Решение по дело №8089/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1228
Дата: 10 юни 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20212120108089
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1228
гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120108089 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от ”Гаранционен
фонд”, със седалище и адрес на управление *** за осъждане на Н. В. Т., ЕГН ********** от
*** да заплати сумата от 1997.20 лева, равностойни на 1021.15 евро, от които 727.59 евро
обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Германия, за щетите по увредения л.а. Хонда, с рег. № *** от ПТП,
настъпило на 21.08.2016г. и 293.56 евро такси за обработка на щетата и външни разходи по
нея, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
В исковата молба се твърди, че на основание чл.559, ал.1, т.1 КЗ и Споразумение
между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г., ищецът, по
повод направена претенция по щета, е възстановил на НББАЗ в качеството му на
компенсационен орган сумата от 1997.20 лева чрез банков превод, равностойни на 1021.15
евро, от които 727.59 евро обезщетение и 293.56 евро такса обработка по фактура от
09.02.2017г. Преди това компенсационният орган е изплатил суми във връзка с претенциите
на Националното бюро на автомобилистите на Германия. Това бюро е компенсационен
орган по местонастъпване на вредите. НББАЗ е компенсационен орган в държавата по
обичайното местопребиваване на увреждащото МПС. Виновен за ПТП е ответникът, който
на 21.08.2016г. в Германия при управление на л.а. Ауди А4, с рег. № *** и извършване на
маневра, а именно смяна на пътните платна, е ударил отзад спрелия на червен светофар л.а.
Хонда, с рег. № *** и така е причинил инцидента. Водачът е бил без сключена застраховка
ГО. Ищецът е възстановил платените суми и има регрес към причинителя на вредите. Моли
искът да бъде уважен. Искът е по чл.559, ал.3 КЗ.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор, с който оспорва
исковете. Заявява, че автомобилът не е с обичайно местопребиваване на територията на
страната. Ответникът не е извършил процесното ПТП и не е причинил щетите по другия
автомобил. Оспорва се протокола за ПТП като неверен. Автомобилът не е бил без
застраховка ГО, а е бил застрахован в Германия. Оспорва се механизмът на ПТП и вината на
1
ответника, твърди се съпричиняване от страна на другия шофьор. В протокола не са описани
щетите, поради което те не се установени. Няма причинно-следствена връзка между ПТП и
щетите. Оспорват се като неверни всички приложени с исковата молба документи. Оспорва
се и заплащането на обезщетение за вредите. Не става ясно как е определена и таксата за
обработка на щета. Моли се за отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
както и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Като писмено доказателство е приет двустранен констативен протокол за ПТП от
22.08.2016 година, съставен в Берлин, Германия, който се ползва с обвързваща
доказателствена сила относно установените от длъжностното лице-съставител факти. Въз
основа на този документ, останалите доказателства по делото и съответните справки, е
изготвено заключение на вещо лице по съдебно – автотехническа експертиза, изслушано в
съдебно заседание. Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице е
обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводи от
фактическата страна на спора. Относно механизма на ПТП е посочено, че на 21.08.2016
година, около 17.45 часа, в град Берлин, ***, при дневна светлина и влажна пътна настилка
лекият автомобил Honda Jazz, рег. № *** е спрял пред кръстовище за изчакване на
разрешаващ “зелен“ сигнал на светофарната уредба. Непосредствено след спирането му лек
автомобил Audi A4, рег. № ***, който се е движел зад него, поради неспазване на дистанция
и отвлечено внимание се е ударил с предната си част в задната част на л.а. Honda Jazz.
Ударното съприкосновение е било относително слабо, защото е била увредена единствено
задната броня на ударения автомобил, държачите на бронята към шасито и крепежни
елементи. Вещото лице е категорично, че претендираните увреждания на автомобила са
съпоставими с механизма на ПТП и следва да се поставят в причинна връзка с него. По
отношение на стойността на разходите за ремонта на щетите по автомобила, вещото лице е
записало, че автосервизът в Германия, извършил ремонта, е оторизиран по германското
законодателство за извършване на цялостни ремонти на автомобили, като предварителната
оценка за размера на разходите по ремонта на стойност 727.59 евро включва цялостния
ремонт, ведно с резервни части, монтажни и бояджийски операции, но без 19% ДДС. Ето
защо експертизата счита, че така калкулираният разход следва да се приема като средно-
пазарен за германските условия към датата на застрахователното събитие.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че от заключението на вещото
лице и писмените доказателства по делото, може да бъде направен извод за това, че в
резултат на противоправно поведение на ответника, изразяващо се в несъобразяване на
скоростта и несъобразяване с дистанцията, предвид налично пред него на друго МПС, което
е спряло на светофар, е настъпило ПТП, от което са произлезли щетите, описани в
писмените доказателства по делото /въпросник на ищеца Тереза Зелент, проформа фактура
на германския сервиз/ и в заключението на вещото лице. Всички увреждания са в резултат
на настъпилото ПТП по вина на ответника и не се установява твърдението на процесуалния
представител на ответника за съпричиняване. Вината на ответника за ПТП се установява
2
както от експертизата, така и от протокола за ПТП и от писмото на президента на полицията
в Берлин, от което е видно, че Т. е получил устно предупреждение на мястото на инцидента.
По отношение на стойността на вредите настоящият състав взе предвид
заключението на експертизата, според което калкулираните разходи за ремонта на ударения
автомобил са средно-пазарни за германските условия, т.е. разходите са правдоподобни.
Освен това, съгласно чл.515, ал.7 КЗ функциите на Компенсационния орган се състоят в
уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това
дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по
установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Отказите
за плащане по чл.515 се мотивират. Поради изложеното настоящият състав приема, че
възражението от писмения отговор за това, че стойността на вредите не е доказана, е
неоснователно.
По отношение на останалите правнорелевантни факти за уважаване на предявения
иск настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.482, ал.1, т.1 КЗ територия, на която обичайно се намира моторното
превозно средство, е територията на държавата, където е издаден регистрационният номер
на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен, или временен.
Видно от приложените по делото доказателства лекият автомобил марка „Ауди“,
управляван от ответника при настъпване на ПТП, е с български регистрационен номер.
Видно от приложената справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд, на база на подадените данни от застрахователните компании за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полицата за лекия автомобил,
управляван от ответника, сключена с „Лев Инс“ АД, е изтекла на 14.01.2015г. Поради
изложеното настоящият състав приема, че към датата на настъпване на ПТП на 21.08.2016
година за лекия автомобил не е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, чиито покрит риск съдържа и обезщетяване на вреди от настъпване на ПТП от
застраховател.
Съгласно чл.461, т. 1 от КЗ застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, е задължителна.
Като писмено доказателство е приета претенция от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи до Гаранционен фонд от 16.02.2017 година, в
която е посочено, че на основание постъпила претенция от Deutsches Buro са изплатени
имуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с
български регистрационен № *** и с одобрение на УС, НББАЗ е възстановило сумата от
972.22 евро. Отправено е искане до Гаранционния фонд да заплати общо 1021.15 евро, от
които 727.59 евро обезщетение и 293.56 евро сума по фактура. А за искането по повод, което
е направено това плащане е приложено писмо от 17.12.2016г. от Бюрото за уреждане на
искове в Европа до Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, в
което е отправено искане за заплащане на сумата 727.59 евро.
3
Като писмено доказателство е прието преводно нареждане в полза на Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи от Гаранционен фонд за заплащане на
27.02.2017г. на сумата от 1997.20 лева по щета 120112/2017. Посочената щета е образувана
по повод плащане на обезщетението, видно от приетия като писмено доказателство доклад
по щета на Гаранционен фонд.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на
ответника, управлявал моторно превозно средство без валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за посочената дата /няма данни автомобилът да е застрахован в
Германия/ и са били налице предпоставките за заплащане на обезщетението на основание
цитираните норми на вътрешното и правото на ЕС. Налице е и споразумение между
компенсационните органи и гаранционните фондове, прието като доказателство по делото.
Съгласно чл.559, ал.1, т.1 КЗ гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния
водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. В случая
тази хипотеза е изпълнена. Ответникът е виновен за процесното ПТП, управляваното от него
МПС се намира на територията на страната и няма данни автомобилът да е бил застрахован
по застраховка ГО, т.е. не може да се определи кой е застрахователят. Компенсационният
орган в Германия е заплатил на увреденото лице обезщетение за нанесените вреди, след
което на основание чл.517, ал.3 КЗ НББАЗ е възстановил на чуждестранния
компенсационнен орган размера на платеното и съответно е встъпил в правата на
увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано МПС. От своя
страна ГФ е върнал на НББАЗ заплатените от бюрото суми.
Плащанията на задълженията от страна на Гаранционния фонд в полза на НББАЗ и
от НББАЗ на Deutsches Buro са направени на основание чл.561 от КЗ, и чл.559, ал.3 от КЗ,
чл. 34, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.
На основание чл.559, ал.3 КЗ ищецът е встъпил в правата срещу деликвента,
посочен като ответник, до размера на платеното обезщетение и за разноските, относно
определянето му. Последните са в причинно – следствена връзка с настъпилото увреждане.
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати
на ищеца сумата, индивидуализирана в исковата молба – за обезщетение и разноски за
неговото определяне.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски, направени от ищеца по водене на делото, в общ размер от 713.89
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. В. Т., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Гаранционен фонд”, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори М. Н. К.
и С. Г. С., сумата от 1997.20 лева /хиляда деветстотин деветдесет и седем лева и двадесет
стотинки/, равняваща се на 1021.15 евро, от които 727.59 евро обезщетение за имуществени
вреди, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия, за
щетите по увредения л.а. Хонда, с рег. № *** от ПТП, настъпило на 21.08.2016г. и 293.56
евро такси за обработка на щетата и външни разходи по нея, ведно със законната лихва
върху сумата от 1997.20 лева, считано от подаване на исковата молба – 19.11.2021г. до
изплащането.
ОСЪЖДА Н. В. Т., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Гаранционен фонд”, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните директори М. Н. К.
и С. Г. С. сумата от 713.89 лева /седемстотин и тринадесет лева и осемдесет и девет
стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5