Р Е Ш Е Н И Е

 

№

град Добрич, 19.09.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Галя Митева

 

При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 455 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „**” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С*, район „*т”, ж.к. „**”, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК *********, представлявано от О.Б.Ш. /чрез пълномощника адв. С.К./ срещу Наказателно постановление № *** г. на Директора на Регионална дирекция за областите В*, Д*, Ш*, Т*, Р* и С* към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което за извършено нарушение по чл. 230 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 230 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Алтернативно се моли, ако съдът намери, че е налице осъществен състав на административно нарушение от жалбоподателя да се намали размера на имуществената санкция.

Редовно призован за съдебно заседание жалбоподателят „Теленор България” ЕАД не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, при извършената проверка и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите, очертани в разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна с правен интерес и в преклузивния срок на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима.

Началото на административно-наказателното производство е поставено със съставянето на АУАН от компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му властнически правомощия със Заповед № 368 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП и се основава на фактически констатации, обективирани в Констативен протокол № 2635502/08.12.2017 г. и протоколи за проверка на документи към него с № *** г., съставени при извършена нарочна проверка по сигнал на потребител /жалба до КЗП-Варна за дефектирал мобилен апарат/.

АУАН е съставен в офиса на КЗП в присъствието на упълномощен представител на търговеца, като е и връчен по надлежния ред. Поднадзорното наказателно постановление е издадено от компетентен държавен орган, в кръга на делегираните му със Заповед № 101/09.03.2017 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите властнически правомощия и в законоустановения давностен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Връчено е на жалбоподателя по надлежния ред.

След като подложи на преценка и анализ приложените по делото писмени доказателства, събраните гласни такива в хода на съдебното следствие, доводите и на страните в процеса, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в търговски обект – магазин „*”, находящ се в гр. Д*, ул. „*” № *, в който се предлагат за продажба мобилни апарати, Ай ти техника, телекомуникационни услуги, акцесоари и др. стоки, е извършена проверка от длъжностни лица на КЗП - гр. Добрич в състав: св. М.С.К. - ст. инспектор в РД-КЗП-В* и св. В. Й* Г. - сътрудник в РД-КЗП-В*. Към момента на проверката обектът е работил и обслужвал клиенти.

Проверката е била инициирана във връзка с постъпила потребителска жалба от Ж.П.Ж. *** в държавната институция с вх. № *** г. относно дефектирал мобилен апарат „***” s IMEI *, закупен на лизинг от „***” ЕАД на 19.08.2016 г.

В хода на проверката били изискани документи, видно от които след закупуването на апарата от купувача на 08.03.2017 г. е предявена рекламация за мобилен апарат „*” с ИМЕИ * с проблем „губи обхват”, като видно от сервизен протокол № * г. в централен сервиз е извършено обновяване на софтуера.

На * г. отново е предявена рекламция за мобилния апарат със същия проблем, като видно от сервизен протокол № * г. в централен сервиз е сменена основната платка. Между страните бил изготвен Акт за удовлетворяване на рекламация № А *** г.

На * г. е предявена нова рекламация с проблем „не се чува по време на разговор”, като видно от сервизен протокол № *** г. в централен сервиз е извършено обновяване на софтуера.

На *** г. е предявена нова рекламация с посочен проблем „не се чува, губи обхват”, като видно от сервизен протокол № *** г. в централен сервиз е извършен функционален тест, при който не са открити дефекти и отклонения от параметрите.

В Протокол за приемане на устройство № * г. в графа „Забележки на клиента” е записано, че „Клиентът желае замяна с ново устройство, тъй като за четвърти път се изпраща за ремонт телефона с едни и същи проблеми”.

След проверка на документите и установяване на горните обстоятелства, с ППД № * г. на „*” ЕАД е дадено задължително предписание по повод потребителска жалба с вх. № * г., в срок до *г. да развали договор за покупко-продажба на мобилен апарат *** с IMEI * между Ж.П.Ж. и „**” ЕАД от * г. и възстановяване на заплатената от потребителя сума на основание чл. 114, ал. 3 от ЗЗП. Протоколът е съставен в присъствието и връчен на А*Г*Т* – упълномощено лице на „*” ЕАД.

Въпреки дадените предписания, на * г. в офис на КЗП-РД-Варна, гр. Добрич се явило същото упълномощено лице на „*” ЕАД, но не представило доказателство, удовлетворяващо изпълнението на даденото задължително предписание в срока посочен в ППД № * г., а само предало становище от името на търговеца.

При горните обстоятелства и след като изтекъл срока за изпълнение на задължителните предписания, с писмо изх. № * г. търговецът или упълномощено от него лице е поканен в офис на КЗП-РД-Варна, гр. Добрич, за съставяне на АУАН на 23.01.2018 г., но такива не са се явили и АУАН е съставен на основаниие на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя в присъствие на двама свидетели.

Съобразявайки установените фактически обстоятелства от проверката, св. М.С.К., изпълняваща длъжността „ст. инспектор” в КЗП–РД - Варна приела, че в случая на 06.01.2018 г. жалбоподателят „Теленор България” ЕАД, в качеството си на търговец е осъществил състава на административно нарушение по чл. 230 от Закона за защита на потребителите, тъй като не е изпълнил задължително предписание на контролен орган – КЗП за отстраняване на несъответствията и нарушения на закона.

В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН след съставянето на акта санкционираното дружество не е депозирало писмени възражения във връзка със описаните фактически обстоятелства в АУАН.

Въз основа на АУАН и в законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО, приемайки установената с АУАН фактическа обстановка, квалифицирал описаното като нарушение по чл. 230 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл. 230 от ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото и кредитирани от съда писмени доказателства и доказателствени средства и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства - показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, както и тези на св. Ж.Ж.. Съдът прие, че по своята същност и насока показанията на горепосочените свидетели се явяват еднопосочни, логични и вътрешно безпротиворечиви, доколкото същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени доказателства. По изложените съображения съдът кредитира изцяло посочените гласни доказателства като правдиви и обективни.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 230 от ЗКП „За неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.

За да възникне административно-наказателната отговорност на конкретен субект на нарушение по текста на чл. 230 от ЗЗП / по който текст е привлечена отговорността на жалбоподателя/, следва да е налице неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215 от ЗЗП.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат, че за жалбоподателя е възникнало задължение по смисъла на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, изразяващо се в задължение за разваляне на договора и възстановяване на потребителя на заплатената сума. Задължителното предписание, дадено с КП № К-0105146/28.12.2017 г., е властнически акт и по правната си природа е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. Няма данни и не се твърди този акт да е оспорен, следователно това е вече влязъл в сила индивидуален административен акт, с който се иска и се дължи определено поведение от страна на адресата на акта. Независимо от това, търговецът не се е съобразил с предписаното и него е изпълнил. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно-наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже: наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство и не следва да се обсъжда в настоящото. В тази насока е и константната съдебна практика.

Относно наведените доводи в жалбата, че в НП не са посочени дата и място на извършване на нарушението, съдът ги намира за необосновани по следните съображения: Видно от съдържанието на НП, респ. и това на АУАН, в документите са описани и двата елемента – местоизвършването на нарушението е посочено - обект – магазин, находящ се в гр. Добрич, с описан конкретен адрес, а като дата на извършване е посочена датата 06.01.2018 г., когато търговецът е изпаднал в забава, тъй като до дадения от КЗП срок - 05.01.2018 г., не е изпълнил задължителното предписание на контролния орган.

Ето защо съдът приема, че са изпълнени всички елементи на вмененото с АУАН и НП административно нарушение по текста на чл. 230 от ЗЗП. Налице е задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215 от ЗЗП. От материалите по делото се установява, че предписанията са останали неизпълнени от страна на дружеството жалбоподател, факт който не се оспорва от страните по делото. Това е довело до нарушаване на разпоредбата на чл. 230 ЗЗП, в каквато насока правилно дружеството е санкционирано.

Но съдът счита, че при определяне на конкретния размер на наложената санкция не са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Липсата на данни за други нарушения от страна на дружеството жалбоподател по ЗЗП и отегчаващи отговорността обстоятелства налага определяне на наказанието в по-нисък размер, а именно „имуществена санкция” в размер на 200 лв. В този смисъл следва да се измени наказателното постановление.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *** г. на Директора на Регионална дирекция за областите В*, Д*, Ш*, Т*, Р* и С* към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „Теленор България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С*, район „М*”, ж.к. „М*”, Бизнес *, сграда *, с ЕИК ***, представлявано от О.Б.Ш., за извършено нарушение по чл. 230 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 230 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд - гр. Добрич по реда на глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: