Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 2538 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ответника "Ч.Р.Б." АД, ЕИК ******** срещу Решение № 414290 от 23.05.2018 г. на
СРС, ГО, 73 състав по гр. д. № 55442 по описа за 2015 г. с допусната поправка
на очевидна фактическа грешка по Решение № 207693/02.09.2019 г., с което "Ч.Р.Б."
АД, ЕИК ******** е осъден да заплати на „В.С.“ЕООД, ЕИК ******** по иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД сумата 11356,48 лв.,
представляваща платената на отпаднало основание - по договор за достъп до
електроразпределителната мрежа №263/ 28.06.2012г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2015 г. до
изплащане на сумата; на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1288,63 лв. за
направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете като е отхвърлен изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2252,99 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за периода 17.10.2012 –
12.09.2015 г.
С
постановеното решение е осъден ищеца „В.С.“ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на ответника "Ч.Р.Б." АД сумата от 24,84 лв. за направените
по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
В жалбата се
излагат доводи за неправилност, необоснованост и неправилно тълкуване на
закона. Жалбоподателят поддържа, че правното основание за получаване на
претендираната от ищеца сума е сключеният между страните договор за ползване на
разпределителната мрежа на ответника и правилата, установени в закона. Сочи се,
че ответника е осигурил достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа, като
през процесния период ищецът е продавал електрическа енергия, съответно е
ползвал услугата достъп. Сочи се, че основанието ответника да получи и задържи
възнаграждението за достъп е изпълнението на договора, чиито предмет е
предоставянето на достъп срещу възнаграждение, както и на самото предоставяне
на услугата, т.е. била е налице съответна размяна на престации. Ответника се
позовава на чл. 21, т. 4 от договора, който регламентира на задължението на
производителя да заплаща цена за договорените услуги, без да има ограничение,
че цените се утвърждават от КЕВР. Твърди се на възмездност
на услугата и на престациите на страните, като е недопустимо разходите да
останат изцяло за ответника. Въззивникът поддържа, че неоснователно обратното
действие на отмяната на индивидуалния административен акт се приравнява на
отпадане на надлежно настъпили при добросъвестно поведение материални
отношения. В допълнение се сочи, че правоотношението между страните е
възмездно, поради което не можело да се сподели изводът, че заплащането на
такса за достъп за процесния период е на отпаднало основание. Въззивникът
намира, че отмяната на съответната част от решението на КЕВР не се отразява на
валидността на съществуващото облигационно правоотношение и не може да промени
характера му от възмездно в безвъзмездно. Твърди се, че изводите на СРС за
наличието на валиден и неразвален договор, по който имало пълно и точно
изпълнение са неправилни. Сочи се, че наличието на договор, изключващ института
на неоснователното обогатяване, тъй като той намира приложение само когато няма
договор. Твърди се, че цените за достъп до либерализирания пазар се договаряли
по общо правило, а не се определяли от КЕВР - арг. §
197 от ЗИД на ЗЕ ., чл. 31, чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 ЗЕ. Предвид релевираните оплаквания е направено искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който исковата претенция бъде
отхвърлена изцяло. Претендират се разноски.
По делото е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца производството „В.С.“ЕООД, в
който се излагат изчерпателни съображения по съществото на спора, които по
съдържание са обратни на изложените във въззивната жалба. Излага се становище,
че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от
СРС решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са
искови претенции с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр.3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника "Ч.Р.Б." АД да заплати на ищеца „В.С.“ЕООД
сумата от 11356.48 лева, като недължимо заплатена цена за достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежа за периода от 30.09.2012 г.
до 31.08.2013 г., платена на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба от 12.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на сумата
от 2252.99 лева за периода от 18.10.2012 г. до 12.09.2015 г.
За да
постанови първоинстанционното решение, СРС е приел, че цените за достъп до
електроразпределителната мрежа са държавно регулирани на основание чл. 30, ал.
1, т. 13 от ЗЕ. Правното действие на административния акт за регулацията на
цената за достъп до електроразпределителните мрежи обуславяла и наличието на
клаузата за цената като елемент от съдържанието на договорите от съответния
вид. Посочено е от първоинстанционният съд, че задължението за производителите
на електрическа енергия за заплащане на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа възниквало от смесен фактически състав, включващ
частноправен елемент - сключен договор за достъп и административноправен
- решение на КЕВР за определяне на цена за достъп. Цените за достъп до
електроразпределителната мрежа на оператора са утвърдени с решение №
Ц-33/14.09.2012 г. на КЕВР. Приел е, че решението на КЕВР представлява
индивидуален административен акт. Съдът е счел, че цитираното решение на КЕВР в
посочената част е отменено по силата на решение на ВАС, като отмяната на
индивидуалния административен акт има обратно действие по аргумент за
противното от чл. 195, ал. 1 АПК. Поради тази причина СРС е приел, че с
отпадането с обратно действие на решението на ДКЕВР, определящо размера на
цената за достъп, отпада и основанието, на което е платена сумата от 11356.48
лева от страна на ищеца, за която не се спори от страните, че е платена.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
цялост. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е
и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата
е необходимо да се добави и следното:
Между
страните по делото няма спор, че ищеца „В.С.“ЕООД е производител на
електроенергия от възобновяеми източници чрез фотоволтаична електрическа
централа, находяща се в село Карбинци, община Димово, област Видин - аргумент
от приложеното разрешение за ползване.
Няма спор
между страните, че ищецът е заплатил на ответника за осигурения му достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 30.09.2012 г. до 31.08.2013 г., за
който също не се спори, на сумата от 11356.48 лева - аргумент от приложените по
делото доказателства за платената сума до пълния й претендиран размер.
Установено е
също, че с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени отделните цени
за достъп за централата на ищеца. Няма спор и относно факта, че с решение №
4083 от 25.03.2013 г. по адм. д. № 12494/2012 г. на ВАС е отменено решение №
Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.
Спорът в
настоящото въззивно производство се концентрира върху последиците от отмяната
на цитираното решение на КЕВР и в частност дали с неговото отпадане отпада и
основанието, на което е платена процесната сума по смисъла на чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
По въпроса
за правното основание на платената сума, съдът намира следното:
Със ЗИДЗЕ
(ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от датата на вписване в Търговския регистър на
решението за преобразуването на "Национална електрическа компания" -
ЕАД, но не по-късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване
на Република България към Европейския съюз) е приета нова т. 10, на чл. 30, ал.
1 ЗЕ, съгласно която на регулиране от КЕВР подлежат цените за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи. Със същия закон е приета и
нова редакция на чл. 104, ал. 2 ЗЕ, както и нова, ал. 3 на посочения член, с
които отношенията между ползвателите на електроразпределителната мрежа и
електроразпределителното дружество са преуредени по
следния начин: Ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите
на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с електроенергийния
системен оператор и/или с разпределителното предприятие за достъп до мрежите.
Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по, ал. 1 и 2 от
ползвателите на съответните мрежи се определят в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ. Видно от редакцията на чл. 104 ЗЕ предхождаща цитирания ЗИДЗЕ, а
именно първоначалната редакция ( Обн., ДВ, бр. 107 от
9.12.2003 г. ), разпоредбата е уреждала отношенията между посочените лица,
касаещи единствено преноса на електрическа енергия. Въз основа на така приетия
ЗИДЗЕ са приети Правила за търговия с електрическа енергия (Приложение към т. 1
на Решение № П-1 от 29.12.2006 г. издадени от председателя на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ,
бр. 13 от 9.02.2007 г., отм., бр. 46 от 16.05.2008 г.), в които с чл. 18а
първоначално е уредено сключването на договор за пренос на електрическа енергия
между производител и електроразпределителното предприятие, като в чл. 18а, ал. 6
ПТЕЕ е уредено, че потребителите и производителите по, ал. 1, присъединени към
електроразпределителните мрежи и търговските участници по, ал. 2, т. 2,
заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за
пренос по електропреносната мрежа и цена за достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа. Тези цени се заплащат на разпределителното
предприятие.
От
гореизложената законова уредба се установява, че цената за достъп до
електроразпределителната мрежа е уредена за първи път в ЗЕ като отделно
задължение на производителя с цитирания по-горе ЗИДЗЕ, като още при
възникването си същата е попаднала в приложното поле на чл. 30 ЗЕ, уреждаща
хипотезите на държавно регулирани цени. Това заключение се потвърждава и от
разпоредбата на чл. 18а ПТЕЕ (обн., ДВ, бр. 13 от
9.02.2007 г.) съобразно която страните по договора са обвързани от утвърдената
от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната мрежа. Тази им характеристика се е
запазила и за исковия период м.09.2012 г. - м. 04.2013 г. при действието на чл.
30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, с която разпоредба цената за достъп се определя от ДКЕВР и
попада в приложното поле на чл. 2, ал. 10 от Наредбата за регулиране цените на
електрическата енергия (Приета с ПМС № 35 от 20.02.2004 г., обн.,
ДВ, бр. 17 от 2.03.2004 г., отм., бр. 38 от 23.04.2013 г., в сила от 5.04.2013
г.), респективно на чл. 21 от същата Наредба. Аргумент за свободно пазарно
определяне на цената не може да бъде изведен от текста на чл. 104 ЗЕ,
предвиждащ задължение за сключване на договор за достъп до електропреносната
мрежа между производителя и електроразпределителното дружество. Действително
законът предвижда възникване на договорно отношение между страните, но същото е
с посочения в чл. 104, ал. 1 ЗЕ предмет, а именно да уреди взаимоотношенията за
ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата
електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени
от нея. Тези взаимоотношения не включват свободното определяне на цена за
достъп, нито дори реда за остойностяване и заплащане на цената, които, съгласно
чл. 104, ал. 3 ЗЕ, се уреждат от подзаконов нормативен акт - ПТЕЕ. Напротив,
съгласно приложимите ПТЕЕ към процесния период ( обн.,
ДВ, бр. 64 от 17.08.2010 г., отм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от
26.07.2013 г. ), мрежовите услуги (включително достъпа съгласно § 1, т. 7 от ДР
на ПТЕЕ) се заплащат по утвърдените от ДКЕВР цени.
По
наведените доводи за липса на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, съдът намира следното:
Предпоставките
за уважаване на претенцията с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД са 1)
извършено плащане по определено правоотношение и 2) отпадане на това
правоотношение с обратна сила. Характерна особеност на хипотезата по пр. 3
спрямо останалите хипотези на неоснователно обогатяване, уредени в чл. 55 ЗЗД
е, че към датата на разместването на благата е било налице основание за
извършването му, което, обаче, е отпаднало впоследствие.
В конкретния
случай безспорно се установява, че процесната сума от 11356.48 лева е платена
на основание сключения договор за достъп до електроразпределителната мрежа от 14.06.2012
г., с който цената за достъп е определена на основание решенията на ДКЕВР, и в
това число на основание приложимото през периода решение № Ц-33/14.09.2012 г.
Както беше посочено, по делото не е спорно, че решението на ДКЕВР е отменено от
ВАС с цитираните по-горе съдебни решения. Както правилно е приел
първоинстанционният съд, решението на ДКЕВР представлява индивидуален
административен акт, а по аргумент за противното от чл. 195, ал. 1 АПК отмяната
на индивидуалния административен акт има обратно действие, което се разпростира
по отношение на всички на основание чл. 177, ал. 1 АПК. В този смисъл са
отговорите на поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК в решение № 212 от
23.12.2015 г., постановено по гр. д. № 2956/2014 г. на I т.о., ТК, ВКС; решение
№ 28 от 28.04.2016 г., постановено по гр. д. № 353/2015 г. на II т.о., ТК, ВКС;
решение № 155 от 11.01.2016 г., постановено по гр. д. № 2611/2014 г. на II
т.о., ТК, ВКС и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които се възприемат
от настоящия състав. Поради тази причина така определената от ДКЕВР цена за
достъп до електроразпределителната мрежа е отпаднала с обратна сила.
Същевременно
не всяко правоотношение между страните по делото представлява валидно основание
на вземането по смисъла на чл. 55 ЗЗД. В хипотезата на договорно
правоотношение, основание може да бъде само този договор, по силата на който
страните са се уговорили, че процесното имуществено разместване се дължи обема и
при условията, при които е било извършено от ищеца. Поради тази причина не
могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че макар конкретната
държавно регулирана цена да е отпаднала, самият договор не е отпаднал и същият
представлявал основание за плащането. Действително правоотношенията по
сключения между страните договор не са отпаднали, но при липса на уговорена в
тях цена, липсва основание за така извършеното имуществено разместване. Само от
обстоятелството, че е налице възмездност на сделката,
не следва, че за периода 30.09.2012 г. до 31.08.2013 г. ищецът дължи на ответника платената сума
от 11356.48 лева.
В тази
връзка по оплакването на жалбоподателя, че платената сума по договора се дължи,
тъй като отпадането на цената за достъп с обратна сила би довело до
безвъзмездност на сключената сделка, което би било недопустимо предвид
съдържанието на договора и законовата уредба, настоящият състав намира следното:
Съдът
споделя разбирането, че договорът за достъп до електроразпределителната мрежа е
по своя характер възмездна търговска сделка и дължимата по него цена служи за овъзмездяване на предоставена съответна насрещна престация
от електроразпределителното дружество. С оглед гореизложеното и предвид
характера на правоотношенията /такива при държавно регулирани цени/, обаче, се
налага заключението, че страните по договора са възложили на едно трето за
правоотношението лице - ДКЕВР - да определи елемент от съдържанието на
сделката, а именно размера на дължимата по нея цена. При липса на посочена от третото
лице цена, същата не може да бъде определена от съда по реда на чл. 326, ал. 2 ТЗ, тъй като приложението на тази разпоредба изисква наличие на свободен пазар
на съответната стока или услуга, въз основа на който съдът да определи
обичайната им пазарна стойност за същия период и при същите условия. Както беше
посочено, от възникването си като отделно вземане, цената на услугата достъп до
електроразпределителната мрежа е държавно регулирана и всички участници в
съответния пазар за същия период и условия определят цените си именно съобразно
решението на ДКЕВР. От друга страна определянето на цената е законоустановено
правомощие на комисията, което съдът не може да изземе нито по реда на чл. 326,
ал. 2 ТЗ, нито по реда на чл. 299, ал. 2 ТЗ. Поради тази причина цената по
сделката за процесния период може да бъде определена само от компетентния
държавен орган и липсата й не може да бъде преодоляна в рамките на настоящото
производство. Същевременно никоя от страните по договора не носи отговорност за
липсата на определена цена, поради което претърпените от ответника вреди,
изразяващи се в стойността на предоставената от него насрещна престация и
нарушени легитимни очаквания за реализиране на приход, не подлежат на овъзмездяване нито от ищеца, нито в рамките на настоящото
производство по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В
заключение, поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
По
разноските.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба на ответника, на същият са недължими
разноски, а последните следва да останат за негова сметка.
В полза на въззиваемия - ищец се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000.00 лв. според представения списък и
доказателства за договарянето му и реалното заплащане.
С оглед
цената на иска под 20 000.00 лева и вида на спора като търговски, на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.2 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи
на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 414290 от 23.05.2018 г. на СРС, ГО, 73 състав по гр. д. № 55442 по описа за
2015 г. с допусната поправка на очевидна фактическа грешка по Решение №
207693/02.09.2019 г., с което "Ч.Р.Б." АД, ЕИК ******** е осъден да
заплати на „В.С.“ЕООД, ЕИК ******** по иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл.3 от ЗЗД сумата 11356,48 лв., представляваща платената на отпаднало
основание - по договор за достъп до електроразпределителната мрежа №263/
28.06.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 12.09.2015 г. до изплащане на сумата; на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 1288,63 лв. за направените по делото разноски, съразмерно на
уважените части от исковете .
В останалата
част Решение № 414290 от 23.05.2018 г. на СРС, ГО, 73 състав по гр. д. № 55442
по описа за 2015 г. с допусната поправка на очевидна фактическа грешка по
Решение № 207693/02.09.2019 г., като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА "Ч.Р.Б."
АД, ЕИК ******** да заплати на „В.С.“ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК сумата от 1000.00 лева, представляваща сторените във въззивната
инстанция разноски.
Решението е
окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.