Р Е Ш Е Н И Е
№ 1411 24.10.2018 год. гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд 17-ти наказателен състав
на първи октомври две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря Д. М., като разгледа докладваното от съдия Бобоков НАХД № 4067 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от А.Б.Е. – руски гражданин срещу Наказателно постановление № */*., издадено от Началника група към ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.3 ал.3 т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 6 месеца.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се сочат конкретни основания за отмяната му.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален представител, който поддържа доводите изложени в жалбата и моли да се отмени обжалваното НП.
Наказващия орган, редовно призован, не изпрати представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното постановление.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я намира за процесуално допустима.
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.05.2018г. около 22,51 часа жалбоподателят управлявал автомобила „Инфинити” на изхода на КПП Летище в гр.Бургас. Автомобила бил спрян за проверка от служители на „Гранична полиция“, тъй като забелязали водача да употребява алкохол преди да управлява МПС-то. За съдействие дошъл служител от сектор „Пътна полиция“ - св.Х.. Той изпробвал водача – Е. с дрегер за наличие на алкохол, който отчел 0,80 промила в издишания въздух. Бил издаден и талон за медицинско изследване, но такова не било проведено. При тези факти актосъставителя приел, че е налице нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП и съставил на жалбоподателя АУАН.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното в настоящото производство обжалваното НП, като наказващия орган е възприел изцяло посочената в АУАН фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за основателна, като съображенията за това са следните:
Административно-наказателното производство е започнало и е завършило при съществено нарушение на процесуалните правила.
На първо място, при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Редакцията на този текст от закона вменява задължение на съставителите на акта да предоставят възможност на нарушителя да се запознае с неговото съдържание и да го подпише.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е руски гражданин, както и че не владее български език. Ето защо, при отсъствието на преводач, той не е имал възможност да се запознае със съдържанието на акта на разбираем за него език. След като не е разбирал в детайли съдържанието на акта, той е бил лишен от възможността да упражни правото си на възражение срещу констатациите в него.
В ЗАНН няма изрична разпоредба, която да урежда на какъв език трябва да се води административно-наказателното производство, както и такава относно възможността за лицата, които не владеят български език, да се ползват от родния си език. Ето защо в процесния случай субсидиарно се прилага разпоредбата на чл.21, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), респективно тази на чл. 14, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по аргумент на чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 6, т.3, б."е" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията), обвиняемият има право да се ползва от безплатни услуги на преводач, ако не разбира или говори езика, използван от съда. Съгласно практиката на съда в Страсбург правото на превод не е ограничено само за съдебната фаза, а обхваща и досъдебното производство. Нещо повече, съгласно стандартите, признати от Съда, изискването по чл. 6, т.3, б."е" от Конвенцията е спазено когато на обвиняемото лице е била предоставена възможност и да следи производството по начин, който му гарантира възможност да формира мнение, за да представи свое виждане за разглежданото процесно събитие. Съдът по правата на човека дава широко тълкуване на правото на обвиняемите лица да ползват безплатно услугите на преводач, когато не разбират езика, използван в процеса, като посочената разпоредба се приема за приложима спрямо всички документи и изявления в производството с оглед гарантиране на неговата справедливост.
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира за недопустимо да се неглежира задължението на административния орган по осигуряване възможност за лицата, които не владеят български език, да се ползват от своя роден език или от друг разбираем за тях, чрез назначаването на преводач. Визираните нормативни текстове, изискват на лица, които не владеят български език, да бъде осигурена възможност да се ползват от родния си език, като за целта им бъде назначен преводач. По този начин за лицата, които не владеят български език, се гарантира възможност да разберат какво е вмененото им нарушение, за да могат адекватно да организират своята защита. Игнориране на задължението по чл. 21, ал.2 от НПК, респективно на това по чл. 14, ал.2 от АПК, представлява съществено процесуално нарушение, което осуетява правото на защита за лицето привлечено към административна отговорност и е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
В конкретния случай, предвид допуснатите нарушения жалбоподателят е бил лишен от възможността да направи обосновани възражения, с което е било нарушено правото му на защита. Нарушаване правото на защита във всеки случай води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
На второ място съдът намира, че е нарушена разпоредбата и на чл. 55, ал.3 от НПК, съгласно която ако обвиняемият не владее български език, му се предоставя писмен превод на постановените актове, свързани с неговата отговорност. В процесния случай в преписката няма доказателства, че съставеният АУАН и издаденото НП са били представени на жалбоподателя в писмен вид на разбираем за него език. Именно защото и НП не е било преведено на руски език съдът приема, че същото не е редовно връчено и жалбата е в срок, тъй като получавайки на 22.05.2018г. НП жалбоподателят не е могъл да разбере върху какво се подписва.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № */*., издадено от Началника група към ОД МВР Бургас, с което на А.Б.Е. – руски гражданин за нарушение на чл.3 ал.3 т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: А.БОБОКОВ
Вярно с оригинала: Д.Б.