Р Е Ш Е Н И Е
Номер 498
13.02.2018
година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На девети ноември през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка
Динкова
като разгледа
докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 5753 по описа за 2017 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС .
Ищецът Г.Н.Я. твърди, че
с ответницата по време на брака били придобили недвижим имот в режим на СИО –
апартамент, намиращ се на адрес гр. П.*************. Бракът между страните бил
прекратен, като ползването на жилището, което останало в обикновена
съсобственост при равни дялове, било предоставено за ползване на ответницата за
период не по-малко от една година с решение по гр.д № 5707/2015 г. Твърди се,
че срокът за ползване бил изтекъл, поради което ищецът изпратил Нотариална
покана, с която ответницата била уведомена, че в случай, че не се яви до 10,00
часа на посочената дата в кантората на н. ******, за да предаде ключовете за процесното жилище,
то тя ще следва да заплаща на ищеца сумата от триста лева месечно, като
обезщетение за това, че същият е лишен от ползването на собствената си ½
ид.ч. от имота. Нотариалната покана била връчена на ответницата на 26.09.2016
г., а неявяването ѝ пред н. - удостоверено с констативен протокол рег. №
2619 от 27.09.2016г. С.А. не се явила и след изтичане на допълнително дадения
десетдневния срок. Предвид гореизложеното се иска ответницата да бъде осъдена
да заплати на ищеца обезщетение за неползване на ½ ид.ч. от съсобствения
недвижим имот, в размер на 300 лева, начиная от 27.09.2016 г., до датата на постановяване
на решение по делото. В хода на производството ищецът е изменил размера на
иска, чрез намаляването му до 260 лв. месечно.
Ответницата С.Д.А. счита иска за изцяло неоснователен.
Не оспорва твърденията, че процесния недвижим имот е придобит в режим СИО. Твърди,
че към момента между страните било образувано гр.д. № 6831/2017 г. за делба на
процесното жилище. Твърди още, че съгласно решението за развод, на ответницата
било предоставено безвъзмездно ползването на семейното жилище за срок не
по-малко от една година. Този срок все още не бил изтекъл. Сочи се, че срещу
ищецът била издадена Заповед за незабавна защита от 14.05.2015 г., с която
същият е имал възможност единствено в присъствието на служител от МВР да се
доближава до жилището. Въпреки това, ищецът държал в процесния имот личните си
вещи и документи свързани с работата му, което налагало честите му посещения в
него. Ето защо, неверни били твърденията, че ищецът не ползва процесното
жилище.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, като бракът
помежду им е бил прекратен с решение № 2881 от 29.07.2015г., постановено по
гр.д. № 5884/2015г. по описа на Пловдивския районен съд, влязло в законна сила
на 21.08.2015г. /лист 28/.
С решението на съда било утвърдено споразумение постигнато между съпрузите по
реда на чл.49, ал.4 от СК в който семейното жилище – апартамент находящ се в
гр. П.************* представляващо семейна имуществена общност, ведно с
обзавеждането му, било представено на ответницата С.Д.Я. за срок не по-малко от
една година от влизане в сила на решението от 22.06.2015г., постановено по
гр.д. №5707/2015г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХ гр. състав. Решението с което е допуснат развода е влязло
в сила на 21.08.2015г. / лист 29/.
Установява се още, че цитираното в споразумението
относно ползването на семейното жилище решение по гр.д. №5707/2015г. на
Пловдивския районен съд е постановено в процедура по реда на чл.12 и сл. от
Закона за защита от домашното насилие. С това решение Г.Я. бил задължен да се
въздържа от домашно насилие по отношение на съпругата си и бил отстранен от
семейното жилище за срок от една година. Решението е влязло в законна сила на
09.07.2015г. / лист 37/.
На 15.09.2016г. ищецът Я. изпратил на ответницата
нотариална покана с която поискал същата да му предаде ключа от процесния
апартамент, придобит по време на брака, което следвало да стане в кантората на
н. ********* на 27.09.2016г. При
непредоставяне на достъп до имота ищецът претендирал А. да му заплаща наем за
неговата идеална част в размер на 300 лева, считано от връчване на нотариалната
покана. Поканата била връчена връчена на ответницата на 26.09.2016г. / лист 5/. От предоставения констативен протокол, съставен на
27.09.2016г. е видно, че на датата определена за предаване на ключ ищцата не се
е явила в кантората на нотариуса /
лист 6/.
Установява се от показанията на свидетеля И.Д., че
понастоящем в процесното жилище живее ответницата, а ищецът е на квартира.
Страните се били разделили преди две години, когато било делото за домашно
насилие, по което ищецът бил отстранен от жилището. От този момент на свидетеля
не било известно ищеца да е ползвал апартамента. На няколко пъти Д. бил ходил
до жилището за да вземе вещи на ищеца, които той не можел да вземе сам, поради
наличието на ограничителна заповед.
Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, за периода септември 2016г. – октомври 2017г. средната пазарна
наемна цена за апартамент като процесния е 520 лева месечно. За период от 13 месеца общият наем е 6760
лв., а за една втора ид.ч. от имота съответствува на 3380 лв. / лист 56/.
С оглед установените
факти се налагат следните изводи:
Безспорно е по делото, че процесният апартамент е
придобит по време на брака между страните, като след прекратяването му,
съпружеската имуществена общност върху нея е прекратена. След прекратяването на
бездяловата съсобственост, всеки от бившите съпрузи притежава по ½ ид.ч.
от правото на собственост по арг. от чл.28 СК.
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ не се
използва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
За да е дължимо
въпросното обезщетение, следва да се установи, вещта е съсобствена, а освен
това, че се ползва лично от ответника. Според указанията дадени с Тълкувателно
решение №7/2012 г. на ОСГК, лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е
всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове. Третата предпоставка за дължимост на обезщетението
е да е била отправена до лично ползващия съсобственик покана в писмена форма,
от получаването на която се поражда правото на обезщетяване.
В настоящия случай
наличието на съсобственост, както и квотите на страните в нея са безспорни –
ищецът се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент.
Със споразумението между
съпрузите относно ползването на семейното жилище е било постигнато съгласие ответницата
безвъзмездно да ползва жилището за срок не-по малък от една година, считано от
влизане в сила на решението по гр.д. № 5707/2015г. на ПРС. Цитираното в
споразумението решение е влязло в сила на 09.07.2015г. Поради това минималният
срок за безвъзмездно ползване е изтекъл на 09.07.2016г. В този срок е изтекло и
действието на заповедта с която ищецът е бил отстранен от семейното жилище по
реда на ЗЗДН. След изтичането на едната година, следва да се приеме, че
страната която е лишена от ползването може да иска обезщетение, като е
необходимо да бъде отправена покана. В случая покана е получена на
26.09.2016г., тоест след изтичане на срока за безвъзмездно ползване. Поради
това и възраженията на ответницата, формулирани в отговора на исковата молба са
неоснователни.
За периода след
26.09.2016г. ползването не е безвъзмездно. По делото не се събраха
доказателства ответницата да е предоставила на ищеца достъп до имота, с цел да
го ползва. Обстоятелството, че в семейното жилище са останали негови вещи не
представлява лично ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл.31, ал.2 от СК.
Поради изложеното съдът
намира, че в периода от 27.09.2016г. до дата на предявяване на исковата молба -
20.04.2017г. ищецът не е ползвал лично имота, поради което му се дължи
обезщетение. Неговият размер, съобразно установеното от експертизата е по 260
лв. месечно, което означава, че са периода от пет пълни месеца се дължи
обезщетение от 1300 лева, а за периода от 26.03.2017г. до 19.04.2017г., тоест
за 23 дни, се дължи обезщетение в размер на още 199 лева. Тоест размерът на
общото обезщетение което се дължи на ищеца е 1499 лв. До този размер съдът
намира иска за основателен, поради което за него следва иска да се уважи. В
частта си относно присъждане на сумата, считано от датата на сезиране на съда -
20.04.2017г. до постановяване на решението по делото, в какъвто смисъл е
формулираното искане искът следва да се отхвърли.
По
разноските:
Ищецът е направил
разноски в общ размер 164 лв., от които 62 лв. държавна такса и 102 лева за
депозит за вещо лице. Доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по делото няма, поради което такива не се следват. Съобразно
уважената част от исковете ответницата дължи на ищеца разноски в размер на
80,36 лв.
Разноските сторени от
ответниците възлизат на 370 лв. – адвокатско възнаграждение. Съобразно чл.78,
ал.3 ГПК ищецът им дължи разноски от 188,69 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.Д.А. ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на Г.Н.Я. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.31, ал.1 от ЗС сумата 1499 лв.
/хиляда четиристотин деветдесет и девет лева/ обезщетения за лишаването му от
ползване на съсобствен имот – жилище находящо се в гр. П.****************,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 20.04.2017г. до
окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
в останалата му част относно претенцията за заплащане на обезщетение в
размер на по 260 лева месечно за периода от 20.04.2017г. до постановяване на
решението по делото.
ОСЪЖДА С.Д.А. да заплати на Г.Н.Я., на осн. чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 80,36лв. /осемдесет лева и 36ст./, представляваща деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Г.Н.Я. да заплати на С.Д.А., сумата 188,69лв.
/сто осемдесет и осем лева и 69ст./, представляваща деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./ Ж.
Желев/
Вярно с оригинала
ВД