Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………… гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря с участието на
прокурора от Варненска окръжна прокуратура Ал. Атанасов , като разгледа
докладваното от Председателя касационно административнонаказателно дело № 727 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по две
касационни жалби. Първата е на областна дирекция на Агенцията по безопасност на
храните – Варна, депозирана чрез пълномощник – гл.юриск. Е.Р., срещу Решение №
3/25.01.2021 г. по нахд. № 3504/2020 г. по описа на Варненския районен съд
/ВРС/ , в частта в която е отменен пункт 2 от наказателно постановление /НП/ №
РЗ-006/13.08.2020 г. на директора на ОДБХ-Варна по налагане на имуществена
санкция на ЕТ „ИСМ 91-И.С.“ в размер на 3600 лв., на основание чл.165, ал.2 във
вр. с чл. 107, т.2 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ . Релевира се
неправилно приложение на материалния закон , защото не се касае за две
административни нарушения, а две дати, на които лицето е извършило едно и също
нарушение. С тези доводи моли да се отмени частично въззивното решение и да
бъде потвърдено НП в частта му по пункт 2.
В писмен отговор на
тази жалба ЕТ „ИСМ 91-И.С.“ излага позиция
за неоснователност , понеже
реално пръскане не е извършвано, поради внезапно падналия дъжд. Лицето, подало
жалбата в ОДБХ-Варна, реално не е видяло някой да е пръскал, поради което не са
налице доказателства за така извършеното нарушение. Пледира се за оставяне на
решението в тази му част в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура–Варна дава заключение за основателност на тази касационна
жалба.
Втората касационна
жалба е депозирана от ЕТ „ИСМ 91-И.С.“, срещу Решение № 3/25.01.2021 г. по
нахд. № 3504/2020 г. по описа на Варненския районен съд, в частта в която е
потвърден пункт 1 на НП № РЗ-006/13.08.2020 г. на директора на ОДБХ-Варна по
санкционирането му с имуществена санкция
в размер на 2400 лева на основание чл.144, ал.2
въ в вр. с чл. чл.112 от Закона за защита на растенията. В жалбата е
изложено оплакване за нарушение на материалния закон от РС-Варна - касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН .
Касаторът твърди, че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението, т.е.
кога е трябвало да представи доказателства за уведомяване ва собствениците на
пчелните семейства в землището на с. Нова Шипка, общ. Долни Чифлик. Оспорва се
административнонаказателното обвинение , тъй като пръскане не е било извършвано,
поради падналия дъжд. С тези доводи моли решението на ВРС да бъде отменено в
оспорената му част и НП да бъде отменено по пункт 1, както и в частта
Ответната страна по
тази жалба депозира писмен отговор с
позиция за нейната неоснователност . Съдебното решение в обжалваната част не
страда от посочения порок , тъй като съдът достатъчно ясно е обосновал своето
решение. По отношение отхвърленото
искане за присъждане на разноски на ЕТ „ИСМ 91-И.С.“ за разликата от 450 лв. до
860 лв., като посочва, че съдът е взел предвид направеното от него възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и предвид изхода на спора
законосъобразно е постановил решението си.
Представителят на
Окръжна прокуратура–Варна дава заключение за неоснователност на тази касационна жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационните жалби са допустими, тъй като изхождат
от процесуално легитимирани лица – страни в първоинстанционното производство и
са подадени при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване
правото на жалба. Разгледани по същество двете жалби са неоснователни.
Предмет
на контрол пред ВРС е било НП от 13.08.2020 година на директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – Варна , с което на ЕТ „ИСМ 91 - И.С.“ за
извършено нарушение на чл.112 от ЗЗР, на основание чл.144 ал.2 от ЗЗР, е
наложена имуществена санкция в размер на 2400 лева, както и на основание чл.165
ал.2 във вр. с чл. 107, т.2 от ЗЗР, му е
наложена имуществена санкция в размер на 3600 лева.
След
анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установени фактите, описани в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Преценявайки законосъобразността на образуването и провеждането на
административно-наказателното производство, районният съд е счел , че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, в
предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. Според предходната съдебна инстанция
относно нарушението по п.1 от НП , а именно по чл. 144 ЗЗР са спазени изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, понеже нарушението е в достатъчна
степен индивидуализирано и позволяващо на наказания субект да разбере в какво е
обвинен, а именно в това, че не е представил доказателства за уведомявания на
собствениците на пчелни семейства в землището на с. Нова шипка, съгласно
записите в дневника за проведените химични обработки и торене на стопанската
2019/2020 г. за извършване на третиране с наземна техника на 28.05.2020 г. на
слънчоглед, поле № 51963-421-1 с площ 85,8 декара в землището на същото село.
Съдът е приел също, че административно-наказващият орган правилно е приложил
материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма, като от събраните по делото доказателства е
установено по категоричен и безсъмнен начин, че към посочената дата на
извършване на нарушението – на 28.05.2020 г. ,ЕТ "ИСМ 91 - И.С." е
употребил продукт за растителна защита - препаратът „Белуре-Т“, с наземна
техника на площи в землището на с.Нова шипка, без да уведоми собствениците на
пчелни семейства за това. С тези доводи съдът е оставил в сила НП в тази му
част.
Районният
съд е отменил наказателното постановление в частта му по т.2 по
съображения за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, понеже са извършени две административни
нарушения предвид установените факти по третиране на слънчоглед на 28.05.202 г. с препарата „ Белуре Т-3“ и
третиране на слънчоглед на 12.06.2020 г. с препарат „Диагонал“. Извършени са две
отделни нарушения, а е наложено само едно наказание . По този начин не може да се разбере волята на
адинистративнонаказващия орган за кое нарушение е наложил наказанието, което
нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере за кое точно нарушение
е наказано, за да организира адекватно защитата си и това нарушение води до
незаконосъобразност на наказателното постановление в тази му част.
При
проверката по чл.218 ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо и правилно - постановено е по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено
от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Възприетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните в
хода на административното производство и в хода на съдебното обжалване
доказателства.
Касационната инстанция счита
постановения правен извод на предходната съдебна инстанция относно
законосъобразността на издаденото НП за правилен .
Съобразено с нормативната
регламентация е решението на ВРС в частта на санкцията по чл. 165 във вр. с чл.
107 , т.2 от ЗЗР. Според чл. 165 от цитирания норм.
акт който наруши забрана по чл. 101, т. 3 – 9, чл. 107, т. 2 – 6 или чл. 108, ал. 1, се наказва с глоба
от 1500 до 3800 лв. Когато нарушенията по ал. 1 са извършени от юридическо лице
или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 3600 до 6000 лв.
Разпоредбата на чл. 107, т.2 от същия закон гласи, че се забранява употребата на продукти за
растителна защита извън обхвата на разрешената употреба или в доза, която
надвишава максималната разрешена доза на единица площ. .
Според § 1, т.45 от ДР на ЗЗР
„Разрешен продукт за растителна защита“ е всеки продукт за растителна защита,
за който има разрешение за пускане на пазара и употреба. В § 1, т. 46 от ДР на
ЗЗР е посочено че „разрешена употреба“ означава приложение на продукт за
растителна защита при определени растения и растителни продукти и срещу
определен вредител при условия на употреба, посочени в разрешението за пускане
на пазара и употреба на продукта.
По аргумент от посочените правни норми
неразрешена употребата е не само тази на неразрешени продукти за растителна
защита, а и на разрешени за употреба, но за растения и растителни продукти
различни от тези, по отношение на които се установява приложението им.
Събраните доказателствени източници сочат, че едноличният търговец на 28.05.2020 г. е третирал с препарат
Белуре-Т-3г/дка/ слънчоглед на поле № 51963-421-1 с площ от 85.5 дка и на 12.06.2020 г. е третирал слънчоглед на поле с площ от 403.9 дка с
препарат „Диагонал“, които не са регистрирани за употреба при тази култура.
Изложените фактически данни обосновават заключение за третиране на различни
земеделски площи , засяти със слънчоглед
, на различни дати с различни по вид
продукти за растителна защита , които не са
регистрирани за употреба при слънчоглед.
На всяка една от
посочените в АУАН и НП / 28.05.2020 г. и 12.06.2020 г. / едноличният търговец е осъществил съставът на
нарушението по чл. 165 във вр. с чл.107 , т.2 от ЗЗР. На всяка една от тези
дати има довършено адм. нарушение – употреба на препарат за растителна защита,
който не е разрешен за третиране на слънчоглед. На различни дати с третиране на различни земеделски площи
с различни препарати за растителна защита са осъществени повече от едно
нарушение , а е наложено само едно административно наказание. Предвид правилото
на чл. 18 от ЗАНН, което не допуска кумулиране на административни наказания не
става ясно от НП за кое от двете извършени адм. нарушения е предприето
административнонаказателно санкциониране . Това е съществено процесуално нарушение , обуславящо частична
отмяна на издаденото НП, тъй като е рефлектирало върху правото на защита на
наказаното лице.
Обосновано и
съответстващо на правната уредба е
становището на районния съд за извършено
нарушение от едноличния търговец по чл.
144 от ЗЗР , тъй като нормата на чл. 112 от ЗЗР въвежда правно задължение за лицата, които употребяват
продукти за растителна защита с наземна техника или чрез въздушно пръскане, да
уведомяват лично собствениците на пчелни семейства, разположени в землището на
кметството по местонахождение на площите, които ще бъдат третирани, както и
собствениците на пчелни семейства, разположени в граничещите землища, за датата
и часа, в който ще се извършва всяко прилагане на продукти за растителна
защита.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба №
13/26.08.2016 г. това лично уведомяване става по два начина: с SMS и/или по
електронна поща и следва да бъде
извършено в срок до 3 дни преди датата на третирането.
Наказаният търговец не е ангажирал доказателства
за съществуването на положителния юридически факт по уведомяване на
собствениците на пчелини чрез нормативно
посочените способи. Пасивността му и
събраните гласни доказателства чрез разпит на свид. К Х непротиворечиво
свидетелстват за доказаност на твърденията на наказващия орган. В подкрепа на
това извод е получената информация от
разпита на М В , работник на нарушителя, за съобщаване по телефон на пчеларите
за пръскане на насаждения с царевица, а не със слънчоглед и то за третиране на
01 и 02.06.2020 г., а не на 28.05.2020
г. и 12.06.2020 г.
В
обобщение при инстанционния съдебен контрол се констатира правилността на
обжалваното съдебно решение , което следва да се остави в сила.
При този
изход на делото съдът на основание чл. 63 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал.3 от АПК следва да присъди на Българска агенция по безопасност на храните
юрисконсулско възнаграждение от 80 лв. съобразно чл.37 от ЗПП и чл. 27д от НЗПП
, а на ЕТ „ИСМ 91-И.С.“ следва да се
присъдят съдебно -деловодни разноски в
размер на 630 лв. предвид основателност на
направеното възражение за прекомерност на насрещната страна , понеже
делото не се отличава с фактическа или
правна сложност , която да обоснове присъждане на адв. възнаграждение над минималния
размер по чл. 7 и чл. 18 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 36 от ЗА.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд - Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 3/25.01.2021 г. по нахд. № 3504/2020 г. по описа на ВРС. .
ОСЪЖДА „ИСМ
91 – И.С.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ///, общ. ,
обл. ///, да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата от
80 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Българска агенция по безопасност на храните
да заплати на „ИСМ 91 – И.С.“, ЕИК *********, съдебно-деловодни разноски
в размер на 630 / шестотин и тридесет / лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.