Р Е Ш
Е Н И
Е
№
29.06.2018
година
град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
6 състав на
Двадесет и трети януари
две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор
.................................
като разгледа докладваното от съдиятата
АНДело № 583 по описа за
2017 година,
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от К.С.Ч. против
наказателно постановление № 17 – 0274-000764/19.07.2017 г. на началника на РУ МВР Ихтиман, с което за нарушение на чл. 174 ал.3
от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2000,00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно от
формална страна и оспорвайки по същество санкционираното нарушение.
Административнонаказващият орган не изпраща представител и не заявява
становище по жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На
09.07.2017 г. в гр. Ихтиман, при управление на МПС – л.а. “Опел вектра” с рег.
№ СА 4372 НМ, по ул. „Шипка“, срещу дом № 25, жалбоподателят бил спрян за
проверка от контролните органи по ЗДвП, които предложили на Ч. да бъде изпробван
за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с
фабр. № ARDМ
0173. Жалбоподателят обаче категорично отказал, като заявил, че е пил алкохол. Ч.
бил заведен от полицейските органи в сградата на РУ Ихтиман, където му бил
издаден талон за медицинско изследване с
бл. № 0002409, който той отказал да получи и който отказ бил удостоверен с
подписа на св. С.. За така установеното, актосъставителят – св. В., съставил
АУАН с бл. № 184043, в който описал, че на посочената дата и място,
жалбоподателят управлява л.а. “Опел
вектра” с рег. № СА 4372 НМ, като при извършена проверка отказва да бъде
изпробван с техническо средство и за виновно нарушена посочил разпоредбата на
чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който отказал да го
получи и който отказ отново бил удостоверен с подписа на св. С.. Въз основа на акта, на 19.07.2017 г. било
издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото от
жалбоподателя нарушения е идентично с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена
е посочена разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП и на основание този текст от
закона, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 лв.и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В хода на съдебното производство,
като свидетели са разпитани актосъставителя В., свидетеля по акта С. които са
категорични в твърденията си, че автомобил “Опел вектра” с рег. № СА 4372 НМ, се
е движел срещу полицейския автомобил по ул. „Шипка“ в гр. Ихтиман, когато е бил
спрян от тях за проверка и че водач на същия, в който не е имало пътници, е бил
именно жалбоподателя. Пресъздадените от св. В. обстоятелства – че жалбоподателя
е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, се потвърждават както от
представената разпечатка на паметта на техническото средство, в която не е
отбелязан резултат от проба съответен на часа на установяване на настоящото
нарушение, така и от показанията на св. С., пред който Ч., освен отказа да бъде
изпробван за алкохол е заявил и отказите си да получи АУАН и да му бъде издаден
талон за медицинско изследване. Показанията на св. С., че жалбоподателят е бил
изпробван за алкохол и пробата била положителна, не следва да бъдат
кредитирани, но същите не поставят под съмнение отразената в АУАН и приета за
установена фактическа обстановка, доколкото обяснима е липсата на ясен спомен
за конкретното нарушение у свидетеля, съобразно вида на последното и заеманата
от С. длъжност, както и с оглед
изминалия значителен период от време от датата на установяване на
нарушението до пресъздаването на относимите към съставомерността на същото
обстоятелства. При това самите твърдения на жалбоподателя в хода на съдебното производството,
че не той е управлявал автомобила, обясняват пресъздадения от свидетелите В. и С.
отказ на Ч. да бъде изпробван за употреба на алкохол.
В показанията си допуснатия по искане
на защитата свидетел С. С.Ч. /брат на
жалбоподателя/ сочи, че на 09.07.17г. , той е управлявал в посочения в НП
автомобил, тъй като брат му бил пил алкохол. Свидетелят паркирал автомобила и влязъл
в близкото казино, я жалбоподателя влязъл да пазарува в дененощния магазин.
Когато свдетелят излязъл, колата била на мястото на което я оставил, но брат му
го нямало и от познати разбрал, че е в сградата на РУ на МВР. След като отишъл
там, С. Ч. се обадил и на св. С. К. Ч. – син на жалбоподателя, когото накарал
да донесе личната карта на баща си. И двамата свидетели сочат, че след като
вторият от тях донесъл документа за самоличност, жалбоподателят подписал
документите, които му били представени за подпис от поличцейските служители и
след преглед от лекар, който пристигнал в сградата на РУ, бил освободен.
Установено се явява, въз основа на
събраните писмени доказателства по делото, че на 09.07.2017 г., в сградата на
РУ Ихтиман, на жалбоподателя е извършен медицински преглед от екип на ФСМП
Ихтиман, при направено искане за извършване на такъв, за задържане в РУ.
Сочената втора група свидетелски
показания, не поставят под съмнение установеното обстоятелство, че жалбоподателят
е управлявал автомобила, когато е бил спрян за проверка от контролните органи
по ЗДвП. Нито свидетелят С. С.Ч., нито свидетеля С. К. Ч., са присъствали в
момента на установяване на нарушението. В тази насока показанията на
свидетелите В. и С. са взаимно непротиворечащи си и допълващи се. От сочените
свидетелски показания и разпечатката на техническото средство се установява и
отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това орган по реда и
във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно постановление се
явява законосъобразно от формална страна. Отказът на жалбоподателя
да подпише АУАН е удостоверен по предвидения в чл. 43 ал.2 от ЗАНН ред – чрез
подписа на свидетеля С..
Що се отнася до това осъществени ли е
санкционираното административно нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то
виновно от него, намира следното.
Съгласно тази посочена за виновно
нарушена в АУАН и издаденото въз основа на него НП разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП: «Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или
упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
години и глоба 2000 лв.»
Жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС на посочената в НП дата
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол. Безспорно установения
отказ от извършването на такава, както и нeсъмнено изясненото обстоятелство,
че именно Ч. е управлявал автомобила, което му придава и качеството на «водач»
по смисъла на ЗДвП, налагат извод за съставомерност на поведението му, както от
обективна така и от субективна страна. Отказът на водача да му бъде извършена
порверка за употреба на алкохол с техническо средство, представлява нарушение
на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Отказът на жалбоподателя да получи
издадения талон за медицинско изследване е удостоверен съгласно изискването на чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства/отм./ - посредством подписа на свидетеля С..
Медицинското изследване на кръвта на водача, изцяло зависи от активното
поведение на същия и неизпълнението на нормативно предоставената му възможност
в тази насока e обективирано,
чрез отказа от получаване на талон за такова. И доколкото съставомерен за
санкционираното с атакуваното НП нарушение е
отрицателният факт на липса на медицинско изследване въз основа на
издадения талон за такова, то в тежест именно на жалбоподателя, а не на
административнонаказващят орган, бе да представи доказателства, за
несъставомерност на поведението му – т.е. за осъществяване на медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Не само доказателства по делото не са представени, но липсват и
фактически твърдения от страна на жалбоподателя в тази насока. Изложеното,
както бе посочени и по – горе, налага извод за съставомерност от обективна и
субективна страна на поведението на Ч. по посочения в атакуваното НП за виновно
нарушена разпоредба на чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Ето защо и като е квалифицирал
деянието по посочения текст от закона и е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по същия,
административнонаказващият орган е издал законосъобразно наказателно
постановление. Законосъобразни се явяват и наложените наказания, чиито размери
съответствата на абсолютно определените законови такива от 2 000 лв. за глобата
и от 24 месеца за лишаването от право да управлява МПС.
Ето защо и по изложените съображения
атакуваното НП следва да бъде потвърдено изцяло
Воден от изложеното до тук, на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ………….. г. на началника на РУ МВР
Ихтиман, с което за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3
от ЗДвП на К.С.Ч. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
2000,00 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: