№ 49
гр. Шумен , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи О. Карагьозян
Членове:Теодора Е. Димитрова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Азадухи О. Карагьозян Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500127 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 и сл. вр. с чл.248 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 263464/04.03.2021 г. от И. П. К., против определение
№ 260607/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1418/2020 г. на ШРС, с което е допълнено определение №
260184/15.01.2021 г. по реда на чл.248 ГПК, като е осъдена жалбоподателката и ищец в
първоинстанционното производство да заплати на ответниците С. П. Д. и И. П. Б. разноски
за адвокатско възнаграждение в общ размер на 900 лв. Излага, че съдът необосновано след
като приел, с определението за прекратяване на делото, че не се дължат разноски, поради
липса на доказателства, впоследствие изменил определението си. Ответната страна не
представила своевременно доказателства за направените разходи, в т.ч. списък на
разноските по чл.80 ГПК, поради което незаконосъобразно съдът уважил искането. Излага,
че не дължи изобщо разноски, тъй като поради прекратяване на делото не било осъществено
процесуално представителство. На следващо място твърди недължимост на разноските и
поради признатото от съда обстоятелство по чл.83, т.2 ГПК, че не притежава достатъчно
средства за заплащане на разноски по делото. Сочи още, че разноските за адвокатското
възнаграждение са прекомерни на осн. чл.78, ал.5 ГПК, а и неморални. Предвид изложеното
моли определението да бъде отменено.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна е депозиран отговор на частната
жалба, в който изразяват становище, че същата е допустима, но по същество неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежно легитимирано
лице, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, съдът счита частната жалба за неоснователна, поради
следното:
1
Производството по гр.д. № 1418/2020 г. на ШРС е образувано по искова молба от И. П.
К., уточнена чрез назначения й по делото процесуален представител адв. К. от ШАК, срещу
С. П. Д. и И. П. Б., с която се предявява иск за нищожност на сделка, оформена с нот. акт. №
13, том.І, рег.№ 607, дело № 13 от 29.01.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК ответниците С. П. Д. и И. П. Б. са депозирали писмен отговор
на исковата молба, чрез процесуален представител – адв. И.Д. от АК гр. В., в който са
заявили искане за присъждане на разноски. Към отговора е приложено и пълномощно за
процесуално представителство на адв. Д..
С определение № 260184/ 15.01.2021г. ШРС е прекратил производството по гр.д.№
1418/2020 г., на осн. чл.126, ал.1 ГПК. В мотивите съдът е приел, че искането на ответната
страна за разноски е неоснователно, доколкото липсват доказателства за реалното им
извършване.
С молба по реда на чл.248 ГПК, с приложени към нея два договора за правна защита и
съдействие, с отразено внесено адвокатско възнаграждение от двете ответници по 500лв.
или общо 1000 лв., и списък по чл.80 ГПК, последните са заявили искане за изменение на
прекратителното определение в частта му относно сторените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение. С атакуваното определение № 260607/24.22.2021 г. по гр.д.№ 1418/2020 г.,
ШРС е допълнил определение № 260184/15.01.2021 г. по реда на чл.248 ГПК, като осъдил
ищцата да заплати на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
900 лв., на основание чл.7, ал.6 във вр. с чл.9, ал.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В останалата част до пълния претендиран размер на
разноските от 1000лв. е оставил искането без уважение.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Отговорността за разноски е обусловена от наличието на няколко
предпоставки, а именно: да е налице искане от страната, то да е направено до определен
момент в производството /приключване на устните състезания по делото в съответната
инстанция/ и по делото да са налице доказателства за изразходването им. В случая
посочените предпоставки са налице. Искането на ответната страна за присъждане на
разноски е заявено с отговора на исковата молба. Доказателства за реалното им извършване -
два договора за правна защита и съдействие с отразено внесено възнаграждение в общ
размер на 1000лв. са представени с молбата по чл.248 ГПК.
С ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, по т. 1 е прието, че
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой /какъвто е и настоящият
2
случай/, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че упражняването на правото по
чл.78, ал.4 ГПК от ответната страна е несвоевременно и доказателствата за извършените
разноски не са представени в законоустановения срок.
Според постановеното в т.11 от посоченото по-горе ТР, претенцията за разноски по
чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, а съгласно т.9 на същото
ТР, молбата за изменение на решението /в т.ч. определението/ в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл.80 ГПК, е недопустима.
В случая обаче посочените разрешения са неприложими, тъй като тълкуването касае
само хипотезите, в които делото е приключило след провеждане на открито съдебно
заседание и устни състезания. В мотивите изрично е посочено, че се има предвид именно
случаите, когато разглеждането на делото приключва в открито заседание и искането за
разноски може да бъде направено най-късно в устните състезания, когато трябва да бъдат
представени и доказателствата за извършването им, като страната може да представи и
списък на разноските. Но когато разглеждането на делото е приключило с определение за
прекратяване в закрито заседание, какъвто е настоящият случай и ответната страна е узнала
за прекратяването с получаване на препис от определението, то тогава тя може да реализира
правото си по чл.78, ал.4 ГПК с молба по реда на чл. 248 ГПК, в който срок да представи и
доказателства за извършването на разноските и списък на същите. /В този см. опр. № 438 от
17.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 352/2009 г., I т. о., опр. № 736 от 23.12.2010 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 689/2010 г., IV г. о. , опр. № 688/27.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 5154/2015 г. на ВКС, ІV
г.о. и др./
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че не следва да отговаря за
разноски, тъй като процесуално представителство по делото не е извършено поради
неговото прекратяване. Както се посочи по-горе ответниците са депозирали отговор на
исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Не може да бъде споделено и твърдението за недължимост на разноските, поради
признатото й от съда липсва на средства за заплащане на такси и разноски за
производството по реда на чл.83, т.2 ГПК. Съпоставянето между регламентацията за
освобождаване на страната от заплащане на държавна такса и разноски /за свидетели, вещи
лица и др./ по чл. 83 ГПК и отговорността за разноски между страните по делото по чл.78
ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на
разноски по производството, от отговорност за плащане на разноските, направени от другата
страна. Ето защо, независимо от наличието на предпоставките по чл. 83 ГПК, с оглед изхода
на делото /прекратяване на производството/ ищцата следва да отговаря за разноските на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
3
В хипотезите на чл. 83 ГПК, освобождаването цели облекчаване на ищците при
завеждане и провеждане на съдебното производство и съставлява гаранция за упражняване
конституционното право на защита на нарушени или застрашени права и интереси на всеки
гражданин – чл. 56 от Конституцията на Р. България. Тези права обаче не могат да се
упражняват в ущърб на правата на други правни субекти. Разширително тълкуване на чл. 83
ГПК, в противоречие с чл.78, ал.4 ГПК, води до непозволено увреждане на ответника, който
не следва да носи последиците от превратната или неточна преценка на ищеца относно
правата му. Извън хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК, при отхвърляне на иска, респ.
прекратяване на делото, разноските на ответника не могат да бъдат намалявани, нито да
бъдат покривани от бюджета на съда./в този см. опр. № 193 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 777/2019 г., II т. о., ТК; опр. № 227 от 17.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 552/2020 г., IV г.
о., ГК и др./.
Следва да се посочи още, че отговорността за разноски е обективна и безвиновна и е
резултат от неоснователно предизвикан правен спор. Преценката в какъв размер насрещната
страна следва да възстанови направените разноски се прави съобразно изхода на спора.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът счита същото за неоснователно. В случая
цената на иска, съобразно чл.69, ал.1, т.4 във вр с т.2 ГПК е равна на данъчната оценка за
процесния имот, която е 38560,20лв.
Съгласно чл.7, ал.6 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за
съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен
договор с предмет вещни права върху недвижими имоти възнаграждението се определя
съобразно интереса на представляваната страна според правилата на чл.7, ал. 2, но не по-
малко от 600 лв.
Съгласно чл.7, ал.2 т.4 при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – възнаграждението е
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. или в случая минималното възнаграждение е
равно на 1686,81 лв. При приложение на разпоредбата на чл.9 от наредбата, според която за
изготвяне на писмен отговор по искова молба, без процесуално представителство,
възнаграждението е в размер ¾ от това по чл.7, но не по-малко от 300 лв., ¾ от 1686,81 лв. е
сумата 1265,11лв. Следователно, присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в
размер на общо 900 лв. е дори под посочения минимум, поради което не подлежи на
намаляване по жалба на ищцата.
Предвид изложеното частната жалба се явява изцяло неоснователна и следва да бъде
оставена без уважени, а атакуваното с нея определение на районния съд, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260607/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1418/2020 г. по описа
на ШРС, с което е допълнено определение № 260184/15.01.2021 г. по гр.д.№ 1418/2020 г. по
описа на ШРС, по реда на чл.248 ГПК.
Определението, може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред Върховния касационен съд на Р. България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5