Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на двадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа
докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско
дело № 2002 по описа за 2021г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на Г.Б.Г. ***, за присъждане на сумата 26000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на
ответника да и поддържа общинските пътища
и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, поради което на
25.03.2020г., около 18.10ч., в гр.София, слизайки по стълбите на пешеходния
подлез на трамвайна спирка с код № 1872, ул. „Витиня“, намиращ се на бул.
„Ботевградско шосе“ след ул. „Витиня“, посока ул. „Рилска обител“ /станция
„Изток“/, стъпила накриво със задната част на левият си крак на необезопасена и
несигнализирана като опасна шахта за събиране на оточни води със нарушена
цялост на капака – счупени ламели, намираща се в долния край на стълбите на
пешеходния подлез, в резултат на което получила: „Неразместено счупване на
външния горен израстък на лявата петна кост“, ведно със законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди считано от датата на увреждането -
25.03.2020г., до окончателното им изплащане.
С исковата молба и последвалите молби уточнения твърди, че в резултат на
инцидента претърпяла множество медицински изследвания, оперативна интервенция и
тежък, продължителен период на възстановяване, през по-голямата част от който
се придвижвала с две патерици, а по късно трудно се придвижвала самостоятелно,
при което за продължителен период била в невъзможност сама да задоволява
ежедневните си нужди, при което била поставена в зависимост от помощта на трети
лица, както и продължителен период на
рехабилитация. Целият период на възстановяване бил придружен с болки и
страдания с голям интензитет, както и с ограничения на движенията и болки и към
момента.
Твърди, че мястото на инцидента е на терен - собственост на С.О., поради
което и последната следва да отговаря за бездействието свързано с поддръжката,
респ. обозначаване и премахване на препятствията по него, включително поддръжка
на отводнителните шахти.
Ответникът С.О.счита исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва механизма на твърдяната увреда с възражението, че отводнителната
шахта в края на стълбите е била с изправен капак към момента на инцидента, че
същата е видима, добре осветена, при ясно, сухо време, нямало е пречки за
ищцата да я види и избегне пристъпвайки от стъпалата. Счита, че същата очевидно
многократно е преминавала през същото място и местоположението на шахтата и е
известно, а и подобни шахти има във всеки градски подлез за пешеходци.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, която не е потърсила медицинска помощ веднага след
инцидента, а на следващият ден, с което заради продължилото движение – вървене
с увредения крак, е допринесла за задълбочаване на медицинския проблем.
В евентуалност оспорва претенцията по размер.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
От заключението по приетата СМЕ се
установява следното:
В резултат на инцидента от 25.03.2020г., като пряка и непосредствена
последица ищцата е получила травматични увреждания: „Неразместено счупване на
външния горен израстък на лявата петна кост“. Увредата е настъпила по следният
механизъм: след предварително изкривяване на левия крак в глезенната става е
последвал страничен удар на задния „процесус“ /израстък/ на петната кост в ръба
на решетката, като кракът на ищцата е попаднал между широко отворени, разрушени
фуги на отводнителна шахта, стояща пред входа на пешеходния подлез.
Полученото счупване е довело на ищцата „трайно затруднение на движенията на
десния, долен крайник за срок по дълъг от 30 дни, в случая 3 месеца.
Непосредствено след инцидента пострадалата е получила спешна помощ, като
прегледа е приключил на 26.03.2020г. в 01.11ч. Поставена е гипсова имобилизация
за срок от 35дни и изписана за придвижване с помощта на патерици. Даден и е
болничен отпуск първоначално 14 дни, а по късно продължен два пъти по 30 дни.
Счупената петна кост е зараснала окончателно за срок от 2 месеца, а с
проведеното раздвижване на лява глезенна става общо лечебният и възстановителен
период на процесното счупване при ищцата е приключил за 2 месеца и половина.
През този период е търпяла болки и страдания, като най интензивни са били през
първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и 2-3 седмици по време на
проведената начална рехабилитация на лява глезенна става. Извън посочените
периоди е търпяла периодични болки в левия крайник при преумора и рязка промяна
на времето, които са се повлиявали от аналгетици. По късно е търпяла единични
болки пир продължително движение и преумора, т.к. счупеният израстък на петата
се намира където обичайно лежи форта на обувката.
Наред с търпените болки през първите 2 месеца по време на зарастването на
счупената петна кост ищцата се е придвижвала с две патерици, което затруднява
движението и обслужването в ежедневието.
Към момента 2 години след злополуката ищцата е напълно възстановена, с
пълен обем движения и не би трябвало да търпи болки в увредения крайник.
Не се очакват негативни последици и усложнения от травмата.
Съгласно заключението няма забавяне при търсене на медицинска помощ след
травмата от страна на ищцата. Прегледана е от лекар веднага.
От показанията на свидетеля М.Г.Г.се установява, че е съпруг на ищцата. При настъпване на инцидента, на
25.03.2020г., около 18.00ч. бил с нея. Прибирали се от работа. Времето било
студено и заледено. Започнали да слизат по стълбите на на спирката на ул. „Витиня“. Ищцата вървяла
няколко стъпала преди свидетеля. Стигайки долу, като свършили стъпалата
пристъпила с левият си крак, но се подхлъзнала и кракът и влязъл там, където
имало отчупени два ламела и тя с цялата си тежест пропаднала вътре и си
изкълчила крака. Станало бързо и не могъл да я хване. Ударила се в ламелите и
изохкала. Няколко минути не могла да стане, докато свидетелят издърпал кракът и
от ламелите. Казала, че много я боли. След 7-8 минути свидетелят успял да я
изправи и тръгнали към домът си. Прибрали се доста бавно и тя веднага си
легнала и казала, че ще и мине. Към 22.00ч. кракът се подул и станал огромна
топка. Не можела да ходи и свидетелят я пренесъл на ръце до колата и в
болницата. Било Ковид-пандемия и доста чакали докато ги приемат. Станало след
към 02.00ч след полунощ. Сложили и гипс. Тя не можела да ходи и да се
самообслужва. Не ходела на работа. Имала нужда от постоянна помощ. Помагал
съпругът и и роднини. Два месеца била с
патерици. После пак около месец с тях, докато се престраши да ходи. Ходила и на
рехабилитации. Болката обаче останала. И до днес я боляло този крак. Ходела
вече на ниски обувки с дебела подметка за да не я боли.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди
намиращи се в пряка причинна връзка с виновното, противоправно поведение на
лице, изпълняващо възложената му от ответника работа. Вината на конкретните
служители на О.та, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните
последици, като същата се предполага до установяване на противното.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Съдът намира заключението по СМЕ за обективно и безпристрастно дадено и
като съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло.
Показанията на св. М.Г.Г.цени при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра
изцяло, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото.
Поради изложеното и въз основа събраните заключения по съдебни експертизи и
гласни доказателства съдът приема за установено настъпването на инцидента при
следният механизъм: на 25.03.2020г., около 18.10ч., в гр.София, слизайки по
стълбите на пешеходния подлез на трамвайна спирка с код № 1872, ул. „Витиня“,
намиращ се на бул. „Ботевградско шосе“ след ул. „Витиня“, посока ул. „Рилска
обител“ /станция „Изток“/, ищцата стъпила накриво със задната част на левият си
крак на необезопасена и несигнализирана като опасна шахта за събиране на оточни
води със нарушена цялост на капака – счупени ламели, намираща се в долния край
на стълбите на пешеходния подлез, в резултат на което получила: „Неразместено
счупване на външния горен израстък на лявата петна кост“.
Недоказано е останало твърдението, че отводнителната шахта в края на
стълбите е била с изправен капак към момента на инцидента. Независимо дали
същата е видима, добре осветена и дали местоположението и е ясно и известно за
ищцата, задължение на ответника е да я поддържа в изправно състояние,
включително с капак със здрави ламели, в което не би причинила вреди на
случайно минаващи пешеходци, без да се налага за избягване на такива да се
разчита на тяхната бдителност и пъргавина.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено и, че ищцата
е претърпяла твърдените неимуществени вреди, болки и страдания, в резултат на
извършените медицински манипулации, период на възстановяване и проведена
рехабилитация.
Счупената петна кост е зараснала окончателно за срок от 2 месеца, като през
първите 35 дни е била поставена гипсова имобилизация, а с проведеното
раздвижване на лява глезенна става общо лечебният и възстановителен период на
процесното счупване при ищцата е приключил за 2 месеца и половина. През този
период е търпяла болки и страдания, като най интензивни са били през първите
2-3 седмици непосредствено след злополуката и 2-3 седмици по време на
проведената начална рехабилитация на лява глезенна става. Извън посочените
периоди е търпяла периодични болки в левия крайник при преумора и рязка промяна
на времето, които са се повлиявали от аналгетици. По късно е търпяла единични
болки пир продължително движение и преумора, т.к. счупеният израстък на петата
се намира където обичайно лежи форта на обувката.
Наред с търпените болки през първите 2 месеца по време на зарастването на
счупената петна кост ищцата се е придвижвала с две патерици, което затруднява
движението и обслужването в ежедневието.
Към момента 2 години след злополуката ищцата е напълно възстановена, с
пълен обем движения и не би трябвало да търпи болки в увредения крайник.
Съгласно изброяването в &1, т.3 от Закона за
пътищата, "пътни съоръжения" са
водостоците......надлезите, подлезите, тунели, подпорни декоративни
стени...". Същите видно от разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.2
от Закона за пътищата са елемент от
пътищата, а съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.4 от
Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и
поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират
от съответната О.. Следователно нормативната рамка на правоотношенията налага
извод, че в тежест на ответника е възложено да поддържа в изправност всички
елементи от пътната мрежа в урбанизираната територия, в това число и процесните
стълби на пешеходния подлез на трамвайна спирка с код № 1872, ул. „Витиня“,
намиращ се на бул. „Ботевградско шосе“ след ул. „Витиня“, посока ул. „Рилска
обител“ /станция „Изток“/, включително отводнителната шахта, като пътно
съоръжение., чието безопасно експлоатиране предполага да са покрити с изправни
капаци. Със свидетелските показания и посредством заключението по СМЕ е
установено състоянието на капака на отводнителната шахта, станало причина за
инцидента. Съдът не споделя възраженията на ответника, че ищцата е могла да избегне
препятствието познавайки пътната обстановка в подлеза, съгласно което
прескачането на необезопасената отворена шахта е бил начинът за преодоляването
й. Нещо повече, съдът намира, че не може да се вмени в задължение на гражданите
да знаят и помнят къде по улиците или подлезите на града има препятствия, както
и да им се вмени във вина, че не са се опазили от телесни увреждания в опитите
си да ги преодолеят. С оглед изложеното съдът намира, че С.О.е отговорна за
бездействието на служителите си за поддържане на процесната отводнителна шахта,
включително капак, като елемент от пътната мрежа на гр.София е състояние годно
за безопасна експлоатация.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца е
останало недоказано. Въз основа заключението на в.л., свидетелските показания и
писмените доказателства съдът приема, че ищцата е потърсила медицинска помощ
своевременно след инцидента, в момента в който състоянието и е изисквало
незабавна медицинска намеса. От момента на инцидента до момента на приема в
лечебно заведение ищцата не е могла да се придвижва самостоятелно, поради което
и не би могла да нанесе вреди на оздравителния процес ходейки на болният крак.
Издадената на следващият ден медицинска документация сочи кога е приключил прегледа
- 26.03.2020г. – 01.10ч.
Поради изложеното съдът приема, че искът за неимуществени вреди е доказан
по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи
по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта е етична ценностна норма,
която няма легална дефиниция, а е обществено установен критерий. Той се формира
от нагласите на обществото към даден момент. Според настоящия съд
справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а присъждането на
обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по начин и ред, който
изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението,
което процесния инцидент е оставило в живота на ищеца или в конкретният случай
съобрази следното:
Касае се за жена на възраст 39 години към датата на инцидента, в резултат
на който е получила травматична увреда: „Неразместено счупване на външния горен
израстък на лявата петна кост“. Счупената петна кост е зараснала окончателно за
срок от 2 месеца, като през първите 35 дни е била поставена гипсова
имобилизация, а с проведеното раздвижване на лява глезенна става общо лечебният
и възстановителен период на процесното счупване при ищцата е приключил за 2 месеца
и половина. През този перид е търпяла болки и страдания, като най интензивни са
били през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и 2-3 седмици по
време на проведената начална рехабилитация на лява глезенна става. Извън
посочените периоди е търпяла периодични болки в левия крайник при преумора и
рязка промяна на времето, които са се повлиявали от аналгетици. По късно е
търпяла единични болки пир продължително движение и преумора, т.к. счупеният
израстък на петата се намира където обичайно лежи форта на обувката. Наред с
търпените болки през първите 2 месеца по време на зарастването на счупената
петна кост ищцата се е придвижвала с две патерици, което затруднява движението
и обслужването в ежедневието и я е поставило в зависимост от помощта на трети
лица. Към момента 2 години след злополуката ищцата е напълно възстановена, с
пълен обем движения и не би трябвало да търпи болки в увредения крайник.
При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът счита, че отговарящо на
справедливостта и на конкретните особености на настоящия случай
обезщетение е в размер на 26000,00лв.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от датата на деликта
- 25.03.2020г., до окончателното и изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ищеца.
Ищецът е освободен от държавни такси. Претендира за присъждане на разноски
в размер на 1572лв., представляващи
възнаграждение за защита от адвокат с включен ДДС. Същото е на установеният
нормативно минимум за възнаграждения за защита от адвокат за подобен род дела.
Поради изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 1572лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски за защита от
адвокат с включен ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
1040.00лв., представляваща държавна такса и сумата 250.00лв. – разноски от
бюджета на съда за експертизи, съобразно уваженият иск.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, представлявана от Кмета Й. Ф., с адрес: гр.София,
ул. „*******, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Б.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. А.Х.Г., сумата 26000,00 /двадесет и шест хиляди/лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на
ответника да и поддържа общинските пътища и обезопаси и премахне възникналите
препятствия по тях, поради което на 25.03.2020г., около 18.10ч., в гр.София,
слизайки по стълбите на пешеходния подлез на трамвайна спирка с код № 1872, ул.
„Витиня“, намиращ се на бул. „Ботевградско шосе“ след ул. „Витиня“, посока ул.
„Рилска обител“ /станция „Изток“/, стъпила накриво със задната част на левият
си крак на необезопасена и несигнализирана като опасна шахта за събиране на
оточни води със нарушена цялост на капака – счупени ламели, намираща се в
долния край на стълбите на пешеходния подлез, в резултат на което получила:
„Неразместено счупване на външния горен израстък на лявата петна кост“, ведно
със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от
датата на увреждането - 25.03.2020г., до окончателното им изплащане, на
основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, представлявана от Кмета Й. Ф., с адрес: гр.София,
ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на Г.Б.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. А.Х.Г. сумата 1572.00 /три хиляди и
петстотин/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски за защита
от адвокат с включен ДДС.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, представлявана от Кмета Й. Ф., с адрес: гр.София,
ул. „******* ДА ЗАПЛАТИ на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 1040.00 /хиляда и
четирдесет/лв., представляваща държавна такса и сумата 250.00 /двеста и петдесет/лв. – разноски от бюджета на съда
за експертизи, съобразно уваженият иск.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: