РЕШЕНИЕ
гр.София,03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СТОЙЧО
ПОПОВ
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 2077 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С
решение № 20000530 от 04.01.2021 г. по гр.д. №27649/20 г., СРС, ГО, 145 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***14, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми:
сумата 1512.45 лв. - главница за доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за
топлоснабден имот с абонатен номер 056030; сумата 33.65 лв. - главница
за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.02.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 123.13 лв., обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
03.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 7054/2020 г. по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 123.13 лв. до пълния предявен размер от
123.85 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, както
и иска за сумата от 5.75 лв. - обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2017 г. 03.02.2020 г
.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата ,с която се твърди,че решението е
неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.Неправилно
съдът приел,че ответницата Б.И.И. и лицето Б.И. В.,посочено като собственик по
договор за продажба по реда на НДИ са едно и също лице ;ищецът не е представил
удостоверение за идентичност на имена ;неправилно съдът приел,че щом партидатата
е на името на ответницата,то тя се превръща в собственик ;представеният договор
от дружеството с фирмата топлинен счетоводител е с изтекъл срок;фактурите и
извлеченията от сметки са частни свидетелстващи документи и не са доказателства
за собственост,нито за доставка на топлинна енергия.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете
изцяло.
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът
препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия,
приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвали
енергията, като за процесния период не е
заплатила дължимата цена.
Ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г., съгласно което физическо лице е собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
новата редакция, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
По делото е установено, че
процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в
която се намира същият е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Установено е също така, че ответницата е собственик на процесния имот.Тя е
посочена като съсобственик с майка си Ж.А.В.в Договор за продажба на недвижим
имот по реда на НДИ като фамилията й е В.,преди брака.След брака през 1994 г.
фамилията й е променена на И.,справка на СРС предоставена по реда на Наредба
14/18.11.09 г.Удостоверение за идентичност на имена не е нужно,тази идентичност
се установява от подадените данни по справката.Видно е също така,че ЕГН
съвпадат. По делото няма данни за погасяване на правото на собственост на ответницата, поради което
въззивният съд намира, че правилно е било прието от първостепенния съд, че именно
ответницата, като носител на правото на собственост е потребител на топлинна
енергия за топлоснабдявания имот и съответно е страна по облигационното
отношение с ищеца, съгласно § 1, т. 42 ДР ЗЕ.Партидата е променена от
ищеца,не тя прави ответника собственик,което
не се твърди от районния съд.Собствеността е придобита по начините посочени в
ЗС.
Доказано е , че в процесната сграда е била
въведена услугата дялово разпределение - видно протокол от Общо събрание на
етажните собственици , ведно със списък, на което е било взето решение за
сключването на договор с "Т.С." ЕООД. Такъв договор е бил сключен
впоследствие на 02.07.2002 г. за срок от 5 години. Същевременно по делото са
представени изготвени от третото лице- помагач документи за
главен отчет, които са подписани от ответника и от които е видно, че до
процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет за 2018-2019 г.
/авторството им не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса/ и
индивидуални справки за отоплителните сезони, включени в исковия период и
липсата на доказателства за изявления от етажните собственици, че считат
договора за прекратен, води до извода, че действието на договора е било
многократно подновявано. А отделно от това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 139, ал. 2 ЗЕ,
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право да
извършва услугата дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице
договор с лице, вписано в регистъра по чл. 139а ЗЕ.
Основателно е възражението на въззивника,че само от фактурите и извлеченията от сметки не може да се направи извод за
доставената и правилно начислена топлоенергия. Тези документи не представляват
доказателство за удостоверените в тях обстоятелства ,тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178 ал.1 ГПК и чл.180 ГПК,обективират изгодни за техния издател факти.Те имат само формална
доказателствена сила за обстоятелството,че съдържат удостоверително изявление
направено от субекта ,сочен като техен издател,но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила.Същите се ценят съобразно останалия
доказателствен материал .
Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,
поради което то следва да бъде
потвърдено.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20000530 от 04.01.2021 г. по гр.д. №27649/20 г., СРС, ГО, 145 с-в в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.