№ 96
гр. Търговище, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500191 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 372 от 11.07.2023 г., постановено по гр. дело № 424/2023
година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е изменил размера на
издръжката, която Е. М. М., ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 63,
вх. Б, ет. 7, ап. 43, е бил осъден с решение № 344/30.11.2020 г. по гр.д. № 722/
2020 год. на ТРС да заплаща за детето Е. Е. М., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Х. М. М., ЕГН ********** от
гр.Търговище, действаща чрез пълномощник адв. Г. Ц. от ТАК, със съдебен
адрес: гр.Търговище, ул.“Л.“ № 4, вх. Б, ет. 1, кантора 3 като я увеличил от
220 лв. на 300 лв., считано от 03.04.2023 год., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини обуславящи
нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.150 от СК, като в останалата
част и до пълния претендиран размер от 600 лв., е отхвърлил иска като
неоснователен. Със същото решение съдът е изменил размера на издръжката,
която Е. М. М. е бил осъден с решение № 344/30.11.2020 г. по гр.д. № 722 /
2020 год. на ТРС да заплаща за детето Л. Е. М., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Х. М. М., като я увеличил от 180 лв.
на 300 лв., считано от 03.04.2023 год., ведно със законната лихва върху всяка
1
просрочена вноска, до настъпване на причини обуславящи нейното изменение
или прекратяване, на осн. чл.150 от СК, като в останалата част и до пълния
претендиран размер от 400 лв., е отхвърлил иска. Присъдена е държавна такса
в производството.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е постъпила
въззивна жалба от Х. М. И. чрез адв. Г. Ц. - АК Търговище, в която се излага
основно следното:
Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за това, че на Е.
се правят серия от операции. Вуйчото на децата обяснил подробно като
свидетел какви суми плаща майката за пътуване и престой за всяка операция,
дал и показания за размера на сумите, които майката харчи за закупуване на
специални обувки и стелки на Е.. Видно от събраните доказателства, бащата
разполага с високи доходи. Майката няма възможност да работи, тъй като Е.
изисква ежедневни грижи. Според наложилата се съдебна практика детето
трябва да получава такава издръжка, каквато би имало ако родителите
живееха заедно. Определеният размер на издръжката от 300 лв. за всяко дете
счита, че не отговаря на този критерий и поради това следва да бъде увеличен.
Моли да се увеличи размера на присъдената издръжка така, както е
първоначално предявеният иск - 600лв. за Е. и 400 лв. за Л..
По така подадената въззивна жалба не е постъпил отговор от бащата.
Срещу така постановеното решение, описано по-горе, в осъдителната му
част е постъпила въззивна жалба от ответника Е. М. М., ЕГН ********** от
гр.Търговище чрез пълномощник и съдебен адресат: адвокат Д. Ж.-АК-
Търговище кантора: гр.Търговище, ул.П. № 2, к.220, в която се излага
следното:
Съдът безспорно е приел, че заплатата на ответника е 780 лв. и е вземал 5
000 лв. редовно всеки месец - сума, приравнена на трудово възнаграждение.
Съдът не е отчел, че разходите за командировка имат друго предназначение,
че това не е доход за ответника. Предназначението е със сумата на
командировъчните, работникът да живее и да си посреща разходите, когато е
командирован. Командировъчните не са възнаграждение за труд. На следващо
място, видно от представените 2 броя удостоверения за доходите на
ответника, второто с посочен размер на командировъчните, е видно, че има
месеци, в които няма заплащане, както и е видно, че в месеците заплатата е
2
различна по размер. Отделно от това се твърди, че съдът не отразил, че
ищцата получава детски и за двете деца, общо 110 лв., не е обсъдил, че
месечният доход на ищцата е над 2000 лв., а обезщетението на Е. съгл. Закона
за семейните помощи за деца месечно е в размер над 1 300 лв.
Моли решението да бъде отменено по отношение на Е. и да бъде отхвърлен
иска за Е., а по отношение на Л. издръжката да се увеличи на 220 лева.
В съдебно заседание страните се представляват от адвокат Н. Ф. – за
майката и от адвокат Д. Ж.-С. – за бащата. Всяка от страните поддържа своята
въззивна жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба на всяка страна е
подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и констатира следното:
Страните са бивши съпрузи и родители на две деца: 1. Е. Е. М., роден на
24.06.2010 година и на 2. Л. Е. М., родена на 02.06.2016 година. Бащата е
осъден да заплаща издръжка на Е. в размер на 220 лева, а на Л. – 180 лева. В
настоящото производството майката претендира издръжката на Е. да бъде
увеличена на 600 лева, а на Л. – на 400 лева. С обжалвания и от двете страни
съдебен акт първоинстанционният съд е уважил иска на майката като е
увеличил издръжката и на двете деца на 300 лева.
Настоящото производство е образувано по реда на чл. 150 от СК - При
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея
може да бъде изменена или прекратена.
Няма спор, че е налице промяна в обстоятелствата, която налага изменение
на издръжката, доколкото детето Л. е вече на 7 години и е първокласничка. Е.
има завишени нужди с оглед неговото здравословно състояние. Налице е и
нормативна промяна, касаеща минималния размер на дължимата издръжка
поради обстоятелството, че МРЗ в страната е вече 780 лева.
Размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и от
възможностите на родителите.
Относно нуждите на детето Е.:
Безспорно се установява, че те са в по-голям обем и разновидност,
отколокото друго дете на тази възраст. Е. страда от аутизъм и ДЦП; съгласно
Експертно решение детето е освидетелствано от ТЕЛК с 100% вид и степен
3
на увреждане с придружител. Несъмнено детето Е. се нуждае от много грижи
и внимание с оглед състоянието му, от специализирани консултации и
лечение, които налагат пътувания до гр. Пловдив, свързани с много разходи.
Майката несъмнено е отговорна в това отношение и ползва всички
необходими възможности за лечение и терапия на детето с оглед подобряване
на неговото състояние. Тя работи по трудов договор с Община Търговище
като негов социален асистент и получава трудово възнаграждение около 1160
лева. Детето Е. получава и пенсия за инвалидност в размер на 550 лева.
Доходите на бащата са по трудово правоотношение. Същият работи като
шофьор международен транспорт като получава трудово възнаграждение в
рамките на МРЗ в страната и доходи от командировки в чужбина в размер на
около 41 000 лева за 13 месеца или средно – около 3 150 лева месечно. Тук
съдът отбелязва, че се вземат предвид доходите на родителите, а
командировъчните пари също са доходи за дадено лице. Бащата има и друго
семейство и друго дете, което е на 3 години.
Съобразявайки изцяло нуждите на детето Е., настоящият въззивен състав
приема, че същото има нужда от средства за месечна издръжка в размер на 1
200 лева като 550 лева се поемат от Държавата чрез отпусната му пенсия за
инвалидност; 400 лева следва да поеме бащата и 250 лева – майката, която
полага и денонощни грижи за детето.
Относно нуждите на детето Л., съдът съобрази следното: Л. е вече
първокласничка. Тя преминава в нов етап на своето развитие, където нуждите
на детето вече са по-големи, не само за облекло и забавления, но и за учебни
пособия и развитие на детето в различни области съобразно способностите
му. Съобразявайки доходите и на двамата родители, съдът приема, че детето
Л. има нужда от месечна издръжка в размер на 500 лева, от които 300 лева
следва да поеме бащата, а 200 лева следва да поеме майката, която полага и
непосредствени грижи за детето.
При така установените в настоящото производство факти, съдът прави
следните правни изводи:
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на
4
претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1
от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което
има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е
определен в ал. 2 на същата разпоредба само минималния размер на
издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Минималната месечна работна заплата у нас
към настоящия момент е 780 лева от 01.01.2023 година – т.е. към настоящия
момент минималната издръжка, дължима на непълнолетно дете е в размер на
195 лева. Задължителна съдебна практика приема, че възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно
състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на
издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях,
като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства
за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на
нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно.
При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите
към момента, когато се постановява решението, макар издръжката да се
присъжда за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се
изпълнява решението.
Предявеният иск за изменение на издръжка с правно основание в
разпоредбата на чл. 150 от СК е основателен за сумата от 400 лева за Е. и 300
лева – за Л.. Поради частично несъвпадане на крайния резултат с
постановеното от Търговищкия районен съд решение, същото следва
частично да се отмени само по отношение на предявения иск за увеличение
на издръжка за детето Е.. С оглед изхода на спора ответникът дължи
допълнително държавна такса в размер на 144 лева за първа инстанция и 72
лева за въззивната инстанция поради обстоятелството, че ищцата е
освободена от държавна такса.
Относно разноските на страните: първоинстанционния съд не е присъждал
в полза на нито една от страните разноски и те не са поискали допълване на
решението по чл. 248 от ГПК в тази част. Направените от ответника разноски
за въззивната инстанция касаят неговата въззивна жалба, която е
неоснователна, поради което разноски в полза на ответника в настоящото
въззивно производство не следва да се присъждат. Ищцата не е представила
5
списък на разноските във въззивното производство и съдът не констатира
писмени доказателства, от които да е видно, че такива реално са направени,
поради което не присъжда разноски в нейна полза, независимо от частичната
основателност на нейната въззивна жалба.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 372 от 11.07.2023 г., постановено по гр. дело №
424/2023 година по описа на Търговищкия районен съд само в частта му, в
която предявеният от Х. М. М., ЕГН ********** от гр.Търговище, действаща
чрез пълномощник адв. Г. Ц. от ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище,
ул.“Л.“ № 4, вх. Б, ет. 1, кантора 3, в качеството на майка и законен
представител на детето Е. Е. М., ЕГН **********, иск за увеличение на
издръжка е отхвърлен за разликата над 300 лева до 400 лева като в тази
отменена част постановява:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която Е. М. М., ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 63, вх. Б, ет. 7, ап. 43, е бил осъден с решение №
344/30.11.2020 г. по гр.д. № 722/ 2020 год. на ТРС да заплаща за детето Е. Е.
М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х. М. М.,
ЕГН ********** от гр.Търговище, действаща чрез пълномощник адв. Г. Ц. от
ТАК, със съдебен адрес: гр.Търговище, ул.“Л.“ № 4, вх. Б, ет. 1, кантора 3,
като я увеличава с още 100 /сто/ лева или общо издръжка от 400
/четиристотин/ лева, считано от 03.04.2023 год. до настъпване на причини,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 от
СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 372 от 11.07.2023 г., постановено по гр. дело
№ 424/2023 година по описа на Търговищкия районен съд, в останалите му
обжалвани части.
ОСЪЖДА Е. М. М., ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.“З.“, бл. 63, вх. Б,
ет. 7, ап. 43, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Търговище допълнително държавна такса в размер на общо
216 лева, от които 144 лева върху така увеличения размер на издръжката и 72
лева държавна такса за въззивната инстанция.
6
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7