посочено в съобщенията като новия
концесионер на кариера „Дядово - Биндер".
С писмо
изх. № Е-26-00-62/05.07.2018 година на Валери Трендафилов, Директор на дирекция
„Природни ресурси, концесии и контрол” при Министерство на енергетиката до
изпълнителните директори на „Биндер“ АД и „Тера груп“ АД двете дружества се
уведомяват за Решение № 455 от 02.07.2018 година на Министерския съвет. Към
писмото е приложен проект на Допълнително споразумение към концесионния
договор, като дружествата се поканват да дадат становищата си по проекта в срок
до 20.07.2018 година.
С писмо изх. № 830/12.07.2018 година, и входящ
номер в деловодството на „Биндер“ АД № 048/13.07.2018 година, „Тера груп“ АД е
поискало от „Биндер" АД допълнителна информация и документи във връзка с
предстоящото подписване на Допълнително споразумение към концесионния договор
за прехвърляне на правата и задълженията по концесията.
С
писмо изх. № 053/14.09.2018 година „Биндер" АД отговорило на писмото на
„Тера груп“ АД от 12.07.2018 година, като се позовало на представен комплект от
документи непосредствено след подписване на Предварителния договор и в
изпълнение на неговата точка 4, б. „Г”.
С
писмо вх. № Е-26-0062/20.07.2018 година „Тера груп“ АД е уведомило Министерство на енергетиката, че
няма забележки или предложения за изменения или допълнения към изготвения
проект на Допълнително споразумение към концесионния договор и заявило
готовност за подписване на Допълнителното споразумение във вида му, съгласно
изготвения проект.
„Биндер" АД не е отговорило на
отправените покани от Министерство на енергетиката за даване на становище по
изготвения проект и за подписване на Допълнителното споразумение.
С
писмо изх. № 832/19.09.2018 година и входящ номер в деловодството на
„Биндер" АД № 055/25.09.2018 година „Тера груп“ АД отново изискало
информация и документи, намиращи се в „Биндер“ АД като изпратило приложени към
писмото копия на Решение № 455 от 2 юли 2018 година. на Министерския съвет,
Писмо изх. № Е-26-00-38/16.04.2018 година. по описа на Министерство на
енергетиката; Проект на Допълнително споразумение № 1 към Договор за предоставяне
на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали - доломити,
от находище „Дядово - Биндер", разположено в землището на с. Д., община
Нова Загора, област Сливен, сключен на 04.07.2012 година между Министерския
съвет на Република България, представляван от Министъра на икономиката,
енергетиката и туризма, и „Биндер“ АД, гр. Сливен (изготвен от Министерство на
енергетиката и приложен към Писмо изх. № Е- 26-00-38/16.04.2018 година по описа
на Министерство на енергетиката). С писмото „Тера груп“ АД уведомило „Биндер“
АД, че повече от два месеца след приемането на Решение № 455 от 2 юли 2018
година на Министерския съвет и след даденото от „Тера груп" АД на
Министерство на енергетиката писмено съгласие за подписване на предложеното тристранно
Допълнително споразумение „Тера груп” АД не може да встъпи в правата на
концесионер и да експлоатира концесията на находище Дядово - Бндер, поради
неизпълнение на задължението на „Биндер" АД по сключения между двете
дружества Предварителен договор да сключи окончателен договор за прехвърлянето
на правата по концесията, от което „Тера груп“ АД търпи сериозни имуществени
вреди.
С
коментираното писмо „Тера груп“ АД
отново кани „Биндер“ АД за подписване на Допълнително споразумение № 1 към
Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни
материали - доломити, от находище „Дядово - Биндер“, разположено в землището на
с. Д., община Нова Загора, област Сливен, сключен на 04.07.2012 година между
Министерския съвет на Република България, представляван от Министъра на
икономиката, енергетиката и туризма, и „Биндер“ ЕАД, гр. Сливен“ съгласно
проекта, изготвен от Министерство на енергетиката и приложен към писмото, на
25, 26 или 27 септември 2018 година в офиса на „Тера груп“ АД в гр. София, на
бул. „Андрей Сахаров" № 56.
На
посочените дати представител на „Биндер“ АД не се явил за подписване на
Допълнителното споразумение към концесионния договор.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Съдът я прие за установена след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, които като
еднозначни, безпротиворечиви и неоспорени от страните изцяло кредитира.
На
база на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният
иск за обявяване на „Предварителен договор за прехвърляне на права и задължения
по концесионен договор“ от 25.11.2014 година ,
с който „Биндер“ АД прехвърля на „Тера груп“ АД всички права и
задължения по сключения на 04.07.2012 година между "Биндер” АД, като
Концесионер, и Министерския съвет на Република България, като Концедент,
"Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.
2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали -
доломити от находище "ДЯДОВО - БИНДЕР", разположено в землището на с.
Д., община Нова Загора, област Сливен, срещу заплащане от приобретателя „Тера
груп“ АД на прехвърлителя „Биндер“ АД на цена в размер на 12000,00 лева,
приобретателя на прехвърлителя чрез извършено прихващане за окончателен е
допустим. Разгледан по същество е основателен и доказани и като такива следва
да се уважат изцяло.
Безспорно по делото се прие за установено и
доказано, че са налице в кумулативна даденост всички законови предпоставки за
уважаването му. Сключеният между страните договор отговаря на всички изисквания
и съдържа всички необходими клаузи, обуславящи валидността на един
предварителен договор. Същият е годен да бъде обявен за окончателен, тъй като
от него /от предварителния договор/ е видно намерението и на двете страни за
сключване на окончателен договор, съдържа всички уговорки относно съществените
условия на окончателния договор - описан е изцяло предмета, изрично е посочена
цената и способа за погасяването на задължението, свързано с нея, както и са
ясни условията при, които двете страни се задължават да сключат окончателния
договор. Съгласието си страните по предворителния договора са изразили чрез
полагане на подписите от представлявалите ги лица върху писменият договор. Съгласно
чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства „правата и задълженията,
произтичащи от предоставена концесия за добив, могат да се прехвърлят изцяло
или частично на трети лица, които отговарят на изискванията на чл. 23 от Закона
за подземните богатства, само с разрешение на Министерския съвет”.
В
разглеждания случай е налице и това изискващото се от закона условие за
прехвърляне на правата и задълженията по концесията, а именно разрешение на
Министреския съвет, дадено с Решение № 455 от 02.07. 2018 година на Министерския
съвет, е което се разрешава на „Биндер” АД - гр. Сливен, да прехвърли на „Тера
труп” АД - гр. София, изцяло правата и задълженията по предоставената концесия
за добив на подземни богатства - строителни материали - доломити, от находище ”Дядово-Биндер”,
разположено в землището на с. Д., Община Нова Загора, Област Сливен, без да се
изменят условията на предоставената концесия. Безспорно по делото е установено,
че цената по Предварителния договор за прехвърлянето на правата и задълженията
по договора за концесия е платена от ”Тера груп” АД на „Биндер”АД чрез
прихващане, в изпълнение на чл. 2 от Предварителния договор, регламентиращ за
страните способа за погасяване на коментираното задължение .
Безспорно
по делото е установено, че съгласно предварителния договор от 25.11.2014 година
„Биндер” АД - гр. Сливен, като Прехвърлител, е поел задължението след
получаване на разрешение от Министерския съвет по чл. 25, ал. 2 от Закона за
подземните богатства между страните да се сключи Окончателен договор при
условията на сключения Предварителния договор, с който Окончателен договор
Прехвърлителят "БИНДЕР" АД да прехвърли на Приобретателя "ТЕРА
ГРУП" АД всички права и задължения по сключения на 04.07.2012г. между
"БИНДЕР" АД, като Концесионер, и Министерския съвет на Република
България, като Концедент, "Договор за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства по чл. 2. ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства -
строителни материали - доломити от находище "ДЯДОВО - БИНДЕР", разположено
в землището на с Дядово, община Нова Загора, област Сливен” Така поетото
задължение от "БИНДЕР" АД не е изпълнено.
Следователно от доказателствата по делото
безспорно се установи, че ищецът е изпълнил изцяло своето задължение, породило
се при сключване на предварителния договор, но ответникът не е изпълнил своето задължение,
поето с предварителния договор задължение.
Поради
това следва да се ангажира гражданската договорна отговорност на ответника за
неизпълнение и за ищеца се поражда правен интерес да търси реално изпълнение на
задължението. За ищецът е възникнало субективно потестативно право при условията
на чл.19, ал.3 от ЗЗД да иска от съда обявяване на сключеният предварителен
договор за окончателен. След като съдът констатира, че е налице валиден
предварителен договор, съдържащ основните елементи на окончателния /страни,
описание на предмета и цена/, както и,
че е налице дадено разрешение от на Министерския съвет като специфично изискване
от Закона за подземните богатства се налага извода, се налага извода, че следва
да бъде постановено решение, с което да се замести окончателният договор.
Налице са всички предпоставки за уважаването на иска.
За
пълното на изложението следва да се отбележи, че възраженията на ответната
страна са несъстоятелни , по съображения изложени от в писмената защита на
пълномощника на ищцовото дружество, който е безпредметно да бъдат преповтаряни.
По
правилата на процеса и съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед уважаването
изцяло на исковите претенции, отговорността за разноски се възлага върху
ответника, който следва да бъде осъден да ги заплати в доказания размер от 2
480 лева.
Ръководен
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА сключеният на
25.11.2014 година между „БИНДЕР” АД и „ТЕРА
ГРУП” АД „Предварителен договор за прехвърляне на права и задължения по
концесионен договор“, с който „Биндер“
АД прехвърля на „Тера груп“ АД всички права и задължения по сключения на
04.07.2012 година между "Биндер” АД, като Концесионер, и Министерския
съвет на Република България, като Концедент, "Договор за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за
подземните богатства - строителни материали - доломити от находище "ДЯДОВО
- БИНДЕР", разположено в землището на с. Д., община Нова Загора, област
Сливен, срещу заплатена по уговорения в чл. 2 от Предварителния договор от
приобретателя „Тера груп“ АД на прехвърлителя „Биндер“ АД, цена от 12000,00
лева с включен в цената ДДС ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „БИНДЕР” АД , с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. Самуиловско шосе № 5, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕРА ГРУП”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост 1, бул.”Андрей
Сахаров” № 56, сумата 2 480 лева /две хиляди четиристотин и осемдесет
лева /, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: