Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 12.02.2019 година
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 256 по описа за 2018 г., намери за установено следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба, подадена на 12.04.2018 год. от „Агродрип“
ООД против Застрахователна компания „Уника“ АД, с която са предявени обективно
съединени искове за присъждане на застрахователно обезщетение, ведно с лихви за
забава.
Исковите
претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на
15.02.2018 год. е сключена заявка-договор между „Агродрип“ ООД и спедитора
„Алфа логистик“ ЕООД с предмет откриване на превозвач за осъществяване на
международен превоз на 19 палета найлон по маршрут: товарен пункт Гърция, Veria
Naoussa и адрес на разтоварване гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 1.
Спедиторът „Алфа логистик“ ООД ангажирал като превозвач „Миптранс 2008“ ООД,
сключвайки заявка-договор от 15.02.2018 год. Заплатени били съответните навла
на спедитора и превозвача.
На 21.02.2018
год. в 00,35 ч. при осъществяване на превоза на стоките от страна на превозвача
„Миптранс 2008“ ООД, на 116 км. от автомагистрала „Тракия“ възникнал пожар,
установен с протокол на РС за ПБЗН - гр. Стамболийски. В него се съдържали
данни за пълното унищожаване на стоката, собственост на „Агродрип“ ООД, в
резултат на настъпил пожар в ремарке рег. № РК 0485 ЕН, теглено от товарен
автомобил „Ивеко“ с рег. № РК 5912 ВР, също собственост на „Миптранс 2008“ ООД.
Вследствие
на пожара превозвачът не изпълнил основното си задължение да предаде товара в
местоназначението му. Ищецът се позовава на нормата на чл. 373 ТЗ и счита, че
превозвачът отговаря пред него за погиването на товара.
Същевременно
между превозвача „Миптранс 2008“ ООД и ЗК „Уника“ АД бил сключен застрахователен договор, обективиран в
застрахователна полица от 21.12.2017 год., по силата на който застрахователят
се задължавал да покрие отговорността на превозвача за описаните в полицата
влекачи, които могат да теглят всяко технически изправно полуремарке тип
брезент. Договорът бил анексиран с добавък № 2 / 15.02.2018 год. към главната
застрахователна полица, с който било уговорено, че към застрахователното
покритие ще се включи и влекач „Ивеко“ с рег. № РК 5912 ВР, теглил
самозапалилото се ремарке на датата на инцидента.
Ищцовото
дружество счита, че сключената между превозвача и застрахователя застраховка
покрива отговорността на превозвача пред собственика на товара и отправило към
ответника застрахователна претенция още в деня на инцидента.
Правото на собственост
върху погиналите при пожара стоки ищецът счита, че установява с представените
ЧМР товарителница, фактура № 14034/20.02.2018 год.; пакинг лист, издаден от
гръцкия доставчик „Daios Plastica SA“. Фактурната стойност на погиналите при
пожара стоки – 19 палета с пластмасово-найлонови ролки, възлизала на 43 529,97
евро.
По повод на
отправената към застрахователя претенция, последният поискал описаните в
исковата молба документи. Ищецът предоставил такива. Застрахователят отказал
плащане с мотив, че не са представени всички искани от него документи, а именно
свидетелски доклад на шофьора, описващ обстоятелствата, при които е настъпило
събитието и снимки; протокол от РСПБЗН с изрично посочване на причините за
пожара и краен акт от образуваното по случая досъдебно производство, както и
всички назначени експертизи. За да изпълни изискванията на застрахователя
ищецът изискал описаните документи от РСПБЗН – Стамболийски, но отговор не е
получил. Ищецът не получил отговор и на молбата си до РП – Пловдив за предмета
и фазата на воденото досъдебно производство.
Предвид
изложеното ищецът „Агродрип“ ООД отправя
искане към съда да постанови решение, с което осъди ответното
застрахователно дружество „Уника“ АД да му заплати сумата 85 137,20 лв.,
представляваща равностойността на 43 529,97 евро и съставляваща стойността
на погиналата при пожар на 21.02.2018 год. стока на ищеца, застрахована при
ответника по договор „Отговорност на автомобилен превозвач“ от 21.12.2017 год.
и добавък № 2 към него от 15.02.2018 год., ведно със законната лихва в размер
на 1 208,52 лв., дължима за периода от настъпването на застрахователното
събитие – 21.02.2018 год. до датата на исковата молба, както и законната лихва
върху главницата, начиная датата на исковата молба – 12.04.2018 год. до окончателното
плащане.
Ангажирани са
доказателства. Претендират се разноските, сторени по делото.
Предявените
искове са предявени с редовна искова молба, същите са процесуално допустими. Главният
иск е с правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386 от КЗ, а акцесорният за
присъждане на обезщетение за забавено плащане – по чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ответната Застрахователна компания „Уника“ АД счита
предявения иск за неоснователен.
Не оспорва твърдението, че между „Миптранс 2008“ ООД и
ЗК „Уника“ АД е сключена застраховка „Отговорност на международен автомобилен
превозвач“ със срок на покритие от 22.12.2017 год. до 21.12.2018 год. за влекач
рег. № РК 0419 ВР и сключването на добавък към нея досежно влекач с рег. № РК
5912 ВР.
Но от данните по делото било видно, че пожарът е
настъпил в ремарке, което не е включено в застрахователното покритие на
полицата, поради което липсвало и настъпило застрахователно събитие.
Оспорва се и твърдението, че на 21.02.2018 год. е
настъпило застрахователно събитие по см. на пар. 1, т. 3 от ДР на КЗ. Твърди
се, че настъпилото събитие не представлява покрит риск по сключения договор за
застраховка, а напротив - същото е
изключен риск според т. 4.4. от приложимите Общи условия – той е обстоятелство,
което превозвачът не е могъл да избегне и последиците от което не е могъл да
преодолее /непреодолима сила/. В случай на несъгласие на превозвача с клаузи от
Общите условия, това трябвало да бъде изрично заявено.
Оспорва се твърдението за наличие на договор за превоз
между „Агродрип“ ООД и „Миптранс 2008“ ООД. Представеният по делото документ не
съдържал посочване на дата на неговото съставяне и същият се оспорва. Поради
това, според ответника, е извършван превоз на товар за собствена сметка, който
се явява общо изключение, съгласно чл. 2.7. от приложимите Общи условия.
Оспорва се и твърдението, че вследствие на описаното
събитие ищецът е претърпял вреди. Представянето на фактура за стойността на
стоката не съставлявало доказателство за настъпила имуществена вреда.
При условията на евентуалност, се излага довод, че
ищецът не е изпълнил редица свои задължения, за да възникне правото му на
получаване на застрахователно обезщетение, като не е представил редица
изискуеми документи, описани в отговора.
Оспорва претенцията и по размер, с довод за неяснота
досежно начина, по който е формирана същата, а представянето на фактура не
доказвало размера на щетите.
Застрахованият не е изпълнил задължението си по т.
31.2. от ОУ да покани авариен комисар, който да извърши оглед и да установи
причините и размера на вредите.
Оспорва се претенцията за законни лихви.
В допълнителната
искова молба „Агродрип“ООД акцентира върху наличието на текст в добавъка
към застрахователната полица, според който всички останали условия по полицата
остават непроменени, а в първоначалната полица било посочено, че
застрахователят покрива отговорността на превозвача за описаните в полицата
влекачи, които могат да теглят всяко технически изправно, съвместимо, собствено
или чуждо полуремарке тип брезент. Поради това се счита, че застрахователното
покритие включва всяко ремарке, теглено от описания влекач. Поради това
полуремаркетата са определени с термина „анонимни“.
Счита, че унищожаването на стоката не е в резултат на
форсмажорни обстоятелства – природно бедствие /непреодолима сила/, а в резултат
на експлоатационно самопричиняване на пожара /самозапалване/. Счита, че
самозапалването е събитие, което превозвачът е могъл да предвиди и съответно да
избегне и последиците от което е могъл да преодолее.
С позоваване на разпоредбите на чл. 367 и чл. 361 ТЗ
аргументира несъгласието си с възраженията на ответника за липса на договор за
превоз.
Счита, че с представените доказателства се установява
пълното унищожаване на превозваната стока.
Обосновава се довода, че стойността на вредите е
идентична с цената, при която същите са придобити.
Счита, че е представил всички необходими документи, с
които е могъл да се снабди при полагане на всички възможни грижи.
В отговора на допълнителната
искова молба се поддържат всички възражение и доводи за неоснователност на
исковата претенция, формулирани в първоначалния отговор, като същите се
доразвиват.
По искане на ищеца, заявено своевременно в
допълнителната искова молба, по делото са конституирани като трети лица-помагачи дружествата
„Миптранс 2008“ ЕООД /превозвач/ и „Алфа Логистик“ ЕООД /спедитор/.
Помагачите, в подадените писмени становища, считат
исковата претенция на „Агродрип“ ООД за основателна.
С доклада по делото, въз основа на становищата на
страните, като безспорно между страните е
прието обстоятелството, че между „Миптранс 2008“ ЕООД и ЗК „Уника“ е сключен
описания в исковата молба застрахователен договор досежно влекач рег. № РВ 0419
ВР и добавък към него, досежно влекач рег. № РК 5912 ВР. Не се спори, че преди
завеждането на делото ищецът е отправил искане до ответника за изплащане на
обезщетение, което не е удовлетворено.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното:
Досежно правоотношенията по покупко-продажба на стоки:
От представените
по делото писмени доказателства – фактура, опаковъчен лист и формуляр за
експедиция, се установява, че ищецът “Агродрип“ ООД е купувач по договор за
международна търговска продажба на стоки. Продавачът „Даиос Пластикс“ С.А.
/АД/, гр. Негуш, Република Гърция е издал фактура № 521/18BG, на името на купувача
„Агродрип“ ООД със седалище гр. Пловдив. Фактурата е издадена за покупката на 12
артикула, стоки с гръцки произход, представляващи различни по широчина,
дебелина и дължина фолиа. Стоката е на стойност 43 529,97 евро. Посочено
е, че същата е с брутно тегло 23 377 кг. и е натоварена на камион с рег. № РК
5912 ВР / РК 0485 ЕН. Условията на доставката са описани чрез франкировката FCA,
което означава, че продавачът
доставя стокитe, освободени за износ до превозвача, одобрен от купувача, на
определено място, след което се освобождава от риска. Опаковъчният лист установява
натоварването на стоката от страна на доставчика „Даиос Пластикс“ АД, която
стока е с тегло 23 377 кг., опакована в 19 палета, на 20.02.2018 год. на
камион с рег. № РК 5912 ВР / РК 0485 ЕН.
От представените
данни за транзакция и проформа фактура се установява, че преди сключването на
договора, във фазата на преддоговорните отношения между продавача и купувача,
доставчикът е издал на името на ищеца проформа фактура от 06.02.2018 год. за
сумата 29 380,16 евро. От тази сума купувачът е платил авансово сумата
16 000 евро чрез банков превод от „Агродрип“ ООД в полза на „Даиос Пластикс“
АД, датиращ от 13.02.2018 год.; плащането е наредено по банковата сметка на
доставчика в „Банка Пиреос“, чийто номер е посочен в проформа фактурата, а
впоследствие и във данъчната фактура. Впоследствие, на 20.02.2018 год. /в деня на
натоварването на стоката/ ищецът е наредил банков превод за разликата от 27
529,97 евро. Така, установява се твърдението на ищеца, че е заплатил пълния
размер на продажната цена за закупеното фолио в размер на 43 529,97 евро.
От приетата по
делото ЧМР товарителница, съставена на 20.02.2018 год. се установява, че
изпращачът „Даиос Пластикс“ АД е предал предназначената за получателя
„Агродрип“ ООД стока, представляваща 19 палета пластмасово фолио, съдържащи 835
ролки, с брутно тегло 23 377 кг. Стоката е предадена на превозвача
„Миптранс 2008“ ООД, гр. Пловдив, като е натоварена на автомобил с рег. № РК
5912 РВ / РК 0485 ЕН. Указанието в товарителницата е стоката да се достави в
гр. Пловдив, Република България. Товарителницата носи подписи и печати от името
на изпращача и превозвача. Не носи подпис на получателя на доставката, с което
се установява и твърдението по исковата молба, че стоката не е достигнала до
местоназначението си е не е предадена на „Агродрип“ ООД. Товарителницата
установява изпълнението на задължението на продавача на стоката да предаде
владението върху нея на избрания от купувача превозвач. С предаването на
стоката, рискът от случайното ѝ погиване е преминал върху ищеца.
За установяване
на превозните правоотношения във
връзка с процесния товар /закупената от „Агродрип“ ООД стока/, са приети два
договора.
„Агродрип“ ООД е предал
на 20.02.2018 год. пред „Алфа Логистик“ ООД със седалище гр. Пловдив заявка за
превоз по дестинация Гърция-България, товарен пункт фирма „Даиос Пластикс“, с
дата на товарене 20.02.2018 год. и разтоварен пункт гр. Пловдив, бул.
„Цариградско шосе“, първи км. „Агродрип“ ООД. Посочен е размерът на навлото –
850 лв. без ДДС. Заявката е приета от „Алфа логистик“ ООД. Заявката е подписана
и от двете страни по превозното правоотношение. Възложителят „Агродрип“ ООД е
заплатил договореното навло на „Алфа логистик“ ЕООД с включено ДДС чрез банков
превод от 26.02.2018 год. като плащане по фактура № 590/26.02.2018 год.
От своя страна и
на същата дата – 20.02.2018 год. „Алфа логистик“ ЕООД, в чийто основен предмет
на дейност са включени както транспортна дейност, така и спедиция, е
превъзложил извършването на превоза, възложен му от „Агродрип“ ООД на „Миптранс
2008“ ЕООД /в чийто предмет на дейност е включена транспортната/. „Миптранс
2008“ ЕООД е приел поръчката на „Алфа логистик“ ЕООД, полагайки печат върху
заявката му, с което се установява съвпадението на насрещните им волеизявления.
Посочено в заявката договор е, че превозът ще се извърши с 1 бр. товарен
автомобил рег. № РК 5912ВР / РК 0485 ЕН, при навло от 600 лв. без ДДС. Изрично
изискване на възложителя на превоза е наличието на валидна застраховка
„отговорност на превозвача“. Наличието на договорни правоотношения между „Алфа
Логистик“ ЕООД и „Миптранс 2008“ ЕООД не се оспорва от тези лица, конституирани
като помагачи в процеса. „Миптранс 2008“ ЕООД е издало фактура от 20.02.2018
год. с № ********** за сумата 600 лв. без ДДС или 720 лв. с ДДС. Сумата по
фактурата е платена по банков път на 02.03.2018 год.
В качеството на
превозвач, комуто е възложен превоза на закупените от „Агродрип“ ООД стоки,
„Миптранс 2008“ ЕООД се е явило на товарния пункт в базата на доставчика „Даиос
Пластикс“ АД в Гърция и е приело за превоз натоварената стока.
Според нормата на
чл. 374 ТЗ ако превозвачът извърши превоз изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той
отговаря за действията им до предаването на товара; всеки следващ превозвач
встъпва в договора и трябва да упражнява правата на предходните превозвачи,
които са посочени в договора за превоз; всички
превозвачи са отговорни солидарно.
От тази
разпоредба е видна допустимата от закона възможност първоначалният превозвач,
комуто е възложен превоза, да превъзложи извършването на целия превоз на друг
превозвач и без наличието на изрично упълномощаване/съгласие от възложителя в
тази насока. Липсата на съгласие на възложителя законът гарантира със
солидарната отговорност на последващия превозвач пред него. Поради това приема,
че превъзлагането на превоза от първоначалния превозвач „Алфа логистик“ ЕООД на
последващ превозвач - „Миптранс 2008“ ЕООД е допустимо правно действие, което е
създало солидарно задължение за двамата превозвачи пред възложителя „Агродрип“
ООД за превозването и предаването на товара.
От друга страна,
според чл. 4 от Конвенцията ЧМР, респ. чл. 50, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, договорът за превоз се установява с товарителница, а приетата по
делото товарителница сочи именно „Миптранс 2008“ ЕООД като превозвач на стоката,
продадена от гръцкия доставчик, закупена от ищеца.
Поради
изложеното, възраженията на ответната страна, изложени в писмения ѝ
отговор - за липса на доказани правоотношения по договор за превоз между ищеца
„Агродрип“ ООД и „Миптранс 2008“ ЕООД и съжденията, че извършваният от страна
на „Миптранс 2008“ ЕООД превоз съставлява „превоз за собствена сметка“, за
неоснователни. „Миптранс 2008“ ЕООД при наличие на правоотношение по превозен
договор е приело да извърши превоза на закупената от „Агродрип“ ООД стока до местоназначението
ѝ в гр. Пловдив и носи солидарна отговорност за изпълнението на
задълженията си пред възложителя на превоза.
Във връзка с погиването на стоката
Установява се от
събраните писмени и гласни доказателства, че причина натоварения в Гърция товар
да не достигне до получателя „Агродрип“ ООД е възникналия пожар в полуремарке
рег. № РК 0485 ЕН, теглено от товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № 5912 ВР.
Според писмо от
МВР, Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.
Стамболийски с изх. № от 27.02.2018 год., на 21.02.2018 год. около 00,35 ч. на
автомагистрала „Тракия“, км. 116 е възникнал пожар в полуремаркето. Автомобилът
и полуремаркето са собственост на
„Миптранс 2008“ ЕООД. При пожара е унищожена
превозваната стока, собственост на „Агродрип“ ООД. РС „ПБЗН“ гр. Стамболийски е
уведомена и е ликвидирала произшествието.
Във второ
удостоверение, издадено от същата районна служба на 23.11.2018 год., са
посочени имената на петима служители, които са участвали в потушаването на
пожара.
Двама от тях – А.К.
и И.А., са разпитани като свидетели в последното по делото съдебно заседание. К.
е бил в първия автомобил, изпратен на местопроизшествието, но след като се
установило, че пожарът е голям, а на мястото на събитието има недостиг на вода,
е бил изпратен и втори автомобил, в екипа на който е участвал свидетеля А..
Вторият екип гасил пожара около час и половина, но догасяването му продължило
до 8 часа сутринта. На място пожарникарите установили, че влекачът бил отделен
от ремаркето и не е пострадал, но цялото ремарке /полуремарке/ горяло.
Свидетелите са категорични, че при пожара не би могло да оцелее нищо от
превозваната стока. Стоката представлявала рула с мушама или найлон, от нея
имало изтекла по асфалта, вследствие на високата температура, била залепнала за
пътя, което наложило ролките да се извадят от пожарникарите от асфалта, тъй
като пречели на гасенето. Причината за пожара не била установена, като
пожарникарите са категорични, че не е бил причинен от горящо стърнище. Според
св. К. по време на пожара не е имало гръмотевична буря, не е имало светкавици и
гръмотевици. Според св. А. времето е било студено, росяло, впоследствие валежът
преминал в суграшица; непосредствено преди пожара камионът е бил в движение,
поради което „дори и някой да хвърли нещо, то искрата ще загасне“. Този
свидетел е разговарял с водача на товарния автомобил, който бил в паника и също
нямал обяснение защо се е случил пожарът.
При така стеклите
се събития, довели до неизпълнение на задължението на превозвача да достави
стоката до местоназначанението ѝ, възниква въпросът дали превозвачът носи
отговорност пред възложителя по договора за стоката.
Според чл. 17 от
Конвенцията ЧМР превозвачът е отговорен за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й; Превозвачът се
освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се
дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат
на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства,
които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее; за да се освободи от отговорност, превозвачът не може да се позовава
нито на недостатъци на превозното средство, с което си служи за извършване
превоза, нито на грешки на лицето, от което е наел превозното средство, или на
негови служители; превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или
повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на един или няколко от
следните факти: а) ползване на отворени, непокрити с брезент превозни средства,
когато това е било изрично уговорено и вписано в товарителницата; б) липса или
дефект на опаковката, при стоки, които поради самото си естество са изложени на
разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо опаковани; в)
пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача
или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя; г)
естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична загуба,
било от повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане, изсушаване,
изтичане, нормално разпадане или от действията на червеи или гризачи; д)
недостатъчност или неточност на маркировката или на номерата на колетите; е)
превоз на живи животни.
Аналогична е
уредбата на отговорността на превозвача и според уредбата на договора за превоз
на товари, съдържаща се в Закона за автомобилните превози. Според чл. 67 ЗАП превозвачът отговаря за пълната или
частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до
получаването му, както и за забава при доставянето му. Той се освобождава от
отговорност по чл. 67, когато липсата,
повредата или забавата се дължат на изпращача или на получателя, на присъщ
недостатък на товара или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да
избегне и последиците от които не е могъл да преодолее (непреодолима сила); За
да се освободи от отговорност по ал. 1, превозвачът не може да се позовава на
недостатъци на превозното средство, с което си служи, за да извърши превоза,
или на грешки на водача. Според чл. 68, ал. 3 ЗАП доказването на обстоятелствата по ал. 1 е в тежест на превозвача.
Превозвачът не е
изтъкнал подобни възражения пред възложителя. Но застрахователят на неговата
отговорност и ответник по делото допустимо е въвел в процеса възражение за
липса на предпоставки за възникване на отговорността на превозвача, тай като
пожарът съставлява обстоятелство, което превозвачът не е могъл да избегне и
последиците от което не е могъл да преодолее (непреодолима сила).
С оглед
цитираната разпоредба на чл. 68, ал. 3 ЗАП, а и предвид общите правила на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на тежестта на доказване, с доклада по делото в
тежест на ответната страна е указано да установи правоизключващите възражения,
в т.ч. че настъпилото събитие се дължи на непреодолима сила. Ответникът не
установи това свое правоизключващо възражение. Причините за пожара са останали
неизяснени от органите на пожарната безопасност, които са се ограничили единствено
в погасяването на пожара. Ответникът не събра позитивни доказателства в
подкрепа на твърдението, че пожарът се дължи на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне и последиците от които не е могъл да
преодолее. От разпита на свидетелите не се установи причината да е непреодолима
сила като преминаване през горящо стърнище или попадане на случайна искра. Ето
защо, и при прилагане на последиците от непровеждането на доказване от страна,
която носи тежестта да установи твърденията, от които би почерпила благоприятни
за себе си правни последици – изключване на отговорността, следва да се приеме,
че неустановено е твърдението пожарът да се дължи на непреодолима сила.
Поради това, на
общо основание, в тежест на превозвача „Миптранс 2008“ ЕООД е възникнала
отговорност пред възложителя „Агродрип“ ООД за пълната повреда/унищожаване на товара.
Относно
настъпването на увреждане.
Лишено от
фактическо основание е оспорването на ответника, че в резултат на пожара за
ищеца са настъпили вреди.
„Агродрип“ ООД е
купувач по договор за търговска продажба с клауза по Инкотермс, която
предвижда, че собствеността и риска на продаваемата стока преминава върху
купувача от момента на предаването на стоката на избран от него превозвач. С
предаването на стоката на превозвача, ищецът е станал собственик на закупената
стока, като върху него е преминал и рискът от унищожаването й. С погиването на
стоката, неговият актив е намалял – той е разходвал средства за закупуването на
вещи, от които няма да има възможност да извлича полезните свойства – да ползва
лично, да търгува с тях и пр. Намаляването на активите на едно лице за него
съставлява вреда.
Ето защо,
несъмнено е, че ищецът е увреден вследствие на събитието пожар, осъществил се
на 21.02.2018 год.
Според чл. 23,
ал. 1 от Конвенцията ЧМР и аналогичната на нея разпоредба на чл. 71, ал. 1 ЗАП,
когато превозвачът дължи обезщетение за цялостна или
частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била
приета за превоз.
Стойността на погиналата стока е придобивната й цена -
цената, за която е закупена от ищеца и съответно заплатена от него на продавача.
Стойността на стоката е видна от фактурата – 43 529,97 евро. Тя е
определена на мястото, на което е предадена стоката за превоз. Изцяло е
заплатена от купувача, видно от приетите по делото и неоспорени писмени
доказателства.
Възраженията на ответника, че стойността на вредата е
следвало да се установи след оглед от авариен комисар, са неоснователни, тъй
като не кореспондират с императивните норми на Конвенцията и ЗАП. Още повече,
че какъвто и оглед са се проведе по отношение на изцяло унищожена стока, той не
би могъл да определи стойността ѝ по начин, различен от придобивната
ѝ стойност, определена на мястото и във времето на придобиването й.
В случая от придобиването на стоката /20.02.2018 год./
до погиването й е изтекъл един календарен ден, който не би могъл да рефлектира
нито в посока понижаване, нито в посока покачване на цената, а оттам и върху
извода за размера на вредата.
Поради това, следва да се приеме, че в тежест на
превозвача е възникнала имуществена отговорност за пълната повреда на товара в
размер на 43 529,97 евро, равностойни на 85 137,22 лева по фиксинга на БНБ
към еврото.
Застрахователно
правоотношение и покрит застрахователен риск
Същественият по делото проблем остава въпросът за това
дали отговорността на превозвача пред възложителя на превоза е надлежно
застрахована при ЗК „Уника“ АД, в каквато насока са твърденията в исковата
молба.
От представената застрахователна полица се установява, че
на 21.12.2017 год. е сключен застрахователен договор между ЗК „Уника“ АД в
качеството на застраховател и „Миптранс 2008“ ЕООД. Застрахователният интерес е
дефиниран така: застрахована е отговорността на застрахования като автомобилен
превозвач на товари, превозвани по силата на договор за превоз, към който се
прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/
или ЗАП, с превозни средства както следва: влекач РК 0419 РВ и полуремаркета – анонимни, бордови.
Лимитът на отговорността е 100 000 евро за едно събитие. Срокът на
застраховката е от 22.12.2017 год. до 21.12.2018 год. и включва датата
21.02.2018 год. Не се възразява от ответника договорът да е прекратен/развален
в срока на договореното застрахователно покритие.
Специалните условия по застраховката са следните:
застрахователят се е съгласил да покрие отговорността на превозвача за
описаните в полицата влекачи, които могат да теглят всяко технически
изправно и съвместимо собствено или чуждо полуремарке тип брезент; тази
застраховка не покрива превози с хладилни, цистерни, платформи, автовози,
контейнеровози и други специализирани полуремаркета.
За неуредените в индивидуалната полица условия, приложими
към договора са общите условия за застраховка на автомобилен превозвач, в сила
от 15.08.2012 год., изм. 10.02.2014 год., представени както от ищеца, така и от
ответника /в цялост/.
Въз основа на писмено искане на застрахования, на
15.02.2018 год. е подписан добавък
към полицата, с който към застрахователното покритие е включено и следното МПС:
Влекач марка „Ивеко“ с рег. № РК 5912
ВР. На този именно автомобил, респ. на полуремаркето към него, е натоварена
процесната стока на 20.02.2018 год. в РГърция, която е погинала при пожар на
21.02.2018 год. на територията на РБ, видно от данните по ЧМР товарителницата,
фактурата, превозния договор.
С исковата молба са представени два застрахователни
сертификата, съставени на английски език, съответно на 21.12.2017 год. и на
15.02.2018 год., на дати, съвпадащи с датите на сключването на договорите;
сертификатите са издадени от ЗК „Уника“ АД и след придружаването им с превод на
български език не са оспорени. Според сертификата, издаден едновременно с
подписването на добавъка, регистрационните номера на застрахованите влекачи са
изброени и сред тях е процесният влекач РК 5912 ВР. Посочено в сертификата е,
че застрахователното покритие се прилага при изброените превозни средства, както
и при собствените им и външни полуремаркета от видовете с покривало или
затворени полуремаркета /освен хладилни камиони/; покритието не се прилага при
превоз посредством специализирани превозни средства от вида автовоз, с камера,
цистерни и хладилни камиони; не се прилага и при отворени полуремаркета.
Следва да се подчертае, че едва след приключването на
устните състезания, в писмената защита, е изложено твърдение, че прикаченото
към влекача превозно средство с рег. № РК 0485 ЕН е ремарке, а не полуремарке,
както е посочено в полицата. Тъй като подобно възражение не е било въведено в
процеса, то не е било и включено в предмета на доказване и в разпределението на
доказателствената тежест.
Съдът приема възражението на ответника, че превозното
средство, в което е възникнал пожарът е ремарке, като въведено едва в писмената
защита, за преклудирано.
Все пак, за прецизност следва да се посочи, че дефинициите
на термините „ремарке“ и „полуремарке“ са дадени в Закона за движението по
пътищата – т. 17 и т. 18 от пар. 6 на Допълнителните разпоредби. Т. 17 дефинира
„ремаркето“ като пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от
моторно превозно средство, като изрично посочено в изр. второ на тази
разпоредба е, че „към ремаркетата се
приравняват и полуремаркетата“. Т.е. самият закон приравнява ремаркетата на
полуремаркета. При положение, че в полицата това приравняване не е изрично
изключено, то е приложимо и в конкретните застрахователни правоотношения.
Независимо от посоченото позоваване на дефинитивната разпоредба
на т. 17,приравняваща ремаркетата на полуремаркета, следва да се акцентира
върху обстоятелството, че от текста на официалния документ, изходящ от РС
„ПБЗН“ от 27.02.2018 год., може да се съди еднозначно, че превозното средство с
рег. № РК 0485 ЕН, на което е натоварена стоката според ЧМР товарителницата,
има характеристиките именно на полуремарке,
а не на ремарке. В това удостоверение два пъти е употребена думата
„полуремарке“. Удостоверението не е оспорено от ответника в процесуалните
срокове за това, а то е официален удостоверителен документ, който по установява
отразените в него факти.
Въз основа на съдържанието на застрахователната полица, тълкувано
по правилата на чл. 20 ЗЗД, при изследване на действителната воля на страните,
при тълкуване на клаузите на договора във връзката им една с друга, както и във
връзка с текста на издадения от ответника застрахователен сертификат, в който
сам застрахователя е тълкувал собствената си воля, съдът приема за
неоснователно възражението на застрахователя, че последният не носи риска за
настъпилото събитие, тъй като пожарът е настъпил в полуремаркето, а в полицата
е посочен регистрационният номер единствено влекача.
С договора е застрахована отговорността на превозвача за
превоз на товари, а товари не биха могли да бъдат превозвани с влекач, без да
са натоварени в прикачено към него ремарке или полуремарке, поради простата
причина, че самият влекач не притежава собствен вътрешен обем, в който да бъде
натоварена стока с тегло 23 тона. Според тълковния речник на българския език
„влекач“ е кораб или автомобил, чиято функция е да
влачи, тегли след себе си друг кораб, съоръжение, товар. Т.е. влекачът по
дефиниция не предполага възможност стоката да бъде натоварена на самия него, а
само на теглено от него превозно средство. Поради това, тълкуване на договора,
ограничаващо отговорността на застрахователя до товар, натоварен в посочения в
полицата влекач, напрактика би лишило договора от предмет и би го превърнало в
нищожна правна сделка.
В бланката на полицата е посочено, че застраховано превозно
средство би могло да бъде принципно и камион /който би могъл сам да превозва
товари/, но в случая застрахованото превозно средство е конкретно влекач. Същевременно
в полицата изрично е посочено в описанието на данните за превозните средства,
че застраховката покрива и полуремаркета, чиито регистрационни номера не е
сметнато за необходимо да се попълнят, а е посочено с потъмнен шрифт, че
застраховката се отнася и за „анонимни и бордови полуремаркета“. Дефиниция в
полицата или в общите условия на понятието „анонимни“ полуремаркета не е
дадена, а при тълкуване на волята на страните досежно вложеното от тях
съдържание в използването понятие, съдът приема, че „анонимно полуремарке“ е
всяко полуремарке, теглено от застрахования влекач, без значение какъв е
регистрационният му номер, стига да е технически изправно и съвместимо
/възражения за техническа неизправност или несъвместимост на полуремаркето не
са въведени в процеса/. Този извод се потвърждава и от съдържанието на
специалните условия на застраховката – застрахователят се е съгласил да покрие
отговорността на превозвача за описаните в полицата влекачи, „които могат да
теглят всяко технически изправно съвместимо собствено или чуждо полуремарке тип
брезент“. От тези специални условия е видна волята на страните застрахователят
да покрие отговорността на превозвача именно за превозваните от превозвача
стоки с посочения влекач, натоварени във всяко полуремарке, без значение от
регистрационния номер, след като е прикачено към влекача, упоменат в полицата,
респ. добавъка към нея.
Не е въведено възражение превозваната стока да е
натоварена в превозно средство, попадащо сред изключенията, посочени в
специалните условия – хладилни, цистерни, платформи, автовози, контейнеровози и
други специални полуремаркета.
От доказателствата по делото, в т.ч. такива, изходящи от
ответника, за номера и датата на образуването на преписката по щета, може да се
съди, че уведомлението за щета е подадено до застрахователното дружество в деня
на събитието – на 21.02.2018 год. Застрахователят е изискал представяне на
допълнителни документи, описани в електронно писмо от 27.02.2018 год. Поискана
е декларация за липса на карго застраховка, каквато е представена от „Агродрип“
ООД /л.26/.
Изискан от застрахователя е и свидетелски доклад на шофьора, описващ
обстоятелствата, при които е настъпило събитието. Ответникът се позовава на чл.
35.11. от общите условия предвиждащи приложенията към писмената претенция на
увреденото лице или застрахования. По делото липсват данни да е представян
изисканият свидетелски доклад. Липсата му би могла до обоснове основания за
отказ да се изплати обезщетение, но само в случай, че претенцията е отправена
от застрахования. Но в случая тя е отправена от увреденото лице – лицето, чийто
товар е унищожен при събитието. Водачът на товарният автомобил не работи по
трудов договор за него и застрахованото лице няма способ, в който при липса на
съдействие, да обезпечи изпълнението на това изискване. Поради това липсата на
свидетелски доклад на шофьора не може да бъде противопоставяно на пострадалото
лице и да служи за основание за отказ да се изплати обезщетение. В рамките на
исковия процес, ответникът, който черпи аргументи от непредставянето на
свидетелски доклад и е противопоставил правоизключващи възражения, е имал
възможност да поиска разпита на водача на влекача като свидетел по делото, след
като е счел в досъдебната фаза на спора, че това доказателство е съществено, но
не се е възползвал от тази възможност. Съответно, на увреденото лице, което не
е собственик на полуремаркето, в което е била превозвана унищожената стока,
също не може да се противопоставя възражение, че не е осигурило достъп за оглед
и оценка на погиналото имущество, тъй като то не разполага с фактическа власт
върху полуремаркето, което е чужда собственост.
Представени са доказателства за това, че увреденото лице
е положило усилия за снабдяване с документ за причините за пожара, чрез
отправяне на молба за издаване на документ и за образуването и воденето на
дознание във връзка със случая, чрез отправяне на съответното искане до РП -
Пловдив, но не е получил отговори в тази насока.
Ето защо, съдът приема, че непредставянето на част от
исканите от застрахователя документи от пострадалото лице, пред който е
застрахована отговорността на превозвача по договор с ответника, не може да
служи за валидно основание за отказ да му се изплати застрахователно
обезщетение.
Според нормата на
чл. 419 КЗ, съдържащ се в раздел първи към глава 40 КЗ – транспортно
застраховане, застрахователният договор при сухопътни превози покрива всички рискове, на които е изложен
превозваният товар, освен ако е уговорено друго; той влиза в сила с предаването
на товара за превоз и има действие до предаването му на получателя. Съобразно
чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да
бъде по-дълъг по срока по чл. 108 КЗ, а именно 15 дни от представянето на
всички доказателства.
Установи се по
делото, че е налице валиден договор за застраховка на отговорността на
застрахования превозвач на товари „Миптранс 2008“ ООД, комуто „Агродрип“ ООД е
възложил извършването на международен превоз на товар. Застраховката обхваща
отговорността на превозвача пред възложителя на превоза за вредите от превоз,
извършван с влекач рег. № РК 5912 ВР и всяко полуремарке, теглено от него, без
значение от конкретния му регистрационен номер, след като не попада в
изключенията, описани в специалните условия. При превоза на товара е възникнало
застрахователно събитие – пожар, вследствие на който стоката е напълно
унищожена. Пожарът не е сред изключените застрахователни събития. Причината за
пожара не е установена, но тя е без значение, след като застраховката покрива
риска от погиването на товара независимо от обстоятелството, което е причинило
погиването и след като но не се установи възражението на застрахователя, който
носи тежестта за доказване, че пожарът е възникнал вследствие на непреодолима
сила, което би го освободило от отговорност.
В тежест на
превозвача е възникнало задължение да обезщети възложителя на превоза за вредите
от пълното погиване на стоката. Отговорността на застрахователя е функционална
на отговорността на застрахования – тя възниква доколкото е налице отговорност
на превозвача за вредите от превоза и в пределите на неговата отговорност,
стига да не надвишава договорения лимит от 100 000 евро за едно събитие.
Поради това вследствие на унищожаването на стоката е възникнала и
гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя на превозвача да
обезщети пострадалия възложител на превоза. По изложените вече съображения
досежно обема на отговорността на превозвача, по размер вредите са идентични
със придобивната стойност на погиналата стока. Този извод се потвърждава и от
нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпването на събитието.
Действително претърпените вреди са изцяло съизмерими с цената на стоката, за
която същата е закупена ден преди пожара и която не е преминала изобщо във
владението на купувача поради настъпилото застрахователно събитие.
Ето защо, съдът
приема, че предявеният главен иск за сумата 85137,20 лв., съставляваща левовата
равностойност на покупната цена от 43 529,97 лв., е напълно доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло, като обезщетението се
присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата
молба – 12.04.2018 год. до окончателното плащане.
Доколкото
основателен се явява искът за главното вземане, подлежи на разглеждане
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане.
Според чл. 409 КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичането на срока по чл. 405 ТЗ.
Претенцията по
процесната полица е с номер от 21.02.2018 год. „Агродрип“ ООД са представили
доказателствата, изискани от застрахователя, с които са имали възможност да се
снабдят, с писмо изх. № 1 / 02.03.2018 год., получено от ЗК „Уника“ АД на
05.03.2018 год. /видно от поканата на л. 9/. Следователно, считано от 06.03.2018
год. е започнал да тече 15-дневния срок за доброволно заплащане на обезщетението.
Този срок е изтекъл към 20.03.2018 год. От 21.03.2018 год. застрахователят е в
забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. За периода от деня на
събитието до 20.03.2018 год. съдът приема, че ответникът не е бил в забава и
акцесорният иск е неоснователен.
За периода от
21.03.2018 год. до деня преди подаването на исковата молба - 11.04.2018 год.
размерът на законната лихва, изчислена чрез електронен лихвен калкулатор,
достъпен през интернет, е 520,28 лв. За този размер искът е основателен и
следва да се уважи, а за разликата до пълния размер от 1208,52 лв. се отхвърли.
По въпроса за разноските:
Предвид
уважаването на исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се констатираха в
размер на 3 455,49 лв. внесена държавна такса и 30 лв. депозит за свидетели. На
ищеца е предоставена правна защита по договор за правна защита, в която насока
се представя фактура № 658 / 11.04.2018 год., по който договорената и
изплатената сума е в размер на 3 840 лв. с ДДС. Така, разноските на ищцовата
дружество са в размер на 7 325,49 лв. От тях в полза на ищеца ще се присъдят 7
267,10 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А „Застрахователна компания УНИКА” АД, ЕИК 040 451 865, със седалище и
адрес на управление гр. София 1612, район Красно село, ул. „Юнак” № 11-13,
представлявано от Н.Г.И., Н.Г. К.и Д.С. Т., да заплати на „АГРОДРИП“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Източен, бул.
„Цариградско шосе“ продължение първи километър, база „Агродрип“, представлявано
от Л.В.Д. и Д.В.Д., поотделно, следните суми:
сумата 85 137,20 лева, представляваща
левовата равностойност на 43529,97 евро – застрахователно
обезщетение, дължимо по договор „Отговорност на автомобилен превозвач“,
сключен на 21.12.2017 год. с „Миптранс 2008“ ЕООД, оформен в застрахователна
полица № 17019400718 и добавък № 2 към нея от 15.02.2018 год., за погиналата
при пожар на 21.02.2018 год. стока, собственост на ищеца „Агродрип“ ООД,
превозвана от превозвача „Миптранс 2008“ ЕООД с влекач „Ивеко“ рег. № РК 5912
ВР, натоварена в полуремарке рег. № РК 0485 ЕН, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная датата на подаването на исковата молба – 12.04.2018 год. до
окончателното плащане;
сумата 520,28 лева, обезщетение за забавеното плащане на застрахователното обезщетение
за периода от 21.03.2018 год. до деня преди подаването на исковата молба –
11.04.2018 год. вкл.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 520,28 лв. до пълния
претендиран размер от 1 208,52 лв., касаеща периода от 21.02.2018 год. до
20.03.2018 год.;
сумата 7 267,10 лева разноски
по делото, пропорционално на уважената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на третите лица - помагачи
на страната на ищеца - МИПТРАНС 2008“
ЕООД, ЕИК 200 536 854, със седалище и адрес на управление гр. Земен 2440,
община Земен, обл. Перник, ул. „Никола Вапцаров“ № 28, представлявано от П.С.С.
и „АЛФА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 203 346 689, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „Иларион Макариополски“ №
112, представлявано от С.И.Т..
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните – главни и подпомагащи.
Окръжен
съдия: ……………………………………..