Решение по дело №1757/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Н. И. Т., с [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], [жк], [улица] съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2, против Решение с изх.№ 1012-02-146#1 от 23.08.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 21 от 06.06.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО е изменена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата са изложени доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон. Излагат се съображения за неправилно определен индивидуален коефициент, неправилно и незаконосъобразно изчислен осигурителен доход, което се е отразило и е довело до погрешно изчисляване размер на отпуснатата на жалбоподателя пенсия. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят, редно призован, се явява лично и с адв. Гьорчева и адв.Трендафилова, които поддържат жалбата. Ангажират доказателства. Считат, че след като е посочено, че лицето е възстановено на същата длъжност при пълните си права, следва и доходът му да съответства на заеманата длъжност. Пледират жалбата да бъде уважена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски (л.171).

Ответникът – директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Чанева - Панайотова, оспорва жалбата. Моли съда да потвърди оспореното решение. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но при уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя.

Жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на лице, чийто права и законни интереси са засегнати от издаването му, поради което жалбата е допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че Н. Т. е подал заявление с вх.№ 4517/22.06.2006г. за отпускане на лична пенсия по чл.69, ал.1, 2 от КСО (л.108). Към заявлението лицето е приложило документи за осигурителен стаж и други документи, както следва: Удостоверение № 104/26.05.1975г., издадено от поделение 70890 - Грудово за периода на военната служба - от 1.10.1973 г. до 26.08.1975 г. - 01г. и 25 дни; Удостоверение № 1248/25.08.1979 г., издадено от ВНВУ „В.Левски“ - В.Търново за заемана офицерска длъжност от 26.08.1979 г. до 30.09.1979 г. - 01м 06 дни; Удостоверение № 6400/6.02.2006 г., издадено от РДВР - Варна за заемана офицерска длъжност от 01.10.1979г. до 25.09.1990г. - 10г. 11м. и 25 дни; Удостоверение № 6400/6.02.2006г., издадено от РДВР - Варна за заемана офицерска длъжност от 01.10.1990г. до 18.01.1993г - 02г. 03м. и 18 дни и Удостоверение № 6400/6.02.2006г., издадено от РДВР - Варна за заемана офицерска длъжност от 20.01.1993г. до 06.10.2005 г - 12 г 08 м 16 дни. Въз основа на така подаденото от жалбоподателя заявление, с разпореждане № 14 от 15.03.2006г. на Танчев е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 07.10.2005г. пожизнено по чл.69, ал.1, 2 от КСО. При първоначалното отпускане на пенсията са зачетени 01 година 10 месеца и 25 дни от трета категория и 26 години 01 месеца и 05 дни от първа категория по чл.104 ал.4 от КСО. След като трудовия стаж от първа категория е трансформиран към трета категория и е събран с наличния от трета категория, са изчислени 45 години 04 месеца и 23 дни трудов стаж (л.100).

От представената по делото административна преписка, както и писмо вх.№ 12201 от 24.11.2023г., с което ответната страна е представила 13 броя заверения копия от разпореждания на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ – Бургас (л.145), се установява, че през годините (от 2006г. до 2023г.) пенсията на Танчев е била многократно изменяна и преизчислявана (л.69 и сл. и л.145-158).

Със заявление вх.№ 1019-02-1319 от 09.12.2022г. Танчев е поискал преизчисление на пенсията му. Изтъква като причина, че при изчисляване на пенсията не е било взето предвид, че за периода от 01.10.1979г. до 28.02.1985г. е бил на гранична застава (л.75). Към заявлението жалбоподателят прилага удостоверение изх. № 02-6643/22.11.2022 г., издадено от Държавния военноисторически архив, според което от 30.08.1975г. до 25.08.1979г. Танчев е учил и завършил ВНВУ „В.Левски“(л.76) и Удостоверение Обр.2, издадено от директора Държавният военноисторически архив, според което за периода от 01.10.1979г. до 28.02.1985г. жалбоподателят е бил на гранична застава (л.75).

С разпореждане № 7 от 16.12.2022г. (л.69), на основание чл.99, ал.1, т.1, буква „а“ пенсията на Танчев е била изменена, считано от 09.12.2022г. – датата на подаване на заявлението. От съдържанието на същото се установява, че на лицето са зачетени осигурителен стаж 20 години 08 месец и 04 дни от първа категория труд, 05 години 02 месеца и 17 дни от трета категория труд и 05 години 05 месеца и 00 дни осигурителен стаж по чл.104, ал.5, 7 от КСО. На основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж превърнат към трета категория е 55 години 11 месеца и 04 дни. Определеният от органите индивидуален коефициент е 1,041, а месечния размер на пенсията – 681,61 лева. Недоволен от разпореждането Танчев подал жалба срещу него (л.63), в която сочи, че претендираните от него периоди отново не били взети предвид при изменение на пенсията му. Към жалбата прилага Удостоверение обр. 2, издадено от Директора на Дирекция Държавно военноисторически архив - [населено място]; Удостоверение № 02-6643/22.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция Държавно военноисторически архив - [населено място]; Диплома за висше образование № 000373 от ВНВУ „Васил Левски“, Диплома за завършено виеше военно академично образование № 04494 във ВА „Г. [населено място]“; Присъда № 74/16.09.2004 г. по НОХД № 74/2004 г. на Варненски военен съд; Удостоверение № 6400/06.02.2006 г. за класиране за пенсия, издадено от Ръководителя на РДВР - Варна; Удостоверение с изх. № 6400/06.02.2006 г. по описа на РДВР - Варна; Заповед № К-324 от 07.09.2005 г. на Директора на РДВР - Варна; Удостоверение № 8542/19.01.2006 г., издадено от Директора на Дирекция „Централен военен архив” - [населено място]; Удостоверение № 8542/31.10.2005 г., издадено от Директора на Дирекция „Централен военен архив“ - [населено място] (л.44-62).

С решение изх.№ 1012-02-25#1 от 01.03.2023г. (л.41), директорът на ТП на НОИ – Бургас е отменил разпореждане № 7 от 16.12.2022г. и е върнал преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас. Според изложените в решението мотиви, претендираните от лицето периоди са зачетени, както при издаване на разпореждане № 7 от 16.12.2022г., така и още при първоначалното отпускане на пенсията му. В същото време обаче, във връзка с депозираната от Танчев жалба, при извършена подробна проверка е установено, че при изменение на пенсията му от 09.12.2022г. е била допусната неточност като вместо стажът за времето от 01.10.1979г. до 28.02.1985г. да бъде превърнат по реда на чл.104, ал.6 от КСО /За лицата по чл. 69 от летателния състав на витломоторната авиация, парашутистите, служещите в групи за охрана на граничните полицейски участъци и на надводните кораби една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория/, същият е превърнат по реда на чл. 104, ал. 7 от КСО. /За лицата по чл. 69 от участие в операции и мисии извън територията на страната с висока степен на риск, както и при участие в бойни действия или във военно време, една година действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория/. В решението е посочено, че тази неточност води до неправилен по-висок размер на общия осигурителен стаж при превръщането му по реда на чл.104 от КСО към трета категория за изчисляване на размера на пенсията. Предвид това преписката е върната за нова преценка.

С разпореждане № 6 от 01.03.2023г. (л.36), на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО пенсията на Танчев е изменена, считано от 09.12.2022г. От съдържанието на същото се установява, че на лицето са зачетени осигурителен стаж 20 години 08 месец и 04 дни от първа категория труд, 05 години 02 месеца и 17 дни от трета категория труд и 05 години 05 месеца и 00 дни осигурителен стаж по чл.104, ал.6, 8 от КСО. На основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж превърнат към трета категория е 50 години 06 месеца и 04 дни. Определеният от органите индивидуален коефициент е 1,041, а месечния размер на пенсията – 615,56 лева. Танчев отново не е бил доволен от разпореждането, като на 28.04.2023г. подал жалба срещу него (л.31). Счел е, че разпореждането е издадено в противоречие с чл.9, ал.3, т.1, изр.първо и т.3 от КСО, като отново е изложил доводи, че не е бил зачетен претендирания от него стаж. С решение изх.№ 1012-02-77#1 от 26.05.2023г. директорът на ТП на НОИ – Бургас е отменил разпореждането, като е приел, че доколкото Танчев е учил и завършил ВНВУ „В.Левски“ [населено място], на основание чл.81 от отм. ППЗП и чл.44 от НПОС, от периода на обучението му може да бъде зачетен стаж до размера на наборната военна служба 2 години, т.е още 01 месец и 05 дни. Предвид това е върнал преписката за нова преценка (л.27).

С процесното разпореждане № 21 от 06.06.2023г. (л.19) личната пенсия на Танчев за осигурителен стаж и възраст е била изменена на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО, считано от 09.12.2022г. От съдържанието на същото се установява, че на лицето са зачетени осигурителен стаж 20 години 08 месец и 04 дни от първа категория труд, 05 години 03 месеца и 22 дни от трета категория труд и 05 години 05 месеца и 00 дни осигурителен стаж по чл.104, ал.6, 8 от КСО. На основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж превърнат към трета категория е 50 години 07 месеца и 09 дни. Определения от органите индивидуален коефициент е 1,041, а размерът на пенсията – 616,51 лева. Отново недоволен Танчев е подал жалба до директора на ТП на НОИ – Бургас срещу него (л.16). В същата лицето заявява, че неправилно е определен индивидуалния му коефициент, като не ставало ясно и реда, по който е определен. Намира, че нисък е и приетия средномесечен осигурителен доход за страната, който умножен неправилно с погрешния коефициент е довел и до нисък размер на дохода за изчисляване на пенсията. Иска отмяна на разпореждането като незаконосъобразно.

С оспореното решение изх.№ 1012-02-146#1 от 23.08.2023г. директорът на ТП на НОИ – Бургас е оставил в сила разпореждане № 21 от 06.06.2023г. (л.12-14). Органът е изложил подробни мотиви относно зачетения на Танчев осигурителен стаж, като е приел, че същия е правилно определен и зачетен с предходните разпореждания за изменение на пенсията му. Според директорът, при отпускане на пенсията на жалбоподателя от 07.10.2005г. е изчислен индивидуален коефициент 0.963, получен от осигурителния доход за избраните три последователни години с осигурителен стаж - от 01.01.1985 г. до 31.12.1987 г. и задължителния периода след 31.12.1996 г. - от 01.01.2000 г. до 06.10.2005 г. Органът сочи, че с разпореждане № 84/07.05.2020 г., пенсията на жалбоподателя е преизчислена, считано от 01.02.2020г. (л.83). Зачетен е допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж за времето от 22.01.2018 г. 31.01.2020 г. След включването на осигурителен доход за времето на полагания осигурителен стаж до 31.01.2020 г. е изчислен индивидуален коефициент е 1.041, който се явява по-благоприятен, спрямо този изчислен при отпускане на пенсията - 0.963. Посочва, че впоследствие пенсията на жалбоподателя е преизчислявана от 01.02.2021 г. и от 01.02.2022 г., като и при двете преизчисления, след включване на осигурителния доход за времето на допълнително придобитият осигурителен стаж, изчислените индивидуални коефициент са били по-неблагоприятни спрямо този, определен при преизчислението от 01.02.2020 г. Според органа, при изменение на пенсията с обжалваното разпореждане № 21 от 06.06.2023 г. отново не е правено изключение и пенсията е била изчислена с по-благоприятния за Танчев индивидуален коефициент, а общият осигурителен стаж е зачетен в продължителността и категорията, по която е положен. С тези мотиви органът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За изясняване на спорните моменти, в хода на съдебното производство е назначена съдебни-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Н. К. (л.160-167). Според експертът при първоначалното отпускане на пенсията стажът е правилно изчислен и категоризиран. Сочи, че след получаване на информация за положен стаж на гранична застава, същият е бил правилно изчислен като продължителност, но неправилно трансформиран към трета категория в съотношение една за три вместо една за две години. Вещото лице сочи също, че допълнително е зачетен и стажа до размера на военната служба за съответния род войски, при което в разпореждането от 06.06.2023 г. грешките със зачитането и трансформирането на стажа са изправени, считано от 09.12.2022 г.. Посочва, че периодът, в който Танчев е бил отстранен от работа и после възстановен, е включен още при първоначалното отпускане на пенсията на основание удостоверение обр.В под № 6400/6.02.2005г. на РДВР – Варна. Според вещото лице, трудовият стаж съответства на осигурителния стаж. Сочи, че периодът на т.нар.“признат стаж“, когато лицето е възстановено на работа, е зачетен в своята цялост от категорията преди неправомерното освобождаване. Относно тригодишния базисен период, вещото лице заявява, че този период е взет за времето от 01.01.1985 г. до 31.12.1987г., при общ доход 13 907 лв. и е избран служебно. Сочи, че в заявлението за пенсиониране има посочен друг период, за времето от 01.10.1989г. до 30.09.1992г., който обаче е по-неблагоприятен. При определяне размера на пенсията вещото лице установява, че правилно са приложени разпоредбите на чл.70 ал.1 ал.3, ал.4, ал.5, ал.6, ал.18 и чл.70а , ал.1 ал.2 от КСО. Приема, че неправилното категоризиране е довело до неправилно изчисление размера на пенсията за известен период от време. В съдебно заседание вещото лице прави уточнение по някои от поставените му задачи.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК и като съобрази нормата на чл.168 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване е решение на административен орган, взето по реда и при условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е постановено при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването и е надлежно мотивирано, като тези въпроси не са спорни между страните. Административният орган е спазил изискването на чл.35 от АПК и е издал обжалвания административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая.

Потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ - Бургас разпореждане от своя страна е издадено в хода на административно производство, регламентирано в разпоредбите на чл. 99, ал. 1 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ - Бургас, в изискуемата от закона форма. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която се преследва от закона с издаването на актове от категорията на процесните.

По отношение на съответствието с материалния закон, настоящият съдебен състав приема следното:

Според разпоредбите на чл. 98, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на съответното длъжностно лице (чл. 98, ал. 1, т. 1 и 2 КСО) при Националния осигурителен институт, като същият този орган може да измени или отмени издаденото от него влязло в сила разпореждане при проявлението на някоя от хипотезите, лимитивно посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1 до т. 6 включително от КСО. Няма съмнение, че разпореждането за отпускане /съответно изменение, отказване/ на пенсия е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. То създава права, респективно засяга права и законоустановени интереси на правния субект, който е негов адресат. Необжалването на това разпореждане или съответно отхвърлянето на жалбата срещу него с влязъл в сила съдебен акт има за последица окончателното му стабилизиране. Влизането в сила на административния акт означава изчерпване на дадената по силата на правна норма компетентност на административния орган с властническо волеизявление да въздейства върху разрешения вече с акта административноправен въпрос. Именно окончателното и непререшимо уреждане на този въпрос осигурява и формалната законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто е и разпореждането за отпускане, изменение, отказване на пенсия. По този начин на неговия адресат се гарантира осъществимост на разрешения материалноправен проблем така, както е установено в акта. Законодателят обаче, отчитайки така установените в административното ни право положения, е предвидил в специалния КСО компетентността, постановилият разпореждането административен орган да може сам да го отмени или измени, след като то е вече влязло в сила, когато се установи проявлението на някой от фактите и обстоятелствата, предвидени в чл. 99, ал. 1 от КСО. Настоящият случай е именно такъв, като от събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин проявлението на фактите, предвидени в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2 буква „д“ от КСО, поради което и правилно ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Бургас, в съответствие с правомощията си регламентирани в разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от КСО, е издал процесното разпореждане № 21 от 06.06.2023г.

Съгласно нормата на чл.70, ал.1 от КС, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент, както следва: 1) 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане; 2. 1,2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1. Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето (ал.3 на чл.70).

Индивидуалният коефициент се определя по установения в чл.70, ал.4 и 5 от КСО ред, въз основа на дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор и дохода за периода след тази дата до пенсионирането. За изчисляването му се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31 декември 1996 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 1, а когато осигурителният им доход е изцяло след тази дата, индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 2 (ал.6 на чл.70). Според чл.70, ал.7 от КСО съотношението по ал. 5, т. 2 не може да надхвърля съотношението между максималния осигурителен доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

От данните по делото, в това число приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, се установява, че при отпускане на пенсията на жалбоподателя от 07.10.2005 г. е изчислен индивидуален коефициент 0.963, получен от осигурителния доход за избраните три последователни години с осигурителен стаж - от 01.01.1985 г. до 31.12.1987 г. и задължителния периода след 31.12.1996 г. - от 01.01.2000 г. до 06.10.2005 г. На 16.01.2020 г. с вх. № 21106-02-524 Танчев подава заявление за служебно ежегодно преизчисляване на пенсията му по реда на чл. 102, ал. 3 от КСО (сега чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО) със зачитане на допълнително придобития след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване, осигурителен стаж и осигурителен доход (л.87). При преизчисляване по реда на чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО, на заявителя се зачита придобитият осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането или съответно след последното преизчисление, до последния ден на месеца, в който е подадено заявлението, в конкретният случай до 31.01.2020 г., без да се пропускат периоди на осигуряване. Въз основа на цитираната разпоредба и подаденото заявление през 2020г., с разпореждане № 84/07.05.2020г. пенсията на жалбоподателя е преизчислена, считано от 01.02.2020 г. (л.83), където е зачетен допълнително придобития след пенсионирането осигурителен стаж за времето от 22.01.2018 г. до 31.01.2020 г. След включването на осигурителен доход за времето на полагания осигурителен стаж до 31.01.2020 г. е изчислен индивидуален коефициент е 1.041, за което по делото е приложен опис на осигурителния стаж на Н. Т., с данни за изчислен индивидуален коефициент – л.86. Както ответния орган, така и вещото лице сочат, че така определения индивидуален коефициент е по- благоприятен, спрямо този, изчислен при отпускане на пенсията - 0.963. С процесното разпореждане № 21 от 06.06.2023г. се установява, че допълнително е зачетен и стажа до размера на военната служба за съответния род войски.

Съгласно заключението на вещото лице, индивидуалният коефициент на жалбоподателя възлиза на 1,041, а съответно размера на пенсията - на 616,51 лева, Съдът възприема изцяло заключението, като компетентно и обосновано, изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания. От същото става ясно, че с оспореното решение, потвърждаващо разпореждане № 21 от 06.06.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, при определяна на трудовия стаж на жалбоподателя и категорията на полагания от него труд, не са допуснати грешки. Зачетени са всички претендирани от Танчев периоди. Що се отнася до изтъкнатите в съдебно заседание доводи, за неправилно изчислен размер на осигурителния доход, следва да се посочи, че тук съдът споделя експертното заключение. Доколкото пред органа по осигуряване лицето е представило документи, въз основа на които е изчислен размера на дохода, а от там и размера на неговата пенсия, то са неоснователни изтъкнатите в защита доводи, базирани на предположения. Както посочва и експертът, ако на лицето му бъде признат по-висок доход, за времето от 1993г. до 2005г., т.е за времето, в което е бил отстранен от работа и после възстановен, няма пречка впоследствие Танчев да поиска ново преизчисление на пенсията, но на база на новите доказателства, които представи пред органа. Ето защо, оспореното решение, с което е определен по-благоприятен за жалбоподателя индивидуален коефициент, при правилно определен трудов и осигурителен стаж и изчислен осигурителен доход следва да се потвърди.

Поради изложеното и по аргумент от чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът счита, че не са налице основанията за отмяна на Решение с изх.№ 1012-02-146#1 от 23.08.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 21 от 06.06.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“д“ от КСО е изменена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст. Оспореният акт е постановен при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. Т., с [ЕГН], с настоящ адрес: [населено място], [жк], [улица] съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2, против Решение с изх.№ 1012-02-146#1 от 23.08.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 21 от 06.06.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.