РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Враца, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420102659 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Е. Т. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *****, ул. „****“ № ***, против Кооперация „Трудово
производителна земеделска кооперация „Импулс““, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Криводол, ул. „Георги Дамянов“.
В исковата молба се навеждат твърдения, че на 01.10.2004 г. между ищцата и
ответника бил сключен трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, съгласно който Е.
Т. А. била назначена на длъжност „Домакин и Охрана на труда“, като към договора били
подписани Допълнително споразумение към трудов договор № 2 от 05.01.2016 г. и
Допълнително споразумение към трудов договор № 3 от 30.05.2019 г., с които били уредени
изменения в частта за дължимото месечно трудово възнаграждение. Съгласно последно
подписаното и от двете страни Допълнително споразумение към трудов договор № 3 от
30.05.2019 г. на служителя се дължало основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 655,00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 90,39 лв. Твърди се, че въпреки че ищцата била в активно трудово
правоотношение и изпълнявала своите трудови задължения добросъвестно, от м. януари
2020 г. работодателят преустановил изплащането на дължимото трудово възнаграждение.
Посочва се, че с молба от 21.10.2021 г. служителката поискала прекратяване на трудовия
договор, поради което била издадена Заповед № 1/27.102021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Поддържа се, че към датата на подаване исковата молба на ищцата не са изплатени
възнаграждения за положен труд, както следва: за 01.2020 г. – 749,32 лв., представляващи
брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.02.2020 г. до датата на
предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 171,30 лв; за 02.2020 г. – 749,32
лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.03.2020
г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 165,27 лв.; за
03.2020 г. – 749,32 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за
1
забава от 01.04.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер
на 158,81 лв.; за 04.2020 г. - 749,32 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение,
ведно с лихва за забава от 01.05.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер
на 152,57 лв.; за 05.2020 г. – 749,32 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение,
ведно с лихва за забава от 01.06.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба –
29.08.2022 г., в размер на 146,12 лв.; за 06.2020 г. – 749,32 лв., представляващи брутно
трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.07.2020 г. до датата на предявяване
на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 139,87 лв.; за 07.2020 г. – 749,32 лв.,
представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.08.2020 г. до
датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 133,42 лв.; за 08.2020 г.
– 753,25 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от
01.09.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 127,63
лв.; за 09.2020 г. – 753,25 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с
лихва за забава от 01.10.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в
размер на 121,36 лв.; за 10.2020 г. – 753,25 лв., представляващи брутно трудово
възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.11.2020 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 114,87 лв.; за 11.2020 г. – 753,25 лв.,
представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.12.2020 г. до
датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 108,59 лв.; за 12.2020 г.
– 753,25 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от
01.01.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 102,11
лв.; за 01.2021 г. – 753,25 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с
лихва за забава от 01.02.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в
размер на 95,62 лв.; за 02.2021 г. – 753,25 лв., представляващи брутно трудово
възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.03.2021 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 89,76 лв.; за 03.2021 г. – 753,25 лв.,
представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.04.2021 г. до
датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 83,28 лв.; за 04.2021 г. –
753,25 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от
01.05.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 77,00
лв.; за 05.2021 г. – 753,25 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с
лихва за забава от 01.06.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в
размер на 70,51 лв.; за 06.2021 г. – 753,25 лв., представляващи брутно трудово
възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.07.2021 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 29.08.2022 г., в размерна 64,24 лв.; за 07.2021 г. – 753,25 лв.,
представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.08.2021 г. до
датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 57,75 лв.; за 08.2021 г. –
757,18 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с лихва за забава от
01.09.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 51,53
лв.; за 09.2021 г. – 757,18 лв., представляващи брутно трудово възнаграждение, ведно с
лихва за забава от 01.10.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба – 29.08.2022 г., в
размер на 45,22 лв.; за 10.2021 г. – 648,90 лв., представляващи брутно трудово
възнаграждение, ведно с лихва за забава от 01.11.2021 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 29.08.2022 г., в размер на 33,17 лв.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищцата процесните суми.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че ищцата в нарушение на принципите за
добросъвестност упражнява процесуалните си права. Посочва се, че ищцата не сочи и не
представя доказателства, с които при условията на пълно доказване да установи, че през
процесния период е престирала труд при работодателя си. Твърди се, че бившият
2
председател на кооперацията М. М. е починал в края на 2019 г., като ТПЗК „Импулс“ е
останала без легитимно ръководство до вписването в Търговски регистър на 14.10.2021 г.
като председател на Г. Ц. Г.. Сочи се, че дейността на кооперацията е била силно
ограничена, като са били изготвяни декларация № 1 и № 6 и са били подавани към НАП, за
да не се прекъсват осигуровките, но без реално да се престира труд. Твърди се, че трудовото
правоотношение за длъжността на ищцата е съществувало, но след като през процесния
период ищцата не е изпълнявала трудовите си задължения, без да е налице ангажиращо
отговорността на работодателя поведение на негов представител, то претенцията за
заплащане на трудово възнаграждение за този период е неоснователна.
Иска се от съда предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно е от приетия по делото трудов договор № 3/01.10.2004 г., че считано от
01.10.2004 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „Домакин и охрана на труда“ при ответника с основно
трудово възнаграждение в размер на 120,00 лв.
От приетото по делото Допълнително споразумение № 3/30.05.2019 г. се установява,
че считано от 30.05.2019 г. на ищцата е определено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 655,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 90,39 лв.
Представена е длъжностна характеристика на домакин и охрана на труда в ТПЗК
„Импулс“, съгласно която част от задълженията на домакина са, както следва: да закупува
резервни части, материали, горива и смазочни масла за нуждите на кооперацията, като ги
заскладява със складова разписка; след прибиране на реколтата да заприхождава получената
продукция с акт за добив и протокол от комисия, участвала като контрол при жътвата; да
раздава лично ползване на следен добив – пщеница, ечемик, слънчоглед и овес по списъци,
представени от касиера и одобрени от председателя; да раздава рента съгласно Устава на
ТПЗК „Импулс“ съгласно списък, изготвен от домакина и касиера и одобрен от
председателя на кооперацията, да представя оформените списъци на счетоводителя; да
отговаря за цялата заскладена продукция, резервни части, материали, препарати, горива и
смазочни масла; да изпълнява други задължения извън домакинската работа, поставени от
председателя на кооперацията. Съгласно длъжностната характеристика задълженията на
охраната на труда са, както следва: всеки месец да прави инструкция на персонала на ТПЗК
„Импулс“ и на лицата по граждански договори; всяка вечер да издава на охраната
наличното гориво по трактори, комбайни и сутрин да го приема от нощната охрана срещу
подписи. Посочено е, че при напускане на домакина той следва да предаде наличните
материали, резервни части, препарати, горива и смазочни масла, готова продукция и стоки с
приемо-предавателен протокол /извършва се инвентаризация/.
От приетата по делото Заповед № 1/27.10.2021 г., се установява, че считано от
27.10.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ.
Видно от приетата по делото извадка от ТРРЮЛНЦ М. Е. М. е вписан като
председател на ответната кооперация на 11.11.2011 г., а Г.Ц. Г. е вписан като председател на
кооперацията на 14.10.2021 г. От приетото по делото удостоверение за наследници се
установява, че М. Е. М. е починал на 28.12.2019 г.
Приета като доказателство е и извадка от доклад за фактически констатации на ТПЗК
„Импулс“, изготвен от счетоводна къща „ЕК ОДИТ“ ЕООД, в която е посочено, че от
14.10.2021 г. кооперацията се представлява от Г.Ц. Г., като предишният председател М. М. е
починал на 28.12.2019 г. Отразено е, че за периода от 28.12.2019 г. до 14.10.2021 г. поради
„съдебни обжалвания“ кооперацията е била без ръководство, което предполага правна
невъзможност да функционира. Посочено е, че не са изготвени и подадени финансови
3
отчети и годишни данъчни декларации за 2019 г. и 2020 г. поради липса на ръководство.
Отразено е, че кооперацията не е подавала справки-декларации по ЗДДС в периода 02.2020-
02.2021 г. и е дерегистрирана по ЗДДС, считано от 17.02.2021 г.
Представено е изготвено искане за писмени обяснения и представяне на документи
от 09.03.2021 г., изготвено от председателя на ТПЗК „Импулс“ Галин Гаврилов, изпратено
до ищцата Е. А. във връзка с установени след инвентаризация липси, което е връчено на
28.03.2022 г.
Приет като доказателство е сигнал с вх. № 590/30.03.2022 г., подаден от председателя
на ТПЗК „Импулс“ Г. Г., против ищцата Е. А. до Окръжна прокуратура – Враца във връзка с
извършени инвентаризации с цел констатиране на наличните дълготрайни материални
активи и наличната готова продукция на кооперацията и във връзка с констатирани липси
след вписването на 14.10.2021 г. на Г. Ц.Г. като председател на ТПЗК „Импулс“. Приета е
жалба с вх. № 2326/04.10.2022 г., подадена от председателя на ТПЗК „Импулс“ Г.Г., против
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 24.06.2022 г. по преписка
№ 2326/2022 г. на Районна прокуратура – Враца.
Представено е писмо с изх. № 23005521/30.01.2023 г. от Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Враца, в което е посочено, че за периода от 01.01.2020 г. до м. октомври 2021 г. от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца са извършени две проверки на ТПЗК „Импулс“.
Приети са доклади, съставени от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца,
от 12.05.2021 г. и от 23.06.2021 г. относно установени факти и обстоятелства във връзка с
постъпили заявления по чл. 327, ал. 2 КТ, както и констативни протоколи за извършени
проверки от инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца на 20.04.2021 г., на
05.05.2021 г., на 03.06.2021 г. и на 22.06.2021 г. В констативните протоколи от 20.04.2021 г.
и от 22.06.2021 г. е отразено, че е посетен адреса на ТПЗК „Импулс“, като стопанският двор
е бил заключен, не е имало работници и не се е извършвала стопанска дейност. В
констативните протоколи от 05.05.2021 г. и от 03.06.2021 г.е отразено, че е посетен адреса
на ТПЗК „Импулс“, като в стопанския двор на кооперацията не се е извършвала стопанска
дейност, в офиса се е намирала Е. Т. А., която е пояснила, че като материално отговорно
лице идва в офиса на кооперацията.
Приети като доказателства по делото са протоколи за ожъната реколта и постъпила
пшеница в склада на кооперацията с приложени кантарни бележки за периода от 14.07.2020
г. до 17.07.2020 г., от 22.07.2020 г. до 24.07.2020 г., от 28.07.2020 г. до 07.08.2020 г., от
10.08.2020 г. до 12.08.2020 г., като във всички протоколи е отбелязано, че Е. А. е
присъствала.
Представени са фактури от 11.07.2020 г., 13.07.2020 г., 17.07.2020 г., 24.07.2020 г.,
07.08.2020 г., 10.08.2020 г., 12.08.2020 г. с получател ТПЗК „Импулс“, издадени за части за
комбайни и за зареждане на гориво и част от тях подписани от Е. А..
Приети като доказателства са и протоколи от 25.08.2020 г. и от 29.08.2020 г. от
заседаня на управителния и контролния съвет и на член-кооператори на ТПЗК „Импулс“, на
които е присъствала ищцата, проведени за отчитане на жътвата на пшеницата реколта 2020
г., заплащане на работниците и определяне и раздаване на рента за 2020 г.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетеля К.
П. К. се установява, че същият е бил член-кооператор в кооперацията към датата на смъртта
на предходния й председател М.М.и председател на контролния съвет преди над 10 години.
Свидетелят посочва, че след смъртта на М. М., още същата вечер, трябвало да се назначи
пазач на кооперацията, като пазачи станали ищцата, която била домакин, както и един от
трактористите. Членовете на кооперацията решили ищцата да стане пазач. Това се
наложило, защото в кооперацията се намирала цялата техника – трактори, комбайни, масла,
като всичко това било зачислено на Е. А.. Свидетелят посочва, че ищцата не е отсъствала
нито един ден от работа от първия ден след смъртта на М. до избирането на нов председател
на кооперацията. Всеки ден ходела в кооперацията, като и свидетелят ходел, за да не бъде
4
сама. Когато посещавал кооперацията, ищцата винаги била там. Свидетелят твърди, че
трябвало да се направи събрание за избиране на нов председател на кооперацията и ако не
била ищцата, събранието нямало да се състои. Сочи, че имало 3 500 дка жито за жътва, като
Е. А. организирала жътвата му. Тя раздала и рентата, която била изплатена в натура на
всички член-кооператори, като свидетелят присъствал на раздаването на рентата.
Свидетелят посочва, че на складовете в кооперацията, в които имало жито, първоначално
били поставени катинари от член-кооператори, впоследствие други член-кооператори
сложили втори катинари на складовете, като по-късно катинарите били свалени от комисия,
състояща се от 12 човека.
Разпитан като свидетел е и П. С. А., от разпита на когото се установява, че същият е
член на кооперацията и е бил тракторист в нея от м. януари 2020 г. до м. април 2021 г.
Свидетелят посочва, че след смъртта на председателя М. М. имуществото на кооперацията
се пазело от ищцата и трактористите. Посочва, че те работели през деня – припалвали
машините, прехвърляли житото, след като е ожънато. Ищцата била домакин и всичко се
„водело“ на нея. Свидетелят твърди, че е ходил всеки ден в кооперацията и Е. А. била всеки
ден там. През нощта в кооперацията имало пазач, като ищцата ходела и през деня, и през
нощта там. Жътвата се организирала от Е. А. и от управителния и контролния съвет, които
били избрани по времето на предходния председател. Рентата била раздадена от ищцата и от
контролния съвет, като била получена в натура. Свидетелят посочва, че е получил трудово
възнаграждение за периода от м. януари 2020 г. до м. април 2021 г., като никой не възразил,
че не му се дължи трудово възнаграждение за този период.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни и
почиващи на непосредствените им възприятия.
По реда на чл. 176 ГПК по делото е изслушана ищцата Е. Т. А., която посочва, че
след внезапната смърт на предходния председател на кооперацията М. М.всички били
стресирани, защото трябвало да охраняват кооперцията, като тъй като никой не пожелал,
първата нощ останала да охранява ищцата с един от трактористите. Преди смъртта му през
нощта минавал М. М.. Трябвало да се помисли за организиране на събрание за избор на нов
председател, като ищцата започнала да подготвя събранието. Събранието се провело и за
председател бил избран Г. Г.. Ищцата твърди, че няколко дни след събранието Г. й поискал
ключовете от складовете, които се намирали у нея, тя отказала, тъй като той не бил вписан
все още като председател, след което той поставил катинари на складовете, за да не може и
ищцата да влиза. Ищцата посочва, че за да се прибере пшеницата, около 15 член-
кооператори, членове на контролния съвет и трактористи взели решение и съставили
протокол да се свалят вторите катинари. Решението за жътва било взето от същата група.
Било взето и решение от член-кооператорите с протокол да бъде раздадена рента по 120 кг
на декар на всички, които притежават земя в кооперацията и които имали право на рента.
Рентата била платена в натура. Ищцата твърди, че когато имало проверки от Инспекцията
по труда или от Икономическа полиция, само тя била в кооперацията. Посочва, че след
жътвата и раздаването на рентите ежемесечно е подавала декларация в ОС „Земеделие“ за
наличните количества зърно, ходела всеки ден в кооперацията, защото не можела да остави
всичко така, тъй като имало много техника и препарати.
По реда на чл. 176 ГПК по делото е изслушан и Г.Ц. Г. – представител на ответната
кооперация, който посочва, че след избора му за председател през м. февруари 2020 г. е
запечатал складовете на кооперацията с решение на новоизбрания от проведеното общо
събрание управителен и контролен съвет. Причината била, че имало постъпили жалби в
Агенция по вписванията за незаконосъобразности при избора му и вписването се забавило.
Притеснявал се, че някои от нещата могат да изчезнат, затова запечатали складовете с втори
катинари. Твърди, че през този период не е осъществявал никаква дейност, тъй като имало
жалби против него и бил предупреден с протокол, че до вписването му като легитимен
председател няма право да взима решения, свързани с кооперацията.
5
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чието заключение
общият размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода от м. 01.2020 г.
до м. 10.2021 г. е сума в размер на 16 128,22 лв. Общият размер на нетното трудово
възнаграждение за периода от м. 01.2020 г. до м. 10.2021 г. представлява сума в размер на
12 515,05 лв., ако се приеме, че за м. януари 2020 г. нетната сума за получаване е в размер на
581,45 лв. Според заключението за периода от м. 01.2020 г. до м. 10.2021 г. на ищцата е
изплатена сума в размер на 350,00 лв., представляваща аванс от заплатата й за м. януари
2020 г. Съгласно заключението нетното трудово възнаграждение на ищцата за м. януари
2020 г. след приспадане на авансовото плащане в размер на 350,00 лв., представлява сума в
размер на 231,45 лв. Вещото лице е изчислило, че общият размер на лихвата за забава върху
неизплатените нетни трудови възнаграждения, считано от датата на забава за всяко едно от
тях до предявяването на исковата молба, е сума в размер на 2 092,47 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чието заключение
годишните финансови отчети за 2019 г. и 2020 г. и годишните данъчни декларации за 2019
г. и 2020 г. към ТРРЮЛНЦ на ТПЗК „Импулс“ не са изготвени, приети и подадени
своевременно в законоустановените срокове, подадени са след 14.10.2021 г. – на 22.02.2022
г. Според експертизата по данни на ИС на НАП за периода от м. 02.2020 г. до м. 02.2021 г.
от ТПЗК „Импулс“ няма подавани справки-декларации по ЗДДС, касаещи данъчни периоди
от м. 02.2020 г. до м. 02.2021 г. Съгласно заключението ТПЗК „Импулс“ е дерегистрирана
по инициатива на НАП на 17.02.2021 г. на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС за системно
неизпълнение на задълженията по ЗДДС. Налице е покана с изх. № ДДС-106/22.04.2022 г. за
подаване на липсващи справки-декларации за данъчен период от м. 02 и м. 03 2020г. и за
съставяне на АУАН, която е връчена по електронен път на 28.10.2021 г. Съгласно
експертизата броят на работниците и служителите в кооперацията по периоди е както
следва: за периода от м. 01.2020 г. до м. 06.2020 г. – трима служители и петима работници;
за периода от м. 07.2020 г. до м. 09.2020 г. – трима служители и четирима работници; за м.
10.2020 г. – трима служители и един работник; за периода от м. 11.2020 г. до м. 04.2021 г. –
трима служители и четирима работници; за м. 05.2021 г. – трима служители и двама
работници; за периода от м. 06.2021 г. до м. 09.2021 г. – трима служители и един работник;
за м. 10.2021 г. данните са взети от две ведомости за работни заплати, като според първата
броят на служителите е трима, а на работниците – четирима, а според втората – броят на
служителите е четирима, а броят на работниците – двама. Според заключението с
изключение на част от трудовите възнаграждения на трима от служителите за м. 01.2020 г.,
които са изплатени с РКО, издадени през същия месец, всички останали дължими трудови
възнаграждения на работниците и служителите на кооперацията за процесния период са
изплатени от работодателя с платежни нареждания на 15.06.2022 г., 12.09.2022 г., 10.05.2022
г. и 26.07.2022 г.
Експертизите са приети, като същите не са оспорени от страните. Съдът ги кредитира,
като счита, че са обективни, подробно мотивирани и компетентно изготвени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответника,
както следва: по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 16 447,50 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от м. януари 2020 г. до м. октомври 2021 г.
включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 2 310,00 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяко едно от
неизплатените месечни трудови възнаграждения, от деня на забавата му, до 29.08.2022 г. –
датата на подаване на исковата молба в съда.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже следните кумулативни
6
предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение по валидно сключен трудов договор с
ответната кооперация в процесния период; 2. полагането на труд /престирането реално на
трудовата сила/ от ищцата при работодателя-ответник в процесния период /м. януари 2020 г.
до м. октомври 2021 г. включително/ и 3. размера на месечното трудово възнаграждение. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на изпълнение на задължението за
погасяване на дълга, както и възражението си, че кооперацията е останала без легитимно
ръководство в периода от края на 2019 г. до 14.10.2021 г. и че не е осъществявала дейност.
Обстоятелството, че в процесния период между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на трудов договор от 01.10.2004 г., съгласно който ищцата е
заемала длъжност „Домакин и Охрана на труда“ при ответника, е отделено като безспорно с
изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение № 1593/19.10.2022 г. и
приет за окончателен с протоколно определение от 30.11.2022 г. Този факт се установява и
от приетите като доказателства Трудов договор № 3/01.10.2004 г., както и Заповед №
1/27.10.2021 г.
Спорно между страните е обстоятелството дали ищцата е престирала реално
трудовата си сила при работодателя-ответник в процесния период.
Тъй като по своето правно естество трудовият договор е синалагматичен, трудовото
възнаграждение се дължи при изпълнение от страна на работника на неговото задължение
да предостави на работодателя през уговореното работно време своята трудова сила.
По силата на чл. 15 и сл. от Закона за кооперациите /ЗК/ органи на кооперацията са
общото събрание, управителният съвет, контролният съвет и председателят на
кооперацията, като законът е уредил подробно правата и задълженията, с които всеки от
тези органи разполага и упражняването на които обвързва юридическото лице -
кооперацията, по силата на чл. 131 от ЗЛС. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗК,
кооперацията се представлява от нейния председател.
По делото се установи, че предходният председател на ответната кооперация М. Е. М.
е починал на 28.12.2019 г., като нов председател на кооперацията е вписан на 14.10.2021 г. –
Г. Ц. Г.. Следователно в сочения период ТПЗК „Импулс“ действително не е имала вписан в
ТРРЮЛНЦ председател и е била без надлежен органен представител. С предсрочното
прекратяване на правомощията на председателя на кооперацията обаче останалите органи
на кооперацията не престават да функционират и трудовите правоотношения на
работниците и служителите с кооперацията като работодател запазват съществуването си.
Липсата на надлежен органен представител на кооперацията в периода от 28.12.2019 г. до
14.10.2021 г. не е основание да се приеме, че по принцип работниците и служителите на
кооперацията не могат да престират трудовата си сила, поради което възражението на
ответника в тази насока е неоснователно.
Несъстоятелно е и възражението на ответника, че през процесния период дейността
на кооперацията е била силно ограничена, като не се е престирал труд от работниците и
служителите, а само са били подавани декларации към НАП, за да не се прекъсват
осигуровките им. Подобно твърдение е в противоречие с установеното от вещото лице по
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която всички останали
дължими трудови възнаграждения на работниците и служителите на кооперацията за
процесния период са изплатени от работодателя с платежни нареждания на 15.06.2022 г.,
12.09.2022 г., 10.05.2022 г. и 26.07.2022 г. С изплащането на дължимите трудови
възнаграждения на останалите работници и служители в кооперацията работодателят
признава обстоятелството, че за посочения в заключението период, съвпадащ с процесния,
7
същите са престирали трудовата си сила при ТПЗК „Импулс“.
От разпита на свидетелите К. К. и П. А. еднопосочно се установява, че след смъртта
на предходния председател на кооперацията М. М. до вписването на нов председател на
кооперацията ищцата е ходила на работа всеки ден, тъй като отговаряла за цялата техника,
находяща се в стопанския двор. Свидетелите посочват, че през процесния период действията
във връзка с пазенето на имуществото на кооперацията, организирането на общо събрание за
избор на нов председател, организирането на жътва през 2020 г. и раздаването на рента на
член-кооператорите са се извършвали от ищцата в качеството и на домакин и охрана на
труда. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал. От представените констативни
протоколи за извършени проверки от инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Враца от 05.05.2021 г. и от 03.06.2021 г. е отразено, при посещение на адреса на ТПЗК
„Импулс“ в офиса се е намирала Е. Т. А., а във всички представени протоколи за ожъната
реколта и постъпила пшеница в склада на кооперацията с приложени кантарни бележки за
периода от 14.07.2020 г. до 17.07.2020 г., от 22.07.2020 г. до 24.07.2020 г., от 28.07.2020 г. до
07.08.2020 г., от 10.08.2020 г. до 12.08.2020 г. е отбелязано, че ищцата е присъствала. Видно
от приетите фактури от 11.07.2020 г., 13.07.2020 г., 17.07.2020 г., 24.07.2020 г., 07.08.2020 г.,
10.08.2020 г., 12.08.2020 г. с получател ТПЗК „Импулс“, издадени за части за комбайни и за
зареждане на гориво, част от които са подписани от Е. А., на посочените дати са закупувани
резервни части, смазочни материали и горива, каквито задължения е имала ищцата по
длъжностна характеристика.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че в длъжностната характеристика на
ищцата е регламентирано, че част от задълженията й са да отговаря за цялата заскладена
продукция, резервни части, материали, препарати, горива и смазочни масла, като при
напускане тя следва да предаде наличните материали, резервни части, препарати, горива и
смазочни масла, готова продукция и стоки с приемо-предавателен протокол /извършва се
инвентаризация/. Следователно ищцата е отговорна за наличните посочени материали и
продукция в кооперацията до прекратяването на трудовото й правоотношение. По делото
беше установено, че ищцата не е отсъствала от работа в процесния период, като част от
задълженията й по длъжностна характеристика са били именно да пази продуктите, за които
е отговорна, поради което дори при липса на активна дейност на ответната кооперация,
следва да се приеме, че ищцата е престирала реално работната си сила при работодателя.
Работната сила представлява съвкупността от психо-физичните качества на човека, който
чрез своята деятелност, чрез използване на натрупаните знания, умения и практически опит
създава определени материални или неимуществени блага. В този смисъл дори и
работодателят да е бил със силно ограничена дейност, при престирането на труд от
служителя му се дължи уговореното трудово възнаграждение.
Следователно съдът намира, че по делото е установено, че ищцата е престирала труд,
като е предоставяла на разположение на работодателя своята работна сила, за което й се
дължи трудово възнаграждение за периода от м. януари 2020 г. до м. октомври 2021 г.
включително.
Съгласно константната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, в
Решение № 166/25.02.2010 г., постановено по гр. д. № 220/2009 г. по описа на ВКС, III г. о.,
може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъкът от чистата сума за
получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като в
решението следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се
присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия
данък върху общия доход и осигурителните вноски.
Установи се по делото, че неплатеното нетно трудово възнаграждение за процесния
период е в общ размер от 12 165,05 лв. /при първоначалното изчисление – 12 515,05 лв.,
8
вещото лице е взело предвид нетна сума за получаване за м. януари 2020 г. в размер на
581,45 лв., като впоследствие е уточнило, че нетното трудово възнаграждение на ищцата за
м. януари 2020 г. след приспадане на авансовото плащане в размер на 350,00 лв.,
представлява сума в размер на 231,45 лв./. Ответникът нито наведе твърдения, че е погасил
задължението си да заплати дължимите трудови възнаграждения на ищцата, нито е
ангажирал доказателства за установяването на този факт. Искът следва да бъде уважен до
размера от 12 165,05 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 16 447,50 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже възникването
на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
Правната норма, уредена в чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предписва, че при забава за изпълнение
на парично задължение длъжникът дължи законната лихва за забава. Трудовото
възнаграждение се изплаща ежемесечно съгласно чл. 270 КТ. Следователно, след изтичането
на всеки един месец, за които се претендира присъждане на трудово възнаграждение и през
който същото не е изплатено, работодателят дължи обезщетение в размер на законната
лихва за забава до окончателното плащане на главното парично вземане.
Установи се по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимото се трудово възнаграждение на ищцата за периода от м. януари 2020 г. до м.
октомври 2021 г. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимата лихва за забава върху неизплатените нетни трудови възнаграждения, считано от
датата на забава за всяко едно от тях до предявяването на исковата молба, е в общ размер от
2 092,47 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на задължението му за
заплащане на претендираната лихва за забава. Предявеният иск следва да бъде уважен до
размера от 2 092,47 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 2 310,00 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 1 596,20 лв., представляваща направени разноски в
производството за платено адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част
от предявените искове. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Тъй като в представения договор за
правна помощ и съдействие между ищцата и процесуалния й представител не е посочена
дата на сключването му, съдът намира, че следва да бъде взета предвид редакцията на
Наредба № 1/19.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
датата на депозиране на исковата молба – 29.08.2022 г. Съгласно чл. 2, ал. 5 от същата за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на трудово
възнаграждение в общ размер от 16 447,50 лв., минималният размер на адвокатското
възнаграждение по който възлиза на 1 023,43 лв. и за заплащане на обезщетение за забава в
общ размер от 2 310,00 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение по който
възлиза на 391,70 лв., или общо минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на 1 415,13 лв. Ищцата претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 2 100,00 лв., което съдът не счита за прекомерно като се има предвид че делото се
отличава с фактическа и правна сложност – проведени са общо пет открити съдебни
заседания, на четири от които е присъствал процесуалният представител на ищцата, събрани
са множество писмени доказателства, разпитани са двама свидетели и са изслушани
заключенията на три експертизи. Следователно няма основание за намаляване на размера на
9
дължимото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Претендираните от него разноски са съгласно депозирания
списък по чл. 80 ГПК, който включва сумата от 1 320,00 лв. – адвокатско възнаграждение и
250,00 лв. – възнаграждение за вещо лице. Неоснователно е направеното от ищеца
възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар, тъй като,
както вече беше изяснено, общо минималният размер на дължимото адвокатско
възнаграждение по предявените искове възлиза на 1 415,13 лв., която сума е по-голяма от
заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника. Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника сумата от 376,65 лв., представляваща направени разноски в
производството за платено адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице,
пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Враца следващата се държавна
такса и разноски по делото, или сумата от 1 026,36 лв., определена пропорционално на
уважената част от исковете съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата, от които – 570,30 лв. държавна такса, дължима за
уважената част от исковете, и 456,06 лв. – възнаграждение за вещо лице.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта за присъденото възнаграждение за труд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Кооперация „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс““,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Криводол, ул. „Георги Дамянов“,
да заплати на Е. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ********, ул. „**************“ №***,
сумите, както следва:
- на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 12 165,05 лв., представляваща неизплатени
нетни месечни трудови възнаграждения за периода от м. януари 2020 г. до м. октомври 2021
г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 29.08.2022 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата до пълния предявен размер от 16 447,50 лв. като неоснователен.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 092,47 лв., представляваща обезщетение
за забава върху всяко едно от неизплатените нетни месечни трудови възнаграждения за
периода от м. януари 2020 г. до м. октомври 2021 г. включително, считано от деня на
забавата им до 29.08.2022 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата до пълния предявен размер от 2 310,00 лв. като
неоснователен.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 596,20 лв., представляваща направени
разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение, пропорционално на
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
****, ул. „****“ № ****, да заплати на Кооперация „Трудово производителна земеделска
кооперация „Импулс““, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Криводол,
ул. „Георги Дамянов“, сумата от 376,65 лв., представляваща направени разноски в
производството за платено адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице,
пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Кооперация „Трудово производителна
земеделска кооперация „Импулс““, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Криводол, ул. „Георги Дамянов“ да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
10
сметка на Районен съд – Враца, сумата от 1 026,36 лв., от които 570,30 лв. – държавна такса,
дължима за уважената част от исковете, и 456,06 лв. – възнаграждение за вещо лице
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта на присъденото трудово възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му, а в частта на постановеното предварително изпълнение, в която част има
характер на определение, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд – Враца.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11