Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5373
по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците С.К.К. и В.Г. Н.-К.срещу
решение от 22.10.2020 г. по гр.д. №28851/2019 г. по описа на СРС, 128 състав, в
частта, в която са отхвърлени исковете за отмяна на решенията по т.1, 2 и 3 на
Общото събрание на Етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ул. ********представлявана от В.Й.,
взети на 24.04.2019 г., като ищците са осъдени да заплатят на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди, че първоинстанционният съдът неправилно е
приел, че в случая се касае за т.нар. неотложни случаи. Поддържа, че са нарушени разпоредбите на ЗУЕС за свикване
и провеждане на ОС. Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да
отмени решението и да уважи изцяло предявения иск. Претендират разноски.
Въззиваемата
страна етажните собственици на индивидуални
обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се гр. София, ул. ********в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК оспорват жалбата и молят обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендират разноски.
Образувано е и по насрещна въззивна жалба на етажните
собственици на
индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се
в гр. София, ул. ********срещу решение от 22.10.2020 г. по гр.д. №28851/2019 г. по
описа на СРС, 128 състав, в частта, в която са отменени решенията по т.4, 5 и 6
на Общото събрание на Етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ул. ********представлявана от В.Й.,
взети на 24.04.2019 г., като ответниците са осъдени да заплатят на ищците
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо,
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Твърди, че първоинстанционният съдът правилно е
приел, че е налице т.нар. неотложен случай по смисъла на чл.13 ал.1 пр.2 ЗУЕС,
но при липса на самостоятелно оспорване на материалната законосъобразност на всяко
едно от взетите решения от ОС на ЕС е налице произнасяне по непредявен иск. Поддържа, че по отношение на решението по т.4 е налице
недопустимост на предявения иск, тъй като се касае за отхвърляне на
предложение. Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да обезсили
решението, евентуално – да го отмени, и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендират разноски.
Въззиваемите С.К.К. и В.Г. Н.-К.в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват
жалбата и молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по
същество въззивната жалба е основателна, а насрещната въззивна жалба – частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, но частично
недопустимо в частта, в
която съдът е отхвърлил предявения иск за отмяна на решението по т.2 и е уважил предявения иск за отмяна на
решението по т.4 на Общото събрание на процесната ЕС, взето на 24.04.2019 г. Видно от представения по делото
протокол от проведеното на посочената дата ОС не е взето решение относно избор
на конкретна оферта от предложените материали и труд, а е постигнато принципно
съгласие за подмяна на настилките, както и да се направи допълнително проучване
/т.2/, и не е взето решение за сключване на договор с адвокат/адвокатска
кантора, който/която да представлява ЕС пред съдебните органи /т.4/. Предмет на иска по чл.40 ЗУЕС могат да бъдат само
решения, посочени в чл.11 ЗУЕС, но не и такива, с които е отказано вземане на решение /респ. отказано е да се
измени или отмени предходно решение на ОС/, тъй като съдът не може да вземе решение вместо
общото събрание - решение №39 от 19.02.2013 г. по гр.д. №657/2012 г., I ГО.
Неоснователни са доводите на ответниците за
недопустимост на решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, тъй
като е
налице произнасяне по непредявен иск. Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за
обезсилване на решението на първоинстанционния съд е налице само при разгледан
непредявен иск - когато в нарушение принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес решаващият съд се е произнесъл извън определеният от
страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита,
т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на
делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като
е разгледан иск на непредявено основание. В конкретния случай в исковата молба ищецът е навел доводи за незаконосъобразност
на решенията, свързани със свикването и провеждането на ОС на етажните
собственици по чл.13 ал.1 ЗУЕС, и първоинстанционният съд в съответствие с
твърденията на ищците е приел, че е налице нарушение именно в посочената
разпоредба, т.е. в съответствие с предмет на спора.
С оглед
изложеното предявеният иск по чл.40 ЗУЕС в частта за отмяна на решенията по т.2 и 4 на Общото събрание на Етажната собственост
на сграда с адрес: гр. София, ул. ********проведено
на 24.04.2019 г., се
явява недопустим, което води и до недопустимост на обжалваното решение,
налагаща неговото обезсилване в тази му част. След обезсилване на решението
делото следва да се прекрати в посочената част поради недопустимост на исковото
производство – чл.270 ал.3 изр.1 ГПК.
В останалата му част решението е частично неправилно по
следните съображения:
Уважаването на конститутивния иск по чл.40 ЗУЕС е обусловено
от установяването на едно от следните обстоятелства: решението на общото
събрание на ЕС противоречи на императивни правни норми или на разпоредби,
установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; решението е взето в
нарушение на предвидените в закона или правилника процедури и правила за
вземане на решение; решението е взето при нарушен ред за свикването на общото
събрание; решението е взето по въпрос, който е извън компетентността на общото
събрание на етажната собственост, предвидена в чл.11 ЗУЕС. С оглед исковия
характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното
начало, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба
обстоятелства, т.е. съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в
исковата молба, и не следи служебно за законосъобразността на решенията, взети
на проведеното общо събрание.
В конкретния случай в исковата молба ищецът е навел следните
доводи за незаконосъобразност на решенията, свързани със свикването и
провеждането на ОС на етажните собственици: нарушено е изискването на чл.13
ал.1 ЗУЕС за насрочване и провеждане на ОС най-рано на осмия ден след датата на
поставяне поканата, респ. не са налице неотложни случаи за свикване на събранието
не по-късно от 24 часа.
Съгласно чл.13 ал.1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди
датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и
часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които
свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да
бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне
на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и. По
делото не е спорно, че поканата за провеждане на процесното ОС е поставена на
информационното табло при входа на ЕС на 22.04.2019 г., което се установява и
от представения протокол, подписан от
трите лица, свикващи събранието. Съгласно разпоредбата на пар.1 т.16 ЗУЕС
неотложен случай е
наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за
разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни
конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова
увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни
конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което
възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в
нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и
здравето на собствениците, обитателите и други лица.
По делото няма спор, а и се установява от представения
протокол, че ОС е проведено на 24.04.2019 г., както и че са взети следните
решения: т.1. Извършване на неотложен частичен ремонт на покрив – източна и
южна част, съгласно термографски доклад от обследване на покрива, извършено на
17.09.2018 г.; т.3. Дадено е съгласие за извършване на подмяна на навес – вход,
по условията на Приложение №1; 5. Дадено е съгласие са продължаване на
граждански договор за почистване на общите части на ЕС, сключен с П.Т.на
15.04.2018 г.; 6. Дадено е съгласие поддръжката на зелените площи в прилежащия
двор на ЕС да бъде извършвана със собствен труд от М.Р.П., като необходимите
растения, материали, консумативи, инструменти и вода за поливане ще се
осигуряват от ЕС. Спорен е въпросът дали е налице хипотезата на чл.13 вр. пар.1
т.16 ЗУЕС – т.нар. неотложен случай.
В конкретния казус т.нар. неотложен случай е обоснован с
термографски доклад от 26.09.2018 г. от обследване на покрива, извършено на
17.09.2018 г., който е представен по делото и в който са констатирани проблеми
с хидроизолацията и фугите, отправени са препоръки за допълнителна проверка,
поправка на изолацията, префугиране и консултация със специалист по
хидроизолация.
От показанията на свид. Б.К.се установява, че от години в
процесната СЕС се водят дискусии за течове, на покрива са идвали различни фирми
и майстори, като след термографския доклад нещо не е направено. Свидетелят сочи
още, че ремонт не е правен, защото на майсторите не е осигуряван достъп до
всички апартаменти.
От показанията на свид. Г.Т.се установява, че на доста
събрания в процесната ЕС се е говорило за ремонти, като от два апартамента са
се оплаквали, че имат теч, но няма нормална комуникация, идвали са майстори и
фирми, но нищо не е направено.
От показанията на свид. Г.Д.се установява, че от години в
някои от апартаментите в сградата има течове, като през 2019 г. нещата много са
се влошили и на процесното ОС е трябвало да се вземе решение за ремонт, като и
преди това проблемите с течовете са били повдигани постоянно, но нищо не се е
случило. Свидетелят сочи още, че в нейния апартамент положението е много
сериозно – има голям теч над климатика, а и в целия апартамент с изключение на
банята, като причините да не се прави ремонт е недостиг на средства и ограничен
достъп до покрива от страна на собственика на апартамента в подпокривното
пространство.
От показанията на свид. Д.В.се установява, че ремонт на
покрива се налага поради течове пред годините, които са се засилили през
пролетта, които течове са в ап.19 и ап.20Б, като в ап.19 има много мухъл, а
по-късно се е появил теч и в ап.21. Свидетелят сочи още, че са събирани оферти
за ремонта, но е имало проблем с достъпа и след осигурен такъв са събрани
офертите, но ремонт не е извършен поради липса на средства и неосигуряване на
достъп от страна на собственика на ап.24.
При тези данни
настоящият въззивен състав намира, че по делото не е доказано наличието на
неотложен случай по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на пар.1
т.16 ЗУЕС. Не са установени каквито и да е факти и обстоятелства, които
позволяват да се квалифицира ситуацията като неотложна. Фактическите твърдения
на ответника за неотложност касаят единствено решението по т.1 от провелото се
процесно ОС. Сам по себе си фактът, че са налице течове от дълго време, както и
покривът не е ремонтиран в един продължителен период от време обаче не може да
доведе до извод, че ремонтирането му към процесния момент е било неотложно – не
се установява нито опасност за разрушаване на сградата или на нейни
конструктивни елементи, общи части, инсталации, нито да се възпрепятства
нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, нито да е
налице опасност за живота и здравето на собствениците, обитателите и други лица.
При това положение процедурата по провеждане на събранието
се явява опорочена, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл.13
ал.1 ЗУЕС за спазване на предвидения в закона ред за свикване на общото
събрание, гарантираща възможността на етажните собственици да вземат участие
при провеждане на общото събрание, което води като резултат до
незаконосъобразност на проведеното на 24.04.2019 г. общо събрание, респ.
взетите на него решения не пораждат правни последици. Само по себе си, това е
достатъчно основание за отмяна на взетите решения на общото събрание на ЕС.
С оглед изложеното обжалваното решение се явява неправилно в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС е отхвърлен
по отношение на решенията по т.1 и 3, поради което следва да бъде отменено в
тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което взетите на 24.04.2019
г. решения на общото събрание на етажната собственост по т.1 и 3 и обективирани
в протокол от същата дата, да бъдат отменени, а в останалата част, в която са
отменени решенията по т.5 и 6, решението следва да бъде потвърдено. Решението
следва да бъде отменено и в частта, в която на ответниците за присъдени
разноски за разликата над сумата от 166,67 лв.
С оглед изхода
на делото и направеното искане на ищците на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да
се присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в размер
на сумата от 150,00 лв. и разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 200,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода
на делото и направеното искане на ответниците на основание чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК
следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата
от 25,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 333,34 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение №20232695/22.10.2020 г., постановено
по гр.д. №28851/2019 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, в частта, в която е отменено по искът на С.К.К.,
ЕГН **********, и В.Г.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, решението по т.4 на Общото събрание на Етажната
собственост на сграда с адрес: гр. София, ул. ********представлявана
от В.Й., взето на 24.04.2019 г., и в частта, в която е отхвърлен
искът на С.К.К., ЕГН **********, и В.Г.Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, за отмяна на решението по т.2 на Общото събрание на Етажната
собственост на сграда с адрес: гр. София, ул. ********представлявана
от В.Й., взето на 24.04.2019 г., и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази част.
ОТМЕНЯ
решение №20232695/22.10.2020 г., постановено
по гр.д. №28851/2019 г. по описа на СРС, ГО, 128 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете на С.К.К.,
ЕГН **********, и В.Г.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, за отмяна на решенията по т.1 и 3 на Общото събрание на
Етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ул. ********представлявана от В.Й.,
взети на 24.04.2019 г., и в частта, в която С.К.К., ЕГН **********, и В.Г.Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, са осъдени да заплатят на Етажната
собственост на
сграда с адрес: гр.София, ул. ********разноски
за разликата над сумата от 166,67 лв., и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.40 ал.1 ЗУЕС, предявен от С.К.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
и В.Г.Н., ЕГН **********, съдебен адрес:
***, срещу етажните собственици на
индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се
в гр. София, ул. ********решения по т.1 и т.3, взети на Общо събрание на
етажната собственост, проведено на 24.04.2019 г., и обективирани в протокол от
същата дата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА етажните собственици на индивидуални
обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул. „*********да заплатят на С.К.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, и В.Г.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително сумата от 150,00 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 250,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, и В.Г.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, да заплатят на етажните собственици на индивидуални
обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул. ********на основание чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК сумата от 358,34 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.