№ 8419
гр. ***, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110135208 по описа за 2024 година
Т.С. е предявило срещу В. Г. Г., А. Г. Г. и И. Г. Г. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено,
че същите дължат на ищеца следните суми:
- В. Г. Г. -1/3 от общото задължение, а именно сумата от сумата от 5678.76
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
661.89 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 40.79 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 7.37 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33569/2021 г.
по описа на СРС, 39 състав.
- А. Г. Г. -1/3 от общото задължение, а именно сумата от сумата от 5678.76
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
661.89 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 40.79 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 7.37 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33569/2021 г.
по описа на СРС, 39 състав.
- И. Г. Г. -1/3 от общото задължение, а именно сумата от сумата от 5678.76
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
1
имот, находящ се на адрес: гр. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
661.89 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 40.79 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 7.37 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 33569/2021 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната прави уточнение на исковата претенция и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. Г. Г., А. Г. Г. и И. Г. Г. са
депозирали отговор на исковата молба. Оспорва основанието за дължимостта
на претендираните суми, но не и техният размер. Посочват, че същите не били
собственици на процесния имот на ет. 3, доколкото били собственици на
недвижим имот във същата сграда на ет. 8. Не се дължала мораторна лихва,
доколкото не били получили покана за плащане. Молят съда да отхвърли
исковете. Претендират разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа подадения отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ТС изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
2
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е
доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
***, аб. № *** на стойност 5678.76 лв., върху която сума ищецът е начислил
мораторна лихва в размер 661.89 лв. за енергия за периода от 15.09.2019 г. до
19.05.2021 г., че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 40.79 лв., върху която сума ищецът е
начислил мораторна лихва в размер на 7.37 лв. за периода от 01.07.2018 г. до
19.05.2021 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От представения по договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 11.04.1990 г. се установява, че Г.
А.ов Г. и И.И. Г. придобиват собствеността върху следния недвижим имот,
представляващ апартамент № 46, на трети етаж, в бл. 46, вх. Б, ж.к. „Вълчо
Иванов“, гр. ***. Съгласно удостоверение издадено от Столична община от
17.07.2012 г., се установява, че ж.к. „Вълчо Иванов“ е с нов административен
адрес ж.к. „Света Троица“. От представеното удостоверение за наследници с
№ РИЛ25-ТД26-440 от 26.03.2025 г. издадено от Столична община се
установява, че И.И. Г. е починала на 31.05.1999 г., като е оставил за
наследници по закон: Г. А.ов Г. – съпруг, В. Г. Г. – дъщеря, А. Г. Г. – син, и И. Г.
Г. – син. Представеното е и удостоверение за наследници с № РИЛ25-ТД26-
441 от 02.04.2025 г. издадено от Столична община се установява, че Г. А.ов Г. е
починал на 27.11.2011 г., като е оставил за наследници по закон: В. Г. Г. –
дъщеря, А. Г. Г. – син, и И. Г. Г. – син. По делото е представено решение №
80180 от 01.04.2019 г., постановено по гр. д. № 86816/2017 г. по описа на СРС,
56 състав, съгласно което е допуснато извършването на делба между В. Г. Г.,
А. Г. Г., и И. Г. Г. на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. *** при квоти В.
Г. Г. 1/3 ид. ч., А. Г. Г. 1/3 ид. ч., и И. Г. Г. 1/3 ид. ч. На решението е направено
отбелязване, че същото е влязло в сила на 01.05.2019 г. С оглед на
гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото
доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 11.04.1990 г., Г. А.ов Г. и И.И. Г. са
придобили собствеността върху процесния недвижим имот в режим на
семейна имуществена общност, което се потвърждава и от представеното
удостоверение за наследници. Съгласно представените удостоверения за
наследници с № РИЛ25-ТД26-440 от 26.03.2025 г. и № РИЛ25-ТД26-441 от
02.04.2025 издадени от Столична община И.И. Г. е починала на 31.05.1999 г., а
Г. А.ов Г. е починал на 27.11.2011 г., от който момент с оглед разпоредбата на
чл. 5, ал. 1 от ЗН ответниците В. Г. Г., А. Г. Г. и И. Г. Г. са придобили по 1/3 ид.
3
ч. от процесния имот. Още повече, че по делото е представено и влязло в сила
съдебно решение на 01.05.2019 г., постановено по гр. д. № 86816/2017 г. по
описа на СРС, 56 състав, с което е допусната делба между тримата ответници
по отношение на ап. 46 в гр. ***, именно при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки един
от ответниците. Следва да се посочи, че неоснователни се явяват
възраженията на ответниците, че доколкото в договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
11.04.1990 г. било посочено, че ап. 46 бил на третия етаж, а те били
собственици на апартамент 46 на 8 етаж, то същият се отнасял за друг имот.
Видно от самото решение № 80180 от 01.04.2019 г., постановено по гр. д. №
86816/2017 г. по описа на СРС, 56 състав, то правото на собственост на
наследодателите на ответниците произтича именно от договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
11.04.1990 г., като съгласно решението ап. 46 е на 8 етаж, като в договора от
11.04.1990 г. неправилно бил записан като трети етаж. Още повече, че по
делото е безспорно установено, че ответниците са собственици на ап. 46,
както и е отделено за безспорно, че доставената топлинна енергия се отнася
именно за ап. 46.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците по силата на наследствено правоприемство. Ответниците следва
да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно
притежаваните от тях идеални части, а именно В. Г. Г. - 1/3 ид. ч., А. Г. Г. - 1/3
ид. ч. и И. Г. Г. – 1/3 ид. ч. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за
всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор
между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на
гореизложеното неоснователно се явява възражението на ответницата за
липсата на облигационна връзка.
Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно
обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. г. за процесния топлоснабден имот възлиза на
сумата от 5678.76 лв., то именно в този размер следва да бъде уважен
предявения иск. В случая всеки един от ответниците следва да отговарят за
задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него
идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът
В. Г. Г. следва да отговора за 1/3 част от общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия или за сумата от 1892.92 лв., ответникът А. Г. Г. за 1/3 част
от общия размер или за сумата от 1892.92 лв., а ответникът И. Г. Г. за 1/3 част
от общия размер или за сумата от 1892.92 лв., в които размери следва да бъдат
уважени предявените искове.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради
което не е необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл.
4
86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 661.89 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., доколкото по делото е отделено за безспорно
размерът на мораторната лихва начислена върху главницата за топлинна
енергия. Ответникът В. Г. Г. следва да отговарят за сумата от 220.63 лв.,
ответникът А. Г. Г. следва да отговаря за сумата от 220.63 лв., ответникът И. Г.
Г. следва да отговаря за сумата от 220.63 лв.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ТС, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
5
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая, доколкото по делото е отделено за безспорно, че стойността на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
възлиза на 40.79 лв., като ответникът В. Г. Г. отговаря за 13.59 лв., ответникът
А. Г. Г. следва да отговора за 13.59 лв., а ответникът И. Г. Г. следва да отговора
за 13.59 лв. Действително след като ответниците не са изпълнили точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация биха изпаднали в
забава и ще се дължат обезщетение в размер на претендираната законна лихва
за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово разпределение. За
цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправени и получена покана от ответниците за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което претенцията за лихва в общ размер на 7.37 лв. се явява
неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 127.77 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 127.77 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
сумата в размер на 405.07 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ответника В. Г. Г. се дължи
сумата от 0.46 лв., съразмерно на неоснователността на предявените искове.
По отношение на другата двама ответници биха се дължали разносни, но не са
представени доказателства, че такива са били сторени.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Т.С., ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. *** срещу В. Г. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ ***, партер чрез адв. И. Д., по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, че В. Г. Г. дължи на Т.С. следните суми: сумата от 1892.92 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
220.63 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 13.59 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 33569/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 2.45 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Т.С., ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. *** срещу А. Г. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ ***, партер чрез адв. И. Д., по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
6
86 ЗЗД, че А. Г. Г. дължи на Т.С. следните суми: сумата от 1892.92 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
220.63 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 13.59 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 33569/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 2.45 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Т.С., ЕИК **,
със седалище и адрес на управление гр. *** срещу И. Г. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ ***, партер чрез адв. И. Д., по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, че И. Г. Г. дължи на Т.С. следните суми: сумата от 1892.92 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на
220.63 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 13.59 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 11.06.2021 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по гр. д. № 33569/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 2.45 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***, ул. „***“
***, партер чрез адв. И. Д., А. Г. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
***, ул. „***“ ***, партер чрез адв. И. Д. и И. Г. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ ***, партер чрез адв. И. Д., да заплатят на
Т.С., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл. 78,
ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 405.07 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. ***, да
заплати на адвокат И. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. гр. ***, ул. „***“
***, партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от
0.46 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на В. Г. Г. пред СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ТС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7