М О Т И В И
към присъда № 260086 от 15.07.2021 година, по н.о.х.дело
№ 3225/2020 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимия Г.Г.И. – роден на *** гоД.в
село Свободен, община Раднево, живущ в град Раднево, улица „Заводска“ № 6,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, пенсионер, неосъждан
/реабилитиран по право след извършване на деянието/, ЕГН ********** е предаден
на съд за това, че на 18.11.2016 година в град Стара Загора, при управление на
моторно превозно средство – автобус – марка/модел „Мерцедес Спринтер
412 Д“, с регистрационен № СТ 2868 ВА е нарушил правилата за движението по
пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно чл.38, ал.3 от
Закона за движението по пътищата – „При недостатъчна широчина завиването в
обратна посока може да започне от другата част на платното за движение, но
водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите
се от лявата му страна пътни превозни средства.“ и по непредпазливост е
причинил двустепенна средна телесна повреда на П.И.И.,
роден на 23.05.1999 година, изразяваща се в: „Гръдна травма/серийно счупване на
ребра в дясно, контузия на десния бял дроб, набиране на кръв и въздух в дясната
плеврална кухина, набиране на въздух в меките тъкани
на гръдния кош в дясно/, травматичен шок, причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота и довела до трайно затруднение на движението на снагата
за срок от около два месеца; счупване на дясната гаванковидна
ямка на таза, причинило трайно затруднение на
движенията на десния крак за срок от около една година, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване на първа помощ на пострадалия –
престъпление по чл.343а, ал.1, буква „а“, във връзка с чл.343, ал.1, буква „б”,
предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.
По делото в
качеството на частен обвинител е конституиран пострадалия П.И.И., действащ чрез своя процесуален представител – адвокат М.Р.
от АК Стара Загора.
Представителят
на Районна прокуратура Ст.Загора поддържа обвинението, както по отношение на
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на
правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” към минималния предвиден от закона размер, изтърпяването
на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на
лишаването от права пледира, наказанието също да е в минимален размер. Подробни
съображение за това се излагат в хода на съдебните прения.
Частния
обвинител – П.И.И., чрез процесуалния си представител
заявява, че поддържа така повдигнатото обвинение и счита същото за напълно
доказано. По отношение на наказание се пледира то да бъде към максималния
предвиден от закона размер предвид на това, че подсъдимия не е критичен към
извършеното от него престъпление и от друга страна че пострадалия е млад човек
и още не е преодолял шока от получените травматични увреждания. По отношение на
наказаните лишаване от права се пледира то бъде към средния предвиден от закона
размер. Подробни съображения за това се излагат в хода на пледоарията от страна
на адвокат М.Р..
Подсъдимия Г.Г.И. не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан
по така предявеното му обвинение. Счита, че с действията си не е нарушил
правилата за движение. Защита на подсъдимия – адвокат Г.Д. от АК Стара Загора,
оспорва фактическата обстановка по делото и пледира подзащитния й да бъде
признат за невинен. Излага съображения, че подзащитния му не е допуснал твърдяното
нарушение по Закона за движението по пътищата. Подробни съображения за това се
излагат в хода на съдебните прения.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият
Г.Г.И. е жител на град Раднево, като притежава
валидно свидетелство за правоуправление с № *********, категории: C, DE,
D, B, CE, AM, TKT и се води на отчет в сектор Пътна полиция при ОД на МВР град Стара
Загора.
Към момента
на деянието, подсъдимия Г.Г.И. работел като шофьор в
„Видиан-1“ЕООД. Във връзка с работата си ежедневно управлявал автобус
марка/модел „Мерцедес Спринтер 412 Д“ с
регистрационен № СТ 2868 ВА, собственост на търговското дружество. Подсъдимия
управлявал автобуса, като извършвал превоз на пътници/работници/ от град
Раднево до град Стара Загора и обратно, всеки работен ден. На 18.11.2016 година
около 07.00 часа подсъдимият, във връзка с възложената му работа, предприел
курс с поверения му автобус за транспортиране на работниците от нощна смяна на
фирма „Ямбула“ от град Стара Загора. За целта,
паркирал на отбивката за входа на фабриката, която се намирала в град Стара
Загора малко преди магазин „Айко“ и след като всички
работници се качили в автобуса, потеглил в посока към центъра на град Стара
Загора. Автобуса управляван от подсъдимия И., заедно с качилите се работници се
движел по булевард „Патриарх Евтимий“ в град Стара Загора от юг на север, в
дясната лента на източното платно в тази посока. Времето било ясно, видимостта
неограничена, движел се по прав, асфалтов, сух, без дупки и неравности път. За
да се включи в движението по посока за град Раднево, подсъдимия следвало да извърши
маневра обратен завой. В тази връзка в зоната на изхода на паркинга пред
магазини „Домко“, „Айко“, „Хоуммакс“ и други, подсъдимия, като водач на автобуса решил
да предприеме извършването на тази маневра – завиване в обратна посока, с цел
промяна на движението в посока от север на юг или в посока от центъра на град
Стара Загора в посока изхода от града към град Раднево. За да извърши тази
маневра – обратен завой, подсъдимия започнал същата от дясната от двете ленти
на източното платно за движение по булеварда, като при извършване на маневрата
скоростта на автобуса била около 16 км/час. Подсъдимия наблюдавал само идващите
от север превозни средства, с оглед на това че следвало да се включи в тази
лента на пътното платно, но не погледнал дали зад него в лявата лента за
движение има моторни превозни средство, за да ги пропусне преди да извърши
маневрата. В този момент зад автобуса, в съседната лява лента за движение се е
движел мотоциклет марка „Ямаха ХЦ 125“ с
регистрационен № СТ 0338 Х, който бил управляван от пострадалия П.И..
Мотоциклетиста се движел със скорост около 55 км/час, като опасната зона за
спирането му била около 31 метра. В момента, когато автобуса предприел
отклоняване от дясното към лявото платно, за извършване на маневрата обратен
завой, мотоциклетиста се намирал на около 26 метра зад задния габарит на
автобуса и на около 35.5 метра преди линията на удара. Пострадалия И. възприел
появилата се опасност, когато автобуса навлязъл в лявата лента, тоест тази в
която се движел мотоциклета. Движението на мотоциклета било в лявата лента по
близо до осовата линия или по близо до средата на
целия път състоящ се от две платна в едната посока. Към този момент
мотоциклетиста се намирал вече на около 22.70 метра от линията на удара.
Реакцията на пострадалия, свързана с предотвратяване на удара, била да задейства
аварийно и рязко спирачната система на мотоциклета. Вследствие на тази реакция
на пострадалия, управлявания от него мотоциклет, поднесъл на уличното платно
/спирачната система блокирала колелата на мотоциклета, което допринесло той да
започне да се плъзга по пътното платно/, наклонил се надясно и пострадалия и
мотоциклета паднали, като предвид скоростта продължили да се плъзгат по
уличното платно до настъпване на удара с автобуса извършващ маневрата обратен
завой. При това плъзгане по уличното платно тялото на пострадалия се ударило в
задната част на лявата страница на автобуса, след задното ляво колело, който
вече бил подходил почти към средата на маневрата обратен завой, а мотоциклета
се ударил в резервната гума на автобуса, която била закрепена за пода на задния
навес на автобуса. И двата удара настъпили почти по едно и също време. Към
момента на удара, управлявания от подсъдимия Г.И., автобус бил разположен с
надлъжната си ос почти перпендикулярно на уличното платно за движение, насочен
западно с предната си част. След като чул и усетил удара, подсъдимия не спрял
на място, а завършил маневрата обратен завой, като обърнал автобуса в посока,
от север на юг, в западното улично платно, най-вдясно, в посока изхода на град
Стара Загора за град Раднево, след което спрял и веднага отишъл да пострадалия
мотоциклетист и му оказал първа помощ и телефонирал на телефон 112 за да съобщи
на случилото се. След удара мотоциклета предвид своята тежест продължил
движението си напред и на ляво спрямо посоката си на движение и се установил в
лявата лента на източното платно за движение. След удара, тялото на пострадалия
в резултат на направлението на ударните сили се отхвърлило назад и на ляво
спрямо първоначалната му посока на движение, като се установило изцяло в лявата
лента на източното платно за движение.
Станалото
пътнотранспортно произшествие било наблюдавано от свидетеля М.М., който спрял колата си в близост. Веднага след ПТП-то на
место спрял автомобила си и свидетеля И.Я., който сигнализирал на телефон 112
за станалото. Този свидетел не бил очевидец на самото ПТП. На телефон 112 се
обадили и други лица.
С оглед на
това на место били изпратени полицейските служители А.К. и Д.Д., които по късно били сменени от полицейските служители П.П. и Т.Т.. На место пристигнал и
екип на ЦСМП, който откарал в болницата пострадалия П.И.. Полицейските
служители запазили местопроизшествието до извършване на огледа от компетентните
за това лица. Двамата водачи на моторните превозни средства били изпробвани със
съответното техническо средство за употреба на алкохол, като пробите им били
отрицателни.
С оглед
изясняване на механизма на настъпилото ПТП и даване на отговори на възникналите
в тази връзка въпроси, по делото са назначени, основна автотехническа
експертиза, допълнителна такава и повторна двойна автотехническа експертиза.
Съдът намира, че следва да се позове на заключението на двойната повторна
автотехническа експертиза, тъй като счита, че това заключение е по обстойно и
задълбочено дадено, като отговаря в пълнота на поставените по делото въпроси
относно механизма на настъпилото ПТП. Видно от заключението на двойната
автотехническа експертиза, мястото на удара при ПТП-то се намирал изцяло в
лявата лента на източното платно за движение /западната лента на източното
платно/ спрямо посоката на движение на мотоциклета в граници от 3,8 метра до
4,3 метра северно и от 4,3 – 4,8 метра западно от ориентира на скицата към
експертизата / 0.6 метра до 1,1 метра наляво от
разделителната осева линия на източното платно за движение/. Общата ширина на
платното за движение била 14,40 метра. Платното за движение е разделена на две
като в едната посока към центъра на града а другата към изхода. Широчината на
летните на движение от изток на запад у е както следва – 3,70 метра, 3,70
метра, 3,00 метра и 4.00 метра. Минимално възможния диаметър на автобуса за
завиване в обратна посока е 12.30 метра. Според експертите, от техническа
гледна точка, извършването на маневрата от лявата лента на източното платно за
движение е технически невъзможно. Затова и при неналичната достатъчна широчина
на пътното платно, подсъдимия И. е започнал извършването на маневрата обратен
завой от другата част на платното за движение – от дясната лента, дари от
разширението за отклонението за паркинга пред магазините „Домко“,
Айко“ и други. При тази маневра, шофьорът на автобуса
е следвало да се огледа и да пропусне движещите в лявата лента за движение в
неговата посока моторни превозни средства, ако е имало такива. От заключението
на експертите се установява, че пострадалия П.И. не е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Пострадалия не е
очаквал, че при извършването на маневрата обратен завой, започваща от дясната
пътна лента по посока на движение, автобуса няма да го изчака да мине и тогава
да реализира маневрата си. Пострадалия е реагирал на опасността, когато е видял
че автобуса няма да го пропусне да мине и вече е навлязъл в неговата лента за
движение /дясната такава по пътя за движение/. Именно тогава е задействал
аварийно спирачната система на мотоциклета, като с това се е опитал да
предотврати удара, но автобуса вече е попадал в опасната му зона за спиране и
поради това не е имал техническа възможност да спре мотоциклета преди мястото
на удара. Разстоянието на което се е намирал мотоциклета към момента на
своевременно предприетата от пострадалия реакция е била 22.70 метра от линията
на удара. Опасната зона за спиране е била 31 метра. Следователно, пострадалия
не е имал техническата възможност да избегне удара и това че е мотора и водача
му са паднала на уличното платно не е от съществено значение за това, тъй като
удара така или иначе е щял да настъпи. Преди реакцията на водача на мотоциклета,
скоростта му е била 55 км/час, като според експертите тази скорост не е в пряка
причинна връзка с настъпването на ПТП-то, тъй като така изчислената скорост
базирана на съответната техническа литература и факти около ПТП- то е такава,
че може да бъде приета и като 50 км/час, но дори и така тя не е оказала
съществено знамение за последвалото. От друга страна експертите сочат, че
подсъдимия И., като водач на автобус и запознат с габаритите му е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като
преди предприемането на маневрата за завиване в обратна посока пропусне
движещия се зад него в съседната лява за него лента, мотоциклетист. Технически
правилно било водача на автобуса да се съобрази с положението и скоростта на мотоциклетиста,
да то пропусне да премине и тогава да извърши маневрата обратен завой. Неправилно
предприетата маневра от подсъдимия И. за завиване в обратна посока, без да се
съобрази с движещия се отзад и зад него мотоциклет е в пряка причинна връзка с
настъпване на процесното пътно транспортно произшествие и настъпилия вследствие
на него вредоносен резултат.
За
изясняване на причинените травматични увреждания на пострадалия по делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза. От заключенията на същата е видно, че
в резултат на настъпилото ПТП на пострадалия са били причинени травматични
увреждания изразяващи се в: гръдна травма /серийно счупване на ребра в дясно,
контузия на десния бял дроб, набиране на кръв и въздух в дясната плеврална кухина, набиране на въздух в меките тъкани на
гръдния кош в дясно/, травматичен шок, причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота и довела до трайно затруднение на движението на
снагата за срок от около два месеца; счупване на дясната гаванковидна
ямка на таза, причинило трайно затруднение на
движенията на десния крак за срок от около една година. Тези увреждания по
смисъла на чл.129 от НК представляват двустепенна средна телесна повреда.
От друга
страна след настъпването на ПТП-то подсъдимия е направил всичко зависещо от
него за оказване на първа медицинска помощ на пострадалия, като се е обадил и
на телефон 112 за това, за което е изискана и съответната справка за това,
приложено по делото /лист 25 от том първи/.
Ето
защо в разглеждания случай, въз основа на така описаните доказателства, обвинението
е приело, че подсъдимият Г.Г.И. на 18.11.2016 година в град Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство – автобус – марка/модел „Мерцедес Спринтер 412 Д“, с регистрационен № СТ 2868 ВА е нарушил
правилата за движението по пътищата, визирани в Закона за движението по
пътищата, а именно чл.38, ал.3 от Закона за движението по пътищата – „При
недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне от другата част
на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е
длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни
средства.“ и по непредпазливост е причинил двустепенна средна телесна повреда
на П.И.И., роден на 23.05.1999 година, изразяваща се
в: „Гръдна травма/серийно счупване на ребра в дясно, контузия на десния бял
дроб, набиране на кръв и въздух в дясната плеврална
кухина, набиране на въздух в меките тъкани на гръдния кош в дясно/, травматичен
шок, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и довела до
трайно затруднение на движението на снагата за срок от около два месеца;
счупване на дясната гаванковидна ямка
на таза, причинило трайно затруднение на движенията на десния крак за срок от
около една година, като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване на първа помощ на пострадалия.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, от
показанията на разпитаните по делото свидетели А.К., Д.Д.,
И.Я., В.И., Дина Г., Р.К., Д.Б., Д.С., Ж.Д., М.М., П.П. и Т.Т., от заключенията на
приетите като писмени доказателства по делото съдебно автотехнически
експертизи, съдебномедицинска експертиза и от другите събрани в наказателното
производство доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл.281 НПК. Като цяло доказателствения материал подкрепа възприетото от съда и
изложеното в обвинението спрямо подсъдимия. Не се събраха по делото
противоречиви доказателства.
По това
обвинение подсъдимия Г.Г.И. не се признава за
виновен. Не сочи правни съображения за това. Излага доводи, че вниманието му е
било насочено към излизащите от Стара Загора автомобили предвид маневрата която
е извършвал. Не споменава да е погледнал назад за да види дали има моторни
превозни средства които трябва да пропусне преди да извърши маневрата обратен
завой. В тази насока са и доводите на защитата в лицето на адвокат Д.. На първо
място защитната теза акцентира, че по делото не било изяснено ПТП-то. На второ
място че липсвал пътен знак забраняващ извършването на така маневра на това
място. На трето място мотоциклета се е движел със скорост над допустимата за
дадения пътен участък. И на последно място, че причина за настъпването на
ПТП-то е неопитността на водача на мотоциклета и неговата реакция.
Съдът намира,
това за една защитна теза която обаче не намира опора в доказателствата по
делото въз основа на които съдът изгради възприетата фактическа обстановка по
делото.
По делото не
се спори, че на инкриминираната дата на посоченото и установено по делото
местоположение е възникнало пътнотранспортно произшествие с участници –
подсъдимия като водач на автобус и пострадал мотоциклетист. Не се спори също
така, че в следствие на ПТП-то пострадалият е получил двустепенна средна
телесна повреда по смисъла на закона, като е налице пряка причинна връзка между
тях. Съдът намира, че за възникналото ПТП е допринесла само маневрата на
подсъдимия, при реализиране на обратния завой.
Съгласно
нормата на чл.38, ал.3 от Закона за движението по пътищата – „При недостатъчна
широчина, завиването в обратна посока може да започне от другата част на
платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен
да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни
средства.“
Несъмнено по делото се установи, че при
извършване на маневрата обратен завой, габарита на автобуса не позволява това
да се извърши от лявата лента на движение и затова тази маневра е била
извършена от дясната лента за движение. Тогава за водача на автобуса е
възникнало задължението да пропусне движещите се в лявата лента моторни
превозни средства, което подсъдимия не е извършил. Това се установява,
включително и от неговите обяснения в качеството му на подсъдим. Неведнъж същия
заяви, че вниманието му е било насочено към автомобилите излизащи от град Стара
Загора, и нито веднъж не спомена, че е обърнал внимание, дали в лявата пътна
лента, зад него е имало движещо се моторно превозно средство, което е следвало
да пропусне. Както бе посочено по-горе, мястото на удара при ПТП-то се намирал изцяло
в лявата лента на източното платно за движение /западната лента на източното
платно/ спрямо посоката на движение на мотоциклета в граници от 3,8 метра до
4,3 метра северно и от 4,3 – 4,8 метра западно от ориентира на скицата към
експертизата / 0.6 метра до 1,1 метра наляво от
разделителната осева линия на източното платно за движение/. Общата ширина на
платното за движение на дадения участък е било 14,40 метра. Платното за
движение е било разделено на две като в едната посока към центъра на града а
другата към изхода. Широчината на летните на движение от изток на запад е било както
следва – 3,70 метра, 3,70 метра, 3,00 метра и 4.00 метра. Минимално възможния
диаметър на автобуса за завиване в обратна посока е бил 12.30 метра. Според
експертите, от техническа гледна точка, извършването на маневрата от лявата
лента на източното платно за движение е технически невъзможно. Затова и при
неналичната достатъчна широчина на пътното платно, подсъдимия И. е започнал
извършването на маневрата обратен завой от другата част на платното за движение
– от дясната лента, дари от разширението за отклонението за паркинга пред
магазините „Домко“, Айко“ и
други. При тази маневра, шофьорът на автобуса е следвало да се огледа и да
пропусне движещите в лявата лента за движение в неговата посока моторни
превозни средства, ако е имало такива. От заключението на експертите се
установява, че пострадалия П.И. не е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Пострадалия не е очаквал, че при
извършването на маневрата обратен завой, започваща от дясната пътна лента по
посока на движение, автобуса няма да го изчака да мине и тогава да реализира
маневрата си. Пострадалия е реагирал на опасността, когато е видял че автобуса
няма да го пропусне да мине и вече е навлязъл в неговата лента за движение /лявата
такава по пътя за движение/. Именно тогава е задействал аварийно спирачната
система на мотоциклета, като с това се е опитал да предотврати удара, но
автобуса вече е попадал в опасната му зона за спиране и поради това не е имал
техническа възможност да спре мотоциклета преди мястото на удара. Разстоянието
на което се е намирал мотоциклета към момента на своевременно предприетата от
пострадалия реакция е била 22.70 метра от линията на удара. Опасната зона за
спиране е била 31 метра. Следователно, пострадалия не е имал техническата
възможност да избегне удара и това че е мотора и водача му са паднала на
уличното платно не е от съществено значение за това, тъй като удара така или
иначе е щял да настъпи. Преди реакцията на водача на мотоциклета, скоростта му
е била 55 км/час, като според експертите тази скорост не е в пряка причинна
връзка с настъпването на ПТП-то, тъй като така изчислената скорост базирана на
съответната техническа литература и факти около ПТП- то е такава, че може да
бъде приета и като 50 км/час, но дори и така тя не е оказала съществено
знамение за последвалото. От друга страна експертите сочат, че подсъдимия И.,
като водач на автобус и запознат с габаритите му е имал техническата възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП, като преди предприемането на
маневрата за завиване в обратна посока пропусне движещия се зад него в
съседната лява за него лента, мотоциклетист. Технически правилно било водача на
автобуса да се съобрази с положението и скоростта на мотоциклетиста, да то
пропусне да премине и тогава да извърши маневрата обратен завой. Неправилно
предприетата маневра от подсъдимия И. за завиване в обратна посока, без да се
съобрази с движещия се отзад и зад него мотоциклет е в пряка причинна връзка с
настъпване на процесното пътно транспортно произшествие и настъпилия вследствие
на него вредоносен резултат. В тази връзка неоснователни са доводите на защита,
че механизма на ПТП-то не изяснен. По отношение на това дали там където е
извършена маневрата обратен завой има знак или няма, съдът намира че за това по
делото не се спори, поради което и този довод на защита не е основателен.
Напълно ясно е че на мястото на маневрата не е имало забранителен знак за
нейното извършване, а след като не е имало то тя не е била забранена. Тук
следва се отбележи че този въпрос освен от защита не е бил разискван от друг по
делото, поради простата причина че по делото не се спори дали има право да се
извърши тази маневра, а дали е извършена от возача на автобуса при съобразяване
с правилата за движение заложени в нормата на чл.38, ал.3 от Закона за
движението по пътищата. Що се отнася за доводите, че скоростта на мотоциклета и
неопитността на водача му са довели до настъпването на ПТП-то, то съдът намира,
че въз основа на приети по делото автотехнически
експертизи и най – вече в отговорите на поставените въпроси там е напълно ясно,
че само водача на автобуса е могъл да предотврати настъпваните на ПТП-то, ако е
бил спазил правилата да движение, бил е погледнал назад за да види наличието на
моторно превозно средство в лявата лента за движение, да го изчака да премине и
едва тогава да извърши маневрата обратен завой. Обобщено казано дотук, въз основа на изложените правни съждения, съдът
изложи мотиви, че намира обвинението на Районна прокуратура – Стара Загора за
доказано по един несъмнен и безспорен начин, което се потвърждава и от
логичните съждения на вещите лица по делото. Съдът се позова основно на
повторната двойна автотехническа експертиза, тъй като намери че отговорите на
поставените там въпроси са по подробно и изчерпателно обосновани и логически
последователни.
Така
възприетото от съда въз основа на експертизите по делото се подкрепя и от
показанията на единствения свидетел очевидец на ПТП-то, свидетеля М.. Този
свидетел е управлявал личния си автомобил и пътно транспортното произшествие е
станало пред очите му. Този свидетел е категоричен, че мотоциклета се е движел
по средата на пътя в близост до осовата линия,
разделяща двете платна за движение. Видял е че автобуса захожда за маневрата от
изхода на паркинга на магазините „Домко“, Айко“ и други, което означава, че безспорно маневрата е
започната от дясната пътна лента и то на място където има и още по – голямо
място за това, с оглед изхода на паркинг. Посочва че след това автобуса е
пресякъл двете ленти и е спрял на островчето и точно в този момент на
извършване на тази маневра от страна на автобуса, реализирана от подсъдимия,
свидетеля е видял, че мотора е поднесъл и моториста и мотора са паднали на пътя
и са се ударили в завиващия в обратна посока автобус. Свидетеля заяви, че също
кара мотор и спорен неговата преценка мотора поднася така когато рязко се
натиснат спирачките, което още веднъж потвърждава възприетото от съда по-горе,
че пострадалия, след като е видял и възприел опасността е направил единственото
възможно за да се опита да предотврати удара, а именно да задейства аварийно
спирачната система на мотоциклета, но това не е помогнало и удара е настъпил,
защото автобуса е попадал в опасната зона за спиране на мотоциклета. Единствено
възможна за предотвратяване на пътно транспортното произшествие е била
реакцията на подсъдимия, а именно да изпълни задължението си като участник в
движение и при извършване на маневрата обратен завой е следвало да погледне
назад и да пропусне движещото се от лявата му страна пътно превозно средство
управлявано от пострадалия.
Останалите
свидетели, Могат да се разделят на три групи. Първата група е тази в която
попадат свидетелите които са видели това което е се случило веднага след
настъпването на удара. Това са свидетелите И.Я. /обадил се на тел. 112/ и Ж.Д..
Показанията на двата свидетели не променят възприетото до тук напротив
потвърждават го. Свидетеля Я. с управлявания от него автомобил е пристигнал на
местопроизшествието веднага след настъпването му и е сигнализирал на телефон
112, като е забелязал местоположението на моторните превозни средства и
пострадалия така както е описано във фактическата обстановка, а свидетеля Ж.Д.,
е пътувал в автомобила на свидетеля очевидец – М. и е гледал телефона си и след
като М. му е извикал че е станало птп, то тогава е
погледнал и е видял също местоположението на превозните средства и пострадалия,
както и това, че подсъдимия веднага след като е спрял автобуса е слязъл и е
оказал първа помощ на пострадалия, като е направил всичко възможно за това.
Втората група свидетели, това са работничките от фабриката, които са били
извозвани от подсъдимия – И., Г., К., Б. и С.. Тези свидетели са били след
нощна смяна и само са чули удара, но не помнят подробности, освен че са правили
забележка на подсъдимия, предишни пъти да не прави там обратния завой, а на
светофара малко по-напред. И последната група свидетели това са полицейските
служители изпрати на местопроизшествието – К., Д., П. и Т.. Техните показания
не променят възприетото от съда. Съдът кредитира с доверие показанията на
всички свидетели, като последователни, логични и подробни.
Въз основа на
така събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства и възприета по
силата на тях фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимия с деянието си
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343а, ал.1, буква „а“ предложение второ, във връзка с чл.343, ал.1, буква
„б“, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, като на 18.11.2016
година в град Стара Загора, при управление на моторно превозно средство –
автобус – марка/модел „Мерцедес Спринтер 412 Д“, с
регистрационен № СТ 2868 ВА е нарушил правилата за движението по пътищата,
визирани в Закона за движението по пътищата, а именно чл.38, ал.3 от Закона за
движението по пътищата – „При недостатъчна широчина завиването в обратна посока
може да започне от другата част на платното за движение, но водачът на
завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се
от лявата му страна пътни превозни средства.“ и по непредпазливост е причинил
двустепенна средна телесна повреда на П.И.И., роден
на 23.05.1999 година, изразяваща се в: „Гръдна травма/серийно счупване на ребра
в дясно, контузия на десния бял дроб, набиране на кръв и въздух в дясната плеврална кухина, набиране на въздух в меките тъкани на
гръдния кош в дясно/, травматичен шок, причинила разстройство на здравето,
временно опасно за живота и довела до трайно затруднение на движението на
снагата за срок от около два месеца; счупване на дясната гаванковидна
ямка на таза, причинило трайно затруднение на
движенията на десния крак за срок от около една година, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване на първа помощ на пострадалия.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
За да е налице престъпния състав на чл.343а, ал.1,
буква „а“, предложение второ, във връзка с чл.343, ал.1, б.”б”, предложение
второ, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, е необходимо да се установи по делото,
че деецът е допуснал ПТП от което реално, на практика е настъпила средна
телесна повреда и деянието да е извършено по непредпазливост, както и след
деянието да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия. В тази насока следва да се изхожда от събраните по едно дело
доказателства, автотехническа експертиза, съдебно медицинска експертиза,
свидетелски показания и други приобщени към досъдебното производство и
възприети в хода на съдебното следствие пред съответния съд.
За съда безспорно
и по един несъмнен начин се установи, видно от изложената по – горе фактическа
обстановка и обсъдените, приети по делото доказателства, че подсъдимия Г.Г.И. на 18.11.2016 година в град Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство – автобус – марка/модел „Мерцедес Спринтер 412 Д“, с регистрационен № СТ 2868 ВА е нарушил
правилата за движението по пътищата, визирани в Закона за движението по
пътищата, а именно чл.38, ал.3 от Закона за движението по пътищата – „При
недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне от другата
част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство
е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни
средства.“ и по непредпазливост е причинил двустепенна средна телесна повреда
на П.И.И., роден на 23.05.1999 година, изразяваща се
в: „Гръдна травма/серийно счупване на ребра в дясно, контузия на десния бял
дроб, набиране на кръв и въздух в дясната плеврална
кухина, набиране на въздух в меките тъкани на гръдния кош в дясно/, травматичен
шок, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и довела до
трайно затруднение на движението на снагата за срок от около два месеца;
счупване на дясната гаванковидна ямка
на таза, причинило трайно затруднение на движенията на десния крак за срок от
около една година, като след деянието е направил всичко зависещо от него за
оказване на първа помощ на пострадалия. С това,
съдът намира, че подсъдимия е осъществил престъпния състав на престъплението по чл.343а, ал.1, буква „а“, във
връзка с чл.343, ал.1, буква „б”, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1
от НК.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия виновно по непредпазливост, при
условията на съзнавана непредпазливост, така наречената „престъпна
самонадеяност“ – започнал е извършване на маневра обратен завой без да се
увери, че зад него в близката лява лента няма пътно превозно средство. Същият
не е желаел и целял настъпването на обществено опасните последици, но е
предвиждал възможността за настъпването им, като е разчитал, че може да ги
предотврати, като завърши маневрата и се изнесе изцяло в платното към което е
предприел маневрата обратен завой. Настъпилият вредоносен резултат е в пряка
причинна връзка с допуснатото от страна на подсъдимия, нарушение на правилата
за движение заложени в нормата на чл.38, ал.3 от Закона за движението по
пътищата.
Предвид гореизложеното
съдът приема за доказано по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимия Г.Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на престъплението по чл.343а, ал.1, буква „а“, във
връзка с чл.343, ал.1, буква „б”, предложение второ, във връзка с чл.342, ал.1
от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода” до две години или пробация, степента на обществената опасност на
деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
При определяне
на наказанието, съдът намери, че целите на закона биха се реализирали като се
определи наказание „Лишаване от свобода” а не „Пробация”. При определяне
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на
дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението и всичките смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
В тази насока съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимият обстоятелства:
чистото му съдебно минало, значителната възраст. Отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства не са налице. В тази насока съдебният състав намери,
че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, на подсъдимия
И. следва да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
изтърпяването на което следва на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено
за изпитателен срок от три години. Според съда този размер в минималния му вид
е достатъчно разумен предвид възрастта на дееца и възможността същият да се
поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си. Предвид
и на това съдът намира, че това наказание ще оправдае целите на закона.
На основание
чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът прие, че подсъдимия Г.Г.И. следва да бъде лишен от правото да управлява МПС за
срок от две години, считано от дата на влизане в сила на присъдата по
настоящото дело. Съдът наложи този размер на наказанието, с оглед на
поведението на водача в предходни години и наложените му във времето
административни наказания, които не са изиграли своята превантивна и възпираща
роля, щото последния да не нарушава правилата за движение по пътищата. От друга
страна макар и реабилитиран, подсъдимия е извършил и престъпление по чл.343б , ал.1 от НК за което е понесъл своето
наказания, но като цяло това го охарактеризира, като личност която си е
изградила трайни навици да не зачита правилата за движение във времето. Именно
поради това съдът, намира, че наказанието „лишаване от права“ следва да бъде в
този размер, за да може закона да окаже своята превъзпитаваща и възпираща роля
върху дееца, щото същия да не извърша повече деяния от този вид.
Съдът намира,
че следва да присъди в тежест на подсъдимия направените от пострадалия разноски
в размер на 1 900 /хиляда и деветстотин/ лева, представляващи
възнаграждение за ползвана правна помощ в лицето на адвокат М.Р. от АК – Стара
Загора, за което по делото са представени съответните документи.
В тежест на
подсъдимия съдът възложи направените по делото съдебни и деловодни разноски,
както следва – да заплати сумата от 2 727.09 /две хиляди седемстотин двадесет и
седем лева и девет стотинки/ лева на Държавата по бюджета на ОД на МВР,
представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и
сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева на Държавата по бюджета на Съдебната
власт, представляваща направените в съдебната фаза разноски за вещи лица.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и условията за извършване на конкретното
престъпление са ниското правно съзнание и явното и трайно незачитане на
правилата за движение заложени в Закона за движението по пътищата.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: