ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45
гр. Силистра, 27.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500387 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
– цесионер с ЕИК ********* срещу Разпореждане № 915 от 28.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 542/2022, по описа на Районен съд-Тутракан, с което заповедният
съд отхвърлил заявлението с вх.(РзРС)№ 9336/26.10.2022, изпратено на РС
Тутракан по подсъдност, на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против Л. Р. Х с ЕГН ********** за следните суми: 1112,13 лева главница,
лихва за забава 239,41 лева за периода 30.01.2018-25.10.2022, както и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на
задължението, дължими по договор за заем № 3062196 от 20.10.2017 г.,
сключен с „Изи асет мениджмънт“ АД с ЕИК ********* (цедент).
Преди да постанови обжалвания акт, първоинстанционния съдебен
състав с нарочно разпореждане указал на заявителя да поясни дали по
процесния договор за паричен заем № 3062196 със заемодател "Изи асет
мениджмънт" АД е начислена неустойка на длъжника за непредоставяне на
обезпечение и да приложи справка за извършените погасителни
плащания.Заявителят не изпълнил тези указания в предоставения срок.
Заповедният съд отхвърлил заявлението изцяло на основание чл. 411,
ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – неотстраняване на нередовностите на заявлението
в указания срок, противоречието му със закона и обоснована вероятност за
наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя. Приел,
че такава обоснована вероятност съществува по отношение на задължението
за предоставяне на обезпечение в чл. 4 на Договора, оттам и свързаната с
неизпълнението на това задължение неустойка се явява недължима. Отказът
на заявителя да заяви дали са извършвани погасителни плащания по
1
кредита,както и да уточни дали е начислена неустойка по процесния договор,
възбужда съмнението, че такива плащания са направени, но са отивали за
погасяване на неустойката, поради което съдът приел, че не съществува
безспорност по отношение на претендираното вземане, и затова заявлението
следва да се отхвърли изцяло, независимо че тази неустойка не е заявена по
делото.
Жалбоподателят не е съгласен с мотивите на първата инстанция като
излага, че от текста на чл.411, ал.2, т.2 ГПК е видно, че проверката за
съответствие на искането с императивна норма на закона и добрите нрави,
както и за наличие на неравноправни клаузи, се отнася само до тези клаузи от
договора, на които се основава искането. В случая районният съд е излязъл
извън правомощията си, като е коментирал клаузи /тази за неустойка за
неосигуряване на обезпечение/, на които искането за издаване на заявление по
чл.410 ГПК не е основано.
Останалите изложени от жалбоподателя въззивни аргументи не
кореспондират с мотивите по отказа на заповедния съд.
Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови
издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна, споделя основните мотиви на заповедния съд и препраща към
тях по реда на чл. 272 от ГПК, като има предвид и следното:
Приложените към заявлението по чл.410 ГПК документи позволяват да
се направи извод за вероятна неравноправност на клаузата на чл. 4 от
представения договор за паричен заем № 3062196 от 20.10.2017 г., според
която непредоставянето на банкова гаранция или поръчителство от две
физически лица отговарящи на изчерпателно изброени и според съда
изключително завишени изисквания, е източник на парично задължение,
фиксирано в размер на 913, 35 лева, с начин на разсрочено плащане, заедно с
всяка от погасителните вноски. Жалбоподателят не е изпълнил указанията по
т.1 от Разпореждане № 890/21.11.2022г., поради което и въззивният съд
приема, че не съществува безспорност по отношение на претендираното
вземане. Макар, че съдът е сезиран само с искове за главница и лихви, то в
договора е предвидена възможност да се търси от длъжника нищожна
неустойка, което не може да бъде пренебрегнато, понеже този факт има
отношение към правилността на извършеното от кредитора разпределение на
постъпилите плащания, респективно се отразява на погасения размер на
главницата.Въззивният съд не намира основание да отстъпи от обобщената от
първата инстанция практика в нашия съдебен район, според която, дори със
заявлението да не се претендира даден компонент на вземането, ако същият е
бил начисляван на основание нищожна договорна клауза и има погасителни
плащания, които са били „отнасяни“ за погасяване на нищожния компонент, в
случая неустойката за непредоставяне на обезпечение, този факт следва да се
преценява от съда служебно, щом длъжникът е потребител, тъй като с
размера на погасената неустойка е следвало да се намалява главницата на
задължението.
2
В заключение, поради достигане до идентични на първата инстанция
правни изводи, въззивният съд намира, че разпореждането следва да бъде
потвърдено изцяло.
Воден от горното, Окръжен съд – Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 915 от 28.11.2022 г. по ч.гр.д. №
542/2022г. по описа на Районен съд-Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3