Присъда по дело №2452/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 44
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20215330202452
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 44
гр. П., 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
и прокурора Н. Ал. К.
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Наказателно дело от общ
характер № 20215330202452 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. ИВ. Д., роден на ****г. в гр. П., живущ в
гр. П., ул. „Р.“ № **, ****, български гражданин, неженен, средно
образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че
на 02.07.2020 г. в гр. П. е управлявал моторно превозно средство-лек
автомобил „Форд Фокус“ с рег. № **** след употреба на наркотични
вещества-тетрахидроканабинол, амфетамин и метадон, поради което и на
основание чл.343б ал.3 НК, вр. чл. 54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
както и ГЛОБА в размер на 600 лева.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС така наложеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА следва да бъде изтърпяно при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ.
На основание чл.343 г вр. чл.343 б, ал.3 НК ЛИШАВА Д. ИВ. Д. от
1
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК ПРИСПАДА от така
наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА времето, през което Д. ИВ. Д. е задържан за
срок от 24 часа по ЗМВР на 02.07.2020 г., като един ден „задържане” се зачете
за един ден „лишаване от свобода”.
ПРИЗНАВА подсъдимият Д. ИВ. Д., роден на ****г. в гр. П., живущ в
гр. П., ул. „Р.“ № *, ****, български гражданин, неженен, средно
образование, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН за това, че
на 02.07.2020г. в гр. П. противозаконно е пречил на органи на властта –СВ. Р.
С.-**** в група „Охрана на обществения ред“ на с-р „Охранителна полиция“
към 6 РУ при ОДМВР-П. и ПЛ. СП. К.-***** „Охранителна полиция“ на с-р
„Охранителна полиция“ към 6 РУ при ОДМВР-П. да изпълнят задълженията
си по опазване на обществения ред и осигуряване на безопасността на
движението по пътищата по чл. 14 ЗМВР и по предотвратяване, пресичане и
разкриване на престъпления по чл. 67 ЗМВР , поради което и на основание чл.
270 ал.1 от НК, вр. чл. 54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС наложеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА следва да бъде
ИЗТЪРПЯНО при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ.
На осн. чл. 23, ал. 1 НК за така извършените престъпления по чл. 343 б
ал.3 от НК и чл.270 ал.1 от НК на подсъдимия Д. ИВ. Д. се ОПРЕДЕЛЯ И
НАЛАГА едно общо най-тежко наказание, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС така определеното и наложено
общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА да бъде ИЗТЪРПЯНО при ПЪРВОНАЧАЛЕН
ОБЩ РЕЖИМ.
На осн. чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК ПРИСПАДА от така определеното
и наложено ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, времето, през което Д. ИВ.
Д. е задържан за 24 часа по ЗМВР на 02.07.2020 г., като един ден „задържане”
се зачете за един ден „лишаване от свобода”.
На основание чл.23 ал.2 от НК към определеното общо най –тежко
2
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА.
На основание чл.23 ал.3 от НК към определеното общо най-тежко
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло наказанието ГЛОБА в размер
на 600 лева.

На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА Д. ИВ. Д., със снета по
делото самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. П. направените
разноски по делото в размер на 292,80 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15-дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И
по НОХД № 2452/2021 г. Районен съд гр. П., XXVI н.с.

Районна Прокуратура, гр. П. е повдигнала обвинения против
подсъдимия Д. И. Д. с ЕГН: ********** за това, че на 02.07.2020 г. в гр. П. е
управлявал МПС – лек автомобил марка и модел „Форд Фокус“, с рег. №
****, след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол,
амфетамин и метадон – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и за това, че
на 02.07.2020 г. в гр. П., противозаконно е пречил на органи на властта –
С.Р.С. – ***** в група ,,Охрана на обществения ред‘‘ на с-р ,,Охранителна
полиция‘‘ към 6 РУ към ОДМВР гр. П. и П.С.К. – *** в група ,,Охранителна
полиция‘‘ на с-р ,,Охранителна полиция‘‘ към 6 РУ към ОДМВР гр. П. да
изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата по чл. 14 ЗМВР и по
предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления по чл. 67 ЗМВР –
престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
По време на разпоредителното заседание прокурорът намери, че в хода
на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на
подсъдимия. По време на съдебните прения поддържаше внесения
обвинителен акт, доколкото същият се подкрепял от събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което поиска
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият Д.Д. не беше намерен на посочения от него адрес, като на
основание чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК беше даден ход на делото в негово
отсъствие.
По време на разпоредителното заседание назначеният **** адв. Р.П.
намери, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на
защита на подсъдимия. По време на съдебни прения намери, че обвиненията
за които е предаден на съд нейният доверител не са доказани по безспорен и
категоричен начин, поради което поиска неговото оправдаване.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Д. И. Д. ЕГН ********** е роден на *****г. в гр. П.,
*****, български гражданин, неженен, средно образование, безработен,
осъждан, живущ в гр. П., ул. „Р.“ № 4.
На 02.07.2020г. св. С.С., на длъжност ***** в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 6 РУ при ОДМВР-П.
и св. П.К., на длъжност „***“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ “ при 6 РУ при ОДМВР-П., били на работа по
предварително утвърден график и изпълнявали служебните си задължения в
1
обслужваната от полицейското управление територия. Около 22.40 часа те се
намирали на ул. „Ген. Р.Д. в гр. П., до сградата на № 9. Двамата забелязали
движещ се срещу тях л.а."Форд Фокус“, с рег. № **** и св. С. му подал
сигнал за спиране със стоп-палка, за да му извърши полицейска проверка.
Подсъдимият Д.Д., който управлявал автомобила, не спрял и дори
увеличил скоростта си на движение в опит да избегне проверката. Причината
за тези му действия била, че две седмици по-рано управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества, поради което при съставянето на АУАН за
това нарушение му били иззети свидетелството за управление на МПС и
контролния талон към него. Впоследствие била издадена и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-
001583/17.06.202г. на началник група към сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-П.-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността му. Визираната заповед обаче не била
връчена на обвиняемия Д.Д. към 02.07.2020г.
Полицейските служители последвали подсъдимия с патрулния
автомобил, като по време на движението си му подавали светлинни и звукови
сигнали за спиране, но той продължавал да не се подчинява. Преследването
продължило по бул. „Ц.ш.“, бул. „О.“, ул. „Д-р Г.С.“ и отново по бул.“Ц.ш.“,
където Д. спрял автомобила си до сградата на № 26, слязъл от него и
побягнал към ул. „Ген. Р.Д.“, но след кратко преследване бил задържан.
Д.Д. бил отведен в сградата на 6 РУ при ОДМВР-П., където отказал да
му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол и
наркотични вещества, но изявил желание да даде кръвна проба. Бил му
съставен АУАН с бл. № 819062 и му бил издаден талон за изследване с бл. №
089927. Д. бил отведен в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД-гр. П., където му били иззети
кръв и урина за изследване.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза. Видно от заключението
й се установява, че след извършените изследвания на предоставените
биологични проби от Д.Д. се установила и доказала употребата на
наркотични вещества от различни групи-тетрахидроканабинол, амфетамин и
метадон.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от показанията на свидетелите С.С., П.К., Н.Б. и Й.В.,
както и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания
на свидетеля Н.Б., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на
свидетеля Й.В., по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на
свидетеля С.С., както и по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК показания
на свидетеля П.К., както и от събраните писмени доказателства и
заключението на изгответната в хода на досъдебното производство
химикотоксилогична експертиза.
Въз основа на така събраните гласни доказателства се очертава една
група гласни доказателства, като показанията на свидетелите са еднопосочни
2
и взаимодопълващи..
Въз основа на така събраните гласни доказателства Съдът намира, че
следва да се даде изцяло вяра на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели – Ю., К., Б. и В..
Показанията на разпитаните полицейски служители Ю. и К. са ясни,
последователни, взаимодопълващи се и кореспондиращи с останалия събран
доказателствен материал.
Въз основа на депозираните от тях показания се създава точна и ясна
картина на процесните събития. От тях се установява, че двамата са
изпълнявали служебните си задължения на територията на Шесто РУ към
ОДМВР гр. П., когато са забелязали приближаващият към тях лек автомобил
,,Форд Фокус‘‘ – управляван от подсъдимия Д.. Подаването на стоп-палка от
страна на свидетеля Ю., както и не спирането на същия и дори последващо
увеличаване на скоростта, както и неговото преследване продължило по бул.
„Ц.ш.“, бул. „О.“, ул. „Д-р Г.С.“ и отново по бул.“Ц.ш.“, където подсъдимият
Д. спрял автомобила си до сградата на № 26, слязъл от него и побягнал към
ул. „Ген. Р.Д.“. На втория етап от извършване действията на подсъдимия
преки очевидци на част от деянията му са станали и свидетелите Б. и В., които
описаха преминаването на лек автомобил ,,Форд Фокус‘‘, който е бил
преследван от полицейски автомобил с включени светлинен и звуков сигнал,
както и последващата гонитба на подсъдимия Д..
Свидетелите Ю. и К. описват и предприетите по отношение на
подсъдимия Д. действия в Шесто РУ към ОДМВР гр. П., където същият е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и последващото
му откарване в УМБАЛ ,,Свети Г.‘‘, където му е била взета кръвна проба.
Показанията и на четиримата свидетели Ю., К., Б. и В. са еднопосочни и
взаимодопълващи се, като обстоятелствата относно които същите не си
спомняха, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК бяха приобщени от
досъдебното производство, като Съдът намира, че следва да се кредитират
последните, тъй като и четиримата свидетели заявиха, че поддържат тях, като
е нормално с оглед изтеклия период от време същите да не си спомнят с
подробност всичко.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по надлежния ред.
От справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан –
общо осем пъти, включително е търпял и ефективно наказание ,,лишаване от
свобода‘‘.
От характеристичната справка се установява, че подсъдимият Д.Д. е с
лоши характеристични данни.
От копие от АУАН се установява, че е бил съставен такъв против Д. И.
Д..
От копие на Талон за медицинско изследване от досъдебното
производство се установява, че бил издаден такъв на подсъдимия, като
същият е следвало да се яви в УМБАЛ ,,Свети Г.‘‘ да даде кръвна проба,
3
което е и направил..
От справката за нарушител/водач се установява, че подсъдимият
правоспособен водач като до преди процесния случай срещу него има
издадени наказателни постановления и фишове.
Съдът кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство химикотоксилогична експертиза, изготвено от вещи лица
разполагащи с необходимите опит и познания.
Видно от заключението на същата се установява, че след извършените
изследвания на предоставените биологични проби от Д.Д. се установила и
доказала употребата на наркотични вещества от различни групи-
тетрахидроканабинол, амфетамин и метадон.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимият Д. И. Д. с ЕГН: ********** е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК за това, че на 02.07.2020г. в гр. П. е
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №
**** след употреба на наркотични вещества-тетрахидроканабинол,
амфетамин и метадон.
Фактът, че подсъдимият Д. е автор на деянието, Съдът намери за
безспорно установен от събрания и кредитиран доказателствен материал.
От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия Д.Д.
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон. В настоящия
казус са налице от обективна страна всички признаци на горепосочения
състав на чл. 343б, ал. 3 НК. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство лек
автомобил марка ,,Форд Фокус‘‘, с регистрационен ****. Въпросният
автомобил, който е бил управляван от подсъдимия е безспорно "Моторно
превозно средство", което съгласно легалната дефиниция, описана в пар. 6, т.
11 ЗДвП се определя като пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно задължителното за съдилищата
Постановление № 1/17.01.1983 г., постановено по н. д. № 8/1982 г. на
Пленума на ВС на РБ, под понятието управление при престъпленията против
транспорта се разбира всяка деятелност “с механизмите и приборите на
превозното средство...”. В случая безспорно е налице подобно боравене от
подсъдимия с приборите и механизмите на горепосоченото МПС, тъй като
същият е привел в движение двигателя на моторното превозно средство и е
предприел управление по Републиканската пътна мрежа, като е бил установен
от свидетелите С. и К. територията на Шесто РУ към ОДМВР, гр. П..
В случая е налице и изискуемото за съставомерността на деянието по
чл. 343б, ал. 3 НК употребено наркотично вещество, в случая три броя-
тетрахидроканабинол, амфетамин и метадон.
4
Установяването на употребата на наркотичните вещества е извършено
съобразно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози-чрез химическа
експертиза. Тетрахидроканабинолът, амфетаминът и метадонът по смисъла
на ЗКВНВП и списъците към чл. 3 от същия закон представляват наркотични
вещества.
Горепосоченият елемент от обективна страна в случая е безспорно
налице, тъй като то е установено, посредством изготвената в хода на
досъдебното производство химикотоксилогична експертиза.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл,
като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Както към момента на
деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и
психически здраво лице. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че е употребил
наркотични вещества и въпреки това съзнателно е привел в движение лекия
автомобил, създавайки по този начин опасност за живота и здравето на
другите участници в движението по пътищата. Ето защо, в случая следва да
се приеме, че подсъдимият Д. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е предвиждал и желаел настъпването на общественоопасните
последици.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК предвижда, че лице което управлява
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози се наказва с лишаване от свобода от една до три години, като са
предвидени и кумулативни наказания лишаване от право да управлява МПС,
както и глоба.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, Съдът,
след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок една година и четири
месеца, както и ,,глоба‘‘ в размер от 600 лева.
Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обремененото
съдебно минало на подсъдимия, както и употребата на три различни по вид
наркотика, които биха могли да изпълнят състава на престъплението по чл.
343б, ал. 3 НК.
Размерът на глобата също беше определен в такъв от 600 лева с оглед
гореизложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС така наложеното наказание в
размер от една година и четири месеца лишаване от свобода, следва да се
бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Разпоредбата на чл. 343г НК предвижда и кумулативно наказание
,,лишаване от право да управлява МПС‘‘, като с оглед горепосочените
5
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, Съдът лиши подсъдимия от
тези му права в размер на една година и шест месеца, като същото не би
могло да бъде в по-нисък размер от наложеното наказание ,,лишаване от
свобода‘‘ за срок от една година и четири месеца, като същото е с два месеца
по-високо, тъй като се отчетоха предходни нарушения по ЗДвП от
подсъдимия Д..
Съдът счита, че както размерите на наложените наказания ,,лишаване от
свобода‘‘ в размер от една година и четири месеца, ,,лишаване от право да
управлява моторно превозно средство‘‘ за срок от една година и шест месеца
и ,,глоба‘‘ в размер от 600 лева, както и начините на изтърпяването им са
съответни на извършеното престъпление, справедливи и в същото време
годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспаднато от така
наложеното наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от една година и
четири месеца времето, през което Д.Д. е бил задържан по реда на ЗМВР за
срок от 24 часа на 02.07.2020 г., като един ден „задържане” се зачете за един
ден „лишаване от свобода”.
Съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият Д. И. Д. с
ЕГН: ********** е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК за това, че на
02.07.2020г. в гр. П. противозаконно е пречил на органи на властта – С.Р.С.-
***** в група „Охрана на обществения ред“ на с-р „Охранителна полиция“
към 6 РУ при ОДМВР-П. и П.С.К.-*** в група „Охранителна полиция“ на с-р
„Охранителна полиция“ към 6 РУ при ОДМВР-П. да изпълнят задълженията
си по опазване на обществения ред и осигуряване на безопасността на
движението по пътищата по чл. 14 ЗМВР и по предотвратяване, пресичане и
разкриване на престъпления по чл. 67 ЗМВР.
От обективна страна-на 02.07.2020г. в гр. П. противозаконно е пречил
на органи на властта - полицейските служители С.С., на длъжност ***** в
група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 6
РУ при ОДМВР-П. и св. П.К., на длъжност „***“ в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ “ при 6 РУ при ОДМВР-
П., да изпълнят задълженията си по чл. 14 от ЗМВР за опазване на
обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в
Република България и по чл. 67 ЗМВР за предотвратяване, пресичане и
разкриване на престъпления, като препятствал извършването на проверка на
лек автомобил "Форд Фокус“ и на неговия водач.
Изпълнителното деяние „противозаконно пречене на орган на властта
да изпълни задълженията си“ е осъществено от Д.Д. с неспирането на
подадения сигнал с полицейска стоп-палка, на подаваните светлинни и
звукови сигнали с патрулния автомобил, подминаването на полицейските
служители, с опита за бягство и укриване от тях с цел предотвратяване
извършването на проверката по безопасност на движението и съответно
6
задържането на виновните лица, извършили престъпление по смисъла на НК.
Престъплението е формално, на просто извършване и не се изисква
настъпване на общественоопасни последици, за да се осъществи изцяло
състава на престъплението по чл.270 ал.1 от НК. Глаголната форма е „пречи“,
а не „попречил“. Достатъчно е създаване на пречка за изпълнение на
служебните задължения на полицейските служители, като не е необходимо да
са настъпили общественоопасните последици и самото деяние да е довело до
неизвършване на служебните задълженията на органите на власт. Именно
поради изложените аргументи, с безспорно изразеното си активно поведение
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.
270, ал. 1 НК.
Свидетелите С.С. и П.К. са полицейски служители, които са
упражнявали властнически функции и съобразно заеманите от тях длъжности
са органи на държавна власт или „орган на власт„ по смисъла на легалната
дефиниция на понятието, съдържаща се в чл.93 т.2 НК.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно,
при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК, като
обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НК предвижда наказание ,,лишаване от
свобода‘‘ до три години или глоба от 500 до 1500 лева..
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, Съдът,
след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, счита, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок една година.
Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха обремененото
съдебно минало на подсъдимия, както и броят и интензитетът на деянията
включени в състава на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС така наложеното наказание в
размер от една година лишаване от свобода, следва да се бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Съдът счита, че както размера на наложеното наказание ,,лишаване от
свобода‘‘ в размер от една година, както и начинът на изтърпяването му са
съответни на извършеното престъпление, справедливи и в същото време
годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспаднато от така
наложеното наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от една година
времето, през което Д.Д. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа
на 02.07.2020 г., като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване
от свобода”.
7
На осн. чл. 23, ал. 1 НК за така извършените престъпления по чл. 343 б
ал.3 от НК и чл.270 ал.1 от НК на подсъдимия Д. И. Д. беше определено и
наложено едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС така определеното и наложено
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца беше постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
На осн. чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК беше приспаднато от така
определеното и наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца, времето, през което Д. И. Д. е задържан
за 24 часа по ЗМВР на 02.07.2020 г., като един ден „задържане” се зачете за
един ден „лишаване от свобода”.
На основание чл.23 ал.2 от НК към определеното общо най –тежко
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, беше
присъединено наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година и шест месеца.
На основание чл.23 ал.3 от НК към определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца беше
присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 600 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК е тежест на подсъдимия Д. бяха
възложени сторените разноски по делото в размер от 292,80 лева, като
същият беше осъден да ги заплати в полза на ОДМВР гр. П..
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8