№ 1489
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110203031 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.
Т. Х. срещу ЕФ серия К, № 3638858, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева. От страна на жалбоподателя
(включително чрез процесуалния му представител) се прави искане за отмяна на фиша и
присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните
правила и като се сочи още, че ЕФ е необоснован и издаден в противоречие с материалния
закон, като освен това се излага възражение досежно начина на функциониране на
съответната автоматизирана система. Възиваемата страна претендира потвърждаване на
фиша и присъждане на разноски, като излага конкретни съображения за материална и
процесуална законосъобразност на ЕФ.
От писмените доказателствени материали и от снимковите материали и географска карта,
предявени в съдебно заседание, отделно от обстоятелствата относно датата на изготвяне на
ЕФ и връчването му на нарушителя (съответно 26.05.2020 г. и 02.10.2021 г.), се установява
по несъмнен начин изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ (с изричната
корекция, че се касае за булевард, а не улица, „Ломско шосе“, което /че това е булевард, а не
улица/ е известно на много широк кръг от лица и отделно от това се установява и от
съответното писмо от ОПУ – София, приложено към делото), към която фактическа
обстановка съдът препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане на
установената от съда фактическа обстановка не се открива в релевантната нормативна
уредба), както и (се установява още) съобразеността на процесния ЕФ със съответната
1
заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец, метрологичната
годност на процесното техническо средство към процесната дата - съответното одобряване
на типа и успешното преминаване на измервателното средство през метрологична проверка
(включително съответното оправомощаване за извършване на такъв вид проверки в
съответната лаборатория към датата на извършване на визираната проверка) със срок на
валидност към датата на извършване и установяване на нарушението (имайки предвид и
съответната обнародвана в ДВ Заповед № А-616/11.09.2018 г. на действащото като
председател на ДАМТН към съответния момент длъжностно лице), респективно напълно
правилно е приложен материалният закон (виж по-горе!), като при цялостната и служебна
проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било
основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр.
ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН (прилагането на действалата до 23.12.2021 г. и
към процесната дата 26.05.2020 г. редакция на ЗАНН не би довело до по-различен краен
резултат) обжалваният фиш следва да бъде потвърден, в която хипотеза липсва законово
основание за присъждане на разноски в полза на въззивника. Само за уточнение следва да се
посочи, че от цялостния прочит на приложената ежедневна форма на отчет се установява, че
същата в действителност изначално не съдържа данни относно това установени ли са чрез
АТСС нарушения извън такива, за които е съставен АУАН или неелектронен фиш. На
основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на равната помощ, имайки предвид липсата на
сериозна правна и/или фактическа сложност на делото, както и участието на съответния
юрисконсулт, следва в полза на въззиваемата страна и в тежест на въззивника да се
присъдят разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Относно конкретните възражения от страна на въззивника, които не са обсъдени по-горе:
Приравняването на ЕФ към НП (в това число съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) касае само
последиците на съответния правен акт, но уредбата досежно процедурата, по която се стига
до издаването им – на постановлението и на ЕФ - в това число уредбата досежно
съдържанието им, установява редица различия между тях, като уредбата по чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е ясна досежно необходимото съдържание на ЕФ и в него липсват реквизити като дата
на издаване, срок и ред за обжалване и пр., установени относно НП в чл. 57 от ЗАНН,
включително като съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в ЕФ се вписва като издател само
съответната структура на МВР без да е необходимо полагането на подпис. Изобщо
препращането в уредбата касателно ЕФ към уредбата относно НП досежно дадени въпроси
съвсем не означава пълно приравняване на двата вида правни властнически акта. Вън от
въпроса за това какво точно твърди „правната теория“ по конкретни въпроси, от значение е
какво предвижда действащото (позитивното) право.
В обжалвания ЕФ се сочи къде е извършено нарушението, като неточността във връзка с
използването на понятието улица вместо булевард в крайна сметка не води и не е довело (в
това число и във връзка с конкретната проведена по делото линия на защита по отношение
на жалбоподателя) до абсолютно никакво съмнение досежно това коя точно пътна артерия
се визира, респективно няма как да се говори и в тази връзка за реално ограничаване на
2
процесуалното право на защита на нарушителя, респективно за съществено нарушаване на
процесуалните правила (чл. 335 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН). Иначе, това,
че съответното място е било именно на територията на с. Волуяк следва и от съответното
приложено писмо от ОПУ – София ведно с приложенията му, без да е налице каквото и да е
основание за съмнение касателно достоверността на коментираната доказателствена
информация, в това число с оглед източника й.
Вън от въпроса за това, че указания относно срока и реда за обжалване на ЕФ липсват сред
задължителните реквизити, посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, изначално несъстоятелно е да
се твърди наличие на съществено нарушение на процесуалните правила в тази връзка, щом
правото на обжалване е реализирано и то по същество, както е в случая.
Изискване за прилагане към самия ЕФ на снимка и други доказателства, с които
нарушителят задължително да бъде запознаван в предсъдебната фаза на производството
липсва като установено в приложимата нормативна уредба. Иначе в съдебната фаза на
производството жалбоподателят и процесуалният му представител са имали пълната
възможност (по силата на съответната уредба по НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) да се запознаят с
всички материали по делото).
Използваната автоматизирана система попада в дефиницията по пар. 6, т. 65, буква „б“ от
ДР на ЗДвП, видно и от релевантните за въпроса доказателствени материали, като
правилото относно отсъствието на нарушител и контролен орган съобразно действащата
понастоящем, както и към 2020 г., законова уредба се отнася до самото издаване на ЕФ.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 3638858, на СДВР.
Отхвърля искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Осъжда горепосочения жалбоподател да заплати на СДВР сумата от 80 лева –разноски по
делото, а именно юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3