Р Е Ш Е Н И Е №
142
гр.
Сливен, 23.06.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично
заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
При секретаря Галя Георгиева и в
присъствието на прокурора от Красимир Маринов разгледа докладваното от съдия Динчева
КАНД № 129/2022 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.С.Я.
*** против Решение № 133/17.03.2022 год. постановено по АНД № 1542/2021 год. по описа
на Районен съд Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0455-000290/08.12.2021
год. на началник РУ Твърдица при ОД на МВР Сливен, с което на касатора за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд е процесуално и материално незаконосъобразно. В НП
липсвали посочени доказателства, които да потвърждават извършеното нарушение.
По делото също нямало такива доказателства. В решението на първоинстанционния съд
липсвали мотиви. Неправилно бил приложен материалния закон. Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да отмени НП.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован се представлява от адв.Н., който поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът по
жалбата редовно призван не се представлява. Представено е писмено становище, с
което се оспорва касационната жалба и се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен счита, че са налице условия решението да бъде оставено в сила.
Административен съд Сливен като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания
съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е Решение № 133/17.03.2022 год. постановено по АНД № 1542/2021 год. по описа
на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено НП № 21-0455-000290/08.12.2021 год.
на началник РУ Твърдица при ОД на МВР Сливен, с което на А.С.Я. за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
За да постанови този правен резултат районният
съд е установил фактическата обстановка като от значение за спора е следното.
НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 30.11.2021 год. по досъдебно производство № 193/2021 год. по
описа на РУ Твърдица, вх.№ 5751/2021 год. на Районна прокуратура Сливен срещу А.С.Я.
за престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. След прекратяване на наказателното
производство преписката е изпратена на ОД МВР Сливен за налагане на
административно наказание. Издадено е НП № 21-0455-000290 за това, че на 09.11.2021
год. около 11, 40 ч в г.Т. на у.“Д. П.“ А.С.Я. като водач на лек автомобил
Фолксваген голф с рег. № ******** управлява същия без автомобилът да е
регистриран по надлежния ред. Установено е, че автомобилът е с прекратена
регистрация считано от 27.07.2021 год. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Деянието
е квалифицирано като административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП като на водача е наложена глоба в размер на
200 лева и е лишен от право да управлява МПС за 6 месеца. НП е връчено на 14.12.2021
год., а жалбата до Районен съд Сливен е подадена на 20.12.2021 год.
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Нарушението е описано правилно като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Показанията
на двамата полицейски служители били безпротиворечиви, последователни, логични
и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. От акта за
нарушение и показанията безспорно се установявало, че на 09.11.2021 год.
водачът е управлява МПС, което не е било надлежно регистрирано. МПС било
закупено от касатора на 25.05.2021 год., но не било регистрирано в предвидения
в закона двумесечен срок, поради което регистрацията му била служебно
прекратена съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП. Районният съд приел, че касаторът
бил наясно със ситуацията, но въпреки това управлявал МПС, за което знаел, че е
без надлежна регистрация. Във връзка с горното първоинстанционният съд приел,
че наказанията са правилно определени и потвърдил НП като правилно и
законосъобразно.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства, както и от разпита на актосъставителя и на свидетеля на
нарушението. Твърденията на касатора, че въззивният съд е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат споделени. Обсъдени са
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от
санкционираното лице доводи и възражения, за което са изложени обосновани и
подробни мотиви. Констатациите на РС съответстват на доказателствата по делото
– писмени и гласни, събрани по предвидения процесуален ред на НПК. РС е
интерпретирал правилно показанията на свидетелите, които са непротиворечиви,
кореспондират с писмените доказателства по делото и на които не са
противопоставени други доказателствени средства. Изложил е мотиви защо ги
кредитира. Водените от касатора свидетели само доказват, че същият е бил
наясно, че автомобилът не е регистриран и въпреки това го е управлявал. Не са
представени други доказателства от страна на касатора, които да разколебаят
достоверността на ангажираните в административната преписка документи. РС е
изпълнил необходимото, за да изясни делото обективно, всестранно и пълно.
Фактическите констатации на съда са резултат на изводи, които следват
нормалната логика и причинни връзки между явленията. Обосновани са с приетите
доказателства, които в своята съвкупност не са противоречиви, достатъчни са и
водят до еднозначен извод, че нарушението е осъществено от касатора. Безспорно
е установено, че на посочената дата и място, в посочения час А.С.Я. е
осъществил състава на санкционираното нарушение. Освен това, по смисъла на чл. 220 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция преценява прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение.
При подробно изяснена фактическа
обстановка въззивният съд е постановил правилни изводи по съществото на спора,
които изцяло се споделят, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата
инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, те не следва да се
повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към тях.
В рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно
решение е валидно, допустимо, в съответствие с приложимия материален закон и
постановено без съществени процесуални нарушения. На това основание
касационната жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва
да остане в сила.
Процесуалният представител на ОД МВР
Сливен е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди А.С.Я.
да заплати на ОД МВР Сливен разноски по делото в размер на 80 лева представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК Административния съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133/17.03.2022 год. постановено по АНД № 1542/2021 год. по описа
на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА А.С.Я. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД МВР Сливен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ